Морис Карем

Морис Карем (Maurice Carеme), белгийски поет, класик на белгийската литература, е роден на 12.05.1899 г. във Вавр, провинция Валонски Брабант, в семейството на бояджия и магазинерка. Прекарва детството и младостта си в родния си град. Пише от 13-годишен. Завършва със стипендия Екол Нормал (1918) и още същата година става учител в Андерлехт, в района на Брюксел. През 1919 г. създава литературното списание „Наша младеж”, преименувано на следната година на „Независимо списание”. През 1933 г. си построява дом, наречен „Белият дом” в Андерлехт, авеню Нели Мелба, който сега е музей на писателя. През 1943 г. се разделя с преподавателската работа и се посвещава на литературата. Автор на 60 книги. Провъзгласен за „крал на поетите” през 1972 г. в Париж. По-големият дял от творчеството му включва написаното за деца. Носител на много литературни награди, първата от които получава през 1926 г. Стиховете му за възрастни се открояват със своята простота, яснота и философска дълбочина - те са посветени на родната природа, философските размисли и антивоенни мотиви. Пише на френски език. Стиховете му са преведени на повече от 100 езика. Превежда холандски поети на френски. Умира на 78 г. на 13.01.1978 г. в Андерлехт. Погребан по негово желание във Вавр. У нас са издадени книгите му „Знаеш ли какво е смешно?” (1969), „Царството на цветята” (1988), „Кафез за щурци” (1999), „Приказки за Каприн” (2012), „Замъкът сред морето” (2014).


Публикации:


Поезия:

ЕДИНСТВЕНАТА ТИ СИ/ превод: Пенчо Симов/ брой 62 май 2014


Литература за деца:

В МОНМЕДИ/ превод: Марко Марков/ брой 118 юни 2019