превод и обработка: Марко Марков

*
Жълтото цветче в небето
не увяхва ни за ден,
то в горите и в полето
гали всички, даже мен.
/слънцето/

*
Красиво момиче
по небето ходи,
обичат го всички
хора и народи.
/слънцето/

*
По поле
и по поляна
лее се поток сметана.
/мъглата/

*
Да е козел - не е козел,
а горите е превзел,
не е мишка полска,
а в поле се шляе,
не е риба морска,
а в море играе,
не е птица, а лети
в сини-сини висоти.
/вятърът/

*
Братчето е бяло-бяло,
черна е сестрата.
Когато то е в къщи,
тя шета по земята.
/денят и нощта/

*
Една черна крава
пребори кого където
стигна,
а един бял вол
всички паднали вдигна.
/денят и нощта/

*
Без огън пламти,
без криле лети,
без нозе върви,
без рани кърви.
/сърцето/

*
Кон препуска, боже мили,
и над Дунав грива мята,
падна - и така зацвили,
че разтресе се земята.
/гърмът/

*
Ако бях
нагоре вървяла,
не щях
скала остави цяла.
/водата/

*
Тече, тече,
но не изтича,
пее песен птича,
бяга, бяга,
но тук стои -
и се протяга.
/реката/

*
Лежи огледало
сред теб, родино,
рамката - зелена,
стъклото - синьо.
/езерото/

*
Нито клано,
нито драно,
с очи отворени,
с уши затворени.
/рибата/

*
Над водата трепти
под този свод
с хиляда врати
и с един вход.
/рибарската мрежа/

*
От бял камък се родило
и е мило -
без изобщо да се чуди,
всичко жшво буди.
/петлето/

*
Един важен войвода
с повелителен глас
носи шапка червена
и колан от атлаз.
/петелът/

*
Не е ездач,
а е със шпори,
не е пазач,
а буди
хора и простори.
/петелът/

*
Мълчи щом лежи,
приближиш ли го -
ръмжи.
/кучето/

*
Отгоре лопата,
отдолу корито,
а по средата
нещо е скрито.
/костенурката/

*
Пълзи
между ели и брези
и игли вози
този звяр
сив и див.
/таралежът/

*
Що е рало и мотика
тя не знае,
а все оре
и копае.
/къртицата/

*
Нито е крал, нито е цар,
далеч е от трона,
а на главата си
носи корона.
/еленът/

*
Кой с криле
и глас крилат
дваж се ражда
в този свят?
/птицата/

*
На пръта - дворец,
в двореца - певец.
/скорецът/

*
Малко момченце
в сиво палтенце
из двора снове,
трошици кълве.
/врабчето/

*
Зад горица,
зад горица
пясъчно хълмче кипи,
дечица.
/мравунякът/

*
На мен изобщо не прилича,
мамо,
защото тя се преоблича
четири пъти в годината само.
/земята/

*
По въздуха път прокарва,
тъй храната си изкарва.
/паякът/

*
Къща от камък
виждаш сега,
в нея живее
зверче с рога.
/охлювът/

*
Под небето
зеленее
чак додето
пожълтее,
после пада
и чернее.
/листото/

*
Напролет израстват
с песен,
а падат
наесен.
/листата/

*
Стои в гората,
хора,
покрив
на една подпора.
/гъбата/

*
Плешиви са децата,
но всяко шапка има,
а къдрав е бащата,
но без шапка кима.
/жълъдите и дъбът/

*
Дръвче ли е, храст ли е -
не зная, брат,
но е с дяволски нокти
и с ангелски цвят.
/шипката/

*
Златно решето
в полето расте,
пълно е с къщи,
черни са те.
/слънчогледът/

*
Красавица е
златокоса,
а е боса.
/пшеницата/

*
Парцал върху парцал пред мен -
по цял ден не шава.
По корем - и той зелен,
в леха се излежава.
/зелката/

*
Не е кроена, нито шита,
а с подгъви е покрита.
/зелката/

*
Един старец лежи в земята,
а навън му е брадата.
/цвеклото/

*
Опънаха струна една
през цялата страна
и вече
надалече плува
думата ми - и се чува.
/жицата/

*
Нивята от стъкло са,
синорите от дърво са.
/прозорецът/

*
Тя е мила, тя е здрава
и здрависва всички хора
с едната си ръка - вкъщи,
а с другата - на двора.
/вратата/

*
Труди се направо здраво
и надясно, и наляво.
/ключът/

*
Той вкъщи е могъща
на дрехите ни къща.
/гардеробът/

*
Четири братя
под една шатра.
/масата/

*
Отсам бряг, оттам бряг,
по средата - бял сняг.
/нощвите с брашното/

*
Стегната, завързана
е тая стрина, зная,
а шета забързана
из всяка стая.
/метлата/

*
Майката сумти разпалена,
дъщерята й е алена,
а синът й сивокос
литва в свода гол и бос.
/печката, огънят, димът/

*
Един дядо от камък
вари гозба на пламък,
а мустаците му са опасни -
чак в небето са врасли.
/димът/

*
С баня в средата,
с копче на главата,
в носа с решето,
с ръка чевръста,
сложена на кръста,
и с пара до небето.
/чайникът/

*
Стои в мазата
с пръст в устата.
/бъчвата/

*
Бодлива крава
през плет
минава,
опашката й
отвъд остава.
/иглата/

*
Сиво прасе
по рът пасе.
/бръсначът/

*
Пет другарчета
в пет хамбарчета -
всяко другарче си има
хамбарче в лютата зима.
/ръкавицата/

*
Без ръце е,
без нозе е,
нийде не излиза,
а облича риза.
/възглавницата/

*
Ни се купува, ни се продава,
а е благ и сили дава.
/сънят/

*
Откъде ли се взе -
ходи-броди без нозе,
в ръкавите ръце няма,
уста има, а е няма.
/сянката/

*
Лицето си има
две малки дупки,
нощем се крият
те под черупки.
/очите/

*
Такова чудо
не си виждал, не си:
половин блюдо
на стена виси.
/ухото/