ПОЩАДЕНОТО
електронна книга
Петър Василев

Драгомир Шопов
СЕЗОНИ
Уж лято е, пък ръсна бавен сняг,
а сетне - вятър с мирис на сено.
И аз се чудя вече просто как
сезоните се смесват във едно.

Салават Кадиров
превод: Георги Ангелов
***
Натуралните стихове
се отличават от изкуствените
не по набора от думи,
а по подбора на чувства,

Александър Блок
превод: Крум Йорданов
***
За доблести, за подвизи, за слава
забравих аз на горестния свят.
И сам стоех в почуда и забрава
пред твоя възхитителен портрет.

Зигмунт Декерт
превод: Ваня Ангелова

Тази чернота
е само за гарваните,
които хранят в разораното поле
спомените.

Платон Воронко
превод: Иван Карадачки
Волен кон,
но волност все не стига.
Болка го гризе, дрънчи верига.

Историята на котарака
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
Черната лакирана лимузина леко се плъзгаше по широкото шосе, залято с жълтите ивици на майския залез. Забавила малко ход, тя свърна по тесните павета покрай тъмна борова гора. Забави ход покрай бордюра.

Хубен Стефанов
Из „Наблизо има светлина” (2019)
РИСУВАНЕ С АКВАРЕЛ
Звярът
в мен
живее
в резерват…

Стефан Коларов
Рядко една слава с такъв световен размах е обгръщала един творец и неговото дело, както това става след смъртта на Винсент ван Гог. Неговото богато наследство от 2100 разнообразни творби, от които 860 са картини с маслени бои, постепенно намира своите ценители и става притежание на многобройни частни колекции и галерии.

Надя Попова
Познавах и обичах стиховете му отдавна, но се запознахме, когато бях двайсетина и петгодишна, бях занесла цикъл стихове в сп. „Пламък”, където той работеше в края на 70-те.

Иван Мирчев
ПРИРОДА
Откъм баира вятърът пристига -
аз ясно виждам образа му бледен,
край мен преминал като тежка книга
разтворена, а в нея поглед сведен

Симеон Маринов
ПАКОСТНИЦИ
Пада тиха вечер
есенна, студена,
а звездите вече
трепкат - изморени.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов

ПТИЧКИ
Дръпвайте пердето:
влизайте, лъчи!
Шеметно в клонаци
птичи хор цвърчи:

Георги Гривнев
Вие идвате от спомена - млади, озарени и поривни, забързани и бавни, белязани от печал, радост и възкресение. Къде сте, мои учители, от легендарната Райковска гимназия? В колко посоки ви разпръсна времето?

Ангел Кроснев
Из „В кълбото на живота” (2018)
НА ЧЕРВЕНАТА ПРЪСТ
На зимата след дългата прегръдка
лозите, срамежливите девици,
забиха напращелите си пъпки
в окото на задъхания рицар.

Петко Каневски

ЧУДО
На художника Анастас Константинов
Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!

Борис Бакалов
***
На покойната ми дъщеря Агнеса
Цикламени, цикламени,
от есента подмамени,
подадохте главици вий.

Алексей Решетов
превод: Марко Марков
***
В резерват е сърната
и лъвът в този час…
Да опазим словата
как, кажи ми, от нас?

Михаил Килдяшов
превод: Дафинка Станева
За поезията на Алексей Решетов
Поетът знае всичко за читателя. За неговите съкровени тайни, неутешими болки, щастливи изгреви. От какви небесни висоти вижда това поетът? С какви очи го прозира? С какъв нюх го разпознава?

Михаил Килдяшов
превод: Елка Няголова
ДУМИ
Похвали, хули, пророкуване -
ту мелодични, ту лъстиви…
От самота боят се думите
и свързват се сами във стихове.

Иванка Павлова
***
Трамваят е полупразен. По средата между двете редици с насядали пътници стои мъж - нисък, набит, с късо подстригана бяла коса, леко разкрачен. Излъчва самочувствие и твърдост. Някой го търси по телефона.

Йордан Калайков
НЕПУКИСТ
Човекът е одрипавял. Тика допотопно колело - „Балканче”, останало по чудо от соцвремето. Собственикът му крачи до двуколесната си собственост срещу тълпата заляла тротоара.

Димитър Никленов
От най-високото място на моста плажната ивица изглеждаше като нагърчена жълта тюлена покривка. Преди да стъпи на нея, Мия мина покрай яхтеното пристанище, хвърли бегъл поглед към неголямата яхта, сякаш добре познаваше собственика й, и се устреми към вилата, която беше буквално до скалистия бряг.

интервю на Лияна Фероли

По случай 15-то по ред връчване на Националната награда за  детска литература „Петя Караколева”,  е хубаво да си спомним за писателката и поетесата от Кърджали, която посвети всичките си сили на книгите и на своята детска публика.

интервю на  Лияна Фероли

Заместник-кметът на община Кърджали Веселина Тихомирова връчи наградата /грамота, статуетка и парична награда/ на Мария Маринова от свое и от името на кмета инж. Хасан Азис, като й пожела здраве, творческо вдъхновение и нови творби, които да радват нейната публика.

Иван Антонов
ПРИКАЗКА
“Разкажи ми приказка,
много те моля!”
Виктория Катранова
Разкажи я тази приказка с мечти,
нали ний цял живот я търсим плахи,
в надеждите ни неразказана блести,
надеждите в очакването й изтляха!

Мариана Ангелова
ПОНЯКОГА
Понякога е топло и омайно,
понякога за „нищо” се гълчим,
но звуците остават трайно,
щом можем заедно да помълчим.

Офелия Касабова
***
Тъмнее старата гора
и уморено се съблича
от пъстрите петна.

Семьон Надсон
превод: Иванка Павлова
***
Кадифени поля. Сякаш днес само те
от лъчи по обяд са огрени. Ленив
облак мрачно пълзи, като паяк плете
своя мрежа от мрак, застрашителен, сив.

Сергей Городецки
превод: Христо Цанков-Дерижан
Ах, мой синий, кат синчеца, пояс драг!
А на тоя пояс стегнат здраво - възел як.

Борис Цветанов
НОВО ВРЕМЕ
За новото време
и аз съм се стегнал:
вече си лягам
залегнал.

Борис Цветанов
АФОРИЗМИ
Винаги срещу течението търсих извора, намирал го, все пих една студена вода.
Не бях сляпо оръдие, не си изгърмях барута.

Георги Ангелов
Изглежда вече, че ще е до гроб
този принцип в нашата държава:

Марко Марков
Вероятно ще работя до последния си дъх. И затова работата ми ще остане недовършена.
Само богатите знаят колко скъпо струва честността.

Милена Обретенова
РОДНО
Кадърен ли си,
анатемосват те.
Некадърен ли си,
миросват те.

Панчо Недев
БЕЗ СЪЧУВСТВИЕ
Не си за завиждане, драги,
щом нямаш завистници с шпаги!

Лозан Такев
БУДИТЕЛ
Това е
моята родина:
съсед - будител
с бормашина…

Мая Цекова
Гърди със силикон си накичи, та бързо път си проправи.
Отвод: не ставам, хора, за крал: малко съм крал.

Туко Рамирез
Най-употребяваната дума у нас е думата „няма”.
В здравеопазването няма заплати, няма направления и лекарства, няма лекари, а някъде няма изобщо болници.

Козма Прутков
(Владимир Жемчужников)
превод: Красимир Георгиев
КЪМ ТЪЛПАТА
Клейми, тълпа, клейми в дима на суетите
със завист долна моя остър стих крилат.
Не ще те стреснат музите ми гласовити.

Нели Коларова
ДЪРЗОСТ
Не знам дали светът ще разбере,
че всеки ден в живота си рискувам:
да бъда пълна колкото море
и колкото море да се вълнувам;

Светлана Йонкова
Непобедимите пространства света засипват с пустота.
А можеха да пращат химни, звезди и детски въртележки!
Безсилни ли са да го сторят? Защо не бранят любовта?

Димитър Хаджитодоров
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Призори, в здрача косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.

Кристина Димитрова
- Какво те подтикна да пропишеш?
Въпросът долетя от последните редици. Беше го задало нахакано на вид момче, което още с влизането й в стаята бе започнало ехидно да шушука на съседа си.

Драгни Драгнев
САМОТА И УСАМОТЕНОСТ
Едно и също е, казват. Различно е, смятам аз. Самотата е съдба, участ. Нежелана… Принуда… Оставаш сам, когато близките и приятелите си отидат. Когато хората, които си обичал, те изоставят.

Мирослава Привер
превод: Ваня Ангелова
натрупване на мисли
как да ги разместим
да ги запишем в паметта

Симон Грегорчич
превод: Стилиян Чилингиров

Permesso e d’aspettare
ed e dolce sperare!
О, Боже, в Твоята велика работилня
един съм аз от всички същества,
създадени от Теб!

Красимир Власев
МУТАЦИИ
Небето е синьо, тревата - зелена.
Цъфтят отново лилави акации,
но ние се държим като хора,
претърпели мутация.

стихове 1983 - 2005
Марко Марков
ЕСЕН В ПЛОВДИВ
Като в картина на Лавренов -
живее, пее и звънти
градът с изящни, вдъхновени
и неумиращи черти.

Николай Гюлев
ДЪЛБИНА
Зелено е. Додето поглед стига -
дълбока, безпределна синева.
И в мен се скъсва делничната дига
и пак потичат пролетни слова.

Петко Кицов
АРЕНА
„…Че твойта съвест ще остава чиста,
когато търсиш истинското слово.”
Драгомир Шопов

Иван Воденичарски
Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето.

Диляна Веселинова
Из подготвената за печат книга „Растежни болки”
ПЯНА ОТ ВЪЛНАТА
Не мога да се побера
в доспехите на мрачната тържественост;
разливам се като вода,
забравила първичната си нежност.

Хосе Анхел Валенте
превод: Георги Ангелов

***
След събуждането,
докато ти стоеше
на прага на деня,

Уолтър Скот
превод: Невена Стефанова
Мейзи надменна върви през леса
в ранното утро, прекрасна.
Чува на своя драг Робин гласа -
рядко той пее тъй ясно.

Джон Кийтс
превод: Невена Стефанова
Какво те гони, та се скиташ
тъй блед, самотен, скръбен Рицар?
Повяхват езерни ракити,
не пеят птици.

Борис Василев
Чичо Джанковата Марушка беше дребна кравичка, но в хомота напрягаше наравно с Белча и блажеше цялата къща. Вимето й висеше като на породиста коза. На нея се учеха да доят дори децата.

Борис Василев
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.

Славчо Ангелов
ВРАБЧОВАТА МЪКА
Дреме Врабчо под стрехата,
вкочанясял от студа.
И поглежда към децата,
как се гонят по леда.

Чичо Стоян
ВРАТА-ИЗМЕННИЦА
На сам деня - Великдена
кръчмата бе затворена,
на прага й пияница
стои с глава оборена.

Таня Попова
КОРЕНИ
Привързана съм с корена
към мястото, където
за първи път съм плакала,
за първи път съм сукала,

Лалка Павлова
(стихосбирката „Цвят на кактус” от Таня Попова)
Новата стихосбирка на Таня Попова - „Цвят на кактус”, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата - е един съвременен лирически прочит на човешкото битие с всичките негови колизии, радости и драми, обвързани както с личния, така и с обществения живот.

Елена Алекова
Да пътуваш към Шри Ланка от България, а и от която и да е друга точка на земята е винаги приключение. Но тази година, след кървавия католически Великден (на 21 април вследствие на няколко атентата загинаха над 300 души, а над 500 бяха ранени), си бе и проява на смелост:

София Милева
ВАЛИ
Протести. Деца под дъжда. Инвалидни колички.
Парите не стигат дори да платим за дъжда.
Сълзи ли валят? Съжаление, болка във всички…
И сякаш смъртта ще погълне след малко града.

Георги Майоров

Само в планински град като Берковица, в едно почти пълнолетно момиче - Ана-Мария Герасимова, сред чистотата на природата, могат да се породят ефирни мисли, да открие света на поезията и да влезе в него.

Ирина Путяева
превод: Марко Марков
Далечни сме, макар един до друг.
Зоват ни пътища различно бели.
И трудно е да се открием тук,
под дрехи карнавално смели.

Вера Чижевска
превод: Георги Ангелов
ЗАЕДНО С ГЬОТЕ…
Господин Гьоте,
какво ви караше да казвате
на хулителите на Наполеон Бонапарт:

Вида Тауфер
превод: Санда Йовчева

Цял час е край прозореца ми вечер
и тъжна сянка облака опасва
и чуден, празен мир цял час в сърцето ми е вече.

Денчо Владимиров
Навременна книга, роман-трибунал за Прехода
Филип Романов е завършил Софийския университет „Климент Охридски” по специалностите българска филология и философия и с това обстоятелство вече може да се обясни защо е написал именно философски роман за времето от злополучния български ПРЕХОД, а не криминален, както много от досега издадени под родния небосклон.

Лозан Такев
Начетох се, наслушах се и се нагледах на исторически фрагменти от деня 10 ноември 1989 година… И потърсих веднага и нещата от деня след тридесет години. Почти кръгли. Почти юбилейни. И знакови …

Румен Воденичаров
Има дати, за които не е необходимо да си спомняме всяка година. Или, ако си спомняме, то да бъде за поука на младите. Датата 10 ноември 1989 г. вече е на достатъчна историческа дистанция, за да се кажат някои неща без заобикаляне.

Милена Обретенова
Стар познат. Преоткрит след години благодарение на Фейсбук. Макар и виртуален, вече не познат, а приятел. Благодарение на сходните възгледи в публикациите. Благодарение на благоговението пред родната история…

90 години от рождението на Йордан Радичков

Последните три негови книги
Панко Анчев
1.
За литературознанието, особен за историята на литературата, е важно как един значим писател навлиза в литературата с първите си публикации и с първата си самостоятелна книга.

Мюмюн Тахир
Малък разказ за любовта
Не съм мигнала.
От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да остана повече, щях да се разплача. Толкова се зарадвах, че дойдох да се видим - нали си бяхме обещали, че ще бъдем заедно, докато усетим, че чувствата си отиват.

Стефан Коларов
М. Ю. Лермонтов (1814-1841) е сред моите незаменими, любими поети, които чета постоянно през целия си живот още от ученическите години, когато учителката по руски Стефка Христова ми даде томчето с негови стихове.

Михаил Лермонтов
превод: Стоян Дринов
БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ
1.
Без огън, без палатки спахме,
нощта преминахме всред дим,
острихме щикове, молихме
и Бог за родний край любим.

превод и коментар: Ангел Тонов
Писма на проф. Иван Шишманов до Иван Франко
1.
Драги господин Франко!
Не бихте ли могли да ми дадете нещо за ХVІІІ т. на “Сборника” до една печатна страница, имаща отношение  към българския фолклор или към  старобългарската литература?

Писмо от Иван Шишманов до Георги Домусчиев
Драги г. Домусчиев,
Едва тия дни узнах где сте.
Благодаря Ви за хубавата сбирка.

Слободан Р. Мартинович
превод: Иван Д. Топалски
Сърбия ще влезе в Европейския съюз през задната вратичка. Затова ще трябва още да се посмали.
Беше засвидетелстван патриот: ограбваше предимно своето отечество.

Лех Конопински
превод: Ваня Ангелова

Как да ти кажа
че те обичам обожавам почитам
като с тези думи
по-скоро бършат устата си

Дариуш Берески
превод: Ваня Ангелова

НА МАГДАЛЕНА
няма да приспя
поредния стих
безсънието ще израни душата

Нина Горланова
превод: Георги Ангелов
***
Щурците пеят,
както в онова лято,
когато мъжът ми изневери…

Аркадий Малашенко
превод: Марко Марков
***
Кой ни оставя хороскопи?
Тревожен вятърът снове,
и виждам наяве окопи:
около мене - светове.

Дюла Ийеш
превод: Александър Миланов
Пръстите ти можеха наистина
на гърдите ти - да се усмихват,
в дланите ти - да се доверяват,
по гърба ти - благодарни да полазват.

Янош Вайда
превод: Александър Миланов
Всичко е невъзвратимо. Горест
земното ни битие изпълни.
Сетна среща ни очаква скоро -
хладен гроб преди да ни погълне.

Иван Нечев
Неумолимостта на живота отнесе големия веселяк дядо Вельо в земята - тази земя, по която той скромно, но уверено крачеше, сигурен, че не може за изчезне от нея.

Иван Нечев
Отшумяха многобройните януарски празници и се забравиха като изсъхналата трева на Садината. Изниза се и шумният Трифон Зарезан като вино от буре, което не е без дъно.

Иван Нечев
Буйната пролет разсея по земята пъстри цветя и коварни бодли, засмя се по тъжните клони на сливите, ябълките, вишните и другите дърволаци, които най-първо занемяха в почуда, сетне се поддадоха на ласките и цъфнаха.

Иван Нечев
Леля Мендевица дотича запъхтяна и възбудена при Стефана Комурката. Почти крещеше на пресекулки, като се кръстеше за достоверност.

Рената Батко
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

ВИШНИ
стоя тиха
оставям те
да береш вишни
в градината ми

Едита Ханслик
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА
а днес аз ще те нарисувам
ще окича косата ти с полски цветя
ще отнема сивотата на делничните дни
копнежа за лятото

Алиция Мария Куберска
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова
КАТЕДРАЛА
влязох
искам да опозная неназованото
да повярвам без да виждам
да върна надеждата
да почуствам любовта

Васко Попов
ПОЛИЧБА
Забравили сме розата!
Едва ли,
ще хукна да я търся
в този час,

Йордан Атанасов
СТИХОВЕ
Беше развълнуван човекът и бледен -
сякаш душата му нещо отвътре яде.
На възраст, на средни години дойде,
показа оръфани листи… със стихове.

Йоан Нечев
Лодката беше полузаровена в пясъка и две ребра от кърмата й стърчаха като празнични пера от короната на индианец. Боята по страните й бе излющена, а мачта почти липсваше, счупена от бурята до основата.

Галена Воротинцева
ЗАВЕСА
Геройски всички роли изиграх:
любими, домакини и слугини.
Дори ми ръкопляскаха на крак.
Какво, че после минаха години…

Филип Филипов
НА ЮГ ОТ МУСАЛА
Пътечката пълзи на юг от Мусала,
над езера, над Искър и Марица.
Пълзи по зъберни била,
където не долитат птици.

Райко Алексиев
НЕНАМЕСА
Сключил съм пакт за ненамеса
във политически дела,
но тъй като на всички ще се
да пипнат нещо в таз мъгла…

Дамян Бърняков
Из „Оптимизмът на творците” (1988)
ПРОТИВОДЪРЖАВНА КАРИКАТУРА
Като ученик във Врачанската гимназия карикатуристът Райко Николов Алексиев нарисувал сполучлива карикатура на директора на гимназията.

Иван Кирилов
Повлекат ли се тъмни мъгли из пролома и хладният Дунавец запищи из усои - опустяват кърища и градини, за да грейне бащиното огнище…

Иван Кирилов
Легенда
И днес, кога мине странник през Старо село, първото нещо, което спира погледа му, е големият „Каменен кръст”, издигнал се връз стръмна чука зад село.

Илия Еврев
Отдавна са запустели всички воденици по Герила и Камчията. Буйни повети, бъз, лугочки, бучениш, куковича прежда и диви лози покриват техните леговища.

Илия Еврев
Подтикнат от моя постоянен интерес към миналото, ето ме след четвърт век в най-хубавите дни на есента отново във Върбица, гост в сарая на Гераите. Колко е приятно да гостуваш на добър стар приятел след толкова дълга раздяла.

Славчо Красински
Падай, падай, златна шума,
падай в гъстите мъгли,
и полекичка по друма
мека черга постели.

Петър Иванов
Я подай ми, жено, тая стара лира,
сърце се тревожи, не намира мира,
искам да подрънкам, искам да попея -
с песен да изкажа от какво копнея,

Кръстьо Раленков
СЪННА БИОГРАФИЯ
Какво би казал повече за себе си, освен това,
къде си скланял пред съня глава.

Кръстьо Раленков
Има поети, които блясват като метеорити на поетическия небосклон. Те са концентрирани таланти, избухващи най-често на младини и обикновено са поети на едната книга.

Лили Качова
Из „Клинопис върху снега” (2019)
НЕБЕ ЗА НЕПОДРЯЗАНИ КРИЛЕ
Признава си -
до смърт се умори.

Йовчо Савов
ЛЮБОПИТСТВО
До днес за шарениите съм още любопитен,
щом очите ми са слънчогледовите пити.

Иван Джебаров
Явлението няма изразен партиен цвят, но когато е начело на нещо, рано или по-късно това нещо става нищо!

Ваня Ангелова
Мнимите, фиктивни просветители
крачат смешни в жалкия парад.
Верните и истински будители
сякаш са невидими отзад.

Василка Хинкова
ХЕРГЕЛЕТА
Забърза се вече и тая година,
препусна галоп, дигна прах, затръска грива -
макар и нова, току-що пристигнала -
зацвили като кобилка дива…

Каролина Павлова
превод: Василка Хинкова
10 НОЕМВРИ 1840
Сред грижите в човешките пустини
захвърлил и мечтите си, и мен,
ти спомняш ли предишните години,
ти спомняш ли си паметния ден?

Иван Козлов
превод: Василка Хинкова
ПЛАЧЪТ НА ЯРОСЛАВНА
Не кукувица във гората
кукува чак от ранина,
в Путивъл плаче Ярославна
сама на градската стена:

Михаил Ил. Михайлов
превод: Красимир Георгиев
А ИМА ДНИ - И ТЕ СА ДНИ НЕМАЛКО
А има дни - и те са дни немалко -
когато е душата тъжна пак,
проклинаш и живота, и копнежи жалки
и бъдещето е покрито с мрак.

Ваня Душева
***
Задушница е.
Днес се срещнах със себе си.

Минчо Минчев
МОЛИТВА
Господи на пустите перони,
на дъжда, размиващ светлините,
на разделите и на искрите
между буферите на вагона,

Матей Шопкин
НАДЕЖДА
Но мойте песни все ще се четат.
Иван Вазов
И аз ще си замина някой ден,
от този свят и аз ще си замина
с утехата, че бях благословен
певец на мойта българска Родина.

Иванко Маринов

Из „Родопският Вавилон” (2019)
КЪДЕ СИ, ТАТЕ НА ГЪЛИВЕР
Изборите си минават-заминават.
Остават предизборните афиши, да удрят плесници на вятъра.
С мустаци а ла Салвадор Дали, с пиратски бради и черни превръзки през око…
С малайски ножове в зъбите.

Лозан Такев
БУДИТЕЛИ
Заливат ни сензации фалшиви
в несвършващите в прехода ни дни
с будители, които ни приспиват
с поредните фалшиви новини…

Денчо Владимиров
Щрихи към портрета на журналиста с три очи и c една акредитационна карта на „Дума”- фотожурналиста Христо Събев Христов
„По идея на Стефан Продев” - това е неизменният епиграф от книгите на българина фотожурналист, станал известен по света с невероятните си професионални и лични контакти със „звезди”.

Лияна Фероли
По време на празници най-много даваме думата на думите. И го правим с особена охота и голямо опиянение, с много показност, клишета и волнодумства. А това говорене е най-малко подходящо за най-съкровените празници, какъвто е Денят на народните будители.

Стефан Коларов
Вестта за смъртта на Йордан Йовков на 15 октомври 1937 г. в Пловдив отеква болезнено в тогавашното общество.

Асен Разцветников
Някога, в далечния Багдат,
имаше един Али Мурад.
Мразеше той всеки труд и мъка,
но обичаше рахатлъка.

Христо Черняев
Вечната природа! Която ни е родила и откърмила. Която ни е дала усета за мириси и цветове, за звуци и хармония. Глътката чист въздух - това е природата.

Боян Йорданов
Всичко беше готово за последния предизборен митинг в градчето. В центъра, върху голяма естрада се бяха наредили много съпартийци на кандидат-депутата Станко Величков. И вечерното есенно слънцето щедро отпускаше своите последни лъчи за този ден.

Борислав Белев - БЕЛ
ДЕПУТАТ
За три мандата в парламента
получи шест апартамента.
Натрупа цяло състояние!
„Народен” син - със обаяние!

Ненчо Славчев
ВРАТИ
Когато дядо ми строял е къща,
поставил й врати от плет.
Бил млад. И с песен се завръщал.
Умря на двора на седемдесет и пет.

Георги Стойков
ПРИЗНАНИЯ І
Вчера си дойдох от село. Впрочем, аз в буквален, и в преносен смисъл идвам от село. Това е едно дълго, много дълго пътуване, започнало в една ранна февруарска утрин на 1931 г., което за щастие или нещастие все още продължава.

Лалка Павлова
РОЖДЕН ДЕН
Една мелодия слуха ми гали
и завалява светъл звезден дъжд -
топи в душата ледните скрижали
на времето… Припомня ми оная ръж

Христо Черняев
Иван Пръмов беше чиста проба възрожденска личност, каквато в днешното ни изпортено време трудно може да се срещне. Беше духовен човек.

Диана Димих
Из „Дива коза” (2019)
***
Сграбчи фустата на вихрушката
и полетя.
Хвърчило.

Милена Обретенова
Обичам те, Родино!
Откакто се помня.
Може би защото израснах във времена, в които, както казват сега, са ни промивали мозъците. Във времена, в които в блатото на източноевропейския ни провинциализъм „на мода” беше патриотизмът. Вярно, обяснимо гарниран с умерена доза социнтернационализъм.

Тодорка Николова
Из „Измислих те, любов…” (2019)
ЖИВОТЪТ МИ…
Като шепа пясък между пръстите,
животът ми тече, изтича!
А пък душата ми е същата -
живее с трепет на момиче.

Галя Карааргирова
В годината на юбилея
Държа в ръцете си последната поетична рожба на Тодорка Николова - сборник лирика с названието „Измислих те, любов”.

Иван Енчев
Ако го запитаме защо твори, създателят на художествени творби сигурно ще отговори разсеяно: „А пчелата защо жужи, когато прелита от цвят на цвят? Кого храни нейното жужене?” Нищичко няма да спомене нито за отровното жило, нито за целебния мед, нито за пчелната пита с нейните изящни килийки от фантазия и восък с божествено сияние.

Димитър Костадинов
ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ
(Отвъдни прозрения на Св. Евтимий ТЪРНОВСКИ)
Ето я Планината на моето упование -
виждам дървета и птици, елени и ручеи…
Тук се крием от кърваво робско страдание -
и вглъбено мълчание на Мъдрост ни учи…

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Боян Пенев. Паисий Хилендарски
Нашият монах не прилича на Пушкиновия летописец в ,,Борис Годунов”, който
Добру и злу внимая равнодушно,
Не ведает ни радости, ни гнева.

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Боян Пенев. Начало на българското възраждане
Смята се обикновено, че до Паисия Хилендарски българският народ е живял в непрогледна тъмнина, без какъв годе смислен живот, безропотно влачейки чуждия хомот, забравен, без история.

Пелин Велков
ЕДИН ОВЧАР - ХИТРЕЦ СТАР
Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:

Стефан Станчев
По поле реве
одрана крава.
Който я срещне
на крак й става:

Илия Желев
От оловни небосклони
дребен сняг се рони, рони.
Тихо пада с нежен шум
и засипва кални друм.

Йордан Петров
Беше много, много отдавна. Малкото курортно селце още нямаше свой хан. Топлите лековити извори, известни още от римско време, бяха разнесли славата му надалече. Тук имаше две бани с минерална вода.

Йордан Петров
Лятото беше дъждовно. При всеки проливен дъжд реката прииждаше. Пороите влачеха коренища и клони. Разбеснелите се води дълго ги носеха надолу по течението, преобръщаха и блъскаха от бряг в бряг.

Йордан Петров
Пролетта тази година се случи добра  -  топла и влажна. Планината бързо се раззелени и тревата пръкна изведнъж, израстна много бързо и изненадващо обилно. Ранното лято едва преваляше, a по горските поляни и ливадите вече имаше щедра зеленина, която видимо избуя и животните пасяха на воля, до насита.

Иван Д. Христов
През 2019 година се навършиха 80 години от рождението на изтъкнатият пловдивски журналист, поет и публицист Георги Райчевски. Неговите здрави родови корени идват от родопското село Славейно.

интервю на Лияна Фероли
В навечерието на Деня на будителите, на 30.10.2019 г. от 17.30 ч. в читалня „Изкуство” на РБ „Н. Й. Вапцаров” ще бъде представена новата книга  на Иванко Маринов с есеистични фрагменти „Родопският Вавилон”, дело на ИК „Светулка 44 Атеней”.

Лозан Такев
Валят стихове.
Класически,
бели…

Марко Марков
И СЛЕД 20 ГОДИНИ
Тук, под Балкана, стария,
ечи все тази ария:
- Боже, какви бездария
управляват България!…

Диляна Веселинова
Из подготвената за печат книга „Растежни болки”
ТЕЖКО НАСТРОЕНИЕ
Вали. Като отприщено вали.
Дъждът не може сам да се насити.
Бих искала и в мене да вали,
да се излее и да си отиде.

Гергина Давидова
Като се сейна златоструйно слънце, та доведе лято пребогато. Житата зрееха в полята. Балканът разтвори листните чадъри, за да пази споменът за сърцати българи и люти битки. Животинките хранеха своите рожби, а поляните се препълниха с омайни цветя и благоуханни билки.

Мюмюн Тахир
Какво е и каква е
едва ли ще узнаем.
Начало или край е?
Сух клон, поток безкраен?

Атанас Душков
Едно ранно утро дядо Благой стъкми колата и метна ралото в нея. Взе пръстеното гърне с мялко, сложи го в торбичката и я окачи на ритлите. После впрегна воловете и подкара напред. Стигна дядо Благой нивата. Стъкми ралото. Зажегли воловете, прекръсти се и пое копралята.

Атанас Душков
Из книгата „Горски ягоди” (1938)
Катеричка скача
в дъбовата шума,
пее и си дума:

Васил Дунавски
басня
Пеел славей в дървесата през една вълшебна нощ, но му викнала луната:
- Глас ти имаш много лош! Нямаш нищо ценно в тебе… Чуждо всичко ми звучи…

Георги Майоров
Доста месеци осмислях творчеството на Ели Видева. Лично не се познаваме, но То импонира на моите усещания за словото и за омаята от родната реч.

Стефан Коларов
140 години от рождението на проф. Александър Балабанов и на Симеон Радев
Двамата наши духовни първенци от Македония по силата на някакъв неразгадаем съдбовен знак, са се родили почти на една и съща дата - на 18 януари (ст. ст.) 1879 г. Александър Балабанов идва на бял свят в Щип, а Симеон Радев на 19 [...]

Стефан Коларов
3 ЛЕВА, 14 ЛЕВА И 9 ПАУНДА ИЛИ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДНО МЪЖКО ПОДСТРИГВАНЕ
Един бръснар турчин в Лондон ме върна 70 години назад
След като се завърнах от пътуването, в първата събота реших, че трябва да се подстрижа и се запътих към Люлинския пазар, където в един „салон” и в два сутерена има мъжко [...]

Ваня Ангелова
ВЛАСТНИКЪТ МИСЛИ
Властникът мисли, че няма да мре.
Просто ще хвръкне с орлите.
Казва си: „Нека сега съм добре!”
Граби, що видят очите.

Слав Славов
Бедняк на път в горещо пладне
от самодиви бе нападнат.
Една му пръсна спрей в лицето,
заби му друга нож в сърцето,

Мая Цекова
Отнесохме се към Природата като с футболна топка, сега й е реда да ни бие дузпата.
Ако Салонният лъв не се вижда никакъв, търси го в миша дупка.

Михаил Кузмин
превод: Георги Ангелов
***
Назад
към природата?

Лео Бутнару
превод: Георги Ангелов
PERPETUUM
Всичко се повтаря. Даже онова, което
никога не е било - повтаря
своето отсъствие.

Светозар Казанджиев
Когато говорим за българската народна култура, за българския фолклор и в частност за родопския, няма как да не споменем неговото име.

Светозар Казанджиев
„През 1870 г. е открито първото българско училище в с. Арда. Негов първи учител е Васил Ангелов Стайков”. Този текст е издълбан върху паметна плоча, монтирана на сградата на селското школо. Васил Стайков, изучил се в Солун и поставил началото на Василовския род в Арда, е прадядо на проф. Асен Василев.

Светозар Казанджиев
Знам, ще попитате, какво общо има този руски човек с нашата планина? Затова реших да ви разкажа за него, припознат като гордост на славянския свят. Но да вървим по реда си. Най-напред ще споделя как се срещнах с Лихачов.

Светозар Казанджиев
За него трябва да се пише честно, искрено, талантливо, както аз не умея. Той е много голям и на ръст, и на талант. Когото и да попитате от художниците в Смолян или Пловдив, без колебание ще ви каже: „Анастас Стайков е най-яркият живописец в Родопите!” Името и наследството му звучат като легенда.

Светозар Казанджиев
Това е литературният псевдоним на Васил Димитров от с. Проглед, Община Чепеларе. През м. февруари 2019-а се навършиха сто и петнадесет години от неговото рождение. Повече от век, гумата на времето трие и все не може да изтрие името на писателя, оставило траен знак в биографията на планината.

Светозар Казанджиев
На 17 май 1904 г., когато турски аскер докарва мъртвия знаменосец на Карлуковската чета Кольо Шишманов в Славейно за разпознаване, той става на шест. Твърде малък е да разбере защо хората вървят към църквата „Свети Илия”, а не се радват.

Светозар Казанджиев
Той е един от най-образованите и ерудирани български духовници, оставил безценно богатство на църквата. Днес, близо век и половина след неговото заточение, в храмовете още ечи темпераментното му слово. Като наставник и родолюбец, той съчетава по блестящ начин в себе си църковното съзнание с гражданската позиция.

Светозар Казанджиев
Общественикът и книжовникът Васил Дечев, извършил огромна по обем народополезна дейност, произхожда от стар чепеларски род - Голомеховския. Дядо му Узун Харить, морски труженик в Порто Лагос (Северна Гърция), впоследствие станал един от първенците на Чепеларе, е убит от турци разбойници.

Светозар Казанджиев
Винаги ме е вълнувал този човек. Образът му излъчва спокойствие, вътрешна дълбочина, достолепие. Прилича по нещо на Дядо Вазов, на Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, Иван Хаджийски… От снимката му, черно-бяла, струи сигурност, доброта, интелект… Сякаш лицето му е събрало цялата човечност на планината.

Светозар Казанджиев
Пристигнал от селото в града, съвсем незначителен за мерките на онова време, аз започнах постепенно да се отдалечавам от старите богове и старите спомени. Прощавах се с инстинктите, които ме съединяваха с природата.

Светлана Йонкова
По-страшна от вика е тишината…
Потрепва в храма малката ти свещ -
и все онази мъка на душата,
с която знаеш, че ще си умреш.

Георги Н. Николов
С досада и недоумение прочетох във вестник „24 часа” интервюто на Мариана Костова с Марин Георгиев от 17 октомври т.г. под заглавие „Кой води хорото”.

Петър Андасаров
ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА КОСАЧА
На Стоимен Зафиров
Утрото върви до него -
щъркел черно-бял.
Кукувица мами нейде
ден, почти заспал.

Любен Панов
Точно в деня на изборите, още преди да научим резултатите, щели сме да се събудим с Ново време. Сменят го по график или по нареждане от Европа.
Не съм съгласен.

Пътеписите на Лиляна Стефанова
Панко Анчев
1.
Преображенията на българския свят, започнали от края на 50-те и продължили през 60-те и 70-те години на ХХ век, засегнаха всички сфери на многоликия му живот. Но най-същественото, мисля аз, е разширяване на неговия духовен обем и мащаба на погледа върху себе си и останалия свят.

Милена Обретенова
Влюбениии…, както му приляга на крехката ни цъфтяща младост. Очи в очи с нежната страст на полята от червени макове край нас. Един срещу друг, протегнахме ръце. Един към друг. И с категоричността на маковото червено изкрещяхме: „Да!” И сигурни си бяхме - в този живот ще ни върви по вода. За какво ли [...]

Георги Михалков
Разказът е награден с първа награда в раздела за проза от Международния литературен конкурс, посветен на Анна Ахматова. Обявяването на наградите се състоя на 18. 10. 2019 г., петък, в Руския културен институт.

Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
КРИЛЕТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Любов и вдъхновение - едно дихание -
възторг
и порив,
полет
и небесна светлина.

Денис Кoрoтаев
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев
ИЗПОВЕД
Не ме осъждай, Господи,
че с житейско, простичко смирение
не успях да се преборя
с всички земни изкушения!

Мкртич Корюн
превод: Марко Марков

За целия свят
дрехи тя шие,
а винаги гола
я виждате вие.

Ангел Иванов
“Цариградско” шосе, лъснало като самолетна писта. Огромният мол като Трети терминал. Околните офис сгради от стомана и стъкло - банкови институции, консорциуми и фондове за рисков капитал - с фасади-прозорци, светещи тук-там като шантава електронна игра от 90-те.

Ангел Иванов
Подмина паркиран камион пред стълбите на храма. Отецът и възрастните клисарки тъкмо изваждаха вързопи с върбови клонки от каросерията за утрешния празник. Помисли си да се върне и да им помогне, но реши по-скоро да се прибере у дома.

Ангел Иванов
Слязохме на пристанището “Дафни”. Валеше обилно. Вече знаехме, че заради  неспирния дъжд - заваля още на ферибота - ще обърнем програмата. Това пътуване до Света Гора беше организирано около намерението ни да изкачим връх Атон (2033 м.).

Ангел Иванов
Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят.

Йордан Стубел
Долу, на южната част на Балкнския полуостров”, призрачните води на Бяло море мият бреговете на един малък полуостров, наречен Атон. Тоя горист полуостров се нарича още Света Гора, защото по него се белеят, като съзвездие, множество православни манастири. Той е цял обсипан с манастири.

Борис Василев
Легенда
В стаята на вдовицата Симон беше светло и тихо. От леглото се виждаше Голгота, почерняла от хора. майката току-що беше приседнала до главата на болната си дъщеря и тихо говореше…
Нощес Юда от Кариот беше предал своя Божествен учител.

Борис Василев
Легенда
По онова време цезар Август заповяда всеки да се запише в града, от който е родът му, та да се преброи населението. И настана небивало оживление по цялата Римска империя.

Спаска Попова
ИМПРЕСИЯ
И чувам мислите си как
потъват в жабешко безвремие…
По дяволите трезвостта,
дошла мечтата ми да вземе!

Димитър Златев

Често читателите пропускат увода на започнатата книга, за да потънат по-бързо в сюжетните перипетии. Съветвам ви: не прескачайте увода в новата книга на Светозар Казанджиев „Незабравимите забравени”. В него той изповяда кое го е накарало да се заеме с „този труд огромен, подвиг мимолетен” (Ив. В.)

Марина Кабанова
превод: Иван Антонов
***
Разлива се среброто на нощта,
с теб се гледаме. Мълчим,
а в тишината лунна плуват твоите очи,
по устните застиват звуци. Тишина.

Мишел Луйо
превод: Евгения Динкова
«Французинът от Изток» - такова е заглавието на един мой разказ, включен в сборника «Маймуната Гьоте».
През 70-те години бях преподавател по френски в Губкинския институт в Москва и веднъж зимата, на излизане от Института, задържах тежката входна врата, за да влезе след мене една студентка. Приятно изненадана, тя ме попита, от каква [...]

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
ОТ ДЕТСТВОТО
Ти си моята далечна долина,
омагьосана, потънала в изгнание.
Но често свидни сенки от тази страна
ми помахват отгоре в беда и страдание.

Дюла Ийеш
превод: Димо Боляров
ЛЮБОВ
Навън, в онази чиста есен, вятър бесен вече
разбишква мрачината, ето, вайка се и страда,
кипи и ври земята! Сякаш клетвопретъпници,
избутвайки се, облаците бягат по небето -

Георгий Граубин
превод: Марко Марков
Сестра ми, моята сестра,
в подреждането е добра.
Настъпва утро и настава
в дома ни страшна врява.

Алън Александър Милн
превод: Марко Марков
НА ЛЮЛКАТА
На люлката леко
излитам нагоре.
От мен са далеко
врата и прозорец.

Боян Ангелов
РОДИНА
Тя е стръмна пътека кристална,
по която се спуска сънят ни
и достига дълбоката тайна
за легенди
и образи смътни.

Николай Дялков
ВИНО ОТ ДИВА КЪПИНА
“Като дива къпина съм - ни хубост у мен, ни сладост…”
Маргарита Петкова
Не разбирам от диви къпини. Не разбирам от питомни даже.
Ако с тебе сега се разминем? Време е, значи, да ти го кажа: