Ангел Христов
Тъгувам. Живея на известен адрес, чувствам се жител на ЕС, дишам според правилата, чета и пиша според правила, които не съм измислял или поне участвал в установяването им, опитвам се да се уверя, че съм жив, не намирам името си на никоя гробна плоча, но усещанията ми са свързани с неустоимото чувство за отхвърляне [...]

Лъчезар Лазаров
Топло юнско утро. От изток през прозореца нахлува бялата, чиста и силна светлина на лятното слънце. То бързо тръгва нагоре, към зенита си. Втори юни е.
В домашния уют на светлата стая, по навик поглеждам календара: празнуват се светците Никифор и Еразъм Охридски. Минават няколко часа.

Драгомир Мирчев

Орелът подмина мухата, но на агнето не прости.
Ветропоказателят издуха вятъра на промяната…

Денчо Владимиров
- Ох, ако знаете, дами и господа, и аз какво съм изтърпял преди да ни доставят демокрацията и на нас, българите! Какво тегло съм изтърпял през тия 45 години на социализма!

Денчо Владимиров
Запомнил съм интервю на Радио „Фокус” от 2010 година, в което нашият известен професор Петър Иванов каза:

Светла Караянева
Тази премиера трябваше да се състои по повод юбилея на Лъчезар - житейски и творчески. Но един непознат, коварен вирус блокира с години планове и съдби.

За сборника „Уроците на Иван Динков” на Никола Иванов
Елена Алекова
„Уроците на Иван Динков” на Никола Иванов се появи на бял свят неотдавна, но веднага наостри ушите на писателите и книголюбите от всички страни на барикадата в разноцветния ни и разнолик литературен живот. И има защо:

Валерий Латинин
превод: Елка Няголова
МЕЛНИЧАРСКИТЕ КОНЕ
Царуват рокфелеровци и ротшилдовци,
финансите всемирни си делят престъпно.
А ние - мелничарските коне, извили шии,
се движим в кръг и по петите се настъпваме.

Екатерина Литвинова
превод: Елка Няголова

НА ПРАГА НА ВОЙНАТА
Само пътните нишки.
А и глухата глъчка на гарвани.
Под нозете въздиша
и изтича мръсно-сивата гара.

Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
СЛЕД ЕДНА НОЩ ОБИЧ
Те ме обича
само една нощ.
Благодаря ти!
Това ми стига!

КАТАСТРОЙКА
електронна книга
Александър Зиновиев
превод: Любомир Духлински
Повест за перестройката в Партград

Ангел Бакърджиев
Столетните дървета
Бяха две огромни дървета. Направих си труда да изчисля възрастта им по стандартни методи - този интернет - и се оказа, че са засадени преди около сто и петдесет, сто и шестдесет години. Сигурно има грешка в непрофесионалните ми изчисления, но разлика от десет-двадесет години не би могла да повлияе на разказа ми.

Ангел Бакърджиев
Разказ-пътепис
В памет на майка ми
Въведение
Майка ми, вечна и памет, беше вярваща. Библейските истории разказваше като истински приказки.

Лозан Такев
Думата „изчегъртване” беше и дума на годината, след като Слави Трифонов я употреби, без и да допуска, че ще стане нарицателна…

Лозан Такев
МАЙДАНЪТ
И дотам ще стигне тяхната промяна
да наплашат и с Евразия народа…
На площада вече плачат за Майдана.
И познайте само кой ги води!

Димитър Хаджитодоров
I
Земите, стопанисвани от Уестминстърското абатство, били отнети от опърничавия монарх Хенри VIII след разногласия с папата. Те разширили ловните полета около столицата.

Иван Енчев
ПОТОМЪК
„Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.”
„Аз съм българче”
Иван Вазов

Веселин Андреев
Из „Размисли” (1973; 1980)
Има празници, които са хубави, но просто се повтарят - ако не се изчерпват, то и не добиват ново звучене. Има обаче празници, които с времето стават все по-значителни, обогатяват своя смисъл, все повече ни завладяват със зрелостта на традицията и с жизнеността на обновлението.

Милена Върбанова
На Елена
Мила рожбо, едничко дете мое, изминаха година и пет месеца от оная страшна вечер в хотел “Веста” в Монтана. Тук на Земята отново наближава Коледа, а навярно и вие на Небето я празнувате, защото това е Рожденият ден на Исус и на Слънцето.

Бойко Беленски

След няколко месеца се получиха нови още по-тревожни известия за масираното навлизане на татарите по нашите земи и най-вече към сърцето на България - Търновград. Съгледвачи донасяха, че там, откъдето минеха ордите, опустошаваха всичко. Мълвата изплаши людете.

Пенчо Чернаев
„Вазови - шапки долу!”, изд.„Български бестселър - НМБКП”, 2023 г.

Трудно би могло да се постави по-подходящо заглавие от това, което Павлина Павлова е сложила на книгата си „ВАЗОВИ - ШАПКИ ДОЛУ!”. То съдържа и обич, и почит, и уважение, и преклонение пред делото на братята Вазови, за които разказва в новия си роман.

Валерий Латинин
превод: Надя Попова
Господи, слез да вечеряме!
Ивайло Балабанов
И Господ слезе да вечеря с теб,
и в думите ти вслуша се тъй вещо,
че изкуши се да те прибере -
да продължи сърдечната ви среща.

Киркор Папазян
НАЧАЛО
САРЯН. АЛБУМ С РЕПРОДУКЦИИ
- Кой е този човек?
- Самата Армения!

Петя Цолова
* * *
Най-обичните ми приятели,
превърна времето в бедняци.
Най-близките ми хора - също, май.

Пенка Чернева
В краката й тупна резедава таралежова топка. От удара се разпукна и отвътре блесна гладка кафява корица. Заесеняваше по всички писани и неписани закони. А на нея й пролетееше, нещо невидимо и неуловимо я караше да се усмихва.

Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…”(2015)
ПРЕД ДРУГИЯ СТАРТ
Време е да съм готов за старта.
Някой ден ще дойде просто Тя.
Ще ме хване под ръка коварно -
в моя чест ще поднесе цветя…

Йоан Нечев
Писателят Тишо Перото четеше онлайн книгата на Джеймс Ролинс „Амазония”. Нещо повече, той беше погълнат от нея. Светът на Амазонка едновременно го очароваше и плашеше.

Румен Стоянов
Той се казва Йордан Атанасов, а вестникът „Литературен глас”: най-старият литературен вестник, съществуващ понастоящем у нас, основан през 1928 в София от заралията Д. Б. Митов.

Веселинa Бaшовa
Всеки ден се разхождам сред езера, реки, бистри ручеи и малки водопади.
Аз съм ресурсен учител. Затова ми плащат.
Нарочно се бавя в кабинета. Не ми ми се тръгва.

Димитър Данаилов
поема
Една жена, която беше
момиче в този свят.
Все още млада, но в косите -
цял кичур от сребро.

Димитър Данаилов
*
Никой още не е казал дали самоубийството е слабост или сила.
Яворов не можеше да не посегне към пистолета. Все едно - обществото щеше да го разстреля. С клюки. Или с равнодушие. Или със собствените му стихове.
Така той оцеля.

Димитър Подвързачов

1.
Вода, съвсем безсмислено събрана,
несметен брой от литри и кила,
вълнува се, лудей като пияна,
реве, - сърдита, пакостна и зла…

Змей Горянин
Самотен бор самотно в планината,
и ручей тих, тъй тихо шумоли;
самотен облак плува в небесата
и няма изглед сняг да завали.

Пенчо Пенев
На хубав език Георги Райчев е разказал приказки, някои от народните, а други, по-свободно и творчески преразказани.

Димитрина Бояджиева
Петък е - щастливият априлски вятър налита зад прозореца като обещание за лято, а мъжът от календара усмихнат ни приканва да влагаме спестяванията си в Райфайзен банк.

Виолета Станиславова
Тежки капки дъжд заудряха по стъклото на колата. Нели включи чистачките. В отминаващия ден по международен път Е80 нямаше голямо движение. Над Стара планина бяха надвиснали страховити облаци. Бавно, застрашително пълзяха и притискаха равното Софийско поле.

Денчо Владимиров
Вече толкова години тоталитарното наследство около мен ми пречи  ужасно да се сдобия с ново демократично битие, а оттам и с ново демократично мислене.
Ето, например, жилището, в което, така да се каже, живея.

За книгата „Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Бай Ганьо)” на Александър  Йотов
Елена Алекова
„Из записките на буля Ганьовица (вдовицата на Бай Ганьо)”. Интригуваща книга. Дори само заради идеята. И не само.
„Драги ми Сашо! - пише на Александър Йотов писателят Николай Табаков, след като чете в пресата фрагменти от писанията на буля Ганьовица, преди още [...]

Тургай Фишекчи
превод: Ахмет Емин Атасой

БЕЗПТИЧИЕ
В памет на Саит Фаик *
Няма място даже и за птиците вече
Щъркелите не могат да намерят оставените от тях села
Киселинни дъждове заляха всичко
Не останаха места за лястовичи гнезда,

Керка Хубенова
ЕВГЕНИКА
Не ми е нужна тази „свобода”,
с която са ми вързани ръцете;
нозете ми - с верижна нищета
за крачките на труд във битието.

Банко П. Банков
Колегата Дочо Калчев беше типичен случай на обгрижване, как се отглежда интелигенция, която да обслужва политиката на управляваща работническа класа. Беше приет без конкурс в инженерна специалност, след година обучение в работнически факултет. Не ще да е бил без данни, старал се бе според възможностите си.

Денчо Владимиров
Изглежда, за да се освободи място по лавиците и фондовете за произвежданите в България индустриално книги от поникналите мистериозно през Прехода стотици издателства, преди години регионалната библиотека в Пловдив проведе няколко странни акции по “дарявания” на книги за гражданството.

Лозан Такев
НАГРАДЕНИ КНИГИ
Такава е престижната награда
в Албания, Корея и Оман …
След Индия, Нигерия, Канада
и Букър
е в една човешка длан…

Димитър Милов
ВОДА НЕНАПИТА
Все други опират пешкира -
тя беше вода ненапита.
И всеки при нея се спира,
та нежност за миг да изпита.

Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
БЯЛА ПТИЦА
Бяла птица запява в сърцето ти.
Виж, край пътя расте резеда.
Ти си млад, а над тебе пак свети
и една искрометна звезда.

Веселинa Бaшовa
Трудноподвижна е баба Пенка. Наша съседка е .Отказала се е да вади камъчета от мечтите си. Изгрее ли слънцето, заема се да чисти дома си. Докрай усилва звука на телевизора. Викам я да пием чай на оградата. Не чува. Чак следобяд идва и хапваме кекс.

Ангел Бакърджиев

На 11 май 2023 г. поетесата Мария В. Николова ни събра на един голям празник. Четохме, рецитирахме, съпреживявахме и се възхищавахме на стиховете на Мария от новата й стихосбирка „Запалвам снеговете още”.

Андрей Багински
превод: Татяна Любенова
ЧЕТИРИСТИШИЯ
***
Правдолюбецо, виж, след теб иде - кой?
Не напразно ли пак се хвърляш в бой?
Че не си сломен още, не гордей се сега,
някой може би крие се зад твоята чистота?

Ваня Душева
***
Венера
изпрати любов
към земята.

Ели Видева
превод: Вита Пшеничная
МОЛИТВА
Спасай меня, любовь, спасай меня беззвучно,
Чтоб не ступила я в круг низменных страстей,
От злобы защити, что с адом неразлучна -
Их часто вижу я в пустых глазах людей.

Румен Стоянов
ОСКЪДНО ЗА ПРОСВЕТИТЕЛСТВОТО
Прочетох „Акатист на свещеномъченик Климент Рилски”, превод от църковнославянски иконом Йоан Карамихалев. Срещнах думи, които не познавах или рехавата ми памет е изтървала, няма значение, важното е, че изпитах усладата:

Йоан Нечев
Другарят Тишо Перото изсипа последната захар в кафето си и се намръщи. Предпочиташе да го пие сладко, но с половин лъжичка захар едва ли щеше да го огрее. Той си намаза една препечена филийка с маргарин и я поръси с шарена сол. Сол поне имаше. За разлика от хляб. В разкъсаната опаковка бяха останали [...]

Петър Хаджинаков

Поредната, седма по ред, стихосбирка на поета Иван Енчев „Слънчев екот” е на Издателска къща „Българска книжница” /С. 2021 г., редактор Йордан Атанасов/. Тя съдържа две поеми /„Небесна детелина” и „Преход”/ и точно осемдесет и пет стихотворения с родолюбив патриотичен стил в битово-етнографска модулация, обединени в седем цикъла по дванадесет стихотворения.

Атанас Звездинов
(резюме)
Докато в литературата за възрастни проблемите и процесите са важни и съществени, но в известна степен те се саморегулират, в тази за деца те са фатални. Каквото посеем, това ще поникне.

80 години от рождението на Иван Северняшки
Павлина Петкова
Поетът на нашия град, който обича да нарича по тоя начин себе си, всъщност не е от нашия град - Иван Северняшки е роден на 30 април 1943 г. в с. Смочан, Ловешка област. Перипетиите на живота завинаги го свързват с Бяла. Тук той се бори всекидневно [...]

Георги Ганев
***
Приижда зимата. Дъждът
се заледява първо във сърцето ми.
За да се стопля, тръгна ли на път,
аз призовавам слънцето в ръцете ти.

Георги Ганев
стихотворения за деца
Книжка с много занимания
за деца от 3 до 6 години -
в стихове, рисунки, знания
неусетно времето да мине.

Красимир Власев
…крила отпуска вечер ранна
над моят скръбен Виноград.
Димчо Дебелянов
Когато бях млад още го имаше
Градче със затихващи функции
Необозначено на географските карти
Понеже беше извън

Красимир Власев
Тази история ми е разказана от Серафим Северняк през един от онези летни дни, когато на чардака в сопотската му къща пиехме следобедното кафе, което за изненада на съпругата му Мима, имаше вкус на столична водка.

Димитър Кенанов
През 2018 г. завърших споменно-аналитичната си книга „Сърцето ми е нежно за войник: Ранният Янаки Петров”(Издат. „ПИК”, Велико Търново, 2023). В нея отбелязвам вкратце за ученическите си години:

Денчо Владимиров
По последните събития на континента се размислих коя е най-фаталната за живота на планетата ни професия от много години?
И неочаквано открих, че това е професията на… Стъкларя.

Йоан Нечев
Лесно е да се създаде нещо. Няма значение дали то е безполезно, значимо или уникално. Всеки от нас създава стотици неща всеки ден. Друг е въпросът, че в повечето случай не го осъзнаваме.

Кирилка Демирева

Големият български и молдовски художник и поет Димитър Пейчев навърши 80 години. Повече от 60 години той отдава на живописта, пресъздавайки в ярки краски природата и живота на хората от неговия любим буджашки край.

Димитър Васин
ТАЙНА
Горе на небето, долу на земята.
Пъргаво си тръгвам първи.
Или пък последен.
Винаги незабелязан.

Георги Ганев
(Хамлет на 60)
На Георги Ангелов
Нататък е навярно тишината.
Какво тогава съм се разкрещял?
Поезията днес е идеал,
към който безразлична е тълпата.

Петър Андасаров
Пред погледа и през сърцето ми са минали стихове и стихотворни книги, които нямат чет. Повече, много повече са ония с думи без глас, други са били с кратко ехо, но заглъхнало. Но само истинската поезия е орисана на живот без залез.

Момчил Драганов
Появи се рано. Никой не помни точно кога. Разказват, че тъкмо слънцето целунало хълмовете и онова кокалесто тяло се претърколило по каменния мост, за да се озове при нас. От всички села в околността, избра точно нашето.

Момчил Драганов
Появи се рано. М. - това беше първата буква. Не я видях първи. Мисля си, че никой не можеше да твърди, че я е забелязал първи, освен нейният автор. Знаехме кой е, макар и да не го издадохме. Целият град се струпа да види тоя отпечатък на човешкото сърце.

Момчил Драганов
Появи се рано. Не можех да го позная. Това детско тяло, дето все си търсеше белята вече не ходеше с изправена напред глава. Очите му, насълзени, трепереха от сладката вода в тях, аха-аха да паднат. Че май и по-добре да бяха паднали, вместо да гледат земята.

Таньо Клисуров
Слово за Илко Капелев при гостуването му в Стара Загора
Приятели на поезията,
Днес ни гостува един автентичен, искрен и неподправен поет от приятелския град Ямбол - Илко Капелев. Поет с интересна и сложна съдба.

Ина Крейн
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро?

Мюмюн Тахир
Елма бавно надигна чашата и отпи на малки глътки:
- Освен че се усложнява състоянието на щитовидната ми жлеза, развивам и пролапс на митралната клапа.

Иван Есенски

Поетичното заглавие „Трева за ангели”, което носи наскоро издадената книга с разкази на Мюмюн Тахир, определено кореспондира със заглавието на чудесната лирична миниатюра в сборника - „Шепа трева в училищния звънец”.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов
КАНЦОНА
на жена ми
Какво съм аз за теб, не съм разбрал.
Как отговор в душата ще открия,
когато те обгръща със воал?

Валентин Димитров
***
Най-добра е поезията, написана за един читател или за целия народ.
***
Има мъртви езици, както и език, който умъртвява литературата.

Туко Рамирез
СЪВРЕМИЕ
Днес преди да си отвориш устата трябва да се съобразиш с мнението на феминистките, веганите, сексуалните и национални малцинства, джендърите, религиозните братства, бездомните кучета и котки. В противен случай цялата тази оскърбена маса, с присъщата си човечност ще те разкъса на парчета. В името на човечността.

Димо Троянов
През живота си биваме свидетели на много случки, които не ни засягат пряко и може би затова ги изтрива времето от паметта ни. Но защо ли една такава съзнанието я изравя от време на време от дълбините на забравата?

Мая Цекова
И ТОВА СЕ СЛУЧВА
С лисичите си похвати
вълчи трон разклати.

Мая Цекова
На калпавия човек все майсторът му е виновен.
Пиян от гняв народ лесно хваща гората, че там има здрави тояги, колкото щеш за изправяне на грешки.

Николай Николов
Вечерта моята отиде на някакво женско събиране. А аз какво да правя - влязох си в положението… Господарят е у дома! Пльоснах се по гащи и тениска на канапето. Тишина и тотален релакс.

Йоан Нечев
Не знаех с какво да започна своите преживявания и затова дълго време не се решавах на това. Онова, което накрая ме накара да направя тази необмислена крачка, беше, че сега, когато се пенсионирах, често разправях на чашка на моите набори за могобройните си случаи в криминалната си практика, но никой от тях не ми [...]

Станко Гугуланов
Из „Камъчета за запалка” (1981)
СЪВРЕМЕННА ТРОЯНСКА ВОЙНА
Тъй дълго се мъчиха.
А залостена яко беше вратата.
А три реда беше стената дебела.

Димитър Кенанов
Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ!
Иван Вазов
За епиграф на своите „Мисли за езика” Илия Волен слага два стиха от Иван Вазов: „Език свещен на моите деди!…// Език на тая, дето ни роди”. Писателят есеист не откроява смисъла на първия стихов ред, който ни отпраща към св.-Кирило-Методиево дело и промислителното създаване на славянобългарската [...]

Васил Венински
Дойде ред да ти разкажа още една военна история, която се случи през онази дивна есен на 1912-а, когато всичко живо вкупом се юрна да мести границата на Рожен.

Виолета Станиславова
КРАЯТ НА СВЕТА
Дойдоха чужди времена.
И се родиха чужди поколения.
И стана чужда моята страна.
Дори Земята вече ми е чужда.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

Кристина Божанова
ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Когато се превърна в лъч от светлина,
от цветните си сънища ще се завърна -
ще стана тъничка повърхнина,
където другите лъчи ще се изплъзват…

Любомир Духлински
Наскоро срещнах призрак. По-точно не го срещнах, а той ме навести в една мъглива утрин на късната есен, когато все още се излежавах и умувах над въпроса: да стана или да не стана.

Димитрина Бояджиева
Дъждът го застигна точно до павилиона с книги. За да не се намокри, иконописецът влезе под навеса. Покривах  книгите и той погледна към мен сякаш за извинение, или разрешение да остане,  но не ме позна.

Вероника Иванова
Часовникарят понякога сънуваше странен сън…В ранната пролетна утрин отекваха тежките стъпки на стария часовникар. Всеки петък той напускаше бедната си квартира и тръгваше полека към кулата на градския часовник. Беше най-младият и единствен часовникар в малкия град, а вече наближаваше седемдесет.

Демир Демирев
ПРЕДИ ЗВЕЗДИТЕ
Прегорял
изпрежурения ден
поляга
в залива.

Трендафил Василев
Более, слабее детето на Яню и Шинка…
В тъга тъмнее домът на двойката млада.
Две рожби загубиха, недоживели годинка,
и сега ли съдбата драгостта им ще открадне!

Елит Николов
Из „Съвремието бъдно” (2022)
ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗЕДИНЕНИЕ
У нас го доведоха две свързани помежду си обстоятелства: предателството спрямо социализма от върхушката в Българската комунистическа партия и недостатъчната устойчивост на населението в защитата на създаденото от него самото социалистическо устройство.

Венцислав Бойчев
РАЗНИ ХОРА
За някои са книгите на почит,
за други пък парите са за прочит.

откъс от исторически роман
Павлина Павлова
Макар краят на Войната да настъпи, във въздуха се усещаше, че нещо недобро ни предстои. Слуховете гласяха, че румънски, сръбски и гръцки делегати подготвяли за Парижката конференция на страните-победителки условията за мирния договор с България, като България щяла да загуби не само придобивките си от Балканската война, но дори ще ни [...]

Пред 24 май
Денчо Владимиров
Преди всичко, дами и господа, отвсякъде трябва да се изхвърлят едни такива вече архаични думи от българския език като “виждане”.

Татяна Любенова
Не знам дали
Душата ми е вече мъртва
или така дълбоко е заспала,
че даже по пътеките на сънищата

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Отдавна ми се искаше да напиша за Тодор Генчов Влайков. За моя дядо Влайков. И все не започвах - не се чувствах готов. И сега не съм истински готов.

Писмо от Асен Златаров до Александър Спасов
Драги Александър Спасов,
Смъртта на Стилиан Кутинчев ме много разстрои и умори, та не съм за пред весели хора и не ще мога да присъствувам на твоя празник.

Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
НАПОМНЯНЕ
Боклуджийските кофи дрънчат и събуждат квартала.
Махмурлийско провикване яко разтърсва пейзажа.
И земята измръзнала диша със гръд наболяла,
а небето бездънно ще рухне след миг на паважа.

Димитър Кенанов
В живота все така съм влюбена до смърт.
Здравей, Сергей! Прекрасно е да се живей!

Людмил Симеонов
Малцина може би знаят, че първият български комедиограф Теодосий Икономов, известен и с псевдонима Богдан, е родом от Свищов. Тук той поема първата глътка въздух през 1836 г. и пак тук свършва краткият му земен път в началото на 1871 г. И той като своя гениален съгражданин и следовник Алеко умира млад, ненавършил 34 [...]

Пенка Иванова

Едва ли някой може предварително да знае колко време му е отредено да бъде на тази земя, но си мисля, че по-уравновесените личности, по-добрите хора живеят по-дълго.
Като сръбската поетеса Десанка Максимович.

Димитър Светлин
Познавам поета и белетриста Тодор Харманджиев от ученическите си гимназиални години във Враца.
Тогава господин Александров (гражданското му и учителско име) беше преподавател по френски език и мой класен наставник.

Михаил Лермонтов
превод: Тодор Харманджиев
И СКУЧНО, И ТЪЖНО
И скучно, и тъжно! - Кому да протегнеш ръка,
когато те мъка задавя?
Желания… Вечно без цел да желаеш така?…
А времето - златното време минава.

Ами Каройи
превод: Иванка Павлова

Диреше майката във всяка жена,
която предварително прощаваше,
която беше заран белият ти хляб
и топло блюдо вечер, обитаваше

Веселинa Бaшовa
***
не пожелавай цветята
на чужда пчела
и градината й

Веселинa Бaшовa
Баба Мартина не беше от милите възрастни жени. И най-самоувереното дете се чувстваше недостатъчно добро в нейната компания. Тя се гордееше с това свое качество.

Надежда Полякова
превод: Марко Марков
ТИ КЪДЕ, МОМЧЕ, ОТИВАШ?
- Ти къде, момче, отиваш?
- В детската градина,
да!

Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
ВРЕМЕ НА ПЕСНИ
Аз разбирам защо небесата
се разкриха и ни приеха.
Като удари на съдбата
стъпките ни кънтеха,

Константин Симонов
превод: Вили Терзиева
***
Ще се върна. Чакай ти.
Дума съм ти дал.
Даже в теб да завали
есенна печал.

Вили Терзиева
***
Целувката на вятъра, студена,
накара облаците да заплачат.
И лятото с въздишка, примирено,
отиде си. А есента закрачи.

Олег Демченко
превод: Красимир Георгиев
ЩЕ СЕ ВЛЮБИШ В МЕН
Ще се влюбиш ти в мен - някой ден ще ме срещнеш,
само дума ще кажа - сърце ще склониш.
Срамежливо ще смъкнеш задръжки и дрехи,
сякаш в пропаст бездънна напред ще влетиш -

Лозан Такев
ВЕРИГИТЕ НА СВОБОДАТА
От крайчеца в семейните албуми
ме гледа мама с най-добрите си очи…
Отдавна помежду ни няма думи.
В албума от години все мълчи…

Николай Николов
Неотдавна ви представих стиховете на Юрий Волк - боеца от ЧВК «Вагнер»… Той воюва от 2014 година. След тежко раняване попада в болница. И сега научих, че се е споминал. На петдесет години. Почивай в мир, войнико!

Николай Николов
На 22 април се е родил човекът, който промени историята - Владимир Илич Ленин.
Благодарение на него светът стана по-справедлив и светъл.
Той доразви марксизма и вдъхна живот на сухата теория.

Христо Черняев
Христо Медникаров притежава интересна самородна дарба на писател, която е подхранвана от пъстрия необят на Балкана, където е роден. Дарбата му е съхранила богатата душевност на балканджиите.

Иван Енчев
СТЕНЕ БАЛКАНЪТ
„Вятър ечи, Балкан стене.”
Добри Чинтулов /ок. 1846 г./
Дъжд се излива и вятър ечи.
Стене Балканът, във сълзи е целият!
Плаче ядосан, тревожно бучи.

Александър Стойков
Известно е, че съществуващите хипотези за прародината на прочутия френски поет Пиер дьо Ронсар (1524-1585) са ориентирани към Румъния и България. Техният преглед показва, че румънските предположения възникват в средата на 19 век.

Йордан Атанасов
Един голям прозорец - слънцето
да ни оглежда и топли…
Ти и съседа по участ.

Продрум Димов
С това ново поетично заглавие Христина Комаревска ни въвежда в неспокойните дълбоки лабиринти на своя твърде напрегнат емоционален свят. Тази книга ни напомни за солидните творчески възможности на авторката, чието присъствие в съвременната ни мерена реч я нареди сред известните имена на днешния поетичен свят.

Змей Горянин

Слънцето разля над всеки паметник
малки капки кръв, които парят: -
и отекват в улиците каменни
стъпките на няколко стражари.

Писмо от Иван Арнаудов и Никола Данчов до Георги Домусчиев
Чирпан, 21.04.1904 г.
Любезний Домусчиев,
Отдавна се канех да ти пиша и само случаят ме накара да изпълня намерението си сега. Откак оставих Плевен, все ми се искаше да започна някое списание и ето сега, като намерих издател, започвам с Н. Г. Данчов, който е тук.

Ангел Христов
Ние, българите, сме кошмарни хора. Сиреч сънуваме един и същи сън, в който няма и зачатък на човешкото, благородното, самопожертвувателното, неповторимото, сън без степени на красивото, изящното, съвършеното състояние на преклонение пред постиженията на човека от неговата поява до днес.

Мария Филипова-Хаджи
Къде тръгнах пак, да ме пита някой. По главната най-много се сещам за самотата си, няма да ходя там. Особено в неделя. Но имах чувството, че някой ме води към центъра на града, а аз се дърпам.

Вероника Иванова
Антоан се беше мушнал в листата на двора в училище, така добре се беше покрил в старателно прибраната сутринта купчинка от пазача.

откъс от романа „Бунтът на Белгуните”, изд. „Персей”, 2023
Слав Хр. Караславов
Още едно разочарование очакваше василевса.
Когато прие в покоите си Алексий Врана, папагалите мълчаха, с нищо не показваха, че не му мисли доброто, а сега работите бяха придобили съвсем трагична насока. Врана не беше нито чичо му Йоан, нито слепият Кантакузин.

Димитър Подвързачов

(вместо злободневка)
Напразно ний пишеме купчина вестници
и позиви люти за „славна борба”.
Уви, ний търпиме ужасна авария!

Христо Цанков-Дерижан

Вървя из полусъборена крайна улица. разкривени, повиснали дъсчени стобори, счупени и лепени с пожълтяла вече книга прозорци, наведени комини, полусъборени стари зидове и ниски съсчени стобори - ето пълната й картина. Вървя замислен.

Христо Цанков-Дерижан
І.
Спи нощта: из морните тъми
дребни капки тихичко си шепнат, -
цяла нощ навън ръми, ръми -
сякаш някои познати стъпки трепнат.

Александър Йотов
ОТ ПАМТИВЕКА
Всичко е в името -
на вимето!

Янчо Михайлов
Наскоро бе починал един от двамата свещеници в градчето - сравнително млад, ненавършил шестдесет. Още докато беше в болницата дойдоха двама ревизори от митрополията и запечатаха касите за дарения.

Румен Стоянов
НАПОМНЯНКА УКОРИЗНЕНКА
Презаслужено славим Раковски, Левски, Ботев и още множество поборници, ратници за България. Възторжено пишем досежно стореното от них, коленичим пред паметниците им, свеждаме знамена, скланяме глави, отлагаме шапки.

Димитрина Бояджиева
Откакто напусна училище, по-голямата част от деня момчето прекарваше по пейките в парка или се шляеше из града. Тръгнал по влажни омагьосани пътища момчето търсеше жертвите си с онази чудна наслада да си присвоява неща, които не му принадлежат.

Иван Георгиев
Критически бележки към три български конкурса за хайку
След хайку-фиаското с неразбирането на темата на Деветия национален конкурс „Светлината на зимата”, Българският хайку съюз, вместо да се откаже от каквито и да е атрибутивни добавки по отношение на зимната тематика, хвърли ново предизвикателство с Десетия юбилеен - „С аромат на зима”.

Банко П. Банков
В първия учебен ден мургав асистент-красавец запозна новоприетите студенти за инженери - конструктори с предметите, които ще им преподават в първата година и с дисциплини, които ще слушат в по-горни курсове.

Банко П. Банков
Петрана, коренячка-софиянка, израсна заедно със семейства на лели и чичовци под покрив на родова къща, в тежкарски квартал отвъд докторската градина. До войната го водеха за дипломатически.

Никола Иванов

В знаменитата си книга „Бай Ганьо” Алеко Константинов не отбелязва нищо за миналото на героя си. Той няма потекло, не знаем къде е роден, откъде се е пръкнал, какъв е социалният му произход, как е стигнал до търговията с гюловото масло, женен ли е, има ли деца и т.н Бай Ганьо в Алековата [...]

Елизавета Хапланова
превод: Елка Няголова
На листа бял на моите молитви
е пътят ти опазен от бедите.
Ти връщаш се от всяка земна битка,
с любов от живата вода измит.

Пенчо Чернаев

ВСТЪПЛЕНИЕ. Романът на Светозар Казанджиев „Съдба”/580 стр., изд. „Български писател”, 2022 г./ започва с една конфликтна семейна среща между основните герои - Султан Татаров и синовете му Кейван и Димитър, дошли след продължително отсъствие да го видят.

Лангстън Хюз
превод: Ангел Д. Дюлгеров
Дръж се за мечтите,
че ако те умрат,
животът става птица
ранена и без път.

Робърт Фрост
превод: Ангел Д. Дюлгеров
ПТИЧКА
Унил и монотонен покрай мен
звучеше глас на птичка по цял ден.

Трифон Митев
(мисли и бележки)
В бакалския тефтер на Тотю Крачола от Чирпан е записано: „1878 Яаноари 1 Натва Лету На Пйчу рождениту” (1)  - под звъна на камбаните, привестващи руските освободителни войски в Чирпан се ражда бъдещият поетичен гений П. К. Яворов.

ЛЮБОВИТЕ НА ВАН ГОГ
електронна книга

Виолета Станиславова

Георги Михалков
Преди години често минавах през пазара и там, най-накрая, където бяха последните сергии, имаше едно малко магазинче, в което един старец продаваше щастие. Чудех се как така продава щастие и на кого го продава, но винаги пред магазинчето виждах хора, които положително имаха нужда от щастие.

Николай Николов
Шосето към гробищата е задръстено. В квартала сергиите по тротоара са отрупани с пъстри пластмасови цветя. А колегите от сутринта носят в кантората бонбони.

Христо Черняев
Първоначално книгата „Небесни побратими” от Маргита Черкезова-Савова и Евгения Корольова излезе в Украйна през 1983 г. Към нея бе проявен голям интерес от страна на читателите.

СЪГЛЕДВАЧ НА СВЕТЛИНАТА
електронна книга
Георги Ангелов

Лалка Павлова
историческа поема
Сред Плевен утрото прохожда тихо,
понесло сякаш кръст над катедрали.
Звънят камбани, слънце яснолико
косите на дървета с обич гали.

Георги Драмбозов
Камбаните на есента, на сезоните в човешкия живот и на спомените ни се събуждат само с перото на лиричния талант. Този път ги събужда един одарен от Бога и скромен поет, писател и журналист, бих го нарекъл човеко-поет, на име Людмил Симеонов.

Христо Черняев
Не може да не се отбележи с хубава дума едно благородно дело на Държавен архив в Русе - издаването на документално-исторически книги за този интересен крайдунавски край, което се дължи на техния редактор Тодор Билчев и на отговорния редактор Йордан Борисов.

Виолета Бончева
СЕЛОТО НА ДЯДО
На дядовците къщите ги няма -
тук никой не оре земята топла -
покрита с пръст е меката поляна,
и бурените пъплят през имота.

Любомир Духлински
„Когато топката мине край гредата, можеш да се разплачеш или да се разочароваш… Но ако загубиш свободата си? Ще плачеш или ще се бориш за нея.”
Ерик Кантона, френски футболист

Димитър Милов
ОТКРОВЕНИЕ
- Не се издигаш - рече
приятелят ми прям.
Дали ти нещо пречи,
или си пречиш сам?

Продрум Димов
Така Димитър Милов е озаглавил своето юбилейно издание, което известното столично издателство „Мултипринт” предложи съвсем наскоро на читателската ни общественост. Авторът е посветил тази своеобразна оригинална книга на 70-годишнината си, която навърши на 18 февруари т. г.

Румен Стоянов
За интересуващи се от български книжовници в Латинска Америка тяхното средоточие от някога и до сега е Аржентина. Съвсем не го оспорвам, още по-малко отричам: там са бивали Самуил Стрезов, Борис Шивачев, Тодор Ценков, Александър Карпаров, Иван Аржентински,

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
Да напиша за Константин Константинов ме подтикна - за да не кажа принуди! - Радой Ралин. Обади ми се по телефона, щом прочел „Не мога без вас”, чак смущаващо… Радой е от едно вече рядко племе - на тия, които имат сърце да насърчат другаря си и при най-малка [...]

Шаролта Лани
превод: Иванка Павлова

Гледам към тебе отвисоко, от края на моста,
към тебе, вечна вода, мой величествен Дунаве.
Отечеството означаваш, намерената ми родина.

Атила Чоконай
превод: Михаил Иванов
АВТОБИОГРАФИЯ
Съдбата там, на изток ме зачена,
а тук със запад, гордия, ме срещна.
Тежат хилядолетните съмнения
и гордостта не е съвсем безгрешна.

Тугрул Танйол
превод: Ахмет Емин Атасой
ДРЪЖТЕ ДЕНЯ ЗА РЪКАТА
Денят толкова е страхлив, че го хващам
За ръката
Ако не го хвана ще падне в мрака

(Забравени фрагменти)
Татяна Любенова
***
Мълчанието тук е заредено
с очакване на
Слънце…

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
Всичко ще ми простят, ще бъде забравено,
само ти пей, мамо, само ти пей,
нека сънувам улица „Садовая”,
нека да чувам гласът твой…

Денчо Владимиров

Разгадана загадка от родния радиоефир
Подариха ми радио транзистор. И в затворническите години на пандемията, когато НОЩ не ни позволяваше да се разхождаме из парковете без куче, транзисторът бе денонощно до мен.

Лозан Такев
Драги Радой, посмъртно те известявам, че лютите чушки у нас вече са само внос. Както кажат и наредят от Брюксел и САЩ. Или както помолят нашия човек, който три пъти ходи в посолството на „Козяк”…

Веселин Андреев
Из „Не мога без вас” (1976)
(Импресия)
Час ли вече се лутах из тия печални, гъсти, безизходни гробища?

Иван Георгиев
Никога не им даваше пари. Нито на мнимите, нито на очевидно нуждаещите се, включително и на тези с физически недъзи. Не че беше стиснат, просто изпитваше органическа непоносимост към тях.

Красимир Власев
СЕЛСКИ ЖЕНИ
Рядко се срещат но все още ги има
Живеят зад всекидневието си скрити
На ръцете им селският бит се крепи

Виолета Станиславова
Нощната тишина спеше в стаята. Само стрелките неуморно отброяваха секундите на живота. Вратата на асансьора изтрещя. Пламен се събуди. Светна лампата. Часът бе 4,35. Кой ли от съседите се прибира по това време?

Виолета Станиславова
Кученцето лакомо преглъщаше топлото мляко. Този път цицката беше пълна. Без да я пуска, отмести забитото в майчиния корем носле и малкото му меко телце се отпусна. Внезапно нещо го повдигна и го обърна по гръб.

Георги Майоров
Малко е да се каже, че познавам творчеството на поета Трендафил Василев. Изследвал съм и съм популяризирал орфическите корени на неговата поезия. Сега обаче впечатлява тритомника на събраните му избрани съчинения от издателство „Захарий Стоянов” (С., 2020).

Веселинa Бaшовa
Когато съм в колебанието на завихрящи ме мисли си представям една много хубава картина. Разхождам се сред лалетата в съседство с трафика на главен път.

Джим Морисън
превод: Георги Ангелов
***
Ако само
можех да чуя
чуруликането на врабците
и ако още веднъж

Марк Странд
превод: Георги Ангелов
КЛЮЧ
Имах ключ.
Отворих с него вратата и влязох.
Беше тъмно и направих крачка в тъмнината.
Там, където влязох, бе още по-тъмно.

Робърт Крийли
превод: Георги Ангелов
Тези хора ги няма
Те са само
от тази страна на живота

Георги Ганев
откъс от подготвяната мемоарна книга на автора “Дълги вълчи дъждове”
Това, разбира се, можеше да ми се случи и в България, защото съм футболен запалянко от детството си, защото къщата ни в Стара Загора беше над градския стадион, защото през 1999 г. по своя инициатива възстанових и оглавих вестника на футболен клуб „Берое”, по онова [...]

Лъчезар Лазаров
Гората винаги се раззеленяваше по Великден. За великия ден тя се преобразяваше в своята нова премяна. Възкръсваше за нов живот. По цели дни времето беше топло.

Атанас Славчев
- Да ви кажа - рекла, след като няколко дена я писали за мъртва, баба Пена. - Да ви кажа.
Около й - баби и млади, държат по запалена свещ - чакат.
- Вий мъ мислехте за умряла? - прошепнала от слабост, не яла няколко дена, докато била в кома. - Не мъ щът там мене, [...]

Веселинa Бaшовa
Обичам да влизам  в градинката от детството си и да плевя лука, цветята или каквото там има за плевене.
От време на време поглеждам към грейналите прозорци на къщата ни. Гробна тишина засяда от раз в гърлото на комина.

София Филипова
Хайку стихосбирка „Срички за врабец” от Йордан Атанасов
В центъра на предната корица - Мона Лиза и врабец. Кацналата на клонче птица, устремена всецяло към Мона Лиза, е насочила погледа си към нейните очи. Тят, струва ми се, също е насочила погледа си към очите на врабеца..

Джузепе Унгарети
превод: Георги Ангелов
В ПАМЕТ НА МOХАМЕД ШЕАБ
Наричаха го
Мохамед Шеаб

Лангстън Хюз
превод: Георги Ангелов
Прекрасно време - Война:
когато парите течаха,
а кръвта изтичаше.

Грегъри Корсо
превод: Георги Ангелов
САМОУБИЙСТВО В ГРИНУИЧ-ВИЛИДЖ
Протегнала ръце
Опряна на прозореца
Тя гледа надолу

Янош Барч
превод: Емил Симеонов

ОТКЪДЕ
Откъде бихте могли да знаете
колко са дълги крилата на мълниите
и какъв е смисълът
на лунните кратери,

Йожеф Бенце
превод: Емил Симеонов
МОЯТА ЛЮЛКА
На каруца докараха майка ми вкъщи -
мен да роди. Бе посивяла вече,
брат ми - вече ерген.

Мира Дочева
ЕСКИЗ
Песен. Делфини. Синя птица.
Докосване. Мисъл и ласка.
Нежен лъч. Омагьосване.

Димитър Кенанов
„Нишките, които се прекъсват” (1967) - така образно сполучливо в книгово заглавие Цветан Стоянов назовава алиенацията (отчуждението), разобщението на човек от човека, от природата и обществото, което започва с първите мигове, когато детето напуска майчината утроба.

Любомир Духлински
АПРИЛ
Храстите замръзваха
под ледения дъжд.
Внезапен дъжд,
дошъл в неподходящо време.

Любомир Духлински
Това интервю, първото в кариерата ми на начеващ журналист, завинаги се е запечатало в паметта ми.

МЕД ОТ КАКТУС
електронна книга
Иван Енчев
Роман

Йордан Милев
Из „Като пръстена на Сатурн” (1968)
ВЪЗМОЖНОСТ
Не можеш с нищо
да повториш този миг
на твоето завръщане при себе си,
във своя остър ъгъл,

Агнеш Немеш-Над
превод: Иванка Павлова

Седи на рамото ми една птица,
която се е родила заедно с мене.
Вече е толкова голяма, толкова тежка,
че всяка моя крачка е мъчение.

Иван Брегов
ОПЕЛО ПО ПЪТЯ ЗА СЕВЕРОЗАПАДА
(труп, два коня и трима музиканти)
Сноват коли като вдовици и черният им дим на изток ги издига.
Остава да дойде тълпата - мъртвеца оттук да изпрати,
оттук да потеглят и плач, и мълва - като брат и сестра пребледнели.
Но е пусто надлъж и нашир, изоставена, твърда земята е.

Салваторе Куазимодо
превод: Георги Ангелов
Тук сме далеч от всички и отново слънцето
искри като мед в косите ти,
а последната цикада на лятото
и воят на сирените под ломбардското небе

НОЩНИ ПРИПИСКИ
електронна книга
Георги Ангелов

Ангел Д. Дюлгеров
ЛЮБОВ
Дълги и кратки години.
Стъпки по пясък и лед.
Много път с тебе изминахме,
колко ли има напред?

Васил Венински
Чух, че си разказвал за Тосун бейовото имане, ама дали от кумова срама или от незнание, не си открил името на крадеца. Затуй реших да ти кажа всичко, дето знам за него, а и някои други неща, свързани с тия жълтици.

Любомир Духлински
„Които клаха народа си, както и турчин не го е клал”.
Антон Страшимиров
„Нищо от казаното до сега за терора в България не е преувеличено. На онези, които ме питат: „Истина ли е?”, трябва да се отговори: „Истината е по-страшна… България е земя на ужаса, адът на Европа, мъртвите са навсякъде”.

Венцислав Бойчев
ПРАВО НА ИЗБОР
И у нас еволюцията продължава, само че наопаки.
Сами избираме тия, дето ни правят на маймуни.

Лозан Такев
Редовно пазарувам в търговската верига „Била”…
И всеки път ми дават касова бележка, в която не пропускат да отбележат: „Днес вие спестихте, примерно 25 лева…” Днес 25 лева, утре 30 лева, в други ден 28 лева…

Николай Николов
Донецк… Има такъв град в Европа. От 2014 година го обстрелват непрестанно. В домовете не тече вода, защото украинските военни са взривили подстанциите. Често изключват тока и газа.