Българска литература

ДЕНЕМ ИЛИ НОЩЕМ…

стихове 1968 - 1983
Марко Марков
***
Денем или нощем,
ненадейно,
като изстрел от засада
идва земетръсът.

{Още»}

 
ЛЕТЯТ БЕЛИ ЛИСТОВЕ…

Ваня Душева
ЛЕТЯТ БЕЛИ ЛИСТОВЕ…
***
Летят бели листове
с рисунки -
ръцете на Мария.

{Още»}

 
ПРЕСЕЛЕНИЕТО ОТ СТАРАТА НА НОВАТА ЗЕМЯ

Романът на Иван Вазов „Нова земя”
Панко Анчев
1.
Свободата на следосвобожденска България постави пред българския свят, колкото това да е странно и непонятно, огромни проблеми.

{Още»}

 
ДЪРВОТО НА ХЪЛМА

Найден Вълчев
ДЪРВОТО НА ХЪЛМА
От вятъра посято,
от люти хали бито,
но вбило корен тук -
то диша и живее

{Още»}

 
РАЗДЕЛЕНИЕ

Боян Ангелов
РАЗДЕЛЕНИЕ
Смрачаването не е здрач,
нито е още нощ същинска.
Като разкайващ се палач,
отдалечил страха от риска,

{Още»}

 
КРАЯТ НА ЕДНО ПОДСЛУШВАНЕ

Марин Маринов
Мобилният ми телефон засвири песента „Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой”. Звънеше ми художникът Тихомир.

{Още»}

 
БЯГСТВОТО

Марин Маринов
Най-сетне улучих сгодния момент да духна от пандиза. Впрочем с няколко съкилийници бяхме допуснати да бачкаме в една мандра, та по-точно фъснах оттам.

{Още»}

 
ОПЕРАЦИЯ „ТЕЛЕФОННИ ИЗМАМНИЦИ”

Марин Маринов
Тъкмо следобедната дрямка ме беше оборила на дивана, когато прозвъня телефонът. Стори ми се, че звучи някак делово, служебно. Побързах да вдигна слушалката.

{Още»}

 
ПОД МАСКАТА НА КОРОНАВИРУСА

Или как се справих с извънредното положение
Иван Джебаров
фейлетон
В една от ония отминали вече извънредни сутрини, малко след поредния брифинг на Националния оперативен щаб, телевизорът ми се разболя от коронавирус. Примига мъчително няколко пъти, изкашля се и… дотук.

{Още»}

 
ПОГЛЕД НЕ ОТВИСОКО, А ОТ НЕБЕТО

Георги Майоров
Книгата на Борислав Владиков и да е оглавена „Да гледаш отвисоко”, (Изд. Бон, Благоевград, 2009), той върви много земен в есетата.

{Още»}

 
ЕПОХА В СЪВРЕМЕННОТО НИ ДУХОВНО И ОБЩЕСТВЕНО БИТИЕ

100 години от рождението на Николай Хайтов
Продрум Димов
Трудно бихме могли да открием името на друг наш творец, който да си е завоювал такива завидни позиции и респектиращо присъствие в съвременния ни национален литературен, духовен и обществено-политически живот, какъвто несъмнено представлява този уникален и неуморим родолюбив труженик на словото.

{Още»}

 
ОГНЯНА СВИЛИНА: КОГАТО СЕТИВАТА ОПИРАТ ДО ЗАГАДКАТА

Димитър Кенанов
Книгата-антология „Богохраними” (2014) е обобщение и вглеждане в живота, осмисляне не само от прага на младостта, когато човек тръгва към света, „пълен с пътища” - тогава те са призовавали Огняна Свиленова/Свилина да тръгне по тях в „хладни есенни нощи” („Ноктюрно №1″).

{Още»}

 
ВЛАКОВЕ, КОИТО ЩЕ ПРИСТИГНАТ

Иван Есенски
Къде е мястото на една книга между чиито корици живеят самобитно пет новели (независимо, че някои са с разказен формат, тяхната динамика, фабулна наситеност и логическо единство покриват оня условен мащаб, който за удобство определяме като новела), чието повествование е съотнесено към различни времеви отрязъци?

{Още»}

 
ТРУДНАТА МИШЕНА

Йордан Петров
Треньорът в столичния Клуб по спортна стрелба днес беше недоволен. Погледна мишените след последната стрелба и остана много разочарован от своите възпитаници.

{Още»}

 
УХАНИЕ НА РОЗИ

Йордан Петров
Към административната сграда на предприятието се подхождаше лесно и удобно още от портала. Тези, които ползваха заводските услуги, без да се оглеждат, безпогрешно се ориентираха накъде да вървят.

{Още»}

 
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

Йордан Петров
Дворът е пълен с деца. Малките групи са на пясъчниците. Малчуганите усърдно копаят дупки и правят тунели в пясъка. Те дълбаят несръчно с лопатки, местят сита и кофички. Ръцете им до лактите са изцапани със светли кварцови зрънца.

{Още»}

 
ЗАЩО ОСТАНАХ В РОДОПА ПЛАНИНА

Господин Господинов
Природата, хората, професията е най-краткият отговор. Роден и закърмен в равнината, още като малък познах хоризонта, стигах го и пак пред себе си виждах огледалното му повторение с едва забележими нюанси.

{Още»}

 
ДЯДО МИ

Господин Господинов
Аз съм Господинъ и дядо ми е Господинъ. Това според църковните ни кръщелни свидетелства от 1936 год. и 1893 год. Няма съмнение, че нося неговото име. До тук е приликата.

{Още»}

 
КИСЕЛКА И ЛИСИЧЕ

Господин Господинов
2014 година е, серпантината на пътя се вие надолу от вр. Киселка към с. Давидково. След един от завоите като в просъница се открива пъстрата панорама на селото, досущ както и преди 55 години.

{Още»}

 
ЯКО МОЛХОВ: „НАЙ-МНОГО ТРЯБВА ДА НИ БЕЗПОКОИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА КАПИТАЛИЗМА…”

интервю на Продрум Димов с Яко Молхов
- През младите си години Яко Молхов свързва живота си със своя земляк Борис Делчев. Това приятелство, което мога да нарека пожизнено, предопредели може би до голяма степен и товето духовно бъдеще?

{Още»}

 
ИВАН БУРИН, ВЪЗТОРЖЕН ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКАТА БРИГАДИРСКА МЛАДОСТ

Продрум Димов
Беше 20 юли 1947 година. Кротък летен ден, необезпокояван от обичайните юлски горещници, непридружаван от характерните за този месец жарки слънчеви набези.

{Още»}

 
ПИСАТЕЛЯТ ОТ СЛАВЕЙНО

Любен Панов
Името му е Михаил Марински. Не го търсете по големите литературни каталози и алманаси. Няма да го намерите или пък трудно ще го намерите. В списъците на писателските съюзи - също.

{Още»}

 
ПИСМА ДО МИХАИЛ МАРИНСКИ

Писма до Михаил Марински
*
Драги Марински,
…по оформление и съдържание вестникът ми харесва и затова и в бъдеще като родопчанин ще продължа да сътруднича /и то без хонорар/ разбира се, ще трябва за някои теми да бъда насочен, но то ще стане като дойдеш в София.

{Още»}

 
„СЛУЧАЯТ ДЖЕМ“ ОТ ВЕРА МУТАФЧИЕВА

Лалка Павлова
Образи, върху които се гради наративът на романа
(Откъс от монография)
В книгата на Бригита Йосифова „Калейдоскоп от спомени”, в която са включени и 24 писма на Вера Мутафчиева до нея, авторката споделя, че в дългогодишните си контакти с Вера винаги е усещала „ранената й душа, но и огромен стоицизъм, често обвит в самоирония и тънък [...]

{Още»}

 
ПРОФ. ИВАН ЛАЗАРОВ: ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА

Славимир Генчев
Малцина днес знаят, че прочутият български скулптор проф. Иван Лазаров - автор на надгробния паметник на Димчо Дебелянов (1934) в Копривщица и на не по-малко известната пластика „Те победиха” (1914),

{Още»}

 
ИСТОРИЯТА НА ЛУННОТО МОМИЧЕ

Минка Параскевова
Живяла някога една красива като морето жена. Тя била млада и много, ама ужасно много, любопитна. Като всяка жена.

{Още»}

 
С МАЛКА ТОРБА И СЪС НЯКОЛКО КЪШЕЯ…

Денис Олегов
***
С малка торба и със няколко къшея
човекът преживяше тъжната зима.
Лежи незавит. А мястото - същото -
студена скамейка и снежна градина.

{Още»}

 
ЗА ГРАФОМАНИТЕ

Антони Слонимски
превод: Евгения Динкова
Почти всеки пишещ се е сблъсквал в живота си с графомани. Това става по два начина: или самият пишещ е графоман и в такъв случай постоянно се сблъсква със себе си, без да знае че има взимане-даване не със себе си, а с графоман, или не е графоман и тогава е длъжен [...]

{Още»}

 
ДРАГАЛЕВСКИЯТ МАНАСТИР

Найден Вълчев
Денят студен се спуща от голия предел.
И Дяконът е тука - от снощи е дошел
и в тихата килия под Божи благослов
за клетва се прегръщат хоругва, кръст, пищов.

{Още»}

 
БОЯН САРЪЕВ

Светозар Казанджиев
Едрата му снага, носена от горда походка, челото - високо и разгърдено от посребрелия му кичур, завързан на опашка отзад, кроткият и същевременно проницателен поглед, Христовият кръст, увиснал върху расото на гърдите му, внушават сила, достолепие, мъжество.

{Още»}

 
КНИГА ЗА АНТИФАШИСТКАТА СЪПРОТИВА

Христо Черняев
Макар и рядко, но ми се е случвало да прелиствам и да чета някои книги от съвременни писатели с божествен трепет.

{Още»}

 
РАЗКАЗИТЕ НА ТОТЬО НЕРЕЗОВ – СЪЧИЦИ ВЪРХУ ОГНИЩЕТО НА СПОМЕНА

Ангел Колев
Пред читателския съд е петата белетристична книга на Тотьо Нерезов „Съчки върху жарава”. Тя съдържа 69 разказа, обединени в пет раздела: „Носталгин”, „Кьоравата”, „Пришълците”, „Жребци” и „Съчки върху жарава.”

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА „МЕЛОДИЯ В ЗАЛЕЗА”

Елена Коматова
Поетичната книга „Мелодия в залеза” покорява въображението като изконна българска песен - хилядолетна - на нашия древен, както посочва Г.С. Раковски, език.

{Още»}

 
ЕСЕТА

Иван Антонов
Из неиздадената книга на автора “Словесна суета”
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Юда целува веднъж.
Последно. За сбогом.
И с тази целувка на мъж
всъщност човекът предаде и Бога.

{Още»}

 
ПОГЛЕД ОТ БЪЛГАРИЯ

Евгений Жуйков
превод: Тихомир Йорданов
Във Габрово валеше дъжд.
Бе лято в Розовата долина, където
и екскурзоводът Саша неведнъж
зареждаше бъбривата касета.

{Още»}

 
ДЯДО ИВАН

Владимир Соколов
превод: Христо Черняев
В дни на робство и черни беди
във България се роди
една приказка, една мечта:
„Има дядо Иван на света.”

{Още»}

 
ПОДМОСКОВСКА ЕСЕН

Дмитрий Кедрин
превод: Христо Черняев
ПОДМОСКОВСКА ЕСЕН
В Перово дойде подмосковската есен
с рябини и гъби, с ремонти безкрай.
И влажен и хладен е въздухът пресен
и никой на тенис сега не играй.

{Още»}

 
СБОГОМ, СБОГОМ, МОЯ МЛАДОСТ

Дмитрий Кедрин
превод: Красимир Георгиев
СБОГОМ, СБОГОМ, МОЯ МЛАДОСТ
Сбогом, сбогом, моя младост,
звезда, живот, усмивка!
Ръка на мъж кога ли
ръка момчешка стана!

{Още»}

 
СЪРЦЕ С ПУЛС 120

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Служеше ми любовта - на любовта
служех и се покорявах
и в студа захвърлен бях тъй, както
извънбрачното дете на праг оставят.

{Още»}

 
ПРЕДИ С МЕНЕ ДА ЗАГОВОРИШ

Йо Шулц
превод: Василка Хинкова
ПРЕДИ С МЕНЕ ДА ЗАГОВОРИШ
Преди с мене да заговориш,
друг човек трябва да стана.

{Още»}

 
ЦЪФТЕЖЪТ НА ГРАДИНИТЕ МЕ ОЧАРОВА…

Станислав Шевченко
превод: Ваня Ангелова
***
Цъфтежът на градините ме очарова
и вечното звездно засяване.
И досега ме вълнува гъделичкането
на меките женски гласове,

{Още»}

 
ЦВЕТЯТА НА ЖИВОТА….

Леонид Дрознер
превод: Георги Ангелов
***
цветята на живота
миришат на пот

{Още»}

 
ЕДНО ЛИЦЕ

Иван Шпанич
превод: Наталия Недялкова
на Тин Уевич
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш - не виждаш своето отражение.

{Още»}

 
ЖЕНАТА С ЯБЪЛКИТЕ

Йордан Пеев
Из „Филантропията на един варварин” (2019)
ЖЕНАТА С ЯБЪЛКИТЕ
Жената с ябълките всяка сутрин,
през своя свят, край моя дом минава
и в сянката на овдовели букви
отива към пазара да продава.

{Още»}

 
ЗА ДА СИ ПОСЛУШНА

Весела Люцканова
- Седни! - и Джина покорна седна с поглед, вперен в нея.
Подаде й бучката захар, Джина я пое внимателно от пръстите й, справи се светкавично и близна ръката й.

{Още»}

 
ЛОЗА

Андрей Германов
ЛОЗА
Човекът реже, а лозата плаче.
Без стон, без глас, без помисъл за мъст.
Ах, плаче тя и плаче тя, така че
черней под нея рохкавата пръст.

{Още»}

 
СЪВСЕМ ЧОВЕШКО

Иван Милчев
СЪВСЕМ ЧОВЕШКО
Не искам да съм живи мощи.
Не искам даже скучен рай.
В бездънните и слепи нощи
прониквам в себе си докрай.

{Още»}

 
ЩЕ МУ ИЗПЪЛНИМ ТОЯ ДЕН СКРЪБТА…

Борис Пастернак
превод: Иван Милчев
***
Ще му изпълним тоя ден скръбта:
тъй срещите си шепнеха за мене.
Такъв без здрачът син на вечерта,
стъклата зад азалия смутена.

{Още»}

 
ИЗ „ОХРАННА ГРАМОТА”

Борис Пастернак
превод: Иван Николов
… И съществува изкуството. Негов предмет е не човекът, а образът на човека. А образът на човека, както се оказва, е повече от човека. Той може да се зароди само в движение и при това не във всяко движение. Той може да се зароди само в прехода от мухата към слона.

{Още»}

 
НОЩЕН ВЯТЪР

Борис Пастернак
превод: Иван Николов
НОЩЕН ВЯТЪР
Стихват песни и глъчка в нощта.
Утре трябва да ставаме рано.
Гаснат лампите вред. Младежта
разотива се вече припряно.

{Още»}

 
НА УРАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ

Борис Пастернак
превод: Александър Миланов
НА УРАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Без акушерка стенеше във безсъзнание
и блъскайки с ръце по тъмнината,
бавно раждаше утринно сияние
ослепяла от мъка, на Урал твърдината.

{Още»}

 
ЕВА

Борис Пастернак
превод: Андрей Германов
ЕВА
Дървета до брега стоят
и тихо облаци грамадни,
подобно мрежи, от брегът
замята аленото пладне.

{Още»}

 
ЛЯТО

Борис Пастернак
превод: Кръстьо Станишев
ЛЯТО
Ирпен - ти си спомен за хора и лято,
за волност, за бягство от робски тегла,
за листи сред зноя, за сини шибои,
за смяна на ведро небе и мъгла.

{Още»}

 
КОГАТО СЕ РАЗВЕДРЯ

Борис Пастернак
превод: Атанас Далчев
КОГАТО СЕ РАЗВЕДРЯ
Напомня езерото блюдо.
Зад него - облаци безчет
като натрупани по чудо
грамади от планински лед.

{Още»}

 
В РАННИТЕ ВЛАКОВЕ

Борис Пастернак
превод: Никола Фурнаджиев
В РАННИТЕ ВЛАКОВЕ
Бях край Москва през тази зима,
но в снеговете и студа,
когато бе необходимо,
пътувах често до града.

{Още»}

 
ГОРЯ ДА ВНИКНА В СЪЩНОСТТА…

Борис Пастернак
превод: Пламен Цонев
***
Горя да вникна в същността
на свят всевечен -
в труда, в стремежа към целта,
в зова сърдечен.

{Още»}

 
ХАМЛЕТ

Борис Пастернак
превод: Димо Боляров
ХАМЛЕТ
Стихва залата. И аз заставам
нейде до сценичните врати.
В ехото далечно днес долавям
утре мен какво ще сполети.

{Още»}

 
ПРИЯТЕЛСТВО

Павлина Павлова
ПРИЯТЕЛСТВО
С едно плашило се сприятелих -
да не повярваш чак.
С добро сърце - случайно го открих -
да не повярваш чак!

{Още»}

 
ЗАКАНА

Нели Коларова
Мен ме в село, любе, искат
все от сой ергени.
Сал за тебе аз кандисвам -
теб не ти се жени.

{Още»}

 
ГЕРГЬОВДЕН

Славка Зашева
ГЕРГЬОВДЕН
Утаява котлето
глас на чанове,
корен от здравец
в китка от думи.

{Още»}

 
В СИНЯТА ОМАЯ НА СПОМЕНА

Георги Гривнев
Ние, младежите от випуск 1966-ти на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност българска филология, останахме завинаги с името „студентите-войници”.

{Още»}

 
ИЗ „СРИЧКИ ЗА ВРАБЕЦ” (2019)

Йордан Атанасов
***
„Богородична стъпка”
място целунато
от майката на Бога

{Още»}

 
ЗДРАВЕЙ, АЛИ!

Милена Обретенова
Нека ви разкажа малко за майка си.
В резултат на драматични семейни обстоятелства преди повече от 30 години тя напусна Велико Търново. Напусна училището на метри от дома си и стана учителка в едно разградско село.

{Още»}

 
МИЛЕНА ЦАНЕВА: „ВАЗОВ Е МОРЕ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕПЛУВАМ ЦЯЛ ЖИВОТ”

интервю на Продрум Димов с Милена Цанева
Дъщерята на акад. Георги Цанев и поетесата Бленика има осезаемо присъствие в съвременния ни литературен живот. Дългогодишните й изследователски усилия й спечелиха името на най-добрия и последователен вазовед у нас.

{Още»}

 
ТЕЖКА ЗАГУБА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Напусна ни Велин Георгиев
Продрум Димов
На 15 май 2019 г. опустя капрата на Националния литературен салон „Старинният файтон”, отиде си завинаги от нас внезапно неговият неуморим, вдъхновен кочияш, едно от най-ярките имена, емблематична фигура в съвременния ни литературен живот.

{Още»}

 
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ

Елена Алекова
Кога и как отлетя цяла година, откакто Велин Георгиев ни напусна, тъй и не разбрах покрай заетости, суета, коронавируси и страхове. В месеца на детето си спомних, че преди повече от шест години, на 24 февруари 2014 г., представих в Националния литературен салон „Старинният файтон” негова книга за деца „Да пораснеш Малък Принц” (2013).

{Още»}

 
ДИАМАНТЕНА СВАТБА

Видения по Видовден
Из „Капки мастило върху кожа”
Елена Петрова
- Ех, Елено! Елено! Къде го тоз ден да ме прибереш?
Изсипах по пода няколко капки ракия и отпих от слабостта си.
Небето като ехо избумтя в отговор на недоволството ми.

{Още»}

 
ИЗ „КАПКИ МАСТИЛО ВЪРХУ КОЖА”

Елена Петрова
Писателите могат да оцеляват само, ако вярват в чудеса. Затова създават герои, на които им се иска да приличат.
Баба ми казваше:

{Още»}

 
НЕ МУ ПРОВЪРВЯЛО

Мара Маланова
превод: Георги Ангелов
НЕ МУ ПРОВЪРВЯЛО
Някога четох във вестник
за един млад французин,
който решил да са самоубие
с газова печка.

{Още»}

 
ПРИКАЗНО БОГАТ СЪМ…

Юрий Татаренко
превод: Георги Ангелов
***
Приказно богат съм.
Всичко, което имам -
89 милиарда

{Още»}

 
НИЕ

Арсений Несмелов
превод: Красимир Георгиев
НИЕ
Как гладният камък привично живее.
В лъжа сме родени. От болка се смеем.
Очите ни струпеи гнили докосват.
Стоиш коленичил - удобно и просто.

{Още»}

 
БЕЛИТЕ БРЯСТОВЕ

Тодор Еврев
От Угрен излиза шосе, върви право на юг и при чешмата Димановец се разклонява - единият път води към Микре и Ловеч, а другият минава покрай селското гробище и отива за София.

{Още»}

 
КАПЧУКЪТ

Тодор Еврев
Селото беше колибарско. Шумкарите имаха много ятаци. Местната полиция не можеше да се справи. През зимата на 1943 година в училището настаниха наказателна рота.

{Още»}

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

Тодор Еврев
Когато Богдан поп Михалев се ожени за дъщерята на богатия търговец Делийски, това не учуди никого. Малцина остават верни на първата си любов. Но всички се изненадаха, когато той напусна учителството и стана кмет в родното си село Угрен.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНО НАВОДНЕНИЕ

Тодор Еврев
Допреди час слънцето прежуряше, а мухите хапеха като колибарски кучки. Никой не сети кога над Голи рът се накамариха тъмни облаци.

{Още»}

 
ВЕК ИСТОРИЯ, ПРОВИДЯН В СЕЛСКА ХРОНИКА

Банко П. Банков
Предговор към книгата „Белите брястове” (2020) на Тодор Еврев
Години след публикуване на сборника с талантливи стихове „Животът - кратък като въздишка” от Тодор Еврев, пред нас е ръкописът му „Белите брястове”, разкази за село Угрен.

{Още»}

 
ЗМИЕНАТА

Йордан Донков
Много неща от детството забравяме, но някои остават за цял живот и можеш да си ги спомниш, сякаш са се случили вчера. Бях в малките класове и за ваканцията ме заведоха на село при баба и дядо.

{Още»}

 
В СИТОВО – ПРЕДИ ПЪТЯ ЗА АЗИЯ

Мария Филипова-Хаджи
откъс от романа „Четвъртият стълб” - под печат
Какви бяха онези стълбове… които сънувах като малка… и защо точно тези приказки намерих в книжката с кафяви корици… Може би те сами са ме намерили, защото Някой ги е пратил…

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Диана Димих
Едни живеят кратко, други - дълго, трети уморяват всичко живо край себе си.
Приятел в нужда се… скатава.

{Още»}

 
ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Надя Михайлова
откъс от „Чужденци в чужбина”, второ издание, 2015 г.
Какво ще рече точно и аз не мога да знам. Може би се казва „отворено”, за да се разграничава от затвореното, каквото е например в затвора и някои по-специални общества като масонските и мафиотските.

{Още»}

 
НА СВОЕТО ПОЧЕТНО МЯСТО

Георги Майоров
И с книгата ,,Завръщане” (2019) Продрум Димов не се завръща, а стои на отреденото му почетно място в българската литература.

{Още»}

 
ЗАХАРИ СТОЯНОВ – КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Ангел Тонов
При пръв поглед за повечето читатели между двамата няма конкретни обществени или политически отношения. И двамата имат различен социален произход и образование, които предопределят тяхното детство и начално развитие.

{Още»}

 
ИЗ „АНТОЛОГИЯ НА ПОЛСКИЯ ХУМОР (1925-1940)”

откъси
Антони Слонимски и Юлиан Тувим
превод: Евгения Динкова
Предговор
Събраните тук нелепици сме ги писали двамата с Тувим дълго време. От първите първоаприлски приложения към Kurier Poranny до последното ни пътешествие в страната на абсурда минаха почти петнайсет години.

{Още»}

 
НА ПЪТ

Сергей Орлов
превод: Димитър Василев
Влакове от градовете
бързо в лятото летят.
Ето, стискам аз билета,
а не зная своя път.

{Още»}

 
DETERMINATIO EST NEGATIO – ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОТРИЦАНИЕ

(ИЛИ ПРИЯТЕЛСТВО Е БИЗОН - ЗАВИСИ ОТ ПРЕВОДА)
Владимир Георгиев
И така - всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите - мисирки, финансовият министър - портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи.

{Още»}

 
ТОЙ В ЗЕМНОТО КЪЛБО ЛЕЖИ…

Сергей Орлов
превод: Христо Черняев
***
Той в земното кълбо лежи,
изпълнил своя дял,
далеч от истини, лъжи,
без звание, без медал.

{Още»}

 
В ИМЕТО БОЖИЕ

Габриела Баси
Оная Агата, чийто уши правоверните баби на острова подпалваха, а примерните девойки - скришно ревнуваха, заради фигурата й - кипарис и пъстрото обримчено с тютюнево зелено в окото й, се надигна от тънкия сламен дюшек, обви мръсния Юсуфов врат с ръце и постави стиснати устните си на челото му.

{Още»}

 
ЯЙЧНИЦИ ЗА КОПЧЕТА

Габриела Баси
Онзи ден, след като се разчу за отварянето на нова нефтена платформа в Триполи, имах сън. Далеч е Диарбекира, рекох си, ама сякаш за мен бяха тия новини, защото Есен от Диарбекира сънища няма, освен ако не е пророчество.

{Още»}

 
ПУЛСЪТ НА ТОЗИ ГРАД

Галена Върбева
Когато отворих очи, в съзнанието ми все още блуждаеха фрагменти от съня. Явно неритмичното трополене на автобуса ми е подействало успокояващо. Сънувах новото момиче от класа Криси, както и тръгването ни за Пловдив преди около 3 часа.

{Още»}

 
МАЛКАТА ИГРАЧКА НА ГОЛЯМОТО ДЕТЕ

Галена Върбева
Голяма и разноцветна бе новата играчка, която малкият получи вчера като подарък от майка си. Беше събирала дълго време, за да зарадва своето малко момче и да утоли копнежа на сърцето му.

{Още»}

 
НАЙ-ХУБАВАТА…

Галена Върбева
И все още я виждам на онзи праг - подпряла длани на вратата, с помъдрял от бурите на живота си поглед; с посребрени коси, които обрамчват лицето й като ореол.

{Още»}

 
МОЯТА ЗОРА

Радица Божилова
Отново чуден залез е.
И този ден тя беше там.
Отново гледах я и поне
да беше тя погледнала насам.

{Още»}

 
ПОДАРЪКЪТ

Иван Митев
Градината на крайпътния ресторант, в който седнах над халба пиво в края на един горещ август, напомняше средновековна крепост. Тя бе оградена с високи стени, а барът приличаше на кула с бойници.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО

По повод Минчо Минчев. „Молитва за справедливост”, изд. „Захарий Стоянов” 2020
Панко Анчев
Няма кой друг: само поетът може да разкаже историята на времето, в което живее. Само неговият разказ е достоверен, истински и правдив. И само на този разказ можем да вярваме.

{Още»}

 
ОРИГИНАЛНА ПОЕЗИЯ

Георги Майоров
Една година след гимназията, Стоянка Митева връзва нишките на живота в тъкачен стан. Така събира разум накъде да потегли нейният огнен дух. И избира българската филология. За да й служи до днес.

{Още»}

 
ВИДЕНИЯ ОТ ЮГ ПО АТАНАС ДАЛЧЕВ И НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

Димитър Кенанов
Страната на приказната реалност, чието присъствие е само в думите! Сигурно още първите си стъпки в детството съм я посетил и не съм искал да изляза оттам - насън, несъзнато, или в приспивните песни на майка ми Стойка и чудните нейни приказки, свит в скута пред огнището на наземната ни стаичка с разстлани [...]

{Още»}

 
180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ГОРОВ

Продрум Димов
Колкото и невероятно да звучи в нашето привидно българско съвремие усещането за присъствие на чувство за национален нихилизъм става все по-обезпокояващо в здравите ни обществени среди.

{Още»}

 
ДЕНЯТ ПРЕВАЛЯ…

Виктория Иванова
***
Денят преваля и вечер навлиза -
оранжева, смирена, топла.
По небето бавно, несигурно слиза
отчаян от самотност облак.

{Още»}

 
БУДНО СЕЛО

Анатолий Петров
Важно събитие събра в двора на казанджията Петко старите приятели Стефан, Ташко и Халилко. Поводът беше, че Стефан свари ракия от сушени сливи без костилки, което рядко се случва.

{Още»}

 
РАЗКАЗ ЗА СНАХАТА НА ВЕЩИЦАТА

Мюмюн Тахир
Един падишах имал три дъщери, една от друга по-красиви. Понеже майка им се споминала, той ги отгледал сам, изпълнявал всичките им прищевки и нямало нищо на тоя свят, което да обича повече от тях.

{Още»}

 
СЕРАФИМ

Диана Янкулова
СЕРАФИМ
по Йовков
Не стихва август, стъпките му бели
напомнят за далечно бедно лято,
в което ветровете са довели
един човек, нестъпващ по земята.

{Още»}

 
ДРЕБОСЪЦИ

Диана Димих
***
Катеричка от дланта ми
семчици гризе.
И трепери.
Гладно доверие.

{Още»}

 
РЪКАТА

Кирил Камбарев
1.
Подадох глава навън, за да преценя обстановката. Нямаше слънце, но денят изглеждаше спокоен. До мен долетяха до болка познатите звуци от плясък на криле и настървено кълване.

{Още»}

 
АРСЕНАЛ ОТ ДУМИ

Валентина Игнатова
Сирената спря да вие, но тропотът на ботуши и тракането на токчета го държаха свит в ъгъла със здраво стиснати очи и длани върху ушите. Всички бързаха да видят кои са новите. Властите бяха залепили списъци на стената на кметството.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ В НАВАРДЕН

Валентина Игнатова
Няма по-красив изгрев от този при Дашпорт в края на май.
Първо е сиянието, разстилащо се над океана. Погалена от първите лъчи, притихналата бездна грейва и променя цвета си в лилав, после в царствено син, докато се слее с небето в пожар от червено и златно.

{Още»}

 
МОНОЛОГ С ПТИЦА

Александър Шчепанович
превод: Наталия Недялкова
МОНОЛОГ С ПТИЦА
Кой те е заключил
зад прозореца на съзнанието,
птицо?

{Още»}

 
УТРО В ЛИПТОВ

Зузана Куглерова
превод: Елка Няголова

УТРО В ЛИПТОВ
Побеляха глухарчетата
под майската четка дъждовна.
Кукувиците смеят се…
И дърветата пръскат ухание.

{Още»}

 
АНГЕЛ КРОСНЕВ – „ОЧИТЕ НА НАДЕЖДАТА”

ОЧИТЕ НА НАДЕЖДАТА
електронна книга
Ангел Кроснев

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА ДЯДО

Ангел Колев
Приличам на дядо си, на когото съм кръстен. Родом от с. Югово, дошъл с бригада от планината да строи къща на прадядо ми в с. Куза, сега Целина, Чирпанско, харесал се с дъщеря му и вече знаел, че това, което прави, ще е и негово.

{Още»}

 
НЕВЯРА

Георги Гривнев
Кръстан, като много планинци, беше сух, ала здрав като хвойна. Огъваше се, без да се чупи. В подножието на Перелик падаха мълнии, но не стигаха до него и стадото му.

{Още»}

 
ИЗ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Павлина Павлова

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ -
“Domine dirige nos” / “Господи, води ни”
Исторически роман - откъс
“Аве, Мария!… Изпълнена с благодат, Господ е с тебе; благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба Иисус. Света Дево, Майко Божия, моли се за нас, грешниците, сега и в часа на нашата смърт. Амин!”…

{Още»}

 
МОТИВЪТ ЗА ЛЕТЕНЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО „МОМЧЕТО И ХВЪРЧИЛОТО”

Лалка Павлова
85 години от рождението на Карол Николов
Ако приемем, че човекът в своята детска възраст стои най-близо до Твореца, до първоизточника на жизнената си енергия, до способността на духа да лети и да пребивава в различни пространства, то зрялата му възраст би била тази, когато той вече се е откъснал от тези сфери на трансцедентното, [...]

{Още»}

 
ЮБИЛЕЙ

Танчо Илиев
Очите ми са отворени като на стая, на която са свалили двата прозореца. Ябълката пред мен е цъфнала. На короната й е кацнало малко облаче, като бял лебед. Стои неподвижно.

{Още»}

 
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Танчо Илиев
„На всички, работещи в областта на правото,
ако им провърви в живота, могат да бъдат и честни…”
Марти Ларни

{Още»}

 
НА ПАНАИР

Иван Нечев
Атанас Попа тъй и не успя да придума съименника си Мангелата да се качи на прочутия автобус на Дружество „Радецки”.

{Още»}

 
ИЗ „ОНЗИ ЗАД ВРАТАТА” (2019)

Наталия Недялкова
НЕДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕАЛИЗЪМ
В разрез с логиката на света
и всякакви авторитети
от памтивека истината е една:
съзнанието определя битието.

{Още»}

 
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ

Филип Димкоски
превод: Наталия Недялкова
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ
Триста осемдесет и пет.
Триста осемдесет и пет,
до тук се качвах и броях,
дълбоко издишвах, нагоре поглеждах,
очите си пълнех, докато стоях.

{Още»}

 
ЗАЩИТА НА ЗАНАЯТА

Таньо Клисуров
ЗАЩИТА НА ЗАНАЯТА
Тъй много занаяти за богати.
Аз друг избрах - да пиша стихове.
Не съм очаквал злато и палати,
а муза светла да ме позове.

{Още»}

 
ВРАГ С КОРОНА

Иванка Павлова
В ОЧАКВАНЕ НА БОЛЕСТТА
В градинката пред блока - маска,
заплетена в треви и храсти:
знак за всеобщата тревога.

{Още»}

 
ЦЕНАТА, КОЯТО ПРАВОСЛАВИЕТО НЕ ПЛАТИ НА ЗАПАДА

По повод на „Лето от Христа 1453″, студия, съставителство  и коментар Васил Гюзелев
Панко Анчев
Превземането на Константинопол от османските турци и падането на Византия под властта на Османската империя е едно от най-трагичните събития в историята на света.

{Още»}

 
ДРАМАТУРГИЯ ОТ КЛАСА

Пенчо Чернаев
„Прозорци в зида”, пиеси, Банко П. Банков, изд. „Фастумпринт”, 2020 г.

Все нови и нови лица откривам у уважавания писател Банко П. Банков, четейки всяка негова поредна книга.

{Още»}

 
ЛИРИЧНА ПРОЗА

Благовеста Касабова
Сборникът с разкази на Крася Титянова - „От кладенеца на времето”, съдържа истории, които разкриват вълшебен и трагичен свят от легенди и митове, за трудния живот на българите по време на турското робство.

{Още»}

 
ИЗ „КРУШЕНЕЦЪТ ОТ „ТИТАНИК”

Новела
Георги Майоров
Глава първа
СЕДМОРКАТА
Почти висок мъж на средна възраст - винаги  обут с навуща и цървули, небрежно облечен, с рошава глава и небръснат - сега идеше като франт. Той опря възлестата си длан в касата на портата и поизтупа снега от лачените си обувки в единственото каменно стъпало пред прага.

{Още»}

 
ИЗМЪЧВАН ОТ МЕЧТИ ОПАСНИ…

Фьодор Тютчев
превод: Иванка Павлова
***
Измъчван от мечти опасни,
към тебе моят дух лети
и в спомените си неясни
пак диря твоите черти.

{Още»}

 
СОНЕТЕН ВЕНЕЦ

Владимир Солоухин
превод: Гален Ганев
СОНЕТЕН ВЕНЕЦ
1.
Венец сонетен - старата мечта,
да бъдеш в плен на строгите канони.
Без форма гине всяка красота,
а формата не може без закони.

{Още»}

 
ГРУЗИЯ

Владимир Солоухин
превод: Гален Ганев
ГРУЗИЯ
(сонетен венец)
1
За Грузия е този мой сонет.
Зад ледовете на Кавказ родена,
от уроки и студ е защитена
страната, тъй подобна на букет.

{Още»}

 
ТАРАНА

Диана Димих
- Къде съм го зафучила тоя телефон!
Това е редовният й въпрос сутрин. Сама си го задава. Никога не държи смартфона в спалнята, да не й цъкат разни новини цяла нощ. Щом го няма на масичката в хола, има още десетки места, където може да го е забутала. Обикаля чорлава и щом го открие, нахлува [...]

{Още»}

 
ГЪЛЪБ ДА ТИ МИНЕ ПЪТ

Диана Димих
Яд го е Митко, та не се побира в кожата си, място не си намира. Цял ден напрежение в офиса - как да не е изнервен. И тая блъсканица по улиците, тикане по вратите на автобусите, навалица на светофарите и разминаване ребром с насрещно втурналите се пешеходци…

{Още»}

 
ПОЕТ С РЯДЪК ХУДОЖЕСТВЕН ДАР

Иван Д. Христов

Четох и препрочитах антологичната стихосбирка „Необясним захлас” /2018/ на поета Йордан Атанасов и преоткривах един примамлив и вълнуващ поетичен свят, изповедна житейска равносметка, мъдър философски поглед към света и хората, и нужната смелост да останеш верен на себе си.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
По-добре Дон Кихот на сатирата, отколкото Санчо на хумора.
Много от неизхабените хора не са годни за никаква употреба.

{Още»}

 
СРЕДНОЩЕН ПОМЕН

Анатолий Петров
Селската кръчма-гостилница „При Теменуга” се разполагаше в бившия скотовъден дом, построен някога в живописна местност над селото.

{Още»}

 
НОСТАЛГИЧНО

Иван Апостолов
Понякога ме връхлитат ненадейни мисли, сигурно породени от отчетливи до реалност спомени, или с годините видения много живи и свързани с някакво трайно чувство.

{Още»}

 
ИЗ „ДЪЩЕРЯТА НА ОРАКУЛА”

Атанас Калинов
откъс от романа „Дъщерята на оракула” (2010)
Познай себе си.
Платон
Това шеметно и съдбовно събитие стана през четиристотната година от основаването на Филипополис от македонския цар Филип.

{Още»}

 
ПОД СЕКРЕТ

Петър Костов
ПОД СЕКРЕТ
Едно ме потиска
и хвърля в тревога:
туй, дето го искам,
го вече не мога.

{Още»}

 
ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ

Борис Василев
Иван Добрев беше едничък син на най-богатия селянин от Брягово. В цялото училище нямаше по-разгалено момче. Лъжеше, измисляше на децата лоши прякори и всяка игра завършваше с бой.

{Още»}

 
СЛОН И МУХА

Васил Павурджиев
басня
Веднъж в гората скитал сам
немирен слон един - голям
и срещнал там муха красива;

{Още»}

 
ВАРНА

Николай Доризо
превод: Тихомир Йорданов
Прибоя ще опишеш ли,
гръмливия?
Как да въздъхнеш ти
като вълна!

{Още»}

 
МИКЕЛАНДЖЕЛО

Николай Доризо
превод: Георги Ангелов
По какво се отличава
гениалният художник
от бездарния?

{Още»}

 
НЕ СТОЙ ДО ГРОБА МИ И НЕ ПЛАЧИ

Мери Елизабет Фрай
превод: Красимира Василева
Не стой до гроба ми и не плачи.
Аз не съм там, не съм склопил очи.

{Още»}

 
ИЗ „МЪЧИТЕЛНО РАЗСЪМВАНЕ”

Атанас Калинов
откъс от романа „Мъчително разсъмване”(2011)
1.
По Гергьовден през долината Ропката под Персенк планина като ято гарвани връхлетяха хайтите. Уж празник, а тукашните селца и махали Рахова, Фойне, Мала, Борово, Павлюска и Косова тънеха в глухота и безмълвие.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАВЕЩАНИЯТА НА ОРАКУЛА”

Атанас Калинов
откъс от романа „Завещанията на оракула” (2008)
Ебелсурд - баща на вселената наша царувал,
а Дионис-Загрей бе приемникът…

{Още»}

 
ГЛУХАРИТЕ УМИРАТ РАНКО

Атанас Калинов
ГЛУХАРИТЕ УМИРАТ РАНКО
Когато в мъките родилни на деня
поредната зора облива с кръв
хоризонта сънен.

{Още»}

 
АТАНАС КАЛИНОВ: „РОДОПИТЕ СА НЕРЪКОТВОРНА ИКОНА”

интервю на Марко Марков с писателя Атанас Калинов
- Какво са за Вас Родопите?
- Родопите са неръкотворна икона от олтара на Вечното, пред която не всеки е достоен да се поклони.

{Още»}

 
ПЕЧАЛ И ВЕДРОСТ В ПРОЗАТА НА ДИМИТЪР ЗЛАТЕВ

Георги Майоров
За лириката на Димитър Златев от Чепеларе съм писал, но сега тежнението ми е за широкото белетристично платно в неговия душевен стан, където в основата се изтеглят нишките на мъдри послания за тъжни и прехвалени времена.

{Още»}

 
ТЕНТИ АДИШЕВА: „ТРАГИЧНИТЕ МИ ДНИ БЯХА ЗА ДВА ЖИВОТА…”

интервю на Георги Гривнев с писателката от Киргизстан Тенти Адишева

През пролетта на 1920 година на брега на синия Исък Кул /езеро в Киргизия - б.а./ в семейството на бездетния номад се ражда дъщеря. Кръстили я с мъжкото име Тенти, за да излъжат злите духове и ги отпратят по лъжлива следа.

{Още»}

 
АЗ ВЯРВАМ

Христо Борина

АЗ ВЯРВАМ
С какво сгреших, о, Господи, пред Тебе,
че ме наказа с тоя тежък жребий
по чужди къщи като сетен просяк
да скитам; чужди грехове да нося;

{Още»}

 
В ПОЛЕТО

Никола Ракитин

БУРЯ
Видиш ли? - змейове бият се горе,
мечове бляскат, прорязват простори,
свети Боже!

{Още»}

 
ПЕСЕН ЗА МЪДРИ ОЛЕГ

Александър Пушкин
превод: Николай Антонов
ПЕСЕН ЗА МЪДРИ ОЛЕГ
Премъдри Олег войски стяга пак
да бий неразумни хазари -
селата, нивята на хитрия враг
обрекъл на меч и пожари.

{Още»}

 
РАЗБОЙНИК

Иван Козлов
превод: Александър Костов
РАЗБОЙНИК
На А. А. Воейкова
Брайнгелски сенчест лес, тъй мил,
реката в светъл бяг…
Цвят на венци е украсил
пъстреещия бряг.

{Още»}

 
НОЩЕН ПРЕГЛЕД

Василий Жуковски
превод: Александър Костов
НОЩЕН ПРЕГЛЕД
(Из Зайдлиц)
В дванайсет часа през нощта
из гроба се вдига барабанчик.
И тръгва назад и напред,
и пъргаво бие тревога.

{Още»}

 
ЛИАНА ДАСКАЛОВА: „НЕ СЪМ ЦВЕТЕ, А ПО-СКОРО КОРЕНЧЕ”

интервю на Марко Марков с Лиана Даскалова
- Защо пишете за деца?
- Връзката ми с поезията е много ранна. Още преди да пиша, още когато съм била на три години, както разказваше дядо ми, а после майка ми, съм се качвала на камък /значи на естрада/, за да оглася своите съчинения.

{Още»}

 
ПРЕЖУРЯ СЛЪНЦЕ И ГОРИ…

Ели Видева
***
Прежуря слънце и гори
тревата между каменяка
така, че август го боли
от спеченото лято.

{Още»}

 
АПРИЛ, 1876

Христо Медникаров
АПРИЛ, 1876
В катранени нощи, със бели ризи,
бродят апостоли, бродят из Мизия.
Чукат по порти в Михалци, в Мусина,
от Бяла черква тръгва дружина -

{Още»}

 
СПОМЕНИ ЗА МАМА – СТОЙКА ПАВЛОВА ХАДЖИЕВА – ВНУЧКА НА ДАСКАЛ ПРОДАН

откъс от книгата под печат „Цветя от мама”
Мария Филипова-Хаджи

Когато мама с нетърпение искаше да ми прочете нейните творения, с които лекуваше самотата си, аз живеех на друга планета и от там трудно виждах мъката й, трудно я разбирах.

{Още»}

 
СБОГОМ, ВЕРА

Лозан Такев
Вера Ганчева отново ни напомня
своя тих неостарял до днес сюжет
като глътка жажда в бабината стомна,
като песен от забравен в младостта куплет …

{Още»}

 
„ГОСПОЖИЦЕ, ДА МУ ОТПУСНЕМ КРАЯ!”

Захарина Лалова
Из сборника “Женски очи” (1994)
Благословена интуиция! И този път ме спаси. От какво? Ами, от още един шамар върху самочувствието ми. “Не се превземай! - би казал вътрешния ми глас. - За какво ти е самочувствие?

{Още»}

 
ЗАЩОТО МИННОТО ПОЛЕ СЕ КРИЕ ПОД ТРЕВАТА…

Христина Комаревска
***
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси - да спрем, като сърната
секунда преди изстрел - и до там.

{Още»}

 
ГАРАГАШКАТА

Тотьо Нерезов
Преди дни учителката Димитрова ме пита: кой ти беше учителят по литература в гимназията? Отговорих - учителят Званчев. А тя - затова разказите ти ни карат да ги четем пременени, чисти…

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА

Мирослава Панайотова
ПОЕЗИЯТА
Тя е това което идва без да пита
Без да се облича
Без да се съблича

{Още»}

 
БЕЛЕГ ОТ ПОДКОВА

Атанас Теодоров
В един предзимен ден преди петнайсетина години спряхме за пренощуване в къщата на Ламартин, която още се водеше за творческа база на СБП в Стария Пловдив.

{Още»}

 
В ПАРКА

Емил Иванов
Едни водят внучета,
други водят кучета…

{Още»}

 
КЕЛ ХАСАН – СПОРЕД ЧОВЕКА И ПРИКАЗКАТА

Илия Еврев
Голяма грижа имал султанът, защото синът му, вече на сериозна възраст, не можел да си хареса мома за женене. Все намирал кусури на момите, които му посочвали и все отклонявал настойчивите подканяния на баща си. А той се вайкал и се чудел как да убеди сина си да се задоми, че да продължи рода [...]

{Още»}

 
РИЦАР – ШАРАН

Лиана Даскалова
Кой там в подмолите речни е сврян?
Там си живее Рицар-Шаран.
Има си крепост от пясък и глина,
зали покрити с атлазена тиня.

{Още»}

 
ДРЕВНИЯТ ТЕАТЪР

Добрин Василев
В днешна Атина възобновяват древния гръцки театър и класическата трагедия. През септември се състоят театралните тържества, в полувъзобновения античен открит театър „Одейон на Херод Атикус”, в подножието на Акрополис.

{Още»}

 
ЕДНА ИЗЛОЖБА

Гьорги Калайджиев
превод: Ваня Ангелова
ЕДНА ИЗЛОЖБА
Когато откривам изложбата
на еди кой си художник,
се чувствам
като оратор на погребение.

{Още»}

 
НА ДЪЖДА

Рита Буми-Папа
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Пулсовете на моето мълчание” (1935)
НА ДЪЖДА
По къдрокосите глави
на хризантемите разкошни
дъждът вечерен се изви
и свлякоха се вихри мощни.

{Още»}

 
УДАВНИК ИЗ ТЪМНИ ГЛЪБИНИ ИЗПЛАВА

Янка Купала
превод: Станчо Лазаров
Като на пир безкраен вече
пиянства панската Варшава -
а Висла в кръв тече - удавник
из тъмни глъбини изплава.

{Още»}

 
ТРОХИ ОТ БУРГАСКИЯ ПЛАЖ…

Георги Н. Николов
Всеки по-голям град има, желае или не, своя литературна памет. Тя периодично се запълва с автори уж от периферията - местни творци, познати и обичани от местни ценители.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА ТЕБ, ДЯНКО. КЪДЕТО И ДА СЕ НАМИРАШ СЕГА В НЕБЕСНОТО МОРЕ…

Морето се усмихва натъжено
Георги Н. Николов

Стихосбирката “Дим на хоризонта” с автор Дянко Кънчев е трето, допълнено издание. Дело на “Либра скорп”, Бургас, тя е реквием за своя създател по повод две десетилетия от ранната му кончина.

{Още»}

 
ПРИЗНАНИЕ

Дянко Кънчев
ПРИЗНАНИЕ
Не ме гледай с такива очи възхитени.
Аз не съм от романите стари излезъл,
нито зная ками да забивам по реите,
нито в чуждите кръчми жени са ме глезили.

{Още»}

 
НАРОДНАТА НОСИЯ – ЕДНА РАЗТВОРЕНА КНИГА

Мария Филипова-Хаджи
…За фолклора ли? Какво за него? Знаците му отдавна гнездят в мен, а същината на мислите ми все остава по периферията на душата и ме разкъсва на парчета.

{Още»}

 
ЛЮБОВНО БИЛЕ

Радка Атанасова- Топалова
Бяла мараня беше забулила полето. Житото, напращяло от сила, чакаше жътвата.
Цялото село тръпнеше в очакване на онези дни, в които полето се огласяше от песни, блестяха сърпове и бели ризи, прилепнали по кръшните момински тела.

{Още»}

 
ХАН

Ангел Атанасов
ХАН
Като намерило крайпътен хан
у мене се е сборище събрало -
една огромна, разноцветна сган
живее в умореното ми тяло.

{Още»}

 
ПРЕГРЪДКА

Анита Загорова
ПРЕГРЪДКА
Защото е любов и липсва
до чашата с кафето ми
и до възглавницата,
когато се обувам и обличам.

{Още»}

 
ТВОРБИ НА МЛАДИ АВТОРИ ОТ ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ „ НИКОЛА ВАПЦАРОВ” - ГРАД САНДАНСКИ

Творби на млади автори от Литературен клуб „Никола Вапцаров” при читалище „Отец Паисий 1919″, град Сандански с ръководител Мария Маринова

{Още»}

 
РОДИНО

Цанко Церковски
Родино красна,
долино родна,
зорнице ясна,
земице плодна,

{Още»}

 
„ПИСМА ОТ ЗАТВОРА” ОТ ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ

Д. Б. Митов
Страшен е политическият живот в България. Идейните борби у нас никога почти не се изживяват както в другите страни.

{Още»}

 
ВСРЕД ЖИТАТА

Санда Йовчева
Тежко зашумяха нивята. Зрелите жита се залюляха на едри вълни и засъскаха. Бай Петър, драгоманът, усети мириса на тежкото зачервено зърно.

{Още»}

 
КИТКА ЦВЕТЕ

Санда Йовчева
Двете щъркелчета потракаха клюни и задрямаха. Черната олива издигна клони над кладенеца и провисна като мъртва във въздуха. А топлата вечер полека заслиза, потопи снага в прашната мъгла на селото и се спря до плета, и надникна:

{Още»}

 
СОНЕТИ

Рита Буми-Папа
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Песните на любовта” (1930)
IV.
За тебе е всичко! Всичко, заедно взето,
събирано с надежда и със страст.
Потапям го във мислене, което
молитвено пред тебе слагам аз.

{Още»}

 
ПАСИОНАРИЯ НА ГРЪЦКАТА ПОЕЗИЯ

Владимир Башев
предговор към книгата на Рита Буми-Папа „Непреклонна амазонка”, изд. НК, 1972
С поезията на Рита Буми-Папа се запознах чрез книгата „Хиляда убити момичета”. Бях потресен. Потресе ме драматургията на тази стихосбирка, нейният дълбок и неподправен трагизъм, нейният могъщ хуманистичен патос.

{Още»}

 
СВАТБА В СТАРЧЕСКИЯ ДОМ

Марин Маринов
Пред двуетажния старчески дом в село Брягово спря таксиметрова кола, от която излезе миловидна жена. Шофьорът отвори багажника и започна да нарежда на тротоара куфари, чанти и пакети.

{Още»}

 
ПАПАРАКЪТ

Марин Маринов
Папаракът отби колата си от шосето и спря. Излезе от купето и за да не буди подозрение, вдигна предния капак.

{Още»}

 
ИЗБОРЪТ

Марин Маринов
Доротея се затвори в стаята си и седна пред тоалетката. Огледалото отрази бледото лице на шестдесет и пет годишна жена с големи сини очи и изрусена коса. Противно на уравновесената й натура, напоследък я мъчеше безсъница и още не й се лягаше.

{Още»}

 
НО ЖИВОТЪТ Е ДАР ЗА ЖИВИТЕ, НАЛИ?…

Георги Н. Николов

Понякога споря с „корифеи”, за щастие все по-рядко, за ролята на литературната критика и нейните представители. Едни са на мнение, че тя трябва сурово, ала безпристрастно, да сочи на автора какво не е достигнал в интерпретацията на избраната тема, в моделирането на типажите, в улавяне духа на епохата и пр.

{Още»}

 
КОГАТО ИЗГРЕВИТЕ СА БЕЗ ЗАЛЕЗИ

Иван Д. Христов

Продрум Димов - „Беззалезни изгреви”, Изд. Българска книжница”, София, 2020 г.
Продрум Димов е активен участник в съвременния литературен процес като автор на много книги с публицистика, документалистика, литературна критика, поезия и няколко стихосбирки за деца.

{Още»}

 
КОГАТО ДУШАТА ВРИ И КИПИ

Продрум Димов

Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш темпераментен поет, бард и журналист Ивайло Диманов.

{Още»}

 
ОРИСИЯ

Васил Венински
Вярно е, че когато се пръкна на белия свят, баща му го кръсти Сливчо, но заради едрия си ръст всички люде в Чукуркьой (1) му викаха Сливо. Животът на сега беловласия старец захвана от хубаво по-хубаво.

{Още»}

 
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ

Васил Венински
Може да не вярваш, но още не бе захванала славната му кариера и се навъдиха разни душмани, които взеха да го корят за щяло и нещяло.

{Още»}

 
АХМЕД АГА

Васил Венински
В тая история ще ти разкажа за един ага, от който се страхуваха не само християните и мохамеданите, ами даже и мютесарифинът (1) на Пловдивския санджак. Толкоз често чупеше хатъра му, че управникът бе вдигнал ръце от него…

{Още»}

 
МИЖУ ОСМАН

Васил Венински
В тая ужким смешна авелзаманска история се крие и много жал, и сума ти кахъри на един объркан от османската робия човечец, който уж вървеше към него си, а цял живот биеше път ту наляво, ту надясно, додето накрая като че ли намери верния…

{Още»}

 
ПОМОЩ

Мина Карагьозова
Днес се бях постарала да изглеждам добре - нова туника, медальон, дискретен грим, хубава шапка, модни тъмни очила, сребрист шал, който с двете си отвесни линии издължава силуета ми.

{Още»}

 
ЗА ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС

Мина Карагьозова
Всеки ден Мона вървеше по един и същи маршрут - до училището, където работеше, и обратно. 10 години… И всеки ден на ъгъла на двете улици - „Поройна” и „Бадема” се спираше за да погледне градинката и красивата къща…

{Още»}

 
ЛОНА ОТ СЕНТРЪЛ ПАРК

Светослав Нахум
Всяка привечер Лона отиваше в своето ъгълче от нашия свят. Смирена и свенлива, замислена, някак тъжна, тя свиреше в Сентръл парк, а пред себе си оставяше разтворения калъф на цигулката - за слушателите, за минувачите, за туристите.

{Още»}

 
БРЮКСЕЛСКА САМОТА

Светослав Нахум
През дългите хладни нощи кленовете край катедралата се люлееха като верни негови стражи. Той, обръщайки се в тесничкото, незалюбено легло, се вслушваше във вятъра от Атлантика, благодареше на скъпите зеленооки приятели, поглеждаше към звездата, кацнала над панически бягащия каменен демон-чучур, и заспиваше на юг.

{Още»}

 
МАЙОГРАМИ

Мая Цекова
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ДОБАВКА
КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ДЕВИЗ
Човек за човека е брат,
когато е банкомат.

{Още»}

 
ФАКТОРИЗМИ

Мая Цекова
ФАКТОРИЗМИ
Властта спи най-спокойно, когато народът е заспал.
Когато няма истински играчи, победителят се определя от игрите в съблекалнята.

{Още»}

 
ЖИВОТЕЦ

Димитър Раев
ЖИВОТЕЦ
На тоя - „Браво!”…
На оня - „Браво!”…
Живурка „по живо, по здраво”!

{Още»}

 
НЕПРОСТИМ ГРЯХ

Иван Д. Христов
Тогавашните времена не бяха като днешните. Да опазиш женската чест до венчилото бе най-важното за всяка мома.

{Още»}

 
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Валя Василева
- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора - младата жена нацупи силиконови устни и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута.

{Още»}