Иван Бунин, Максим Горки, Александър Блок
Панко Анчев
1.
Революцията прокарва най-дълбоката разделителна линия между две епохи и между социалните системи, които ги характеризират.

Иван Есенски
Из „Скици със сол”
Никога не бих написал и една любовна дума за този град.
Чист късмет беше, че тогава поетичният меридиан минаваше по средата на римския амфитеатър - кръчмите „Пловдив” и „Кристал” стояха от двете му страни като лява и дясна обувка, пълни с дим, шумни спорове и опияняващ дъх на вино и невтасала мерена [...]

Иван Николов
ЛЮБОВ И ЖАЛОСТ
Не преживях живота си нахалос
и знам, че нямам личен интерес,
но смътно чувство на любов и жалост
все още ме измъчва и до днес.

поема
Иван Странджев
Из „Лист” (2013)
Потънал е във миналото си градът.
Сърцето му е бавен охлюв
под слънчевия часомер на дните.

Паруш Парушев
***
Виж, изгрява ден и той ще бъде хубав.
Предсказват го гугутките във парка,
усмивката на слънцето зад скупчените покриви,
синьото на планината и тролеят,
който отзвънява на завоя.

Николай Гюлев
Колко много SOS сигнали
на отчаяни до смърт души.
Вече време е да се пожалим,
вместо злостно да се рушим.

Ели Видева
Из „Палимпсест” (2018)
***
Ще ми потрябваш някой ден, човече,
когато през гората се заскитам -
през тънкия клонак и през сърцето
на тъмните изпънати дървета.

Янко Стефов
В памет на Омар Хайям
*
Когато кораб в океана
потъне сред вълни и пяна,
знай, корабът не е виновен -
виновен му е капитана.

Владимир Георгиев
И АЗ СЪМ ЧОВЕК
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.

Таньо Божков
„Това е моята земя и моята родина, за която страдам и милея, а и тя самата е един страдалчески български край от памтивека до днес” - четем тези редове от корицата на историческия роман „Обич и гняв” на Драгни Драгнев. Тези са и основните полярни чувства, които пронизват неговото богато и значимо творчество.

Панайот Чинков
Той не можа да се дораздаде - и не можеше
Ако трябва само с няколко думи да преценим човека, който тъй неочаквано си отиде завчера, можем да кажем спокойно, че той беше всестранно талантлив човек. Димитър Подвързачов беше поет, писател, журналист и общественик в най-хармонично, бих казал дори в идеално съчетание и именно това последното [...]

Панайот Чинков
Българската национална идея и народният поет
Не може да се говори и пише за Иван Вазов, без да се изтъкне какво гениално въплъщение на националната идея беше той и без от само себе си да се подчертае разликата между него и всички други днешни проповедници на националната идея.

Александър Дзивгов
Пундев бе твърде овладян от своя нравствен патриотизъм и не можа да се предаде на продължителни духовни странствувания.

Любомир Брутов
На Александър Дзивгов
Ний търсим те във този безпощаден град.
Ний търсим те, щастлив всред книгите любими,
на истината жрец, на красотата брат,
пред твоя край жесток ний тръпнем и мълчиме…

Д. Б. Митов
П. В. Генов. „Поеми”, София, 1934
Тези поеми разкриват едно разнообразие от мотиви, съчетано с една традиционност на формата, в която непринудено се вливат най-разнообразни преживявания, без авторът да е почувствувал нито за момент необходимостта да скъса с оная форма, която е узаконена от нашите първи майстори на стиха.

Петър Велев Генов
1.
Здрач припада, нежен глас разлива
славея в вълшебна самота,
в златен сън долината заспива…
Тихо шепнат горските листа.

Семьон Раич
превод: Красимир Георгиев
ВЕЧЕР
Прекрасен залез, слънце мило
в лазурен небосвод пламти…
Поспри, живително светило!

Владимир Бенедиктов
превод: Красимир Георгиев
ПИШИ, ПОЕТ
Пиши, поет! На твойта мила дева
симфония сърдечна съчини!
Нещастна страст на гръмките напеви
преливай в страдащи любовни дни!

Дионисиос Соломос
превод: Теодора Стайкова
Това детенце днес
отрони сетен дъх.
Ветрецът свеж и тих

Никола Инджов
И на стогодишнината от рождението на Емил Манов (29 юли 1919) се връщам към мое време, останало неподвластно на привнесена идеологическа памет, неунищожено от насилствена представа за същността на една почти възрожденска епоха. Време, когато невръстното ми съзнание правеше разлика между автор на учебник и авторски текст в учебник.

Цветан Илиев
Но как ли да изсъхнеш сред хербарий
или да тънеш в мрака на архив,
щом в тъжно време нашата България
изгаря гибелно на огън жив?

Петко Каневски
Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!
Земята се стеле, сякаш тъжен масив,
над който безпътица пее сетната ария,

Жени Костадинова
Из „17 цвята любов” (2008)
ПЕПЕРУДА
Пеперуда
кацнала на устните ми,
а ти стремглаво ги целуваш.

Денчо Владимиров
Това си беше нещо наистина невиждано в българската история - случващото се по време на европредседателстото! Може би и по сто пъти в денонощието по радиото и телевизията извираха информации, свързани с деяния на премиера и негови министри.

Иван Стефанов
ЕЛЕНО МОМЕ, ЕЛЕНО…
Хлапе си бях, кога студент станах.
Тежки години бяха, ама акъл ли загубих, изобщо ли го нямах, та тръгнах! Тук квартира, там квартира и все няма, та ща-не ща, чат-пат преспивах в едно евтино хотелче, ама стотинките свършиха и се преместих в една градинка, към края на града. Там, на една поизкривена пейка [...]

Стоянка Боянова
СЪНОВИДЕНИЯ В ДОЛИНАТА НА РОЗИТЕ
През сънищата ми шуми реката Стряма
с прозрачни пеещи води.
По бреговете й вървяхме с мама.
Преди.

Панчо Недев
Най-първата ми среща с него е незабравим спомен-картинка: пред стълбището на бившата синя сграда на Радио Варна, мълчаливи и пристъпващи от крак на крак, двама матроси с черни, дълги шинели като попски раса, застанали в стойка „Мирно”, търпеливо очакват появата на редактора на предаването за военните моряци, т.е. моя милост.

Минко Танев
БЕЗ ПРЕДЕЛ
В памет на нашия небесен кум Тодор Биков
Все още мокър е паважът,
а листата - сухи -
навярно полет да предскажат
странстващите духом.

Плач по изчезващия език
Панко Анчев
Преди години руският учен акад. Дмитрий Лихачов написа, че по време на петвековното турско робство ние, българите, след като изгубихме нашата държава, успяхме да запазим непобедена и още по-укрепена държавата на духа - езика.

Панко Анчев
1.
Българското възраждане продължи малко повече от 200 години и успя да създаде бавно, но последователно и дори планомерно определен модел на обществен живот, политическо мислене, говорене и поведение, на политически морал, който трябваше да отстъпи в следвъзрожденския период, когато вече бе възстановена националната държава, на новия модел на обществен живот, обществено устройство и обществено-национален [...]

Коста Странджев
1.
Тролейбусът се е откачил от електрическия си гердан, килнал се е и запречил улицата. Подире му ръмжи и потръпва моторна колона. Пред мен е олющен „Форд”, който високомерно намига с възпалените очи на стоповете си. Отсреща е павилионът на „Здрава храна” и макар че съм ужасно гладен, не мърдам от седалката.

Михаил Тошков

Пристъпвайки към текста на Иван Енчев /„Окото на залеза”. Издателство „Българска книжница”, С., 2017; електронно списание „Литературен свят”, 2018./ предварително знаех /взимал съм отношение към негови белетристични творби/, че той не е от авторите, които правят свой дебют върху обширната литературна територия на прозата.

Истинска случка
Иван Павлов (Вуйчо Ваньо)
Антон Пинтата и Колю Левтеров бяxa добри приятели. Един ден привечер се срещнаха и отбиха в кафенето „Свободна България” да се почерпят и си поприказват.
От дума на дума, бай Колю попита приятеля си за син му Георги, който тая година свършваше последния клас от гимназията.

Васил Зуйонак
превод: Найден Вълчев
ВЕСТ
Във скреж поля и небосклони.
Ни дневен глас, ни нощен звук.
Забравиха ли тези клони,
и корени че има тук?

Адам Важик
превод: Първан Стефанов

КЪДЕТО БОР…
Quo pinus i ngens albaque populus*
Хораций
Където бор и топола бяла
растат край Висла, шумят акации -
там в мен потъна, кога бях малък
стих от Хораций.

Ахмад Абдул Муати Хигази
превод: Мая Ценова

И вечер е;
дъжд като нишка изпредена -
той ме пресича и аз го пресичам,
улици вливат се в моето тяло

Иван Ненов
РАЗХОДКА - САМ
Защо те няма днес и тебе тук,
та всеки миг да разделим на две.
Къпините да ни бодат напук,
гнездо на птица да ни призове.

Минчо Минчев
На една копраля само
слънцето лежи.
Драскай с нокти върху камък,
ала запиши:

Виолета Бончева
Чичо Фико никога не оставаше без куче. Случваше се да отглежда по две-три едновременно. Връзваше ги в задния двор за дълъг тел и те свободно се разхождаха по дългата отвесна пътека встрани на овощната градина.

Генадий Красников
превод: Борис Борисов
МОЛИТВА НА СТРАШНИЯ ВЕК:
да бъде
моята воля!

Владимир Болшаков
превод: Литературен свят
Из „Войната на идеологическия фронт” (2017)
В първи курс започнаха да ни преподават «Основи на езикознанието». Водеше го професор Рожански, бивш последовател Н. Я. Мар, чиято работа «Ново учение за езика» Сталин разкритикува в статията си «Марксизмът и въпросите на езикознанието» (основната част от този труд е публикувана за първи път на 20 [...]

Сергей Рибалов
превод: Филип Филипов
Вървя под светлините на фенери,
до млад мъж виждам строен силует.
Покой не мога вече да намеря,
от непосилна болка съм обзет.

Марко Марков
Гатанки
*
Да е орел - не е орел,
а е горд, красив и смел.
Над гори и над поле
не лети, а е с криле.

Стефан Станчев
(приказка)
Плашилото-Страшилото
в лозето стърчало.
Загърнато
в чергилото,
ден и нощ мълчало.

Цоньо Калчев
РАТАЙКИНЧЕ ПРИ БОЖА МАЙКА
коледарска песен
„Момиченце,
кокиченце,
кой ти купи
тънка риза,

Асен Белковски
***
Духа пак откъм морето,
на брега ни знак от крак,
ни край лодката, в чието
дъно пъпли малък рак.

Христо Черняев
Драгомир Шопов е автор на редица лирични книги, а и не само на лирика. През последните двайсетина години той се изявява и като активен и най-вече съвестен общественик, което ще се запомни.

Христо Черняев
В издателство „Български писател” (ул. „6 септември” 35), докато чаках някого, седнах в антрето на третия етаж и се загледах в портретите по стените.

Иван Есенски
Из „Скици със сол”
Някога това беше кино „Изток”, после читалище „Николай Хайтов”, каквото е още наполовина: сбутано отзад и отстрани, защото лицевата част е наета от магазин на „Била” - пазарната икономика е изтикала човека, затова и читалищата са там, където им е мястото - в задния двор на българското битие.

Недялко Чалъков
С поета Младен Исаев се запознах в родния му край. За принос в българската литература той е удостоен с Димитровска награда. Два пъти е герой на социалистическия труд. В дълголетната си поетическа съдба е преживял революционни бури, съдбоносни събития, нечувани трагедии…

Атанас Капралов, „Нежен скитник”, изд. „Хр. Г. Данов”, 1990,
„Приближаване до взрива”, изд. „Летера”, 2018
Банко П. Банков
Всеки любител на поезия има „свои” обичани поети, те са лице на културното му съвремие. Тях усещаш, с други се разминаваш; в преустройствената мъгла пишещото племе е разпаднато на спонсорирани гласове и самотници. Групи по интереси се самославят [...]

Васил Пундев
Двадесет и пет години артистична дейност

Един от стълбовете на Българския народен театър, от най-добрите артисти в него, Сава Огнянов е почнал преди двадесет и пет години своята работа, дебютирайки през 1902 в ролята на Мортимер от „Мария Стюарт”.

Денчо Владимиров
Хроника от Пловдив - Европейската столица на културата 2019
Съвременна история, която потвърждава казаното от Константин Иречек за една особена българска национална черта
Преди време и пловдивчани се вредиха за макар и един форум от програмата на отиващото си Председателство на Съвета на Европа.

Емилиана Стоянова
БЕЗЛУННА СОНАТА
По безлуние в черно съм
и те очаквам на гребена -
не край вълната…

Лозан Такев
Дядо Вазов да прощава.
Тая приказка е друга.
Днеска в моята държава
Киряк Стефчов е заслуга…

Денчо Владимиров
Провокирани размисли по повод 150- годишнината от подвига на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Христо Черняев
Животът на всеки човек е даден от Естеството само веднъж и затова има голямо значение как е изживян. Има значение дали с нещо е допринесъл някаква полза за другите.

Георги Майоров
Моето не е живот - страдам и търпя, търпя и страдам. Тъкмо сега!? Светът се засмя, а аз плача. Едни се радват на дом, други - на деца, трети - на хубава жена. Аз изстинах - едни очи ми останаха. Нещо да ми липсва, не! Къща палат, деца - много. Разжених ги, задомих ги, [...]

Георги Стойков

Книгата си Андрей Романов започва с една изповед:
„От дистанцията на времето - пише той - се опитвам да правя равносметка на своята трудова дейност, която продължи близо четиридесет години. Без излишно да скромнича ще кажа, че живях достойно и не съм в дълг нито на обществото, нито на приятели и другари.

Георги Н. Николов
България предаде щафетата на европредседателството на Австрия и част от висшите ни управленци се отдадоха на нездравословна радост.

Владимир Болшаков
превод: Литературен свят
Из „Войната на идеологическия фронт” (2017)
Обективно, макар и съвсем не ангажирано, към нашата Руска партия се присъединяваха много журналисти от «Комсомолка» по онова време. Преди всичко, покойният Василий Песков с неговите удивителни фотоочерци под рубриката «Прозорец към природата».

Марина Кабанова
превод: Люлин Занов
***
Ширнали се пътища,
кой от тях е мой?
Който крачи в пътя сам,
труден ще е той.

Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
РОДНО МЯСТО
Край Москва ще намерите селища много
и богати, и стари, дори и красиви,
но в ума и в сърцето остава, ей богу,
едно скъпо местенце в голяма Русия.

Георги Михалков
Пътепис
Необикновен ден - 28 септември 2017 г. Получих вълнуващо писмо по електронната поща. Френският есперантист Ив Никола ми пише, че в продължение на няколко години организира турнета на чуждестранни есперантисти във Франция, които изнасят лекции на различни теми в различни френски градов в продължение на месец.

Виктор Юго
превод: Борис Младенов
Уви! Очи със завист устремил назад,
без нищо да смекчи тук моята тъга,
неспирно гледам оня миг от моя свят,
във който плесна тя с криле и отлетя.

Виктор Юго
превод: Милко Ралчев
Часът на здрач за миг настава.
Аз гледах, скрит в една врата,
мига, кога се озарява
часа последен на труда.

Тихомир Павлов
Това е гениалният роман на Балзак „Шагреновата кожа”, излязъл тези дни в превод и издаден от книгоиздателство „Ив. Г. Игнатов и синове”

Асен Златаров
Никой не е отразил деветнадесетия век така пълно, както Виктор Юго: той видя и изживя големите обществени и политически трусове, които Франция на 19 век изнесе на историческата сцена, за да преустройва себе си и целия цивилизован свят, позна величието и падението на две империи и три републики, като взе непосредно участие в тях, [...]

Д-р Михаил Геновски
„Скръб над родината”. Роман от Тихомир Павлов
След като направи ново издание на своя роман „Благословената земя” в края на миналата година Тихомир Павлов издаде първата част от своята трилогия „Викът на земята” - романа „Скръб над родината”.

Крум Кънчев
По повод романа „Капитан” от Яна Язова
С тежки усилия човек изчита книгата на Яна Язова и с болка на сърце се запитва: какво е накарало младата българка да се самоотрече като писателка, да обремени родната книжнина с една злополучна творба и най-сетне - откъде е почерпила вдъхновение за едно безпримерно кощунство с нашите рибари [...]

Пабло Неруда
превод: Николай Христозов
ХVІІ
Обичам те не затова, че си роза солена,
топаз или лъч от изгарящи карамфили:
аз те обичам тъй, както обичат загадка,
тайно от всички, дълбоко в душата и в мрака.

Красимир Власев
БЕГЛИШКАТА ГОРА
Лятото преди да замине на фронта,
в местността Беглика край Батак, Дебелянов
пише стихотворението “Гора”.

Георги Майоров

Познавам писателя Георги Стоянов от пловдивския период на моя живот от преди четиридесет години. Още тогава перото му замахваше сигурно. Затова новият му роман ,,Усмивката на ятагана” (2017) не ме изненада. И сега словото му се рее сред полето на хубостите и злощастията хорски.

Диана Димих
Звъни брат ми изневиделица на вратата още в тъмни зори. Какво толкоз го е скорнало, че изскача като заек из храстите, без да се обади! Друг път поне през петнайсет минути дрънчи по мобилния да уточнява и променя часа на срещата.

Елисео Диего
превод: Момчил Инджов и Никола Инджов
След сто години
(пиша на 9 юни 1973 - Годината на Двадесетгодишнината
от нападението на казармата „Монкада”)
ще кажат за мене, автора на забравени книги,
че не ми е стигнала смелост да строя шосета,

Веселин Касчиев
ЦВЯТ КРАСИВ
(триптих)
І.
Цвят красив,
извисил се над всички,
защо искаш да се слееш с небето?

Виолета Бончева
Със Светла се засякохме се в чата късно през нощта, както обикновено. Пусна ми съобщение, че иска спешно да говорим и само след минути позвъни на вратата. Докато пиехме чай ми каза, че от известно време наглеждала дядо Антон, който живее два етажа под нейния.

Лозан Такев
Вече публичното пространство разнесе новината, че на Историческата поляна в Стара планина на общопартийния събор на социалистите тази година ще свири Оркестърът за сватби и погребения на Горан Брегович… Много подходящо е оркестър за погребения най-после да има на върха!

Драгни Драгнев
Кратка проза
НЕТЪРПЕНИЕ
Дълга зима. Питам кога ще дойде пролетта. Искам да чуя вятъра, разпален в пшениците. Да видя слънцето, разлято по снагата им. Да се усмихнат листенцата, от радост да кимат… Виж, студът се разпорежда с вихрушките си.

Тодор Христов

***
Години - в моята душа тревожен пламък
гори и тайни знакове чертае.
Години - отделен в незнаен замък,
незнаен бог над мен злини вещае.

Тодор Христов
На 25 януарий т . г. се навършиха пет години от безшумната и твърде много подранила смърт на познатия белетрист и общественик Ст. Руневски.

Петър Горянски
„Кръв за кръв”, роман от Васил Каратеодоров, София, издание на „Древна България”
След няколкото биографични романи, които Васил Каратеодоров издаде в един кратък период от време, новият роман „Кръв за кръв” на младия писател изтласква творческите му търсения в нова плоскост.

Никола Агънски
„Родна стряха”, разкази от Н. Г. Данчов, София
В подредените осем разказа на тази сбирка авторът с ярки багри, които създават настроение и оставят трайно впечатление, е нарисувал онези пейзажчета от нашия градски и селски живот, които са неразривно свързани с ранното детство на всеки човек и които формират идеята за родно място, родно село [...]

Иван Карановски
Не си ли къс от небесата,
отронен тук сред самота? -
Сияе в тебе синината
и ведрата им яснота.

Мара Белчева
КОГАТО БЯХ…
Когато бях за погледа им празник,
весталка, неразбулена мечта
не се докосваха до мен съблазни,
гнездото си аз свивах в песента.

Стефан Ив. Стоянов
СЪВРЕМЕННА БАЛАДА
Виждаш само черни тухли
всичко вятъра отвя,
преди месец къщицата
в огън буен изгоря.

Стефан Ив. Стоянов
Възрожденската епоха в естественото си продължение намери своето последно и като че ли най-пълно отражение в първото десетилетие на нашия век, когато народничеството и стремежът към идейно осмисляне на битието и собствения живот определяше характера на българския интелигент.

Христо Цанков-Дерижан
***
Между улици срутени
пътят вий се, закривява;
а по него две пиени
дигат викот, шум и врява…

Д. Б. Митов
На 21 септемврий се навършиха сто години от смъртта на великия английски романист, на най-големия майстор на историческия роман Валтер Скот.

Йоланда Бедрегал
превод: Георги Ангелов

ЖАЖДА
Ни вода,
ни вино,
ни кръв
моята жажда не ще утолят.

Фуад Велиев
превод: Георги Ангелов
ЧЕТИРИИЗМЕРНИЯТ СВЯТ
Сънувах, че нашият свят е станал четириизмерен.
Тайнствена, непозната космическа шир…

Пьотр Бутурлин
превод: Петър Велчев
ГРОБЪТ НА ШЕВЧЕНКО
Гигантски кръст в степта се извисява.
Тук земното се сля пак със земята -
и тук едва, в покоя на полята,
отдъхна си душата величава.

Иван Есенски
Из „Скици със сол”
Има ли смисъл да си доказваме, че обществената памет е къса? Ако изобщо има такава. Ако изобщо има някаква общност у нас още, а не тая деморализирана, приматизирана и аморфна маса от обезверени, оцеляващи, примирени и нагаждащи се към застрашително увеличаващия се дефицит на национално бъдеще индивиди.

Ева Пацовска
МИЛОСТ КЪМ ТИШИНАТА
Не мога да разсичам тишината
с думи като жилещи игли,
не съм със тях незапозната -
не искам просто да я заболи,

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Опасно честно” от Петко Каневски

Всеизвестна истина е, че всяко нещо го очаква богато бъдеще, ако има добро минало. Това важи и за поредната стихосбирка на поета Петко Каневски „Опасно честно” /Изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”, С., 2014, 2016/.

Янко Стефов
Душите ни висят на кръста,
пищят, разкъсани от подлост.
Казаните са Елдорадо
за сиромасите ни родни.

Лозан Такев
ПЕСЕНТА НА ОРФЕЙ… ВМЕСТО ВИЗИЯ
Май миналото и престъпно вчера време
алтернатива друга заслужава.
И кой каквото да е дал и да е вземал,
България тук имаше държава…

Орлин Орлинов
КОГАТО
На Дамян П. Дамянов
Когато се прехвърля в нищото,
ще ми е мъчно за водата,
в която облак се оглежда,
ще ми е мъчно за реката,

Драгни Драгнев
ВСИЧКО на тоя свят говори - водата, огънят, тревата, вятърът, всяка прашинка от природата…Едното говори на другото, взаимно допълват и разширяват представата си за света, нарастват знанията им…

Стоян Дринов
***
На Ал. Божинов
Летен ден. Рояк деца играят
под дъба клонат, на сянка скрити.
Шум, гълчава. Граници не знаят
смехове и радости честити.

Драго Попов
На една Нова година малкото ми братче донесе у дома неизвестно за мен списание. Беше „Светулка”, година първа, книжка първа.

Йордан Ковачев
Затъгува слънце горе на небето,
трепкат и гаснеят огнени зари;
бавно, изморено то си зад морето
рано лик печален със нерадост скри.

Йордан Ковачев
Друг не можеше и да бъде. Само Стоян Георгиев, образец на self made man, може да се заеме с тая пионерска задача - да запознае българските читатели с поезията на най-близкия до нас славянски народ - сръбския.

Борис Наков
„Изпуснати хора”, драма в пет действия от Йордан Ковачев. Второ преработено издание. Издание на „Посредник”, София, 1935 г.
Самото заглавие подсказва в каква среда ще ни води авторът на драмата. Това е средата на пропадналите хора, на хората, затънали в една духовна тъмнина, из която няма изход.

Стоян Омарчевски
Винаги съм отдавал двояко значение на чествуването на писатели и въобще хора на изкуството: първо - като изпълнение на един висш морален дълг към личността за проявено дарование и труд в служба на родното изкуство и, второ - като средство за назидание на грядущите поколения, в чиито души остават психологически настроения за изпълнение на [...]

Любомир Дойчев
Купил беше бай Григори
от пазара жив шаран.
Вдигна нож да го разпори
и - го пържи във тиган.

Николай Ушаков
превод: Тихомир Йорданов
За да постигнеш точна форма,
додето опит имаш ти,
на колело грънчарско неуморно
вселенското кълбо върти.

Николай Ушаков
превод: Александър Костов
***
Днес има други имена,
за други радости мечтаят.
Неповторима, пролетта
със лист изсъхнал си играе.

Бертолт Брехт
превод от руски: Георги Ангелов
КОГАТО КАРАМ ТВОЯТА КОЛА
Когато карам твоята кола,
нима не трябва да бъда много внимателен?

Людмил Симеонов
ЛУННАТА СОНАТА
Аз по-красива музика не знам
от шепота дъждовен във листата,
когато слушам „Лунната соната”
и светло е в душата като в храм.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„В творчеството и в живота усмивката и
комичното ни отдалечават от нашите
претенции и ни връщат към смирението.”
Ромен Гари

Тодор Бакърджиев
До гуша ни дойде от дебеловрати.
Атаката на бъдещето става все по-паническа.
Всичко е изписано, а не знаем какво ни се пише.

Иван Антонов
УМОРИХ СЕ
В тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен до там,
че в действителност вече
не бе истински сам:

Ваня Данева
Из „Марсианска трева” (2017)
МАРСИАНСКА ТРЕВА
Попита ме, дали тревата
на Марс е зелена.
- Мисля, че е оранжева.

Ивайло Христов
Романът на Мартен Калеев „Градината с разпятието” е пропит от една свръхчувствителна, яворовска съвест, която впечатлява със своята искреност. И тук, както и в останалите свои произведения, Мартен Калеев показва, че винаги е приемал литературата като изява на духа, потвърждавайки за сетен път думите на братя Гонкур, че в изкуството оцеляват само истинските [...]

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Песенен сплит” от Трендафил Василев

За да се съпреживее поезията в стихосбирката на Трендафил Василев „Песенен сплит” /Издателство „Български писател”, 2015/, трябва да се вникне по-дълбоко в нейната органично структурирана композиция. Тя представя един жизнен „недовършен пейзаж” за непрестанното завръщане на лирическия герой с „внезапната тъга” по „пътища вървяни”.

Гюлшен Алиева
РИДАНИЕ НА ФЛЕЙТА
Тази жена под дъжда,
дето продава сусамени симиди
е майка ми.

Ботьо Савов
Чувай, птицата в полята
пей: дали-дали-дали!
От дола до небесата
чуй се ек: дали-дали.

Писмо от Ботьо Савов до Луиджи Салвини
Уважаемий господин Салвини,
След завръщането ми от Сахара в Париж, гдето живея засега, намерих любезното Ви писмо. Колко време е пътувало и по какъв път е стигнало писмото, не знаях. Всеки случай писах на моите родственици в София да изпратят на Ваш адрес в Рим два тома от моите разкази [...]

Фикрет Годжа
превод: Георги Ангелов
СЛОВО ЗА ДУМАТА
Какво е по-тежко от камъка?
Характерът на човека.
Какво е по-тежко от характера?

Андреас Ласкаратос
превод: Кръстьо Станишев
Амур, ако приятели ще бъдем,
не стъпвай в мойта къща втори път,
добре ще е да ти съзра гърбът,
без теб ще си живея много мъдро.

Димитър Хаджитодоров
Дядо Петър празнуваше на Петровден, но почиташе и деня на Свети Георги Победоносец, закрилника на войниците. Той бе служил седем години по фронтовете - от Балканската до края на Първата световна война.

Петя Цолова
ВСЕ ПО-СИЛНО НАКУЦВА СВЕТЪТ
Ненавиждам бедността - тя кара
посивялата стара жена от съседния блок
да пресича на патерици булеварда фучащ,
само за да си купи с няколко лева по-евтино

Безпътица и клетничество за българския художник днес
Денчо Владимиров
От години съм свидетел на несретната съдба на не един и двама съвременни български художници.
В Пловдив всяка година вузове “произвеждат” все нови и нови художници с висше образование, има и две средни специални училища, от които се дипломират като художници и стотици млади хора.

Димитър Цанов
ПРОЛЕТНА РАВНИНА
Сега вървя сред цъфналите дрянове,
в пожара лумнал, раждащ нов живот.
И сбъдват ми се, сбъдват всички блянове,
като в магия под добрия свод.

Весела Люцканова
Когато Иво й каза, че от всички, защитили магистратурата си, само на него са му предложили да преподава на студентите, тя скочи от стола си, прегърна го и го поздрави за успеха, зарадвана до немай къде.

Донка Колева
разкази
КАНДИДАТКА
Защо ли прочетох оная обява във вестник „Позвънете”, която гласеше, че търсят секретарка за шефа на текстилният комбинат! Но после си казах: „Защо пък не? Отивам!”
Дълго умувах, като каква да се представя на интервюто с евентуалния ми бъдещ шеф:

Денис Олегов
По дългия път към дома често се отбивах там. В годините на емиграция нямаше нищо по-хубаво от усещането като стъпя на родна земя да отхапя от прекрасната баница и да отпия глътка айрян.

Денис Олегов
Джон все още търсеше как да се измъкне. Имаше чувството, че се върти в кръг от часове. Едни и същи морави, едни и същи дъбове наоколо. Кого беше послушал да тръгне рано сутрин на лов, и то когато беше изпратен да преговаря за важна сделка?

Кънчо Великов
сонетен венец
1.
Дух божествен е вселен във тебе.
Устните ти - нар, примамват ме.
Шия тънка - сякаш е на лебед.
Адът си и раят ти във мен.

Златимир Коларов
По повод дупките от куршуми и гранати, които замрежват като траурни дантели стените на къщите в Сараево и оставят дупки в душите на оцелелите от войната, написах: „…всяка победа е нечие поражение.

София Ангелова
Романът “Градината с разпятието” от Мартен Калеев подлага героя си на ни повече, ни по-малко най-върховните, екзистенциално универсалните изпитания - изпитанието да останеш жив и изпитанието да бъдеш човек.

Здравка Евтимова
Понякога сравнявам книгите с растенията. Забелязала съм, че един магарешки трън избуява светкавично, изтласква всички тревички, става много висок, далеч изпреварва на бой борчето, което вече три години се стреми да оцелее на скалата.

Легенда
Еню Кювлиев
Това се случило в еврейския град Назарет преди много, много години. По онова време и Иисус Христос бил деветгодишно дете. Кротък и послушен, той всякога се навъртал около своите родители - помагал им.

Панчо Михайлов
Владимир Галактионович Короленко е роден на 15.08.1853 г. в гр. Устомир. Рано умира бащата и младежът, ведно с останалите четири деца и майка си, живее и расте сред суровите нужди на живота, които постепенно се преобразяват в една любов към унижените и оскърбените.

Емануил Попдимитров
ГОРА - МАЙКА НА ЮНАЦИ
народна песен
Марко върви низ гора зелена.
Вървял ми е три дни и три нощи.
Нийде Марко вода не намира
ни за себе, ни за бърза коня.

Октавио Пас
превод: Георги Ангелов
Слово, точна нота
и в същото време мъглива;
тъмно и ярко;

Антониос Захаропулос
превод: Владимир Башев
НАШЕТО ДЕТЕ
Нашето дете
стана на девет месеца
и начена да срича
своите първи думи.

Борислав Владиков
КАБИНЕТЪТ НА ПОЕТА
Нощта е кабинетът на поета,
космичен храм за изповед пред Бога.
Невидим в мрака цигулар - щурецът,
люлее кротко тъмната природа.

Марко Марков
Парите не миришеха, защото бяха старателно изпрани.
Всяка дупка на кавала му беше девета.
Когато те мрази народ, омразата е заслужена.

Атанас Мочуров
ВИДЕНИЯ НА СВЕТА ГОРА
Към търновския храм Света Гора
изкачвам сутрин стъпалата в здрач.
Родино моя, в утринния здрач
по твоята Голгота се изкачвам!

Янко Димов
Димчо Дебелянов, участник в Първата световна война,
загинал за България.
Прокоба ли,
предвечен грях ли мен
преследва ме? А може би вината
е лично моя?

Елена Пеева-Никифоридис
Не бях чувала и не знаех нищо за нея. Един приятел ми подари книгата на Неда Антонова “Съвършената”. Беше в началото на лятото. Прибавих я към другите заглавия, които бях приготвила да чета през почивката.

Елица Ангелова
ВЯРНОСТ
Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. “Невинно”.
(Кой паметта безбожно им отне?)

Иван Генадиев
Всеки ден все нови грижи
орисията ни носи
в тревоги, в бедни хижи
сяка радост веч погина;

Стилиян Чилингиров

Поет на социалната съвест, Пушкин прониква в България тъкмо тогава, когато процесът на нашето Възраждане беше в разгара си. Великият поет изведнъж допада на нашите доморасли поети.

Димитър Стоевски
„Ден по ден” - разкази от Константин Константинов, издание на „Хемус”
Ние познаваме автора и неговото творчество не от вчера - името му и заглавията на неговите работи са отдавнашни и незаличими в съзнанието на всеки читател, който има честно отношение към проявите в българската литература.

Никола Агънски
„Черешови води”, разкази от Илия Мусаков
В тази сбирка от разкази авторът ни дава майсторски нарисувани картини и в едри линии скицирани характерни типове из живота на гр. Свищов непосредствено преди Освобождението на България.

Цвятко Петков
„Златни капки” от Йордан Ковачев, издание на „Посредник”
Факт е, едни писатели успяват лесно и бързо да станат обект на внимание и разглеждане, на четене от по-широк кръг от хора, да бъдат признати. За други това е трудно и означава бавен и продължителен процес.

Славчо Ангелов

Вън е буря. Кърши клони
вятърът сърдит.
Тъмен облак сълзи рони -
в небесата скрит.

Христо Д. Бръзицов
За Фома Фомича, Томата Измирлиев - чието име бе достойно за по-щастливо чествуване, отколкото в жалейни рамки - малцина знаят, че той е бил и Голголенко.

Николай Райнов
Впечатленията ми от Димча са великолепни. И като поет, и като другар, и като приятел, и като човек - той беше образцов.

Писмо от Николай Райнов до Луиджи Салвини
София, 5 декемврий 1939 г.
Приятелю Салвини,
С прискърбие научих за нещастието, което се е изсипало над твоя хубав дом. Защо да се мамим - това е живота. Никой не знае какво му носи утрешния ден. Бъди силен, ти имаш такова хубаво бъдеще и толкова богати заложби.

Легенда
Селма Лагерльоф
I.
Това се случи, когато един ден в рая Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а надвечер му дойде на ум да направи една малка сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - каза Господ на птичката, когато беше свършена. После я сложи на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.

превод: Валентин Димитров
Гарун Агацарски
Афоризъм - шлифован брилянт на мъдростта.
Дмитрий Андреев
Афоризми - мисловни стафиди.

Виктор Фенех
превод: Георги Ангелов
Скъпа, не ме чакай тази вечер,
искам да я прекарам в самота.
Искам да се поразходя по пътя на търсенето.
Искам отново да открия себе си.

Ернст Яндл
превод: Георги Ангелов
ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ
то още не е готово
и трябва да поработиш над него
но от това светът няма да рухне

Йордан Петров
Късният есенен следобед на 1890 година заварил съпрузите Иван и Неделя далеч от дома им. Младото семейство се връщало от пазар. По нивите на лозенградското село Горна Канара не растял памук и Иван и Неделя слезнали чак до Свиленградско, в тогавашното Мустафа паша, да сменят вълна за памук.

Димитър Горсов
***
Там, където с тъмните догадки на поречието
в млечни мъгли слитаха луни и ангели
там аз,
гладен за живот, с ронлив дъх
и сиротна длан държах живота си…

Недялко Чалъков
Има неща, които остават за цял живот в паметта на човека. Дори да иска, не може да ги заличи. Те са като слънцето и вятъра, като дъждът и зимният мраз, като любовта и тъгата…

Веселин Касчиев
Вървим по платото и наблюдаваме ерозията на скалите. Огромна канара се е свлякла някъде в подножието. Изпод нея се показва връхчето на премазана клонка. Тя, изглежда, се чувства виновно - толкова млада, а вече погубена.

Борис Вулжев
Оня глух, нескончаем, светъл плач в януари -
от стрехите ли капе тишина разтопена?
Вече нищо не питам. Осма стая. Хисаря.
Всичко друго е спомен. Заминаване. Тленност.

Жаклин Бодурова
В музейната експозиция са представени витрини, съдържащи етикети и бутилки от произвеждани напитки /вино, бира, ликьор и коняк/ във Варна, снимки, пресъздаващи атмосферата на пристанището, брошурите и рекламните надписи в сферата на индустрията на първите фабрики, открити у нас с основопожниците им.

Емануил Мутафов
В детинството си често се спирах да гледам една игра на възрастни, събрали се пред куп дини, изложени за продан. При такива дини, обикновено, биваше изправен голям нож, или сабя.

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ
Седнах при него, защото на масата му имаше свободно място. Отпред беше отворена книга - някаква английска книга. Едновременно той се хранеше и четеше. Познавахме се и разменихме две-три думи. Когато свърши яденето, забелязах, че не бе хапнал хляб. „Вие не ядете ли никак хляб?” - запитах го.

Константин Н. Петканов
Из бележника на писателя
Седя и гледам далечината през един чужд прозорец.
Не зная кога съм излетял като птица, но изведнъж спирам пред дворната врата на родния ми дом. Тежките крила са поломени, трите градинки са разградени, овощните дървета - насечени, а каменната настилка пред къщната врата е обрасла с трева.

Пенчо Пенев
Животописни и библиографски бележки
Петдесетгодишнината на един писател може да бъде добър повод за преценка на неговото творчество. И най-вече тогаз, когато това творческо дело има особено отражение в нашия културно-обществен и литературен живот. Така се слага и въпросът за петдесетгодишнината на Константин Петканов.

Печо Господинов
ИК на съюза беше обявил м. април за агитационен. Трябваше да станат от 31 март до 23 април т. г. около 15 областни сбирки и пунктови събрания. За целта се разпрати с време и специално окръжно.

Иван Ст. Андрейчин

О, лампо моя, другарко бедна!
Когато и да те погледна,
припомвам си нощи безкрайни,
прекарани в терзания незнайни…

Добрин Василев
На Е. Б.
Голямата група от рибарски лодки бе навлязла далеч навътре в морето и се разпръскваше все повече в широк кръг, подобно на подгонено ято врабци.
Изведнъж на изток небосклонът потъмня, издигна се тъмният призрак на нечакана, приближаваща буря.

Александър Божинов

Ако си дама - пълна, слаба,
в цветуща младост или баба,
и туриш вместо фуста гащи
(макар тук-там и да те дращи)

Иван Арнаудов
1.
Тъгата ми недей остава да руши
остатките от светла вяра в мене.
Защото аз не падам на колене
пред трупове без чувства, без души.

Славчо Красински

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Облачето, нежно бяло
тая сутрин бе
като гълъб полетяло
в ясното небе.

Асен Босев

НЯМА ДА ГОВОРЯТ В ЧАС
Започна нов учебен час.
Сотир пред Спас
отрони глас:
- В часа не ще говоря аз.

Олга Новикова
превод: Люлин Занов
***
Майорът в жури. Всичко слуша -
децата пеят за война.
А в паметта му - гръм на пушки
и хлад се плъзга по гърба.

Марианна Боцян
превод: Георги Ангелов
С НАДЕЖДА
Ако хората приключат с поезията
Боже
Ти отново ще си нейното начало

Ернесто Карденал
превод: Георги Ангелов
ЕПИГРАМИ
***
Момичета, вие, които ще прочетете някога тези стихове
и с тъжно вълнение ще си помислите за поета,
знайте, че ги написах за момиче точно като вас
и че всичко беше напразно.

Хосе Мария Инохоса
превод: Георги Ангелов
СЕИТБА
На земята
пада семето,
носещо в своето тяло

СОЛТА НА ЗЕМЯТА
електронна книга
Георги Ангелов

Красимира Кацарска
Идваше най-страшното - събуждането в реанимацията след страха от прогнозите за изхода от операцията.

Иван Д. Христов
След “Родопски сказания” се появи сборникът с легенди и сказания на Константин Канев “Юдина ела” /1988 г./ - летопис на Среднородопието, събрал в себе си историческата съдба на народа от този край на Отечеството ни.

Тихомир Йорданов
ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
Какво от туй, че всеки знае
как кой кого ще изиграе.

Елена Пеева-Никифоридис
Нели прескачаше калните локви, а вятърът се заиграваше с чадъра й, като упорито се мъчеше да го обърне наопаки, или да го счупи. Уличката се осветяваше от една единствена мъждукаща лампа, случайно останала да виси на килнал се дървен стълб.

Светозар Казанджиев
Бяло лебедово перце играе с вятъра вън и само от време на време наднича през прозореца на моята стая. То ту пикира надолу, ту се издига нагоре във въздуха, без да пада върху земята. Чака ме да му прошепна три съкровени желания.

Първан Стефанов
ИНСТИНКТ
Не ми липсва вече полето.
Няма болка.
Потръпване само…

Любомир Бучков
Будна съвест подтиква Димитър Подвързачов да използва баснята за изразител на своя естетико-философски мироглед.

Павел Телчаров
Никифор п. Филипов - „Якоруда, Разложко”, София, 1933, издание на автора
Предлаганата книга е едно обстойно и изчерпателно изследване за с. Якоруда (Разложко) от географска, историческа, етнографска и стопанска гледна точка.

Никифор Попфилипов

Близо преди година време в. „Знаме” бе дал една статия, навярно от някой приятел, носеше заглавие „В принос на учащите се”. Статията носеше подпис: Falco Peregrinus (псевдоним).

Георги Томалевски
Далечната екзотика и копринена нежност на японските, китайските и много други песни на Изтока, прекрасни и неповторими преводи, от които ни даде Никола Джеров, ние намираме и в собствените му стихове.

Михаил Стасинопулос
превод: Кръстьо Станишев
ТЕАТЪРЪТ
Пиесата завърши и угасват светлините,
между столове празни и сънуващи сега
душите на героите, изнемощели, скитат
и сядат без желание, отпускат се с тъга

Милош Перович
превод: Христо Цанков-Дерижан
***
Негде чух
твойто име някой изрече,
твойто мило име отдалече
негде чух.

Януш Станислав Пасиерб
превод: Георги Ангелов
Не, Той не е казвал, че там ще има шикозен офис
с картотека и фишове за всяка добра постъпка.
Или че ще бъде елитен клуб за спасени
с ежедневно четене на Писанието и климатик.

Януш Станислав Пасиерб
превод от полски: Здравко Кисьов
На поезията днес
не може да имаш доверие
думите трябва да се подлагат на съд
да им нанасяш рани

Златимир Коларов
Преди седмица се върнах от Рейкявик. С двата полета и с висенето по летищата пътувахме петнайсет часа. Имах предостатъчно време да чета, да обмислям литературни сюжети и да наблюдавам пътниците край мен.

Златимир Коларов
Не съм религиозен в традиционната представа, но съм вярващ - в доброто, красотата, в идеята, че трябва да направим света по-добър, че от нас зависи това да стане…
Съзнавам, че някой го правят, други гледат, трети - чакат.

Надя Попова
РЕКВИЕМ
В памет на баща ми
Дърветата под твоите прозорци са израснали
над покрива.
Ветрец долита и в листата им шуми,
а ти отлитна надалече,
нависоко.

Цветан Илиев
О, влакчето не буди равнината
отдавна вече с пискащ дъх и глас.
А над заглъхнало трасе тревата
и буренът са в пълната си власт.

Денчо Владимиров
Журналистическо разследване

Изглежда, за да се освободи място по лавиците и фондовете за произвежданите вече почти на индустриален принцип нови книги в страната от нарасналите мистериозно над сто частни издателства, в последните години регионалната библиотека в Пловдив проведе няколко… “дарявания” на книги за гражданството.

Тодор Бакърджиев
За Константин Огнянович авторитетната “Енциклопедия на българската възрожденска литература” е отделила статия, в която отбелязва като рождена година 1798 и кончина през 1858. Месеци и дни не са указани, сиреч не са могли да бъдат намерени.

Румен Воденичаров
“Когато много хора са завладени от една
и съща идея, възможността да се допуснат
големи грешки рязко нараства.”
Ницше