Димитър Златев
През май 1950 г. завърших селската прогимназия. По онова време правех опити да пиша стихове. Въобразявах си, че колкото по-мъгливи и патетични са думите, толкова повече се приближавам към истинската поезия. Мяра ми беше одата „Паисий” от Иван Вазов.

Георги Гривнев
Рачо и Станчо с фамилия Бойкови бяха първи братовчеди. Наследеният имот във формата на буква „г”, се простираше в дълги, до безкрай, ивици. Тъй го наследиха и тъй щяха да го предадат и на своите деца.

Йордан Петров
Кое нещо е най-далече на този свят? За Димитър Сирака това бяха звездите. Те блестяха високо-високо - хиляди пъти по-високо от върховете на крайречните тополи, не - милион пъти по-високо и по-далече от тях!

Йордан Петров
Какво нещо е Животът?
Само в Тебе ли е Животът, Господи?
В сатаната ли е?
В мене ли  е Животът?

Георги Н. Николов

Вече тридесет години постепенно, ала неотклонно, в България се загърбва и руши нашият патриотичен пантеон. „В забвение” минават бележити личности от различни наши исторически периоди, а самата фактология често се изопачава в угода на чужди интереси и щения.

Златимир Коларов
Сборникът с разкази и новели „Неуверена походка” на Христос Хаджипапас, изд. Пламък, 2010, съдържа двайсет разкази и новели, събрани в три раздела „За битието и душата”, „Кипърски истории” и „Робски истории” и два следговора: на Алексис Зирас - литературен критик, председател на Съюза на писателите на Гърция и именития български поет Георги Константинов.

Георги Константинов
(неуспешен опит за написване на оптимистично сатирично стихотворение)
От доста време насам сме в медиен режим, ПОВТАРЯЩ ПРЕЗ ЧАС ДУМАТА „РЕЖИМ”.
Пренасочват се милиони кубици вода от планинския язовир „Белмекен” към софийската водопреносна мрежа.

Лозан Такев
В редакцията на пенсионерски седмичник споделих за идеята на група ветерани от БНТ да бъдат инициатори за създаване на Национален музей на първата електронна медия у нас, която тези дни навърши шестдесет години…

Писма на П. Ю. Тодоров до Иван Франко
превод и коментар: Ангел Тонов
1.
12 ноември, 1902 г.
Пиша Ви, любезни господин Франко, подробно от Берлин и ще Ви изпратя и книга след няколко дни! Сега, с Адам (1) толкова много говорихме за Буковина и за България, че решихме да Ви поздравим.

Пабло Арайгада
превод: Елка Няголова
Откъс от едноименна поема
Любов е тази твоя измамна надежда,
усещането ти за болките на времето.

Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
АРЕНА
Аз съм, деца, вселенски салон,
небесно гнездо, звезден балон,
заградено пространство, заключено време,
най-хубав кораб с котва към него!

Петър Андасаров
КОГАТО ГЛЕДАМ ЗЕЛЕНИТЕ ВЪРХОВЕ НА БОРОВЕТЕ
Богословен да е.
Благословен да е стремежът ми към тебе.
През кръговрата на изгреви и залези
бързах все към тебе като връх, потънал в унес…

Аргирис Митропулос
Спиш ли?
Отвори вратата.
Аз съм.
Вапцаров!

Димитър Златев
Зимата на 1945 година се изнизваше влажна и тъжна. Студените дъждове като вдовишки сълзи се стичаха по стъклата и стрехите.

Людмила Снитенко
превод: Елка Няголова
ИЗГРЕВ
Щом твоят поглед топло оцвети се,
в безкрая слънце позлати полята.
И звън изпълни сребърната вис,
печална песен с ехото разля се.

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова

***
Ръката си премести тя след тръпката,
щом той за миг докосна я случайно.
В самия край на масата отдръпна се.
Наля си сам … Усмихна се печално.

Николай Некрасов
превод: Ангел Тодоров
МУЗА
Не, муза ласкава - тъй мила и прекрасна -
не ме е блазнила със песен сладкогласна!
В небесна висота, като вълшебен дух,
не е изпълвала тя детския ми слух

Светомир Дурбабич
превод: Георги Ангелов
***
Стара крепост:
от бойницата надзъртат
три птичи главички.

Ърл Бърни
превод: Георги Ангелов
По всяко време - на чист въздух,
оплаквания от тях няма да чуеш,
неприказливи, но откровени.

Шарън Олдс
превод: Георги Ангелов
(Родезия, 1978 г.)
Не обсъждайте с мен вестниците.
Виждам новороденото момиченце на моравата,
с главичка като търбухче на паяк,
с тъничката паяжинка на вените по бледата

Леетив Намдагжанчивин
превод: Наталия Недялкова
Умът е вечната билка, която расте денем и нощем,
лете и зиме на брега на най-големия океан, наречен МЪДРОСТ.

Лаза Костич
превод: Жоржета Чолакова
Свята майко, ти прости, прощавай,
че пожалих бора в нашите гори,
с който храм се вдигна в твоя слава
въпреки злината, що навред цари;

Отокар Бржезина
превод: Жоржета Чолакова
***
О, сила от екстаз и сънища, с които
изкуството пламти сред багри, в грохот еква!
Чрез твойто чудо мислите в заря излитат
и нишки светлина от етера потрепват.

Луи Арагон
превод: Жоржета Чолакова
Лондонска вечер
Вървя сред жълтите мъгли на февруари
Сам с една любов която приближава
Тя ще дойде ли

Робер Деснос
превод: Жоржета Чолакова
ГЛАСЪТ НА РОБЕР ДЕСНОС
Подобна на цвете на вятър
на воден поток на прелитащи сенки
на бегла усмивка е тази пленителна нощ
подобна на всичко на радост на мъка

Шандор Петьофи
превод: Димо Боляров
МОИТЕ СЪНИЩА
Ужасни сънища сънувам.
И тази нощ дойдоха пак -
един кошмар едва отплува
и друг се звери в моя мрак.

Нахабед Кучаг
превод: Марко Марков
***
Кръглият месец така ми говори:
- Приличам на скитника, който обичаш.
Аз викам към всички небесни простори:
- По какво, о, луна, ти на него приличаш?

Йеньо Комяти
превод: Александър Миланов
В безсънни и безкрайни нощи властно
в мен сладостно вълнение нахлува,
аз трескаво нашепвам твойто име
и гибел на желания бушува.

Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
ИЗБУХВАНИЯ
И стана всичко призрачно в мигът,
когато с вяра трепетна и жажда,
преодоляла срам и грях, пламтяща,
разкри пред мене тръпнещата плът.

Михаил Кузмин
превод: Иванка Павлова
***
За мене пещера е тази светла стая,
а мислите ми тук са птици най-различни
и стиховете ми на акатист приличат -
мечтая за любов, че моя вяра тя е.

Светозар Аврамов
НОКТЮРНО
Тиха тъга през прозореца влиза.
А луната мълчи продължително.
И си мечтая за светлата близост.
И те очаквам в самотна обител.

Златимир Коларов
Зърнах я през отблясъците на свещта - тридесет и няколко годишна, кестенява, уморена. Бе привела глава към мъжа до нея, гледаше го в очите и мълчеше. Косите й се спускаха на широки вълни по раменете и закриваха лицето й наполовина.

Денчо Владимиров
Сигурно така ще се извикат радостно и с облекчение жителите на бедстващия Перник, когато по чешмите им потече обещаната вода от язовир „Белмекен”, от емблематичната, сътворена през съзидателния социализъм каскада „Белмекен -Сестримо”, една от най-големите и модерни в света.

Лозан Такев
Ако сте гледали празничната поредица с водещ Драгомир Драганов, ще се съгласите с мен за подобен въпрос. „БНТ на 60″ натрапчиво всяка вечер и с повторения ни преразказа какво е това чудо телевизията - една кутия, от която шест десетилетия излизат и влизат чудеса в дома ни.

Георги Стойков
Животът на нашия род бе свързан изцяло с това дърво. То влезе и в мен още в годините на детството и ще остане в спомените ми дорде очите гледат белия свят.

Христо Филчев
НОСТАЛГИЯ
В око на кон оглеждал съм се сутрин
и духал съм в рижата му грива.
Играх в ливадите с децата футбол
със топката ни парцалива…

Христо Черняев
Характерен за Георги Стоянов - Бигор през последните години е непрекъснатият възход в писателската му битност. За едно десетилетие той създаде значителни творби.

Радомир Уляревич
превод: Елка Няголова

откъс от поема
Помислих, че имаме живо сходство -
и мъдри, и хубави в този свят шарен,
ала у нас проникна сам Господ.
И стана двойна тогава душата.

Нина Попова
превод: Елка Няголова

ТРИНАЙСЕТИЯ ДЕН НА НОЕМВРИ
Своенравно време, противно!…
Избледнява печалната есен.
И бездомните листи отиват си,
разтревожили бора потресен.

Евгений Чернобаев
превод: Михаил Летов
Мудно пристъпя Тя - глухата есен,
в въздуха влажен заплувват мъгли;
вятърът лудо отпява си песен -
гасне небето - земята веч спи.

Константин Балмонт
превод: Крум Йорданов
***
Аз обичам горските треви
ароматни,
и целувам: забрави
безвъзвратно.

фрагмент от монографията „Съдът на историята - „Случаят Джем” от Вера Мутафчиева”
Лалка Павлова
Странно нещо е животът. Пръкнеш се от някакво зрънце, неизвестно какво, усмихнеш се на слънцето и започваш да вярваш, че то свети най-вече за тебе.

Лъчезар Георгиев
На миланското летище Малпенса към групата на изчакващите в терминала се присъедини висок мъж с прошарени коси. Изглежда, минаваше петдесетте, но все пак изглеждаше доста запазен за годините си.

Румен Воденичаров
Ако тръбата свири фалшив сигнал,
кой ще започне да се готви за сражение?
Св. Апостол Павел

Румен Воденичаров
Даваш ли, даваш, Балканджи Бойко,
София града на руска вяра?
Море войводо, Тръба си давам
София града на Кремъл не давам!

Ацо Гогов
превод: Наталия Недялкова

Винаги е там. Мога да видя неговата приведена фигура през прозореца. Постоянно в същата стая на втория етаж, надвесен над книгите и хартиите. Напразно е да му се вика отвън, защото той или не чува, или се прави, че нищо не чува.

Калина Изабела Жиола
превод: Наталия Недялкова

ДВЕ ПЛАНЕТИ
Говорим на различни езици
не защото
живеем в отдалечени страни

Анри Абрил
превод: Георги Ангелов

ИСТОРИЯ
животът в утробата
бе предистория

Винченцо Кардарели
превод: Георги Ангелов
Избяга ти, отлетя
като гълъбица,
изгуби се там някъде на изток.

Мирослав Кърлежа
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев

МЕЧТАЯ
Мечтая за сянката на непозната жена,
които обичам и която ме обича.
Тази мистериозна жена е като воал от светлина,
когато искам да докосна и знам, че ме обича.

Чарлз Симич
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев
ВЕЧЕРНА РАЗХОДКА
Давате вид, че слушате
моите мисли, о дървеса,
наведени над пътя, по който вървя

Ваня Душева
***
Когато ме замерват с кал,
ми напомнят,
че от кал съм направена.

Диана Димих
Из „Дива коза” (2019)
ОГЛАВНИК
Метнаха ми ласо -
бисерна огърлица.
Издянах оглавника.

Гергина Давидова
Есента си беше тръгнала, но старите хора се радваха на циганското лято и се събираха по пейките в парка или пред дворовете на сладки приказки.

Иван Антонов
***
В листата вятър прошумява
и тръгва есенният листопад.
Обичай ме, дори да остарявам,
сега е златото на листопада - моят цвят!

Стефан Станчев
Преди покана да дочака,
за гроздобер помисли сврака.
Излъска си добре перата
и се понесе над лозята.

Панде Манойлов
превод: Милена Обретенова
ПЕЙЗАЖ
Аз напуснах тъмнината.
Аз напуснах пещерата.
Мрака напуснах!

(избрани откъси)
Силвен Тесон
превод: Евгения Динкова
Бях си дал обет, преди да навърша четирийсет да поживея като отшелник вдън горите.
Настаних се шест месеца в дървена сибирска хижа на брега на езерото Байкал, на крайчеца на нос северен Кедров.

Вера Обренович-Делибашич
превод: Санда Йовчева

Кандило старо
пред нашата икона не гори.
И за молитва грешниците днес ръце
не скръстват, път загубили и вяра.

Ярослав Връхлицки
превод: Йосиф Фаденхехт
Алеите чести зазеленяват;
най-първо птички тях посещават.

Лъчезар Селяшки
КАМЪК И ПТИЦА
Гранит, обрасъл
със лишеи безцветни.

Златимир Коларов
Иван Станчев. „Път за мен, път за теб” (публицистика, разкази, хумор), Спейс Вижън. София, 2014

Сборникът с публицистични текстове, разкази и хумористични сценки на д-р Иван Станчев „Път за мен, път за теб” бих определил като път към науката, към себе си, към природата.

Златимир Коларов
Джина Дундова-Панчева. Андре от горния етаж - Издателско ателие Аб, 2019

След издаването на три поетични книги - „Чудо”, „Вълшебството си ти” и „Сънувано небе”, „Андре от горния етаж” е първата белетристична книга на д-р Джина Дундова - специалист по педиатрия и асистент по физиология към Медицински университет-София.

Ружа Велчева

Из „Блажени нищите…” (2016)
ДРУГАТА В ОГЛЕДАЛОТО
Стисках в ръката си малкото речно камъче, заоблено и пъстро - същинско пъдпъдъчи яйчице. Преди дни на улицата ме спря странна циганка. “Това е твоят камък! - каза тя. - Дай ми 5 лева и скоро ще разбереш силата му!…” Прибра бързо банкнотата и се стопи в тълпата.

Жеко Христов
СЕЛСКИ ПЪТИЩА
Селски пътища, преди да ви покрие
окончателно асфалтът,
който е потекъл по лицето ви като река,

Цветан Розов
Сутринта младият експерт Мартин Канарчев бе посрещнат необичайно сърдечно от своите колеги. Още щом го зърнаха в рамката на вратата, те се втурнаха към него.

Светозар Казанджиев
Поетът от Родопите е роден на 13 август 1941 г. в малкото неделинско селце Бурево, под връх Алада. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и Литературния институт “Максим Горки” в Москва.

Марко Марков
КАЗАНЛЪК
Щом в учебника четеш
името му, щеш не щеш,
ще откриеш меден съд
край един вековен път

Петър Велчев
„Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой…”
Той искаше толкова малко.
Искаше само да гледа звездите,
да слуша как пеят моторите.

Илия Еврев
Снопето отдавна е прибрано от нивите. Стърнищата са отъпкани от добитъка, обгорели от палещото слънце. Тук там се мяркат зелени оазиси от вълча ябълка и капини, които добитъкът не яде.

Трайко Симеонов
Между букаците клонати,
между букаците листати -
пред мен едва-едва се види
тъсма червени керемиди.

Добрин Василев
Коста Траянов. „Черноморски легенди”. Варна, 1941 г.
Тази книга съдържа 12 разказа за различни поселища покрай българското Черно море и събития, станали през течение на вековете.

Пенчо Пенев
„Петър Осоговец”, предание от Петър Петков, издание „Древна България”, София, 1936
Известният наш професор по естествена история г-н Петър Петков е издал напоследък един роман - предание от времето на Първото българско царство.

Светла Ракитин
На светлата памет на баща ми
Как тъжно и тихо шумолят брезите,
поклащани от лекия ветрец.
И ято пилци вий се в висините
над гроба на умрелия поет.

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Г-н Ат. Шопов е поместил в Сборника на Академията една студия озаглавена „Из живота и дейността на Д-р Ст. Чомаков по черковния въпрос и възраждането”.

Уолт Уитман
превод: Георги Михайлов
Възпявам електрическото тяло,
тълпи от тез, които аз обичам, са край мен
и аз край тях,

Красимир Власев
БАВЕН СНЯГ
На Пол Мориа и неговия оркестър
Бавно пада първият сняг -
имам чувството,
че брадата ми по-бързо расте.

Янчо Михайлов
Из „Притоплени надежди” (2019)
***
Киселее гроздето в устата
на попадналия в лозето небрано.

„Епически песни” от П. П. Славейков
Панко Анчев
1.
Епическото съзнание в българстата литература придобива завършен вид и се проявява в големи епически романи в края на 40-те и през 50-те и 60-те години на ХХ век.

Георги Майоров
Много общественици, писатели и журналисти са възхвалявали хубостта на Родопа планина, добротата и мъката на родопчани. Доста са вземали отношение и по голямата тема за помаците.

Светозар Казанджиев
Художникът Вълко Гайдаров е роден през 1937 г. в Девин. През 1964-а завършва Националната художествена академия „Николай Павлович” като ученик на проф. Ненко Балкански. Той е един от основателите на Художествената галерия в Смолян и неин директор в продължение на 40 години.От 1971 г. е член на Съюза на българските художници. Вълко Гайдаров има [...]

Христо Рудински
Когато започнахме да завършваме един по един, защото бяхме в различни курсове, поехме по разпределение. В София остана само Николай Шенков. Фамилията му е Шенков, затова за всички беше Шенков.

Христо Рудински
Писмото дойде в обикновен плик с някакъв странен щемпъл “Проверено”. А отдолу под името на подателя адреса на затвора и “Трети отряд”.

Нанка Врачева
Литературният свят на Чирпан е начертан от именити личности като П. К. Яворов, Павел Матев и Димитър Данаилов. Творческото им наследство би било чест за всяка една национална литература.

Стойчо Стойчев
Аз живея на спирка „Вапцаров”…
Колко просто това се изрича!
А пък с име почти легендарно
тая спирка се днеска нарича.

Тодорка Николова
Из „Измислих те, любов…” (2019)
ПРОЛЕТЕН ДЪЖД В ТАЙГАТА
Птича песен.
И дъх на рябина.
Лъч самотен погали клонака.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ТОТАЛИТАРЕН ЩРИХ
Две-три години след женитбата, съпругата ми нямаше постоянна работа и заместваше ту тук, ту там. И ето, че се оваканти учителско място в гимназия „Ленин”. Подадохме надлежно изискуемите документи в Окръжния отдел „Просвета” в Пловдив, откъдето се извършваха назначенията.

Георги Райчев
Обичам слънцето, простора,
обичам всички волни хора
и цветица, и Божи твари,

Юлиан Филип
превод: Марко Марков
Сърцето си подготвям аз
за подвиг!
О, Родино,
ти мен благослови,

Иван Бунин
превод: Красимир Георгиев
В ЗАМИСЛЕНИТЕ ТИ ВНИМАТЕЛНИ ОЧИ
В замисления си разбиращ поглед ти
загатваш нещо зло, студено, безподобно,
понякога това сърцето ми гнети,
понякога с това си двойно по-чаровна;

Боян Ангелов
ГЕО МИЛЕВ
Само перлата на окото ми
оцеля…
Въргаля се в пепелта
на безопасността обществена.

Стихове за любовта
Димитър Васин
***
Съблечена си в тъмното -
не мога да те видя.
А скрито никога не вземам.

Светозар Казанджиев
Не помня откога го познавам като артист. Очи в очи се знаем от преди тридесетина години, но от сцената, микрофона и камерата - още от дете. За изкуството годините нямат значение.

Мюмюн Тахир
В утрото на един августовски ден слязох от автобуса на спирката на Уисча, която е на няколко километра от селото.

Димитър Хаджитодоров
На Иван
Не съм сядал на шейна петнадесет години, но когато пада сняг, аз си спомням как водех за ръка децата и търсех място за пързаляне. Един мразовит следобед изравям от мазето стара шейна, потънала в прах.

Христина Комаревска

СТИХОВЕТЕ МИ
Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.

Иванка Павлова
Сълзите са суетни - обичат да ги гледат.
Невинаги доброто е добронамерено.

Слав Славов
Едничък кошер Дядо имал,
на него чакал той за зимата.
Но кошерът му бил нападнат
от пчелни вълци посред пладне.

Борис Йоцов

Той беше от малцината, който не се осланяше само на своя дар, а работеше - преднамерено, системно, смислено - над него и над своята личност.

Дамян Бърняков
Из „Оптимизмът на творците” (1988)
Професор Борис Иванов Йоцов изпитвал един студент по славянска филология и за да провери знанията му, го запитал умишлено:

Григоре Виеру
превод: Марко Марков
Да се смени сърцето - каза лекарят.
В противен случай - край!…
Положиха в гърдите ми
сърцето майчино.

Александър Блок
превод: Красимир Георгиев
С ДУША СЪМ СТАРА
С душа съм стара. Имам жребий черен -
мой дълъг път.
Сън тежък и проклет, и злонамерен
притиска гръд.

Александър Блок
превод: Иванка Павлова
из цикъла „Кармен” (1914)
***
О, любовта е волнокрила!
Да, зная - аз съм твой!
Все твоя стан сънувам, мила,
а той излъчва зной!

Аббас Саффари
превод: Георги Ангелов
***
От хилядите жени,
които утре ще слязат от влака
една е красива,
останалите - пътници.

Иван Ненов
Мнозина, които „ще хвърлят” поглед на заглавието на написаното по-долу, сигурно веднага ще се попитат: „Как е възможно? За него знаем толкова малко. Още се води спор за родното му място. А фотографията се е появила повече от половин век след кончината на Паисий…?”

Елисавета Шапкарева
ТОГАВА
Нощта те прегръща,
нощта те отблъсква.
Тогава е лесно
да бъдеш самотен.

Елисавета Шапкарева
хайбуни
СЯНКА НА ДЪЖД
Вали. Дъжд. Зима е, но кой знае защо от небето не падат снежинки. Сякаш природата на нещата се променя пред очите ми.

Мая Цекова
ТЪНЪК НАМЕК
Тънки сметки всеки прави,
тънки сметки най от най,
тънки сметки са и нашите нрави…
Скоро ще видим дебелия край.

Анатолий Петров
В гробищния парк, ден преди Голямата Архангелова задушница, протойерей Йоан отслужваше панихида - четиридесет дни от кончината на Светослав Попчев.

Георги Н. Николов

Живеещият в САЩ белетрист Добри Карабонев досега бе автор на книгите „Да намериш себе си”, „Шампанско и сълзи”, „Страх” и „Вероника, светицата от Чикаго”. Сега пред нас е „Кръчмето - роман и подбрани разкази”, дело на изд. „Международна фондация за българско наследство - Професор Петър Детев”, Чикаго, 2019 г.

Христо Черняев
Живко Сотиров е автор на дузина белетристични книги, между които „Преди изгрев”, „Тетрадка в хралупата”, „Ванчо от Рударе” (повест), „Да си измислиш жена”, „Усмивки за всеки ден”, „65 петолъчки” (остроумия), „Последният ден на вълшебствата”…

Пенчо Пенев
„Разкази на моряка” от Кирил Гривек, София, издание на „Литературен глас”
Кирил Гривек е написал разкази със сюжети из живота и съдбата на моряка, за които трябва да му бъдем благодарни.

Ева Витке
превод: Лъчезар Селяшки
ТУК СВЕТЪТ Е БЛИЗО
вечер влизаш босо
в ароматния облак на постелята
сутрин като откъртена лавина

Аббас Киаростами
превод: Георги Ангелов

***
Ябълката падна
от дървото
и си помислих
за твоето привличане.

Нели Коларова
РОЖДЕСТВО
Да пиша май съм закъсняла
до Дядо Коледа писма,
но нищо, искам само бяла
пътека, спряла пред дома.

Денчо Владимиров
С потреса от години гледаме как от учебниците на българските деца се премахват огнените слова на Ботев, които според новите редуващи се кириакстефчовци, не отговаряли вече на …новите глобални и добросъседски интереси на България!

Лозан Такев
Нямало достатъчно учители, медици, други специалисти… Заминали с еднопосочни билети.
Но има банани…
Нямало достатъчно медицинска апаратура. Събираме капачки за кувьози.
Има банани…

Георги Георгиев

Попадна в мен неиздаден ръкопис на роман от Тодор Харманджиев. Синовете на писателя - Румен и Ивайло, ми се довериха. Познавахме се от казармата. И двамата отбиха военната си служба в нашия 62-ри общовойскови свързочен полк, резерв на Главното командване, в Самоков.

Любен Панов
…Приседнал съм на капрата, в едната ми ръка гемовете, в другата камшикът.
Каручката трополи по стръмния калдъръм от Калето, надолу към Голямата чешма, мъчи се да догони галопа на горкото магаре.

Светозар Казанджиев
Винаги, когато стане дума за поезията на Златев, в паметта ми прошумяват строфи от неговите „Български градчета”, „Неизвестни поети”, „Урок на връх Перелик”, „Рана”, „Към родината”, „Завръщане”, „Признание”…

Константин Еленков

Някъде чух или четох, че козата е твърде интелигентно създание - пие само чиста вода, пасе само екологично чисти треви и листа. Може би Диана Димих затова е кръстила новата си поетична книга „Дива коза” (2019)?

Лалка Павлова
2020 година, година на ИВАН ВАЗОВ - 170 години от рождението му;
135 г. от началото на Сръбско-българската война.

интервю на Лияна Фероли
Навършиха се 22 години от кончината на нашата забележителна писателка Петя Караколева, която си отиде от нашия свят точно на Коледа.

Борис Василев
Сред нощ. Земята спокойно спи под дебелия сняг, който свети чак до безкрайни далечини. Никъде не пее петел, не лае куче. Селските къщурки се протягат като разхвърлени, бели къделки.

Борис Василев
Полегнал в канапето, Илковият татко четеше вестника си. Илко седеше на масата пред отворения прозорец, тананикаше песничка и решаваше задачите си. Изведнъж той удари молива в масата, сгъна тетрадката и викна:

Борис Василев
Биволите едвам пристъпяха. От устата им се спускаха нишки светла плюнка. Плугът пукаше и превръщаше едри чимове.

Людмила Калоянова
ПЕСЕНТА НА ИМИГРАНТА
Името е избор,
отчуждение,
път,
разделен
наполовина.

Христо Черняев
Димитър Христов е от новата генерация поети. Заедно с творческото си поколение,у той дебютира в литературния печат след 1975 г.

интервю на Снежана Галчева
За поета няма миг на покой, миг, в който да спре водовъртежът от емоции и лавината на чувствено възприемане на света около него.

Васко Попов
***
Както съм навел глава и бързам
спомените си да подредя -
ще ме близне тяло на пъстърва,
ще ме стресне сребърна следа.

Красимир Власев
И винаги ще има нечий плет
пред бягащия в тъмнината клета.
Апостоле, ти всъщност бе атлет
и би надскочил пет такива плета.

Георги Гривнев
1.
Малкият Георги най-обичаше баща му да прави хвърчила от хартия. И той да ги хвърля от прозореца - те потрепваха, лъкатушкаха се, лекият повей ги повдигаше и плавно се приземяваха.

Георги Гривнев
Вълко Керев или го обичаха, или го мразеха. В неговото поведение нямаше нюанси и полутонове, а само бяло и черно и така се беше поставил, че към роднините и приближените си бе щедър и милостив, а към подчинените - дори жесток.

Светозар Казанджиев
Той не е родопчанин. Роден е в Бургас на 14 септември 1930 г. Защо пиша тогава за него? Защото обичам морето? Не, кой не обича морето. Пиша преди всичко, заради неговия талант като писател.

Светозар Казанджиев
Има една планина в България, чиято история е изтъкана от митове и предания, от факти и събития, до такава степен невероятни, чак граничещи с легендата, и в същото време свързана толкова здраво с реалността, че самото й име е станало легенда. Родопа!

Светозар Казанджиев
Пролет е. Слънцето, провесило крака от връх Острич, се киска над Тетевен, опнат като тетива по бреговете на река Вит. По пътя, който се надбягва с реката, цигански катун се връща от селищата, натоварен с просия и калайджилък.

Банко П. Банков
Когато бях малък първите четири училищни класа се наричаха отделения, единствен учител ни преподаваше четене, смятане, пеехме под акомпанимент на хрипливата му цигулка и режехме с трионче картинки, подлепени с брашняна каша върху шперплат.

Тотьо Нерезов
Дядови пладняха овцете под големия бряст, лятоска правеха колиба, ограждаха пладнището с тръни. Там дояха стадото, там спяха. С баба им носехме храна, а с чичо - добитото мляко. Още топло, даваха ми да пия от ведрото. Гледаха ме за коч, родът да не свършва…

Тотьо Нерезов
От военния летец Банов съм слушал за ветеринарния лекар Методи. Най-добрият лекар работил по нашите села.

Димитър Костадинов
Дядо Коледа пристига,
тропа с дрянова тояга…
Лунен Снежко му намига:
ей го - вече е на прага!

Христо Филчев
От стари рани и наслади
наситих се живот студен.
Преминах през блата - прегради,
за да намеря Бога в мен!

Димитър Петров
Почувствай Коледата като миг
откраднат от градината на Рая.
Дали обикновен, дали велик -
е твой и носи в себе си безкрая.

Борис Василев
Биеха двете камбани, крещяха коледарите, виеха псетата и над цялото село трептеше голяма, светла радост.

Борис Василев
Гочо Картофчето отвори вратата и помъкна един дълъг прът, окичен с ледени висулки.
Майка му слисано разпери ръце:

Борис Василев
Разсъмна се. Над белите покриви се извиха стълбове дим. Петлите запяха в превара и селото се залюля от лай и викове:
- Сурва! Сурваа! Сурвааа!

Любен Панов
Същият си е. Е, може среброто по косите и мустаците да е станало по-наситено, но живецът в очите си е същият на онзи Иван Коджабашев, когото помните като отговорен секретар на „по-различният” в-к „Комсомолска искра”, а по-сетне и на в-к „Марица”.

Трайко Симеонов
Тук животът е един и същи,
може би такъв е от години…
Улиците тесни, криви… Къщи
с ниски стрехи, с кривнали комини…

Тотьо Нерезов
В четвъртия ден на месец юни се ражда поетът Неделчо Ганев в чирпанското село Изворово. Мъдрецът на селото Златан Танков изрича, тъй че да се чуе и запомни от всички: Роди се теменужка в храсталак…

Денчо Владимиров
ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ
Къде ли не сигнализира гражданинът.
- Докога ще пием в нашия град такава ужасна вода?! - питаше в писмата и телефонните си обаждания той. - Вече намирам и камъни във водата от чешмата. Едни такива -жълти и обли камъни, намирам и пясък, и той жълт.

Димитър Милов
И все по-силно чувам ехото
на изстрелите
във тунела,
където са потърсили утеха
куршумите освирепели.

Елка Василева
АЛБУМ
Събира есента портрети на тъгата.
В албум подрежда олисели кестени,
заринати с окапалата шума стъпки,
посърнала в сланата хризантема,

Минчо Г. Минчев
Като не съм безразличен към Човека, казвам:
- Човеко! Защо ненавиждаш своя брат Човека?
Не сте ли замесени от едно и също тесто -
от Земята - вашата майка?

Христо Черняев
Да не повярваш,че Минчо Георгиев Минчев - този хрисим човек с вечно млада душа - вече е на патриаршеска възраст - 75 години.

Стела Костова
СВИРЕПА ВЯРА
Презимувала хиляди рошави зими,
днес увиснала в своето седмо небе,
до критично червено тази вяра без име,
като косер очите ми празни кълве.

Стефан Станчев
Песен пеят, Бога славят
и сърдечно благославят:
„Станенине, господине,
стани, порти отвори ни.

Павел Матев
Познавах поета Тодор Харманджиев още преди да го срещна и видя. По време на моето учение в чирпанската гимназия „П. К. Яворов” амбулантен книжар ми препоръча неговата стихосбирка „След години”. Мисля, че това беше през 1940 г.

Ивайло Харманджиев
Детските ми спомени за татко са поизбледнели и несигурни, но запазилите се в паметта ми са все така ярки.

Тодор Харманджиев

Наш Марко беше храбър мъж,
ала като дочу веднъж,
че господарят му се кани
да иде зад гори, балкани,

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Тодор Харманджиев
Вечер… в стаята седят
три девици и предат.
„Ако бих била царица -
казва първата девица, -

Марчела Беня
превод: Марко Марков
***
Спускат се звездите в мойте длани,
стават стрехи моите ресници,
вият в тях, от песен разлюляни,
пролетни гнезда щастливи птици,

Николай Дялков
БЪЛГАРСКАТА КОЛЕДА
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна.
Надскочи боя пуста немотия -
брашнян чувал, отупан и провиснал.

Виолета Бончева
***
Да съзерцаваш бялото през върха на някоя горска елха,
да се сипе сняг наоколо и нека да е на годината края,
да има горещ чай и хляб,

стихове 1970 - 1980
Марко Марков
МЕЛОДИИ ЗА КИТАРА
1.
Под синя вис и обич горка
припомням си сега:
китара, глобус, стон

Лозан Такев
БЕЗАПЕЛАЦИОННА ВЛАСТ
За безапелационна власт -
конгратюлейшън, мили хора!
„Лице в лице” - с лицето Аз …
Представям ви сега отбора.

Йордан Петров
Натоварените на гърба на магарето чували се поклащаха на тласъци - ритмично и бавно. Колкото и да се опитваше да промени този тромав ход, Иван все не успяваше. Много беше товарът от сол, който караше за овцете.

Йордан Петров
Влакът “Диана-експрес” стремително отминаваше километрите и с лекота отхвърляше дългите разстояния. До София оставаше малко. Вече бе много близо до крайната цел на своя пробег.

Петър Селяшки
Отварям очи. Съмнало се е. Измъквам се изпод козинявото халище и отивам до прозорчето. На двора всичко е станало бяло, бяло… Крушата е отрупана с пухкав сняг.

Йордан Стубел
Сред гората расло нашироко,
чак небето стигнало високо.
По Игнажден, като ангел чисто,

Петър Динеков
Новата книга на Д. Б. Митов отразява вървежа на нашата литература през първите десет години след войната. Тя не представя литературна история, нито системно изложение на фактите.

Галина Гампер
превод: Марко Марков
***
Това е плевнята и крушата клоната.
Коза пасе край нея и мълчи.
Ала очите, вгледани в душата,
са всъщност виждащи очи.

Скиталец
превод: Христо Цанков-Дерижан
Не е сладък моя глас - зная аз!
Не подхождам за певец,
аз ковач съм, кат творец

Гьорги Калайджиев
превод: Наталия Недялкова
НЕДОСЕТЛИВОСТ
Скарани са ни
копчетата и илиците,
а ние, като пияни произведения

Виолета Бончева
Струва ми се, сякаш беше вчера времето, когато коледният празник донасяше тонове траен сняг и вихрушки, и те дълго ваеха зимата, по-вълшебна от всеки друг сезон.

Петър Андасаров
НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО
Самотна като тъжен залез -
зад хоризонта на раздялата изчезна…

Мариан Желев
Сигурно шест месеца престоях в автомобила на обикновен богаташ. Не точно под седалката, ама до нея - така че да се виждам. И той (със сигурност) ме виждаше, но не ми обръщаше внимание. Не му трябвах. Изтъркулих се от джобовете му и се намерих там.

Лъчезар Георгиев
Още на втори терминал на софийското летище се заприказвах с мъж и трудно подвижна жена в опит да им помогна за подготвянето на багажа. После се оказа, че ще летим заедно и дори местата ни са едно до друго в отдела „икономичен клас”.

Лъчезар Георгиев
Още с пристигането си в морската столица Стилиян Йорданов си каза, че някак неволно, неусетно животът се повтаря и няма нищо ново под слънцето, както е речено в онзи библейски текст.

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
Най-хубавият ден
„Не е направено достатъчно за Отечеството,
ако не е направено всичко. “

Милена Обретенова
Какво ми стана - купих си семки. Слънчогледови. Печени, белени.
Какво му стана на мозъка ми - паралелно и алогично извика в съзнанието ми едно често чувано твърдение на майка ми.

Мая Цекова
ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА ДОМАШНО ЧЕТЕНЕ
Да обичаш не е задължение. Да обичаш задължава.
Пред лекичка женичка всеки мъж се тежкари.

Златимир Коларов

Георги Н. Николов е утвърдено име в българската литературна критика, член е на Съюза на българските писатели, литературовед с безспорен национален принос за поддържане на тесни връзки с автори от българската диаспора в чужбина и за популяризиране на българската литература и на съвременни български поети и белетристи по света - в Северна и Южна [...]

Иля Фоняков
превод: Марко Марков
***
Художникът рисуваше април
и в чашата забрави свойта четка.
Събудихме се и видяхме днес:
родил се е на нея лист един.

Льоринц Сабо
превод: Димо Боляров
Та ти сега си вече само трепет,
земя, небе, магия, танц в съня си цветен,
очи притваряш, вятър те целува тръпно,
омайват се ведно сърцевина и външност,

Тевкрос Антиас
превод: Божидар Божилов
В тоз палещ час
са белите коси
и преждевременната старост страшна мъка.

Хусто Хорхе Падрон
превод: Наталия Недялкова
На Клео
Не са цифри, нито истории, часовете, които прегърнахме.
Нито дори една шепа думи,
или ята картини в красноречивия въздух.

Андрей Андреев
Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Никола Вапцаров

Ники Комедвенска
ЕСЕНЕН ПОРТРЕТ
Червено яке, жълта чанта
и смях в зениците залутан -
върви през парка. Елегантно,
с изящни стъпки на кошута.

Ангел Кроснев
Из „Моите олтари” (2019)
СЛАВЕЯТ
Искаш ли света си да спасиш -
вътрешния свят от гняв и огън?
Трябва само миг да замълчиш,
вслушай се във трелите на Бога?

Георги Н. Николов

„Светлина над Мадрид” е нарекъл поредната си книга Лъчезар Георгиев, дело на изд. АН-ДИ, С., 2019 г. За нея в предговора си авторът споделя:

Марко Марков
Новаторството, което не е основано на предишен опит е безцелно и безплодно.
Поетът е странна птица: той пее най-добре, когато е в клетка.

Панко Анчев
Тази култура е чиста проба продукт на неолибералното ни битие. Някой сигурно ще каже, „ама тя си е чисто българска - ние винаги сме били слуги”. Не, тя не е българска и не, няма национални основи, дори винаги да сме били слуги.

Гнилите плодове на „автономенето” във висшето образование на България
Денчо Владимиров
Преди време бе съобщена новина, че ректорът на Русенския университет е подала оставка, за да може да се посвети изцяло на творческа научна дейност.

Слав Хр. Караславов
СИНОВЕ НА ЗЕМЯТА
Нашто детство премина
с торба кенарлия
през рамото.

Йосиф Йосифов
МОЯТ ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА
До днес не съм отишъл ни веднъж.
Но за това причина имам важна:
известно е, че в края на септември
из нашенско лозята се берат.

Никола Ракитин
МАЙСКИ ДНИ
О, таз безбрежна равнина,
на слънчеви люляна жици!
Зеленина, зеленина
и полет шеметен на птици.

(По случай 2 год. от смъртта му)
Недялко Месечков
Две години изминаха от трагичния край на приятеля и поета Пенчо Пеев, жертва на безсмислена шега с пистолет.

Васил Павурджиев

(басня)
Веднъж вълкът минавал през гората.
И мрачно му било в душата.
Едвам се влачел и вървял сърдит -
като че ли с тояги бил пребит.

Димитър Подвързачов

МАРШ
на едни чиновници
(Музиката ще се отдаде на конкурс)
От разни краища събрани -
един от север, друг от юг -
с различни дарби и призване,
в едно сме ний сплотени тук.

Руси Маринополски
Втора седмица лежеше болен старият Мерджан. Бяха му нагласили нар в най-закътаната част на сайваната. Накара жена си да го застелят с нещавени овчи кожи. Заръча никой да не идва при него.

Златимир Коларов
От сборника „Отблясъци от далечни светкавици” - „следвоенни” разкази, провокирани от войната в Югославия през 1999 г., посветени „на загиналите в Косово християни и мюсюлмани”.