Хари Спасов
ВЪЛШЕБНИЯТ ПОКРИВ
Там далече, където е светло
и мирише на прясно сено,
има къща, подпряла небето,
а до нея - зелено дърво.

Деница Гарелова
БОЛКА ДО БОЛКА
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, (”Пътека”)
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша.

Ясен Устренски
Из „Разговор с времето” (2025)

Каква е тази тишина,
прогонила съня от мен?
Дочувам как върбата стара
на двора романтично скърца
и дървояда дънера на крушата

Из писмата на Маргарита Пятова до Петко Тодоров
април 1970
Има буря. Изведнъж започна да се святка, да гърми и заваля. Хубаво е. Знаеш ли, чувствам дори, че цялата тая стихия ме освежава. Дъждът бие толкова силно по стъклата, сякаш е град, но не е.

Георги Джагаров
Ний се спряхме до реката, дето
духа вечният планински вятър.
Тъмното пошушна: „Не ходете!”
Неохотно ни прие гората.

Георги Кирков
Едно време - тъй почна бай Стою Бешликът, - когато дядо господ ходеше по земята, за да учи хората на ум и разум, без обаче да успее, благочестивите овци сториха намерение да свикат митинг, за да обмислят върху хала си.

Цанко Церковски
Какъв ми се тътен чуе
татък, долу по селата,
дали ми се вихри вият,
или ми са гороломи?

Иван П. Йончев
***
Пеперуда лекокрила
да ме беше Бог създал -
сочна роза - мойта мила,
как честито бих живял!..

На 23 декември м. г. на около 50-годишна възраст почина в родния си град Свиленград Александър Кипров, старият деец от времето на революционните борби в Турция, писател и фейлетонист, бивш народен представител и добър общественик, по темперамент жив, буден, активен, весел.

Алина Литинска
превод: Татяна Любенова
АЗ РАЗТВОРИХ ДЛАН…
Аз разтворих длан - и заплуваха в пространството
ята от писма, като сняг, недокосващ земята,
аз разтворих длан - и да странства пое там
нечий живот по закона съдба-несъдба,

Александър Гочев
Яков Певзнер*, 1975 (Дневник): Aко някога в СССР победят пазарните отношения и демокрацията, то ще последва развал на страната и гангстеризация на всичките сфери на социален живот.

Александър Йотов
СПОРЕД СЛУЧАЯ
Някъде има много доволни -
комисионни след комисионни!

Красимир Машев
ИЗОБИЛИЕ
Богати са ни търговските вериги,
в бедност някой едва ли ще укори:
предлагат като заместители и книги
със нови бананови и динени кори.

Красимир Машев
*
Заострен прът. А тогаз
най-ниският мъжки глас:
ще се появи веднага там
и другото име на салам.

Стефан Чирпанлиев

Анастасия Тихова Обретенова, най-малката дъщеря на Баба Тонка, е родена през 1860 г. в Русе. Завършва петокласното училище в родния си град.

Стефан Чирпанлиев
Автобусът ни се спусна по стръмната серпантина и ненадейно спря. Пътниците продължиха за миг движението напред и след това замряха. А после се чу хорово пуфтене.

90 години от рождението на Стефан Чирпанлиев
Продрум Димов
Навярно малцина у нас се замислят и оценяват невероятния уникален принос на града, разположен на големия завой на Тунджа и неговия регион в съзиждането на националното ни духовно битие.

Никола Карагеоргиев
МАЙКА И СИН
Стани ми, синко мили,
стани ми утре рано!..
Ти с малката торбичка
и с гегата на рамо

Петко Тотев
Образуването на нормата и нейното разрушение никога не са процеси сами за себе си, сами в себе си. С безброй капиляри литературата е свързана с действителността, включително и с конюнктурата.

Вишня Косович
превод: Дафинка Станева
От премъдростта и красотата на божественото мълчание се роди словото.
Мълчанието е молитвата на мъдреците.

Светла Дамяновска

Триптих „Баба Марта”

* * *
Стара лекарка в операционната -
(бяло-червена Баба Марта)
вдява конец, за да зашие родилката.

Денчо Владимиров
Всичко е въпрос на шанс.
До нашия блок живее един бивш щатен комсомолски секретар на завод, който, след като обиколи всички партии, си направи негова и се кандидатира на изборите.

Денчо Владимиров
Драг попадна в старческия дом след като и двете му деца, син и дъщеря, се запиляха в Америка и нямаше кой да се грижи за него в напредналите години.

Снежина Кралева
Чуй ме, чуй ме, български чудотворецо,
чукам на твоите вековни порти
една рабиня божия,

Йордан Янков
СЛЕД ДУМИТЕ
Забравата е ехото на думите ­ ще съумееш ли да ги изричаш тъй, че да не предизвикват ехо?

Стефан Руневски
Когато Цветарката умираше, последните й думи бяха:
- Цветя… Хубаво да ме накитиш с цветя, майко…

Дмитрий Мизгулин
превод: Елка Няголова
***
Градът в съня си е притихнал.
По улиците мрак е.
Пред изгрева ще прелети,
в прозореца ще чукне Ангел.

Хосе Марти
превод: Жак Битев
Туй е истина, някакъв сън:
разгневен е кубинският воин - народ!
Той три века робувал под синия свод.

Панчо Ив. Панчев
Всичко между тях започна по време на едно събиране. Бяха решили съучениците от някогашното основно училище да се съберат и да отпразнуват завършване на средното си образование.

Панчо Ив. Панчев
Беше около обяд. Изкачвах се по стръмната улица, която водеше към моя дом. Пред мен вървеше някакъв старец. Виждах гърба му. Беше висок, слаб, леко прегърбен.

Из книгата „Маноле от траките до наши дни”
Панчо Ив. Панчев
СЕЛИЩЕТО РАЗКОПАНИЦА
Бях ученик в основното училище, някъде в средата на шестдесетте години, когато преди 24 май учителите ни извеждаха извън село в една местност с издигната леко поразкопана могила,

Иван Карадачки
Страшный суд - ето суд
нашей совести.
Р. Казакова

Из „Трисвещник” (1993)
Христо Бекриев
КОРЕН
В речно корито, останало сухо,
облакът тежък дъжда си разлива.
Тръгват вълните и в подмоли глухи
спират със чувство на есенна нива.

Бончо Пенчев
Настъпи есента, мина Димитровден и голите върхове на Крайница и Змеюво стърнище побеляха от сняг. Полето заспа. Сухите голи мисирлици съскаха помръзнали, а тревата от синурите се прегъна и онемя. Заскрежените кории запяха своята страхотна песен.

Яна Камбурова

Защо завръщаш се печален и умислен,
къде е радостта, смехът честит?
По мен тъгуваш, или младостта си
пропил по крайните квартали дириш ти?

Бленика
ЗАВРЪЩАНЕ
Уличката е позната -
сън ли е, не знам.
Ето църквата, чешмата -
кой ми маха там?

Константин Мутафов
Из рубриката „Нашите поети и писатели за Родопа”
Родопският край винаги ме е привличал. Не само за поклонение на неговата дивна природа.

Людмил Вълчанов
ВИШНИ
Слънце. Вишните, облекли своята пролетна премяна, стоят като чакащи невясти; по земята и клонките греят топлите съцветия, навсякъде тичинки и прах, а от тях тече бял и нежен мед, когото очите не виждат и сърцето страстно вкусва.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Красимир Машев
***
Какво да правим наивниците стари и старици?
Те са като малки копчета в големи илици.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Димитър Стоевски
Настъпи утро, - стъпките смутиха
съня спокоен, в който бях обвит;
поех, оставил хижата си тиха,
по срещний хълм от ведрина упит.

Красимир Власев
Тук преминаваха
моите летни ваканции,
понеже рода на баща ми е от Батак.

Георги Михалков
Животът ми се преобърна. Завъртя се внезапно, неочаквано и полетя в бездънна пропаст. Онемях, не чувах нищо. Не можех да мисля. Какво трябваше да направя?

Литературна фантазия
Денчо Владимиров
Истински щастливци са били древните поети, писатели, драматурзи - тогава не са съществували издателства и редактори т. е. хора, предимно некадърни да напишат разказ, повест, стихотворение, пиеска, но докопали се до възможност да поучават други как да правят литература…

Георги К. Спасов
Като задуха, та цяла седмица. Отнесе керемиди, прекърши дървета, смля оранжериите на трудолюбивите селяни. Абе много силен вятър! И жената вика:

Георги К. Спасов
В анкетата „Моята изповед” на Иван Шишманов от 1894 г. на въпроса „Кой е най-тъжният момент в живота ви?” Алеко Константинов отговаря: „Когато измряха домашните ми и аз останах без работа”.

Богдана Зидарова
ПЛАНИНИ
Защото израснах под тяхната сянка зелена,
аз не мога без планини…
Планини, планини,
бухнали над къщите бели

Ленче Стоименова
превод: Валентин Димитров
***
Пресякохме престъпността в корен. Остана само по върховете.
***
Малко си плюем на ръцете, повече се плюем един друг.

Едуард Томас
превод: Явор Димитров
КАТО ДОКОСВАНЕ НА ДЪЖД
Като докосване на дъжд бе тя
по косите и плещите на мъж,
изпитал ненадейно радостта
дъждът да го настигне изведнъж.

Димитър Хаджитодоров

I
„Мъжкараната Йона”, както я наричаха зад гърба й, се завърна в родното село Бойница, когато овошките прецъфтяваха.

Лозан Такев
ЛЕТИЩЕ „ВРАЖДЕБНА”
Националното ни летище
не е „Васил Левски”, простете,
нито е в чисто и свято
републиканско дере…

Разнопосочна разходка във времето
Денчо Владимиров
Като явно фатално странично изкривяване в несъвършената човешка природа е и вече доказаното през хилядолетията явление, че едни от най-многобройните гаври на човек от човека не са от неандерталци, а от интелектуалци над интелектуалци в историята.

Продрум Димов

Повод да споделя тези редове е горещото дихание, което ме облъхна при запознанството ми с новата стихосбирка „На едно крило разстояние” (2026, изд. Фабер) на Калина Тельянова, чиято литературна продукция следя с интерес от няколко години.

Микола Сингаевски
превод: Андрей Германов
Цяла България - сини простори,
цяла на длан е -
и далечна, и близка.

Димитър Симидов
Още из полето снегът се белее -
Баба Марта иде весела и пее.
Пее и нарежда, пее и се кичи
с минзухари жълти и бяло кокиче.

В. В. Комаров (14 октомври 1838 - 22 декекември 1907 г.)
Стефан Бобчев
Висарион Висарионович Комаров беше един от онези руски дейци, които гледат на обществената деятелност като на патриотически дълг и в мирогледа си обхващат по-широки небосклони от тия на руската земя.

Цар-Освободителят в България. От капитан Д. Уста-Генчов. София, 1907 г , стр. 178
Стефан Бобчев
Г-н Уста-Генчов е предприел една доста трудна работа: да ни даде описание на всички случаи, при които Царят-Освободител е имал „съприкосновение с нас, българите, както в родината ни, така и вън от нея”.

Владимир Бехтерев
превод: Иван Арнаудов
Високо на връх планината,
де ветрища буйни бучат,
самотен хълм чезне в мъглата,
там кости геройски лежат.

Александър Гатов
превод: Андрей Германов
СИНЪТ НА ПУШКИН
Да, Саша, първа рожба!
Във войската
от втория баща ще бъде даден.

Людмил Стоянов
Както Балканът, навъсен хайдутин,
бди над земята ни в синия свод,
тъй за народа ни в страшни минути
мисли великият руски народ.

Минко Неволин
Гледай нагоре в Балкана,
гдето се облак надвеси!
Боят, над Шипка подхванат,
стана легенда и песен.

Борис Марзоханов
В историята на градивния български дух, датата 3 март ще блести със светлината на един от най-големите общонародни празници.
На тая паметна дата ние, българите, доказахме пред света нашето велико право на свободно съществувание.

Тоню Бербатев
Това са броящите се на пръсти герои от Шипка, Това са ония мили старчета, с лъвски знаци на калпаците и с медали по гърдите - ония живи паметници от епохата на величавото българско възраждане,

Димитър Аджемов
Едно от най големите нещастия на българина е, че ние рядко виждаме да се раждат под българското небе характерни, смели и доблестни общественици.

Асен Каваев
Утре е Антония - освобождението на града (Търговище - бел. ред.). Ако това освобождение бе станало, както другаде, при изненадата на един стихиен набег, при вихрения устрем на кавалерията, нямаше какво да се говори,

Иван Волний
Там, де завършва високия рид „Удун укуш” във висините на Стара планина близо до самия връх „Св. Никола”, посред гpaнитните скали, скромен железен кръст напомня за великата Шипченска епопея.

Ив. Капчев: Русия и България, страници от миналото в памет на славянския воин, генерал-адютант А. П. Струкова. Печатница Пилев, Кюстендил
Илия С. Бобчев
Г-н Ив. Капчев е познат у нас със свои някои трудове върху Руско-турската освободителна война.

Д. К. Попов
БЕЛИЙ ГЕНЕРАЛ
Видение
Чуден парк изникна върху таз могила,
страшна, непристъпна в паметния бой,
лаври где пожъна военната сила,
мъртъв гдето падна не един герой!

Любомир Духлински
Понякога ги срещаш на улицата. Вдигнали яки под дъжда, те просто отиват нанякъде. Или опитват да телефонират.

Янко Стефов
НА ДЪНОТО
През мрежата дъждовна
денят едва наднича.
Пълзи мъгла отровна
и сякаш в мен се втича.

Стоян Георгиев
Сърцето на майката е неизчерпаем извор  на чудеса.
Пиер Беранже
І
Таксиметровият шофьор наближаваше адреса, на който беше повикан. Блоковете наоколо изглеждаха като заспали великани, а снежинките замрежваха пътя, полепваха по прозорците на колата или падаха на студената земя и я превръщаха в бяла пустиня.

Живка Аджеларова
У ДОМА
Аз съм у дома, макар лешояди
на ято да идват над моята къща -
кръжат и с поглед свиреп я пробиват,
душата разкъсват и в мрак я превръщат.

Давид Овадия
Аз наричах я мъничка фея,
аз я гонех от сутрин до мрак.
Аз копнеех, лудеех по нея
като някакъв влюбен хлапак.

Александър Муратов
1
Полите си Родопа спуща
низ леката сребриста пара.
Зелена Чая, като гущер,
се вре из китните чинари.

Самуил Маршак
превод: Татяна Любенова
АБХАЗСКИ РОЗИ
Поетите от всички векове за нея пеят
и няма нищо по-красиво и по-нежно
от снопчето със алени листенца,
разтворени като благоуханна чаша.

Самуил Маршак
превод: Пенчо Симов
Чудесен куфар! Погледни
как кожата му просто свети!
Обиколил е ред страни
и е облепен с етикети.

Банко П. Банков
Сутрин между овехтелите сгради на съда и пощата, а привечер на плочника пред градската градина продава печени тиквени семки Парашутиста, мъж в инвалидна количка.

Стоян Георгиев
Народът трябва да се просвещава: един непросветен народ е враг на себе си. Тодор Г. Влайков
Всичко започна с появата на новия педагогически съветник. Като се замисли човек, работата на педагогическия съветник беше ефимерна и длъжността му - синекурна, но неговото присъствие беше необходимо.

Иван Д. Христов
Поетесата Росица Зиновиева е добре познато име в съвременната българска поезия. Тя е автор на осем поетични книги. По професия е учител, главен редактор на литературния алманах „Струма” и читалищен деец. Живее в Благоевград. Член е на Съюза на българските писатели.

Николай Дончев

ТРАКИЯ
Додето поглед стига - равнина,
оная светла равнина на Тракия,
където само свирките на влакове
разсичат тежката й тишина.

Константин Петканов
1915 година. Вали дъжд. Тръгваме за границата. Пътищата изчезват, потъват в лепкава кал.

Христо Радевски
Хуморът на Смирненски е хуморът на работническата класа в България.
Осъзнат от Ботева и класосъзнат от Георги Кирков. Но Смирненски не се ограничава нито в сатиричния тон на Ботева, нито в журналистическите рамки на Киркова.

Людмил Вълчанов
1. НОКТУРНО
На една малка жена
От прозореца на вагона се вижда просторното поле и полъхва пладнешката замрялост на въздуха - тих и безкраен - и пълен с бавно трептение.

Никос Хаджиниколау
превод: Здравко Кисьов
Из „Без маска”, изд. „Балкани” (2010)

ЖЕСТ
Миг ли е жестът,
или тайна трайна?
Протегни си ръката,
наведи си главата над Стикс.

Дмитрий Минаев
превод: Красимир Машев
НА КАКАНИЖНИКА
Мили боже, скъпи,
помогни накрая:
Толстой ботуши кърпи,
а в унес и омая

Яков Годин
превод: Стефана Цанкова-Стоянова
***
Самотен залив край брега засмян.
Трепти морето във омара лека.
Почивам от вълните уморен
връх пясъка на горската пътека.

Георги Михалков
Винаги, когато погледна към безкрайното лазурно небе, имам усещането, че там, горе, ще видя едно малко самолетче, което лети и бързо се носи в небето. Гледам, гледам и с трепет очаквам да зърна моето малко самолетче.

Виолета Станиславова
Докато подреждаше учебниците в чантата, Виктор се ослуша. Стори му се, че нещо трополи около къщата. Излезе на двора и се смая. Любимият му петел Гошко гонеше приемния му баща Истилиян.

Добрин Добрев-Финиотис

Ямболския край е дал на България плеяда големи изпълнители на народни песни, начело със знаменитата Вълкана Стоянова, голямата Елена Граматикова, Йорданка Илиева, Желязка Бочукова и много други,

Пламен Цонев
МАЙКИ И ДЕЦА
- Детето на мама!… Къде те удари?…
Отзад ли?… Таквиз са те твойте другари!…
Ох, милото то… Не плачи де!… Боли ли?…

Робърт Бърнс
превод: Пламен Цонев
ЗА ЧЕРЕПА НА ГЛУПАКА
Е да, за всичко бог е прав,
но не намирам оправдание
защо е правил тоя шкаф -
голям, а с бедно съдържание…

Димитър Гундов
Следвоенната ни лирика, с редки изключения, е пленница на живия живот. Тя блика от идеи и проблеми, засягащи човека и земята му. Затова пролетта в нея се явява често като основен мотив.

Димитър Добрев
„Пламнала земя” - стихотворна сбирка от Иван Буюклийски, издание „Завети”

Появата на третата книга стихове на г-н Буюклийски донесе възторг и радост на любителите на българската поезия, а наред с това е показ за авторовото закръглено творческо самосъзнание.

Иван Грозев
Когато Марс гърми, Музите мълчат, - казват древните, известни със своята мъдрост; но ние - синовете на днешното безумно време - не можем да повярваме това.

Драган Копривица
превод: Валентин Димитров
***
Политиците пазят парите си в сейфове, народът - в спомени.
***
Какви ти чужди наблюдатели! Достатъчни са ни и нашите местни психиатри.

Александър Фьодоров
превод: Стилиян Чилингиров
I.
Преди много години, на път за далечния изток, аз си купих във Варна за няколко стотинки една българска „Песнопойка”.

Иван Енчев
Отзив за стихотворния сборник „Центрофугично” от Стефанка Мирчева

Поредната стихосбирка на Стефанка Мирчева е „Центрофугично”. Сатира и хумор. (Издателство „Лаген”, Стара Загора, 2025). Преди нея тя е издала осем книги с лирика, сатира и белетристика.

Иван Д. Христов

Продрум Димов е един от най-плодовитите писатели в съвременната българска литература. Той неуморно продължава да твори и поднася на читателите си своите нови литературни творби.

Евгения Марс
Тежки удари бяха сполетели старините на тоя нещастен седемдесетгодишен дядо Димитър.

Пенчо Пенев
Фрина. Драма из живота на древните атиняни в осем картини и пролог от Петър Славински, книгоиздателство Т. Ф. Чипев, 1935 г.
Едно ново име за нашата литература, което влиза в нея с твърдите стъпки на едно внушително произведение.

Пенчо Пенев
Карнавал, стихотворения от Камен Бранник. Издава Т. Ф. Чипев. София. 1943.
Камен Бранник е автор на редица стихосбирки и на два сборника разкази. Неговият писателски образ е напълно оформен.

Григор Угаров
Сякаш някой с гъсто сито
над селата брашно сей.
Вредом всичко е покрито,
вред земята се белей.

Йон Лука Караджале
превод: Яни Хаджиянев
Сутринта, когато излязох от дома, видях един файтон как бърже зави в нашата улица. Във файтона г-жа Калиопа Жеоржеску. Поздравих я учтиво. Щом ме видя, бутна с върха на дъждобрана си файтонджията и файтонът се спря.

Пия Алиманещяну
превод: Яни Хаджиянев
Из книгата „Добруджа - изживени страници” (1936)
Това лято, на изоставената вятърница, със счупените крила, вратата беше отворена и на прага стоеше един човек.

Стилиян Чилингиров
Бялата и лека сграда на Буховския манастир „Св. Архангел”, скрита в пазвите на Стара планина, прилична на птица, която е готова да загребе с крилата си въздуха и да се понесе из сините простори, високо над Мургаша, не е била преди такава, каквато е днес.

Змей Горянин
Бурята спря една привечер и каймакаминът на Ловеч беше много доволен. Сега вече не го плашеше известието, че двама опасни бунтовници се канели да дойдат в града.

Григор Угаров
Заесени се. Щъркелите напуснаха столетните брястове на Сопот и отлетяха отвъд Бяло море.
През декемврий 1872 година балканските скали наметнаха рунтави снежни кожуси.

Любомир Дойчев
Проследим ли биографиите на нашите по-видни възрожденски дейци, ще се уверим, че те без изключение изпитват голяма обич към подрастващите и им отдават топли грижи и внимание.

Любомир Дойчев
На 11 февруари 1866 година сполучлив преврат свали от власт румънския княз Куза.
Българските воеводи и дейци-емигранти от Влашко и Сърбия се разшетаха…

Петър Карапетров
Апостолът на свободата при обиколката си из България не е могъл да изпусне един град тъй богат, тъй прочут, като Самоков.

Печо Господинов
Писахме за подвижничеството на великия Апостол на българското революционно движение в Добруджа. По-долу ще приведем и други свидетелства.

Христо Недялков
Изминаха се 70 година от геройската смърт на Васил Левски - Апостолът на свободата, умрял на 6 февруарий, ст. ст., 1873 год., четири години преди Освобождението на България.

Тоню Бербатев
Вчера на много места в страната, къде по-тържествено, къде по-скромно, се чества 65 годишнината от смъртта на апостола на българската свобода Васил Иванов Левски.

Асен Каваев
Народен трибун от най-широк мащаб, Васил Левски е най-светлата фигура от миналото на българската действителност.

Банко П. Банков
В една слънчева септемврийска сутрин по средата на втория час ни изведоха на двора, главният учител съобщи, че идват руснаците и ни поведоха да ги посрещнем на Булеварда.

Николай Хайтов
Срутват се главните, заиграват пламъците и към мрака полетяват рой искрици в нестроен залп. Тъмнината се отдръпва и заляга зад смълчаните дървета - мълчаливите свидетели на схватката между огъня и мрака.

Змей Горянин
Не беше вече същият Кара Феиз - оня страшен и непобедим кърджалийски главатар, който четирийсет години беше вилнял из Родопите и Тракия. Не беше същият!

Петър Стъпов
- Ти нямаш свой дом - рече тя и се притисна до рамото му. - Къде ще ме водиш?

Веселин Йосифов
Критикът е на стихотворците тъпанът.
Стих глава затрива.
Критиката знае две и двеста.

Николай Фол
СТАТУЯ
Той беше скулптор и извая статуя от мрамор на своята любима.
Кротко стоеше статуята на своя триножник до кушетката на художника и бдеше над неговата любов.

Тодор Ив. Костов
Из тъгите от пленнишкия лагер
Аз чакам, с тъга притаена,
на утро лъч да заблести;
аз чакам с душа натъжена -
аз чакам, а сърце трепти…

Стефан Савов

С радост посрещаме излязлата книга под горното заглавие от добре познатия литератор Добрин Василев. Първа по рода си у нас, тази книга обхваща развоя на българския театър от първите му наченки на 1856 година до завидното му разрастване в наши дни.

Никола Атанасов
X. Ц. Борина е безспорен поет. Поет със скромен стил, който не обича да бяга за сюжети из мъглите на дотегливи измислици.

Иван Бунин
превод: Стилиян Чилингиров
КОНДОР
Планински стръмнини, скали, чукари
из океана дигат се подред.
Под тях брегът е пуст и див навред.
Над тях високо кондор морно шари.

Людмил Симеонов
ПРИЗНАНИЕ
В живота нищо не получих даром,
навреме нищо не дойде при мен,
горчиви бяха всичките ми радости,
а всеки миг щастлив - несподелен.

Лозан Такев
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ В СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ
Салонът е рехав.
Простете, за бога,
сред вярващи вяра не стига,
когато числата са видимо много,

Дилян Бенев
ЧОВЕЧЕСТВО
От Бога създадено.
От човека изградено.
И от него унищожено!

Магда Петканова
I.
Много песни са написани за тебе,
но видял ли те е някой все едно и също?
Странникът моряк, водите ти що гребе,
всеки миг различно с поглед те обгръща.

Добрин Василев
„Никой не е пророк в отечеството си” - е казано много отдавна и тия думи идат всекиму на ум, когато трябва да се прецени делото на който и да е културен ратник, когато то се поставя пред погледите на неговите съграждани.

Добрин Василев
Един българин отива в Америка, това значи, че той прехвърля един океан и се озовава в нов, съвсем различен от нашия свят.
Животът там му прави силно впечатление с бързината на течението, със загадъчността на човешките подбуди и с изключителността на нравствените закони.

Дамян Калфов
Както се учеше добре, да беше така и мирен в клас - нямаше да има втори ученик в прогимназията като Милча. Но кой знае. Като че някой вътрешен глас постоянно му викаше:

Емануил Попдимитров
Сънувах - жарък, летен ден,
поле безбрежно бе пред мен.
А сред полето - в златни плитки
ти втъкваш нежни маргаритки.

Георги К. Спасов
Накачулен, с маска и тъмни очила, отивам да си платя сметката за телефона. Заставам на почтително разстояние от две възрастни жени, които нещо си говорят. Едната споменава името ми и аз наддавам ухо.

Георги К. Спасов
Когато влязох в кабинета на лекарката, тя говореше по телефона. Седнах внимателно на отредения за пациенти стол, докато тя продължаваше да говори и аз, ща не ща, ДОЧУВАХ нещо от разговора й:

Денчо Владимиров
Кошмарно започва 2026 година за България.
Не заглъхнали още фанфарите от вкарването на българите колониално в Еврозоната и ето, че започнаха да се редуват от ужасни по-ужасни потресаващи новини

Отзвук
Денчо Владимиров
От повече от три десетилетия не гледам вървящата, а може би по-точно казано, пълзяща след победителите национална, по замисъл, българска телевизия.

Асен Босев

Из гората, хайде бре,
дядо жълъди бере.
- Че защо ти са бре, дядо?

Богомил Райнов
МАЙКА
Зад прозорците мракът припаднал;
спрял ветрецът, угаснали лампите;
аз, облегнат на стола, заспал съм
и в съня ми полека дошла си ти.

Джакомо Леопарди
превод: Милко Ралчев
Звезди на Мечката, не вярвах никога,
че пак ще мога да ви съзерцавам
над бащиния дом изгрели, и

Данте Алигиери
превод: Милко Ралчев
Тъй слязох аз от първия кръг долу
във втори - тясно място, що кръжи, -
но с толкоз скръб, че ни боде до болка.

интервю на Ирина Кирилова с Явор Чучков

Има хора, които оставят светла диря, за да ги помнят потомците. Това са тези, които са дали живота си за свободата на Родината. Те са безстрашни, те са верни на идеята си, те са герои, чиито имена трябва да се помнят вечно.

Виолета Станиславова
„Така наречените „постмодернисти” никому никога не са били интересни, освен на себе си, на снобите и на тези наивници, които те са успявали да баламосват.

в стиховете умотворки
Цвета Изворскa
ПРЪСТЧЕТАТА ПЕТ ДА БРОИМ ПОДРЕД
ПЪРВОТО Е ПАЛЧЕ,
от геврече - залче.

Змей Горянин
Едни такива времена настанаха, че вече съвсем е неудобно да се пишат фейлетони. Залови се човек да пише фейлетон, прочете написването - то станало балада; пак се настрои фейлетонно, пак напише стотина реда, пак ги прочете - същински некролог!

Христо Д. Бръзицов
Някога излизаше един хумористичен вестник „Кво да е”, който спира, почва, докато спря завинаги, мисля през 1916 година. Времето, за което се отнасят спомените ми, бе към края на 1914 година и началото на 1915 г.

Димитър Пантелеев
Отдавна ни мамеше Мургаш, най-високият връх на Софийска Стара планина. И едно лято нашата излетна група реши да го завладее.

Димитър Пантелеев
Без да се плаши от хлад и вятър,
тихо, спокойно дреме в гората.
Никой не знае, никой не чува
какво говори, какво сънува.

Никола Карагеоргиев
ВЯТЪР ВЕЕ…
Вятър вее, разпилява жълтите листа -
златните коси развява той на есента.
Млъква песен в небесата, глъхна и лесът.

Йордан Стубел
МАЛЪК СЕЧКО
По голите баири,
сърдито, ей го свири,
ту вее низ градини,
в огнища и комини,

Тодор Климентов
ЛИТЕРАТУРНО ЧЕТЕНЕ
На първия ред -
поет до поет.
На втория -
няма аудитория.

Димитър Стефанов
НАПОСЛЕДЪК
Публиката рече:
- Срамота!
Журито отсече:

Ян Пиларж
превод: Димитър Стефанов
Изплува месечината, далеч в морето
прокарва си една пътека.
Ту гасне, ту проблясва фара. Ето,
нощта като възсиньо кадифе е мека.

Виктор Юго
превод: Милко Ралчев
1.
Бооз почиваше с умората в гърдите -
че в гумното той беше работил цял ден.
Във простото легло той спеше уморен,
до крините, изпълнени със много жито.

Елена Алекова
На Христо Смирненски
1.
Духът на общността витае още
по тази улица от минал век.
Тук-там на тумба новините пощят -
при студ, при сняг, при дъжд, при летен пек.

Красимир Машев
VIP-ПЕРСОНА
С негодна закваса,
който е заквасен
и в първа класа
не е първокласен.

Лъчезар Селяшки
От чистия и благословен извор на Родопите писателят Иван Христов черпи сюжетите за своите „Родопски разкази”.

Из „Къща в небето” (1991)
Христо Бекриев
По картина на Шагал
И близо, и далече нещо друго
поема дишането на сърцето.
А въздухът тежи - безкрайна угар,
дълбока, тъмна като битието.

Богдана Зидарова
МАЙЧИНО СЪРЦЕ
Във моите топли обятия
аз цял те обгръщах доскоро,
тъй както грижливо земята
обгръща зърното на пролет.

Борис Каменов
В Яровската община живееше селянин на име Еремия. Повестта на тоя Еремия, читатели, не се различава много от общата повест на всички българи - лиха, тъжна и героична.

Спомени
Арсени Йовков
Районната чета на Охридска Малесия, най-западната чета на борческа Македония, се връщаше от Дебърца, дето бе извикана на важно съвещание от охридското горско началство.

Неделчо Тинчев
Бели порти отворете,
Дядо Коледа срещнете,
че ви носи много дари,
води гости-коледари!

Адриан Дубровски
превод: Красимир Машев
1. МЪЖ И ЖЕНА
Скарани ли сме, тесен ни е дворът със жената.
В сговор ли живеем - една постеля ни е необята.

Алексей Иличевски
превод: Красимир Машев
ДВОЙНА ИЗГОДА
Глупава е книжката, но на цена достойна
продава се като творение на модернизма.

Александър Римски-Корсаков
превод: Красимир Машев
***
За ухото мелодии сладки
са стиховете, които си написал.

Банко П. Банков
Къщите им се вдигаха недалеч една от друга, на улица с овехтели богатски домове, криволичеща край реката. Неговата - с горделив еркерен етаж, стъпващ върху каменен цокъл и с лоджия като чардак под широка стряха.

Един ден на Лев Николаевич Толстой в сърцето на България
Денчо Владимиров
Начеващият млад руски бизнесмен Лев Николаевич Толстой, праправнук на знаменития граф Толстой, авторът на „Война и мир”, „Ана Каренина”, „Възкресение” взе смело решение: и той като прадядо си пое път до малката славянска страна България.

Фани Попова-Мутафова
Целият скелет на старата, разнебитена воденица се люлее и скърца под напора на виелицата. Сякаш и стихиите не искат да пощадят лекия сън на двамата мъже, които са се сгушили в един сандък пълен със слама и се мъчат да забравят в дрямка, че вече от петнадесет часа не са слагали троха в уста.

Красимир Власев
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
Ако приемем, че живота е театър,
ние ще сме актьори.
Живеем затрупани от декори
и на гвоздей на стената виси

Иван Касабов
епиграми
КУЧЕШКА МУ РАБОТА
Лая не лая -
искам си пая,
за да си трая!

народна песен
записал: свещ. Павел Атанасов
Наклала е Янка седянка
пред бащини си дворове,
пред стрикови си вратници,
наклала и е запяла.

Васил Гюлеметов
СЛЪНЧЕВА ВЕСТ
Неспирно и вредом се чуват камбани,
нестихваща радост в простори звъни
и всички лица са от нея огряни -
от пролетна радост в предесенни дни.

Иван Пауновски

*
Най-сигурното лекарство против пушенето и косопада е да не пушиш и да не оплешивяваш.

Александър Пушкин
превод: Иван Пауновски
Макар понявга с тежко бреме,
колата шеметно лети;
коларят, беловласо дреме,
все тъй на капрата седи.

Александър Грин
превод: Любомир Духлински
1.
Забележително е, че при цялата си откровеност Ели Стар нито веднъж не ме запозна със странното си откритие; и това, разбира се, го погуби.

Валя Чепига
превод: Флориан Вутев
***
той през цялото време работеше
когато валеше сняг
когато валеше дъжд
когато слънцето светеше

Лъчезар Лазаров
Все повече потъва този свят
в двуличие, интриги и лъжи…
Нима е важно колко съм богат,
без Господа сърцето ми тъжи.

Милен Спасов
Ще дойде време, когато хората ще играят игри, в които няма да има победители и победени, улиците няма да имат имена, а палтата, въздухът и водата ще са безплатни…

Маргарита Пятова

НЯМА ДА ТЕ ПОСЛУШАМ
Ако някога ми кажеш:
- Пий росата от ягодовите листи -
няма да те послушам.

Радой Киров
НА АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ
Фердинанд - старият вълк си отиде.
Остана малкото вълче.
Ал. Стамболийски

Радой Киров
ПРИЧИНА
Престана сутрин да си мие
очите на чешмата Минка,
причината от нас не крие:

Най-високо ценях - и продължавам да ценя - делото на учения, човека и българина проф. Асен Златаров.

Борис Светлинов
Луд вятър лудее,
беснее със глас
и нов вятър довея,
нов сняг и нов мраз.

Спас Антонов
БРЪМБАРЪТ
Залюби бръмбарът пчелата
и тя горката,
задъхана от жега,
съсипваше се покрай него.

Христо Черняев
Това, което държавни или обществени специализирани институции биха могли да направят с усилията на мнозина и с необходимите средства, в един полувековен период от време е постигнал сам писателят Спас Антонов:

Димитър Гундов
Прекрасна вечер. Първи сняг.
И аз се връщам отдалече,
до пътната врата препречен
лежи огромен къдрав пес.

Лалка Павлова
Една латинска сентенция ни казва, че „природата не търпи празно пространство”. Човешката историческа памет също не търпи празно пространство - липсата на знание за едни събития и личности се попълва с информация за други събития и личности.

Ваня Колева

Борис Янев е учител и училищен инспектор, краевед и писател - човек с щедра душа, отдаден на просвещението на децата и хората.

Борис Янев
„Знаете ли нещо за Яни Хаджиянев - Калиакренски?”
Този въпрос зададох на десетина добрички граждани. Вдигат рамене.

Яни Хаджиянев
Мълчат те.
Ранна площ, губеща в далечна дрезгавина вълнее в трепет приятна омара. Ни шум, ни глъч, ни песни, ни весел смях. Всичко се свило в скута на мълчанието.

Яни Хаджиянев
Гасне светъл ден в тъмна нощ.
Черни облаци като мрачни легиони бродят по небесната шир, а сегиз-тогиз някоя свенлива звездица засмяна просветва из облаците и мигновено се скрива. Студен вятър остро бушува в крайбрежните пущинаци и цвили между тъмните скали.

Добрин Добрев-Финиотис
Неотдавна бях на среща с гръцки студенти. Един от тях ми каза:
- Знаеш ли, попадна ми книга на един, според мен, голям български
писател: Йордан Йовков.

Янка Митева
Из „Песни”
Политат листи пожълтели…
Ах, идат, идат сиви дни,
ах, идат мрачни бъднини.

Дора Габе
Тръгна Меца през гората,
през гората, планината -
тръгнала е и не спира,
през трънаци се провира.

Васил Каратеодоров
Роден е на 5 март 1902 год. в Добрич. Следвал първоначално в родния си град, но завършил варненската гимназия. Бил е студент в Париж и в София по история и право.

Васил Каратеодоров
Из романа „Стефан Караджа” (1935)
Човек пътуваше в планината и пееше. Песента на широки вълни се разливаше, прекъсваше се от шума на гората, глъхнеше в смълчания дол и отново се подемаше - безгрижна и кръшна.

Васил Каратеодоров
Из романа „Неофит Бозвели” (1936)
Неофит Бозвели изведнъж зави край ъгъла на Хамбара - сърдит, навъсен, настръхнал, със стиснати устни и издигнат високо юмрук. Както си беше червендалест, сега лицето му покриваше такава руменина, сякаш цялата му кръв беше нахлула в главата.

Димитър Дянков
ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ
Децата ни растат пред нашите очи.
Как искам с тях да порасте доброто,
красивото в душите им да не мълчи,
да имат смелост да строшат зъба на злото.

Павлина Михайлова
И днес баба ми Ванка ме почерпи с орехи. Както всеки път, когато отивам при нея. Орехите й са кръглички, малко по-големи от онези стъклени топчета, скамбаловите, с които момчетата играеха преди много години, и твърди като камък.

Антония Сеизова
Първото, което чу, когато се събуди, беше шепотът на родителите й в съседната стая. От него разбра само собственото си име - Мина - и думата „утре”.

Владимир Башев
Из цикъла „Пътна тетрадка” (1967)
ПАЗАР
Сред портокалови сахари
фелахът позлатен стои.
Здравейте, шарени пазари!
Здравейте, купища бои!

Константин Коняров
ОПИЯНЕНИЯТ
У нас един работник тих и скромен
фабричните машини подобри…
Успехът беше бляскав, главоломен -
големи хора ахнаха дори…