Българска литература
Светлана Йонкова
СЪД
Аз съдя - не защото искам,
а тъй като лъжата пари.
Огньове тъмнината плисва,
когато мамят пред олтара!
Мария Маринова
НЕБЕТО
Плачеш ли, синьо небе? Плачи! Поплачи си!
Ще почувстваш, че имаш криле, че душата така се пречиства.
Дни и нощи се хранят със скръб и от мъка сълзите едреят,
и когато са пълни до ръб, от пресита през теб ще прелеят.
из анкетната книга на Тодор Коруев с Петър Андасаров „Защото съм такъв” (2019)
- И какво стана, започна ли да стягаш торбето си за път към София, както ти препоръчал Евтим Евтимов след свалянето ти като председател на Окръжната литературна група в Кюстендил?
- Нямаше нищо трагично в този спретнат ми от кюстендилци преврат. Беше ми малко [...]
Лозан Такев
СБОГУВАНЕ С ПОЕТА
Настигаха ни ветрове и бури.
Валяха дъждове, градушки биха.
Преминахме през всички процедури
на битки шумни и през битки тихи…
Георги Майоров
Първият цикъл на новата стихосбирка на Марина Матеева ,,Шепотът зелен на необята” (2018) изглежда като съвременна интимно-поетична рапсодия. Душевната мембрана на поетесата трепти от съкровените чувства към най-близкото обкръжение - майка, син, сестра, баща, баба, дядо, прадядо.
Ботьо Буков
Слово при представянето на книгата
Драги приятели,
Събрали сме се днес за да потопим в кръщелния купел още една рожба на старозагорец - стихосбирката „Невъзвратимост” с автор Пенчо Пенчев. Кой е той? Как дръзва да извисява глас в града на поетите? Вярно ли е, че е „прописал” някак си късно и изведнъж?
Юрий Макеев
превод: Людмил Симеонов
Загледан в бъдещето воин,
воювал под победен стяг -
държи сибирската корона
ръката крепка на Ермак.
Михаил Скляров
превод: Людмил Симеонов
Аз още помня оня град
от бомбени парчета.
Летеше с вой към нас снаряд,
изгаряше полето.
Доспамбет
превод: Атанас Звездинов
В СТЕПТА ЧУЙ ИЗВОРИ С ПРОХЛАДЕН ПУЛС
В степта чуй извори с прохладен пулс,
Азов не е по-лош от Истанбул.
В Азов роди се войнът Аймадет -
известният на всички Доспамбет.
Шалкииз
превод: Атанас Звездинов
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ БИЯ ТЕМИР
пред извършването на Хаджа*
Дал отдих на любимия си кон,
платното вдигна над морето синьо,
решил съдбата си да повериш на кораб.
Георги Гривнев
Съдбата на българомохамеданите е една драма без развръзка.
Двете вълни на потурчване през петвековното османско робство са успели да сменят вярата им, но не и езика. А езика те са запазили от чист по-чист, дори са обогатявали малкия си “език” - диалекта - с нови, звучни и колоритни думи.
Красимир Власев
***
Астронавтите стъпиха на Луната,
но не видяха Бог, защото търсиха в грешна посока.
Банко П. Банков
Из „Ръкописи от чекмеджето”
Херострат подпалил преди хилядолетия храма на Артемида в Ефес, едно от седемте древни чудеса на света, за да обезсмърти името си. Затова го осъдили на вечна забрава - никой, никъде и никога да не го споменава.
Тодор Бакърджиев
“Какво да се прави?” - това по-често се казва не от загриженост, а вместо “Няма как”.
Напредъкът толкова бърза, че всяко бъдеще е за музея.
Доброто на дълбоката старост е, че страхът от смъртта става повърхностен.
Стефан Коларов
В съдбата на големите творци винаги има нещо мрачно, злокобно и болезнено, но особено ярко това се откроява в женската съдба. В съперничеството за надмощие с мъжете те винаги са неизбежно победени или трябва да отстъпват.
Таньо Божков
Поетът, белетристът и публицистът, който изцяло е посветил многообемното си творчество на Добруджа, нейните трудолюбиви хора и нейната земя, не е могъл да остане и без книги, посветени на децата.
Гълъб Ковачев
А ЖИВЯХ ДО ТВОЯТА КЪЩА
Прекосявахме зимата с дълги писма -
ти като птица, аз като куче…
Но комини на къщите днес не димят.
И стихът е клиничен случай.
Пенчо Пенчев
СЪН В СЪНЯ МИ
Ти влезе, мила моя, в най-мрачния ми сън,
донесе светлина и приказна омая.
И стана ден край мене, и стана ден навън.
Миг светъл тихо спря се в малката ми стая.
Янислав Янков
Така е късно да удавя
небето си с коняк и вино.
Крака, ръце, глава и всичко
от много път е изхабено.
Филип Хорозов
КЛЮЧ
„Всеки полет е бягство,
всяко бягство - крушение.
И все пак, ангеле,
потърси си спасение…”
Ана Бландиана
Николай Ангелов
Мнозина от нас са го виждали в западната част на София, но са го подминавали, макар че този човек е висок, но ненатрапващ се, будещ по-скоро съжаление, като всеки сляп човек. Придвижваше се като сянка и малко трудно, привлачайки единият си крак.
Елена Алекова
„Животът е просто чифт обувки,
износени по улиците на времето…”
Пасан Кодикара
Моето пътуване към Шри Ланка започна от далечната 1987 година в Москва. Мина през окървавения католически Великден на настоящата 2019 година.
Гурген Баренц
превод: Елка Няголова
Разпятието Ти и този ден аз помня.
Небето се разпаряше по шевовете.
Разстроен бях, не можех да повярвам,
че всичко туй наяве ни се случва.
Алфредо Перес Аленкарт
превод: Виолета Бончева
КАМЪНИ
Днес те отхвърлят фарисеите
и няма утеха пред тълпата,
която амулетите превръщат във васал.
Борислав Владиков
ОТ ОБИЧ САМО
На Л. Г.
Не знам дали и колко си щастлива,
когато си далече от Париж.
Била ли си болезнено ревнива?
Какво на никой няма да простиш?
Трендафил Василев
В Брунате пак е тихо… Не иска да забрави
покръстените в близост тихи вечери и дни,
изречените думи по улиците прави,
мълчанието слято пред старите стени.
Димитър Хаджитодоров
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й.
Лъчезар Георгиев
Да летиш с нискотарифна компания не всеки път означава неприятни изживявания. Когато персоналът си е на мястото и се старае да даде на пасажерите достатъчно удобства, усилието да пътуваш дори от единия към другия края на Европа си струва.
Георги Зарчев
О, ШАНЗ-ЕЛИЗЕ!
Наслаждавам се на тези моменти в живота си, когато по нощните пътища се прибирам към неразтребената си квартира. Фаровете осветяват черния асфалт измит от дъжда, а аз слушам радиото в колата и оставям неочаквани спомени да ме връхлитат.
Елена Алекова
Думи за книгата „Шепотът зелен на необята” на Марина Матеева
Национален литературен салон „Старинният файтон”
28 март 2019 г.
Павел Боржуков-Боржи
В ПРОСЪНИЦА
През рехавата сянка на съня ми
прелитат прилепи с ръмжене -
безкрили мисли, излетели
от хаоса на миналия ден.
Георги Майоров
Всеки писател има своя ос на въртене и своя орбита в живота и творчеството. И беше ми интересно да разбера генезиса в поезията на Петър Василев, живял в три епохи - капитализъм, социализъм и грабителска пазарна икономика.
Лалка Павлова
Отдавна, след „Тринакия” на Иван Гранитски, не бях чела толкова внимателно и смислено композирана поетична книга. Обикновено авторите „изсипват” творбите си общо в обема на изданието или ги групират тематично в няколко озаглавени раздела според спецификата на подбраните стихотворения.
Добрин Добрев-Финиотис
Пепа Николова! За нея не мога да говоря в минало време. Тя е винаги до мен и с мен. Често разговаряме и се виждаме насън. Нашите си луди приказки, дето и често не са за пред хората. Пепа беше с душа на птица. В много от ролите си изигра себе си.
Божко Ангелов
***
Забравих детството
в дома на баща ми.
Връщам се, да си го взема.
Иван Д. Христов
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.
Славимир Генчев
РАЗВРЪЗКА
Конфликтът още ферментираше,
интригата се очерта.
Налапа режисьорът свирката,
приготвена от вечерта.
Мария Маринова
Вятърчето Духльо видя черните облачета в небето и се затича към тях.
- Хайде да си играем на гоненица! - предложи им той. - Ще ви хвана! Ще ви хвана!
Тичаше Духльо ту след едно, ту след друго облаче и в един момент видя, че около него не беше останало нито едно.
Пламен Георгиев
Днес бягащите от отговорност са повече от тези, които бягат за здраве.
Парите не миришели, а постоянно ги перат?!
Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
От известно време кухненският неонов панел започна да се пали наново като го изключа на излизане. Връщам се и натискам пак електрическия ключ усмихната:
Никола Филипов
Лондон винаги е бил и си остава притегателен център за творците от цял свят. Тук са творили велики философи, композитори, писатели и поети. През последните десетилетия по стечение на обстоятелствата една значителна част от българските творци се пресели на запад - в Германия, Франция, Великобритания, Испания…
Андрей Андреев
КОГАТО СТИГНАХ МОСТА НА РЕКАТА
Когато стигнах моста на реката,
след който селото ми се показва,
чух птичка някаква за пролетта да пита
и майка ми на камъка да шепне.
Лозан Такев
Ще се съгласите, че турските сериали по българските и чуждестранните телевизионни канали у нас чрез българските оператори отдавна са завладели малките екрани и водят по гледаемост и мониторинг в домовете ни… Справка: БТВ.
Милена Обретенова
Първото огромно разочарование в живота си преживях в началото на следването си в Русия. Във времето преди големите промени.
Георги Михалков
Спомням си деня, в който майка ми, брат ми и за си тръгнахме. Беше слънчев и топъл, а на мен ми се струваше - облачен и хладен. Куфарите ни бяха на перона и влакът всеки момент щеше да потегли. Татко ни помогна да внесем куфарите в купето.
Анелия Янковска-Сенгалевич
БЕЗПАМЕТНО
Вечерта от земята извира.
Напластяват се сенки от здрач.
Беше ден подходящ за умиране.
Покосява го тъмен косач.
Михаил Петков
ВРЕМЕТО НА ЧАСОВНИКА
Ухае още в стаята
на ябълки.
Върху бездушното легло
телата ни са слепи,
но красиви.
Людмил Симеонов
Когато ние, свищовлии, с гордост споменаваме Алеко, обикновено подчертаваме, че той е наш именит съгражданин, но забравяме, че той е израснал и край великата река Дунав, която също го е формирала като човек и творец.
Трайко Симеонов
ПОСТНИЦАТА СВ. ЛУКА
В гористий скат на планината
обител стара се таи,
едничък сал сред тишината
прохладен чучура струи…
Недялко Месечков
„Мир нам” - разкази от Николай Ношков. Библиотека „Наши писатели”. Издание на Д-р Ж. Маринов, София, 1927 г.
Преди две години литературният лист „Развигор” обяви конкурс за най-добър разказ из учителския живот. Конкурса спечели с два разказа авторът на настоящата книга - „Мир нам”. След това той стана редовен сътрудник на вестника.
Недялко Месечков
Преди няколко дни вестниците отбелязаха трагичния край на най-големия от днешните полски писатели - Казимир Тетмаер.
Алфонсас Малдонис
превод: Александър Миланов
Тези пътища - сякаш стари поеми.
А завоите - сякаш стари грешки.
Но високите ноти на всяко време
остават в сърцата човешки.
Хайнц Калау
превод: Александър Миланов
Всичко, което е истинско,
съумява да бъде тихо.
Тихо съзряват плодовете.
Безшумно окапват листата.
Дулинко Дулев
ДА ЖИВЕЕМ, ДОКАТО СМЕ ЖИВИ!
Изтънява нишката на живота ми. Изтънява.
Все по-малко кълбенцето, дето търкаля се, става.
Ни с пари се сдобих, нито с някаква слава…
Освен с тая, дето се смята за печална такава.
Людмил Симеонов
ОПОРА
На Иван Бонев
Колцина ми останахте, приятели,
но има ви все още на света!
Ако пропадне в тъмното душата ми,
във гръб удари ли ме клевета,
Добрин Добрев-Финиотис
Никак не ми е лесно да пиша и говоря за Людмила Живкова, защото съм пристрастен. Уважението и обичта ми към нея и делата й е безгранична и завинаги. Изследвам живота й, събирам материали за нея вече над 30 години и не спирам да се удивлявам от делото на тази жена.
Иван Антонов
ЗДРАВЕЙ, БЪДЕЩЕ МОЕ!
Здравей, Бъдеще мое!
Здравей, Гений
от мене заченат,
от други роден,
Ангел Мотовски
У нас според мащаба на строежите
отново е настъпил златен век.
Но сочат магистралите с кърпежите,
че всичко си върви на самотек.
Олег Демченко
превод: Дафинка Станева
ПИСМОТО НА ВЕТЕРАНА
„Другарю Сталин, няма как да видите
що сториха с великата страна
вразите на народа, ненаситните!
Да се сравни не може и с война!
Константин Симонов
превод: Иван Антонов
***
Майорът возеше момчето на лафета.
Бе мъртва майката. Със нея не успя
да се прости синът.
Йосиф Уткин
превод: Иван Антонов
Навън е полунощ.
Последен пламък свещ разстила.
Вън свети звездното небе,
а ти писмо ми пишеш, мила,
на войната на горещия адрес.
Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
Покоя си захвърлил чинно,
без помощ лутам се сега.
Като обидена невинност -
съзирам късче хляб в снега.
Александър Твардовски
превод: Красимир Георгиев
ПРЕДИ ВОЙНАТА ЗНАЦИ ЗА БЕДА
Преди войната тук да закръжи,
за да са сякаш по-жестоки вестите,
се случиха сурови зимни бедствия
и студ градините унищожи.
Всеволод Рождественски
превод: Красимир Георгиев
ГРОБЪТ НА БОЕЦА
Денят отиваше си - бавен, мрачен,
незнайна пътят търсеше следа,
и изведнъж под смърч шперплат изскача -
обикновена дървена звезда.
Николай Риленков
превод: Иван Антонов
***
Сражавахме се цяла нощ, на сутринта
бе вече в село непознато батальонът
и бързаха жени, деца с цветя
да срещнат радостни войнишките колони.
Людмила Татяничева
превод: Иван Антонов
Отмий страданието на душата,
тъгата в мене успокой
морето както към земята
изпраща своя тих прибой!
Владимир Лившиц
превод: Веселин Ханчев
БАЛАДА ЗА СУХИЯ ЗАЛЪК
(Ленинград. Зимата
1941 - 1942)
По безлюдните улици,
сред фъртуната дива,
като призрак се носеше
тритонка гръмлива.
Христо Черняев
Всяка сутрин ранна
в равната поляна
кон с последни сили
като луд снове.
Дмитро Луценко
превод: Григор Ленков
Понякога
вдън моята душа
се взират, в дим загърнати,
полята.
Йожеф Фодор
превод: Димо Боляров
Брезичките
над вашите гробове
си шепнат тихо с нежния зефир.
с писателя Георги Ангелов разговаря Георги Н. Николов
- Приятелю, как според теб изглежда духовността в България на ХХI век? Световна ли е, европейска, или провинциално балканска? И какво място под небето й заемат творчески надарените личности?
Георги Михалков
Ясен го виждаше често. Обикновено Станко стоеше до павилиона на автобусната спирка с малко шише водка в ръка. Постоянно беше пиян.
Тридесет и седем годишен, не работеше нищо и Ясен се чудеше откъде намира пари, за да пие непрекъснато.
Георги Гривнев
Еничарят дойде в Тоз-борун /Могилица/ с една жена от Беломорието. Беше висок и силен - като борика, напоена със смола. Разкрачът - колкото да прерипне река. Бялото и черното на очите му се бореха кое да надвие - светлото или тъмното. Извити бяха мустаците му - два умалени ятагана.
Георги Майоров
Език, песни, народ правят и са удържали държавата ни България! И тонове мастило се изписаха за защита на свещеното българско Слово, но кой да види и чуе.
Не беше ли красивата Кирилица, която опази българското писмо и четмо, всичко родно и мило и България?!
Димитър Костадинов
На Георги Ангелов
Билките росни въздишат с Душата ни!
Росна, ДУШАТА полъхва със вятъра!
А от Небето сияят звездите -
искат ли да ни прошепнат с очите
Георги Стойков
По силата на житейската съдба, още в младите години, името на тази жена с небесно сини очи се споменаваше всекидневно в нашия дом. Това име се беше превърнало в мерило за доброта, за великодушие, за нежност и същевременно за твърдост в отстояване на принципи и добродетели.
Георгий Адамович
превод: Красимир Георгиев
НЕ КАЗВАЙ, ЧЕ ПОЕЗИЯТА Е МЕЧТА
Не казвай, че поезията е мечта
с преплетена игра ленива в мисълта,
където ни пленява волно дишащ гений
на бързи сънища и нежни утешения.
Георги Константинов
Из книгата “Поезията като свидетел” (2019)
Вече вървя към края на новата си книга „Поезията като свидетел” и ми се струва, че в моя разказ трябва да позабърша от праха и почти забравеното понятие Идеализъм.
Петко Братинов
ПО НАВИК
Отново търсиш
някакви доспехи,
захвърлил спешно
вносния халат.
In memoriаm Георги Братанов
Христо Черняев
През 2000 г. срещу Гергьовден (именния си ден) завърши земния си път поетът Георги Братанов, главен редактор на списанието на слепите „Зари”.
Той ни напусна, както се казва, на попрището жизнено в средата, защото беше изпълнен с енергия и имаше да каже още много в поезията и есеистиката.
Или как лексикалното разнообразие може да ни вкара в неудобни ситуации
Иван Джебаров
Богатството на един език често пъти показва и своята комична страна. Ненапразно една латинска сентенция гласи, че „заради неразбран език стават много неприятности.”
Цанко Живков
Наш президент определи Македония като най-романтичната част от историята ни. С не по-малко основания може да се каже, че тя е и най-драматичната.
Шандор Петьофи
превод: Невена Стефанова
Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
Пол Елюар
превод: Невена Стефанова
Накладох огън аз - лазурът ми го даде,
огън - приятел да ми бъде той,
огън - за да се приютя във зимна нощ,
огън - за да живея по-добре.
Йоун Ур Вьор
превод: Невена Стефанова
Понякога очите ти приличат на морето,
което своите желания не знае,
но е дълбоко и е променливо.
Йоун Ур Вьор
превод: Георги Ангелов
ЛЕТИ САМОТНА ПТИЦА
Рушат се дворци,
горят села,
лети самотна пица
отвъд морето, в далечни страни;
Георги Майоров
Дори бегла справка в списъка на СБП показва, че 80 на сто от писателите са родени в села или извън столицата. Също доста не са завършили филология. Тогава какво влияние оказват тези фактори?
Васил Венински
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.
Атанас Звездинов
МОНОЛОГ НА ДУБЛЬОРА
Каквото и за мене да говорят,
дължимото не дават на Дубльора.
Оплакването хич не ми отива
и затова изпитвам съпротива,
Панко Анчев
1.
И в литературата всяко нещо идва на мястото си, едва когато се изпълни времето за него. Дори и тогава, когато говорим за ускорено развитие или за прескачане на етапи и направления, на школи, та дори и на цели епохи, които са преживели класичните литератури и култури.
Стефан Коларов
1. ВАЗОВ, ГИМНАЗИСТКИТЕ И БОРИСОВАТА ГРАДИНА
Всяка сутрин, излизайки от метростанцията при Софийския университет, тръгвам по бул. „Цар Освободител”. Избирам да вървя малко повече на открито. За да стигна до автобусните спирки, преминавам обаче край неспирно прелитащите коли заедно с другите, пресичам внимателно двете посоки на кръстовището през Орлов мост до входа на Борисовата градина.
Трифон Кунев
ПЕСНИ
ЛИБНЕ ЛЕ…
Либне ле, леко ходене,
спретно стъпане,
кажи ми, де ще жънете
утре нивата?
Рафаел Моралес
превод: Александър Муратов
Живи живеят чрез мене
моите другари убити.
С кръв ми обливат душата
раните зли на гърдите им.
Мануел Мачадо
превод: Милко Ралчев
СИВАТА ГРАДИНА
Градината без градинар,
о, старата градина,
старата градина без душа,
Сесар Вайехо
превод: Петър Велчев
***
Дъжд вали над Лима… И излива
мътни, мръсни струи скръб в кръвта.
Дъжд вали! Отрова в нас забива
покривът прокапал на страстта.
Марко Марков
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.
Карол Николов
Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.
Ваня Ангелова
АКО СПРА
Ако спра да дишам,
няма да ви преча.
В рими по афиши
гузно ще пелтечат
Драгни Драгнев
ТРЕВАТА
Тревата на слънцето денем се кланя,
а нощем на вятъра бърка в очите.
В зеленото нейно небе са събрани
напеви и пътища - после изтрити.
Анибал Радичев
ДА СМЕ НАЯСНО
Не е той на всяко
гърне мерудия,
а само на всяко
шише със ракия.
Веселин Касчиев
Смях кънтеше в къщата.
Със смеха явил се бе духът,
вселен в изкуството.
Теодор Крижка
превод: Надя Попова
Освен теб, друга майка не ми остана,
земьо рождена, скътала костите на дедите.
От труд и песни празниците им били изтъкани,
дори когато хлябът им друг ще засити.
Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
***
Дождик осенний, поплачь обо мне.
Булат Окуджава
Дъжд отново и отново есен.
Сянка, сянката Ви е на хладната стена.
Рафал Вояшински
превод: Лъчезар Селяшки
Тръгнах за Ходжеж, за да се видя с моите родители. Преди да стигна град Влоцлавек, се отбих в един крайпътен бар близо до река Висла. Някога той е бил рибарски пристан. Паркирах леката си кола и най-напред се отправих към дървената платформа.
Лозан Такев
След 1945 година - годините, които по-късно едни доморасли политици ще обявят за престъпно време, у нас Празникът е по лицата на трудещите се с усмивката на първи май - както много преди това поетът е определил лирично.
Любен Панов
Из „Днес” (2018)
Помня, че в предговора на последната му стихосбирка, издадена година след неговата смърт, бях написал, че ГЕОРГИ АВРАМОВ изживя своите 56 години на слънчевия бряг на реката.
Христо Черняев
Васил Аврамов е талантлив български лирик. Той живее в град Левски, където е гимназиален преподавател по българска литература. Детството и младежките му години са свързани с Тревненския балкан.
Милена Обретенова
Отдавна не ми се беше случвало с такъв хъс да изключвам някого от списъка си с приятели във Фейсбук.
Приятелка коментира моя публикация.
Весела Люцканова
Беше краят на юни, когато се видяхме случайно пред радиото и както винаги, когато се срещнехме, се зарадвахме един на друг. Предстоеше лятото, той току-що бе приключил последното си предаване, което спонсорираше сам и му предстояха два месеца почивка.
Минчо Куприянов
ЯСНОТА
Замръквам в стаята позната -
без радио, без телевизор,
с усещане, че тишината
е някъде съвсем наблизо.
Христо Милчев
Тази вечер стигна ти тръстиките и езерото,
уголемена моя сянко.
Как тихо съществуваш, тъмно очертание си ти
простряна по земята.
Константин Н. Петканов
Преди всичко „Бай Ганю” е едно литературно произведение. Бай Ганю е главният герой в редицата фейлетони на Алеко Константинов. И нищо друго той не е. И, за да се разбере талантливото творение на Алеко, необходимо е то да бъде преценено като художествена творба.
{Още»}Печо Господинов
„Планински вечери”, Асен Разцветников, издание на „Хемус”
Общо е убеждението, че българската лирика е в упадък. Старите поети не притуриха към своята слава почти нищо съществено. От друга страна, истина е, че новите, тъй наречените млади поети, не можаха да се утвърдят в съзнанието на народ и интелигенция.
Асен Белковски
***
О, когато и да минете
през тревите на годините,
за да дирите следа
от безчислените войни,
Виолета Бончева
Това е звън, който събужда топла сълза,
палва огън в кръвта, вяра и сила
и светли ангели с мощни крила
Димитър Костадинов
ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИК
Утре е, мамо, свят ден - Великден:
ще си извадим яйца бораци!
И на мегдана ний ще се видим -
децата сме, майко, но сме… юнаци!
Христо Черняев
Рисуван от художници, той не се побира в платната, и прескача рамките им, за да се слее със себе си, с живота, с истинския си ръст. В колко весели или тъжни песни е възпят. Той беше с пояс и цървули, с бозави потури и с чер овчи калпак.
Стефан Коларов
Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г., а на 27 април 1959 г. се самоубива в Димитровград
Бях ученик в десети клас в Кнежа през 1960 г., където учих една година, когато прочетох във в. „Народна младеж” за неговия трагичен край, както и няколко стихотворения. Докато служех в казармата, през 1962 г. посмъртно [...]
Из „Път от Светлина в Безкрая”
Тоня Борисова
ЕВЕРЕСТ
Към моя Еверест, към Любовта,
през пропасти и гибелни лавини
изкачвам се, неопитно пълзя -
издрана и премръзнала до синьо.
Соня Келеведжиева
Творбите на Тоня Борисова за Родовия космос са отклик на едно живо патриотично чувство, което завладява с призивната си лекота и разнообразни интонации, с яркия си метафоричен език и неподправения възторг от българското.
Асен Разцветников
СЛЯПОТО ГЪДУЛАРЧЕ
Отново тъжна есен
в просторите витай,
и глъхне мойта песен
из тоя чужди край.
Добрин Василев
„Моряк”, стихотворна сбирка от Стефан Станчев, изд. на Б.Н.М.С. - Бургаски клон, 1935 г.
Стефан Станчев е един от най-надеждните и видни поети на провинцията, работещ вече няколко години и издал няколко стихотворни сбирки: „Поломена стрелка”, 1929, „Дружба”, 1930, „Тракийски песни”, 1934.
Иван Митев
Разрешавал съм много загадки в различни краища на света, но сегашната е забулена с непрогледна мъгла в буквалния смисъл на думата.
Отвъд облаците са ледените стени на страшния дори за гледане връх Чогори, а в тях - безкрайната долина, в която живее народът хунза.
Иван Митев
Седим на олющена пейка в центъра на Момчилград и чакаме да отворят магазина за алкохол отсреща. Мълчим. Мъжът до мен - едър, с високо чело, мустаци до гърлото и очи като маслини.
Голям турчин.
Йоан Нечев
БИОГРАФИЯ НА МИГА
Ако в миг осъзнаем всичко толкова дълбоко,
така разтърсващо, че да ни заболи
и нещо се свърши внезапно и пълно,
както не е ставало даже преди,
Венцислав Бойчев
ДИВАЩИНА
Надраскани коли и влакове. Това и диваците няма да го направят. Даже и нашенци - ако нямат гвоздей или спрей.
Сергей Соколкин
превод: Лалка Павлова
фрагменти от лирически цикъл
***
Аз съм самотен, като гений плагиат,
на лунна светлина професията усвоявал,
сред нощи разорани стоя в един халат
и едва задържам високите слова…
Захарина Тонева
Из „Докато градът спеше…” (2019)
НОЩЕМ
Само нощем.
Ти идваш
да почукаш на вратата ми,
с такава сила,
Георги Михалков
Когато се запознаха, пролетта като вълшебна птица размахваше огромните си топли криле и всичко се къпеше в синева, зеленина и снежнобели цветове.
Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов
Цвета Иванова
ОБЕЩАВАМ ТИ
Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Красимир Власев
ВЯРНОСТ
За кой ли път повтарям като глух,
останах верен аз на равнината,
на нейния първоначален дух
и шепота вечерен на житата.
Гълъб Ковачев
ПРОЛЕТ
Звъни телефонът вкъщи.
Обажда се майка ми.
И казва, че ще слезе за малко
на двора, на слънце…
Из „Воалите на любовта”
Виолета Станиславова
***
Подводната ми сянка плува под мен
с ритъма на пясъчните риби.
Връхлита вятърът - в морето роден - върху пясъка
и разнася изсъхнали водорасли и миди.
Ангел Христов
Антония се престори, че не чува външният звънец. Този, който натискаше бутона, беше упорит. Нямаше намерение да се предаде и мелодията се повтаряше вече за пети път.
Мария П. Георгиева
Засадиха ги преди десетина години. Сложиха ги зад новата пейка, за да гледат към реката и да пазят сянка на тези, които също щяха да гледат - как водата, или времето, изтича и отмива всичко.
Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.
Надежда Драгнева
На малката ми дъщеря
Зная, че днес още се спори в литературознанието кой се крие зад псевдонима “Шекспир”, кое е родното му място, коя е “Смуглата Лейди” и други…
Първан Киров
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот.
Първан Киров
“Видиш ли плет от чалия*, там живее авджия”. Тази осмиваща ловеца фраза отдавна битува сред народа. Хората приемат човека с пушка за мързелив, който заради хобито си оставя всякаква работа и хуква нанякъде.
Първан Киров
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по-лошо нещо от това да погребеш децата си” - помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно.
Първан Киров
Жеко Тапата едва дочака да дойдат почивните дни. Доста му се беше насъбрало напоследък и много му се искаше поне за малко да се откъсне от ежедневните проблеми. След поредния скандал с жена си, породен от немотията и безработицата, той стана от стола и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата след себе си.
Първан Киров
Поливният канал, извил се като змия, с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност, предизвикваше леки и ефирни трептения.
Георги Майоров
При появата на книга, ние обикновено налагаме уводните думи: - новата книга на еди кой си е така и така.
Иван Д. Христов
Ники Комедвенска се формира като творец през десетилетията на прехода у нас, който роди оригинални поетични гласове и е една от ярките представители на този поетичен феномен в най-новата българска литература.
Владимир Георгиев
Как да ви кажа - това, дето ходели или не ходели на работа, ама взимали заплати депутатите, никак не ми се връзва, ще знаете.
Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Често чуваш: художникът не трябва да бяга от живота в изкуството.
Какво означава всичко това? Защо художникът не трябва да постъпва така?
Иван Есенски
В памет на Гриша Трифонов
Бардът бащински струните сънни
да събуди с небрежен замах
и среброто им тъмно да звънне,
да простене сълзата му в тях…
Стефан Коларов
Лазаровден и Връбница или Цветница предхождат Възкресение Христово (Великден) и така внасят особено настроение, истинска интимна прелест на вълненията около Страстната седмица и очакването на чудото, когато Божият син ще оживее.
интервю на Снежана Галчева с Боян Ангелов
За българския книжовен език - за мястото и ролята му като фактор в европейската културна история, е говорено и изписано много. Свещеният език „на нашите деди”! Създаден преди векове, днес милиони хора по целия свят, четат и пишат на българска кирилица.
Милена Обретенова
Дебелоглав бил народът български! Невъзприемчив за новото, за промените, тълкуваше наскоро един политик - емблематично лице на бандитското разграбване на държавата ни.
Дебелоглав бил народът български!
Лалка Павлова
В днешните ни сиромашки времена е трудно издаването на една книга, а Веселин Чернялски има дързостта да поднесе своя творчески дар и на възрастните, и на децата.
{Още»}Анжела Димчева
Дачо Господинов, „Аз, Кавалерът на музата”, Изд. „ЛЕНИ АН”, Русе, 2018
Всеки творец, когато претендира да е професионалист, си изработва индивидуален модел в процеса на сътворяване, съобразено с жанра, в който работи. Така се оформя неговият разпознаваем почерк, дори когато прибягва до различна техника или променя целенасочено стила си по веянията на времето. Това [...]
Tуко Рамирез
ПРОЗРАЧНОСТ
Правителството застави бизнеса да работи на светло.
Сутрин, когато отивам на работа вече е светло.
Работи правителството и това си е.
Павло Тичина
превод: Захари Иванов
***
Заудря приклад по вратите
и звъннаха страшно стъклата:
- Отваряй, невясто, отваряй!
Посрещай ни в свойте палати!
Панко Анчев
1.
Богомил Райнов е явление не само в българската литература, но и в българската култура, каквото не е имало преди него, а няма и след него. Той работи в различни родове и жанрове на литературата и създава едни от най-високите образци в тях.
Стефан Коларов
Никой не е разказал по-добре за него от този, който го открива и става негов кръстник: “Пред коледните ваканции на 1909 г. врачанецът Бончо х. Бонев ми доведе едно голобрадо момче - облечено в абено палто, без нагръдник, същинско селянче. То било в Рисувалното училище, но пишело и стихове…”
Иван Антонов
Преди години отидох на гости у поета Йордан Кушев във Велико Търново. Там заварих писателя Стефан Поптонев, когото познавах бегло отпреди. Поведохме разговор за литература, за политика и най-вече за българската земя.
Пламен Панчев
КЛОШАРЯТ
Моето име казвате,
а вършите всичките
тези гнусотии…
пророк Еремия
Слав Хр. Караславов
МИСЛИ КРАЙ ФИЛАНИН КЛАДЕНЕЦ
Ще се изтровим из ония улици
с амбицията - кой е по-голям
и дали снощи
в тъмното сме чули
Николай Колев - Поета
БОГАТСТВО
Ти мислеше, че имаш нещо,
но нямаш нищо, Николай!
С възторзите поиска среща.
Какво намери? Хладен край!
Стоян Дринов
БАЩИНА ОТМЯНА
Що ми е жалба на сърце,
и жалба, майко, и рана:
да расна, да си порасна
и голям, майко, да стана.
Панчо Михайлов
1.
Бяхме на позиция при завоя на река Черна. Който се е бил там, знае колко много кръв погълна тя и колко скоро стана тъмночервена. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под разрушителния дъжд от гранати, докато накрая се вкопахме в канарите и зачакахме.
Сирак Скитник
В току-що откритата изложба на жените-художнички излага скулпторни работи и Мара Георгиева.
Не са много у нас жените-скулпторки - особено ония, които дават основание да се очаква от тях нещо по-значително.
Георги Караиванов
„Против чуждите училища у нас” от Ст. Чилингиров, София
Въпросът за чуждите училища у нас е бил повдиган неведнъж, но това е ставало някак си повърхностно, инцидентно. За пръв път Ст. Чилингиров смело и дълбоко зачеква тоя въпрос с книгата си „Против чуждите училища у нас”.
Васил Каратеодоров
Един истински и голям приятел на Добруджа, който винаги, във всеки удобен случай, се е стараел да изнесе добруджанската кауза с искрена безпристрастност и отлично разбиране пред нашата интелигенция и европейския културен свят.
Васил Каратеодоров
Душата на детето е най-мъчна за разбиране. То живее в един мир, пълен с фантастични видения и приказност. За него и действителността дори се разкрива в приказни краски.
Във всеки детски жест, във всяка детска дума и поглед има от онова приказно, което е пленило душата му.
Людмил Симеонов
Недялко Чалъков (1940-2017) e роден в с. Алеково, Свищовско. Завършва българска филология във Великотърновския университет. От 1980 до 1993 г. е редактор в БНТ - Телевизионно студио - Велико Търново.
Недялко Чалъков
Един ден тръгнахме рано за Карпатите. В планината живееха братята на Гого. Преминахме с влака през Олтения - равнинна местност, подобна на Дунавската равнина. Пред нас се разкриваше прекрасна панорама.
Лео Бутнару
превод: Георги Ангелов
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА
Не е изключено
в деня на Страшния Съд
да има представяне
на солиден том със спомени
Даниел Корбу
превод: Георги Ангелов
В един мрачен град в един дом
мрачен
на може би най-мрачния етаж
живее също такъв мрачен стихоплетец
Елена Фараго
превод: Йордан Стратиев
Почакай!
Зад стъклата прелетя
една снежинка - първата…
Отилия Казимир
превод: Йордан Стратиев
Захожда слънцето пред мен,
и с вечерта, като вълна
над безпределна равнина,
се спуща здрача примирен.
Алис Кълугъру
превод: Йордан Стратиев
Край огнището се събират
котките от мойта стая
и предат, една през друга,
песен скрита и незнайна,
Атанас Капралов
Подобно чужденец из този град
кръстосвам днес аз,
бившият му гражданин:
доброто в него губи пулс от глад,
а злото губи разум от преяждане.
Мина Карагьозова
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, „Летера”, София, 2018
„Ако никой не те е разстрелвал,
ти не си минал жив през живота.”
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”
Панко Анчев
1.
Времето между двете световни войни е социалната утроба, от която ще се роди зачената вече от предходните десетилетия радикална смяна на обществения модел.
Сега именно се оформят принципите, по които в бъдеще новият модел ще се подреди и функционира.
Стефан Койчев
Дон Арналдо се беше отпуснал спокойно в люлеещия се стол на остъклената веранда и мързеливо поглеждаше към ресторант-градината върху покрива на отсрещната сграда.
Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ
Като погостува на леля си Донка, Павел реши да си ходи. Тя излезе до пътната врата, за да го изпрати. Павел се качи на колелото и си тръгна. Не изминал и 20 метра, той направи завой.
- Какво има, Павка? Страх ли те е? - тревожи [...]
Асен Белковски
из цикъла „Бели хризантеми”
***
Денят ме умори,
в мъглата вечер пада,
и ти се днес настрада,
ела, седни, поспри -
Отец Дмитрий Трибушний
превод: Елка Няголова
Преди смъртта ще се сведа -
до епилога:
- Не е за моите бедата ти!
За мен е огънят!
Алексей Гушан
превод: Иван Антонов
Прелитат гъски над земята
и ниско сняг вали над Покрова.
В нощта окапаха листата
и мръзне потъмнялата трева.
Микола Воробьов
превод: Георги Ангелов
***
Когато предметите спят ние ги виждаме
Дори можем да се приближим до тях
сякаш ги вземаме
Виктор Кордун
превод: Георги Ангелов
***
Бог има много пътища
за всеки от нас.
Пенчо Пенчев
НЕВЪЗВРАТИМОСТ
Не, нищо не е вечно на земята.
И ние тук сме временно на гости.
Туптят към своя земен край сърцата
и питаме се - колко ще е още?
Димитър Дънеков
Глава първа и втора
от книгата „Под пластовете на забравата” (2016)
СЕЛО ЖРЕБИЧКО В ИСТОРИЯТА И В ЛЕГЕНДИТЕ
Откъдето и да го погледне човек, това селце изглежда твърде различно от всички околни селища. Отдалечено е само на 7 км от оживения път между Пловдив и Пещера, но общо взето малцина са тези, които забелязват указателните табели и [...]
Коста Странджев
(откъс от документална повест за миньора Спас Дочев)
Тази повест не можех да напиша с шепот. В нея има тенденция, но какво от това? Ден по ден, ред по ред възстановявах според силите си един документ - живота на Спас Дочев.
Христос Кулурис
превод: Димитър Василев
ИСТИНА ВИ КАЗВАМ
Истина ви казвам, вече не си спомням
как се измерва на земята възрастта
по скалните отломки,
нито как се изследва повтарящия кръг
Христос Кулурис
превод: Божидар Божилов
Отгде се таз вълна надигна?
Тя тича към моретата,
налита върху сушите
и галопира във гърдите ни.
Васил Голобородко
превод: Георги Ангелов
АВТОПОРТРЕТ
Роден да живея на село -
повече време прекарвам в градове.
Роден да живея сам -
повече съм в тълпата.
Хилде Домин
превод: Росица Кунева
ЗИМА
Птиците, черни плодове
по оголените клони.
Дърветата играят на криеница с мен,
Румен Воденичаров
Този, които не знае истината е само глупак.
Но този, който я знае и я нарича лъжа, е престъпник.
Бертолд Брехт
Димитър Хаджитодоров
Космосът ни заинтересува сериозно в дните, когато Юрий Гагарин полетя около Земята и вестниците тръбяха за постиженията на съветската наука.
