Светозар Казанджиев
Когато говорим за българската народна култура, за българския фолклор и в частност за родопския, няма как да не споменем неговото име.

Светозар Казанджиев
„През 1870 г. е открито първото българско училище в с. Арда. Негов първи учител е Васил Ангелов Стайков”. Този текст е издълбан върху паметна плоча, монтирана на сградата на селското школо. Васил Стайков, изучил се в Солун и поставил началото на Василовския род в Арда, е прадядо на проф. Асен Василев.

Светозар Казанджиев
Знам, ще попитате, какво общо има този руски човек с нашата планина? Затова реших да ви разкажа за него, припознат като гордост на славянския свят. Но да вървим по реда си. Най-напред ще споделя как се срещнах с Лихачов.

Светозар Казанджиев
За него трябва да се пише честно, искрено, талантливо, както аз не умея. Той е много голям и на ръст, и на талант. Когото и да попитате от художниците в Смолян или Пловдив, без колебание ще ви каже: „Анастас Стайков е най-яркият живописец в Родопите!” Името и наследството му звучат като легенда.

Светозар Казанджиев
Това е литературният псевдоним на Васил Димитров от с. Проглед, Община Чепеларе. През м. февруари 2019-а се навършиха сто и петнадесет години от неговото рождение. Повече от век, гумата на времето трие и все не може да изтрие името на писателя, оставило траен знак в биографията на планината.

Светозар Казанджиев
На 17 май 1904 г., когато турски аскер докарва мъртвия знаменосец на Карлуковската чета Кольо Шишманов в Славейно за разпознаване, той става на шест. Твърде малък е да разбере защо хората вървят към църквата „Свети Илия”, а не се радват.

Светозар Казанджиев
Той е един от най-образованите и ерудирани български духовници, оставил безценно богатство на църквата. Днес, близо век и половина след неговото заточение, в храмовете още ечи темпераментното му слово. Като наставник и родолюбец, той съчетава по блестящ начин в себе си църковното съзнание с гражданската позиция.

Светозар Казанджиев
Общественикът и книжовникът Васил Дечев, извършил огромна по обем народополезна дейност, произхожда от стар чепеларски род - Голомеховския. Дядо му Узун Харить, морски труженик в Порто Лагос (Северна Гърция), впоследствие станал един от първенците на Чепеларе, е убит от турци разбойници.

Светозар Казанджиев
Винаги ме е вълнувал този човек. Образът му излъчва спокойствие, вътрешна дълбочина, достолепие. Прилича по нещо на Дядо Вазов, на Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, Иван Хаджийски… От снимката му, черно-бяла, струи сигурност, доброта, интелект… Сякаш лицето му е събрало цялата човечност на планината.

Светозар Казанджиев
Пристигнал от селото в града, съвсем незначителен за мерките на онова време, аз започнах постепенно да се отдалечавам от старите богове и старите спомени. Прощавах се с инстинктите, които ме съединяваха с природата.

Светлана Йонкова
По-страшна от вика е тишината…
Потрепва в храма малката ти свещ -
и все онази мъка на душата,
с която знаеш, че ще си умреш.

Георги Н. Николов
С досада и недоумение прочетох във вестник „24 часа” интервюто на Мариана Костова с Марин Георгиев от 17 октомври т.г. под заглавие „Кой води хорото”.

Петър Андасаров
ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА КОСАЧА
На Стоимен Зафиров
Утрото върви до него -
щъркел черно-бял.
Кукувица мами нейде
ден, почти заспал.

Любен Панов
Точно в деня на изборите, още преди да научим резултатите, щели сме да се събудим с Ново време. Сменят го по график или по нареждане от Европа.
Не съм съгласен.

Пътеписите на Лиляна Стефанова
Панко Анчев
1.
Преображенията на българския свят, започнали от края на 50-те и продължили през 60-те и 70-те години на ХХ век, засегнаха всички сфери на многоликия му живот. Но най-същественото, мисля аз, е разширяване на неговия духовен обем и мащаба на погледа върху себе си и останалия свят.

Милена Обретенова
Влюбениии…, както му приляга на крехката ни цъфтяща младост. Очи в очи с нежната страст на полята от червени макове край нас. Един срещу друг, протегнахме ръце. Един към друг. И с категоричността на маковото червено изкрещяхме: „Да!” И сигурни си бяхме - в този живот ще ни върви по вода. За какво ли [...]

Георги Михалков
Разказът е награден с първа награда в раздела за проза от Международния литературен конкурс, посветен на Анна Ахматова. Обявяването на наградите се състоя на 18. 10. 2019 г., петък, в Руския културен институт.

Надежда Цветкова
превод: Иван Антонов
КРИЛЕТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО
Любов и вдъхновение - едно дихание -
възторг
и порив,
полет
и небесна светлина.

Денис Кoрoтаев
превод: Ангел Хаджипопгеоргиев
ИЗПОВЕД
Не ме осъждай, Господи,
че с житейско, простичко смирение
не успях да се преборя
с всички земни изкушения!

Мкртич Корюн
превод: Марко Марков

За целия свят
дрехи тя шие,
а винаги гола
я виждате вие.

Ангел Иванов
“Цариградско” шосе, лъснало като самолетна писта. Огромният мол като Трети терминал. Околните офис сгради от стомана и стъкло - банкови институции, консорциуми и фондове за рисков капитал - с фасади-прозорци, светещи тук-там като шантава електронна игра от 90-те.

Ангел Иванов
Подмина паркиран камион пред стълбите на храма. Отецът и възрастните клисарки тъкмо изваждаха вързопи с върбови клонки от каросерията за утрешния празник. Помисли си да се върне и да им помогне, но реши по-скоро да се прибере у дома.

Ангел Иванов
Слязохме на пристанището “Дафни”. Валеше обилно. Вече знаехме, че заради  неспирния дъжд - заваля още на ферибота - ще обърнем програмата. Това пътуване до Света Гора беше организирано около намерението ни да изкачим връх Атон (2033 м.).

Ангел Иванов
Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят.

Йордан Стубел
Долу, на южната част на Балкнския полуостров”, призрачните води на Бяло море мият бреговете на един малък полуостров, наречен Атон. Тоя горист полуостров се нарича още Света Гора, защото по него се белеят, като съзвездие, множество православни манастири. Той е цял обсипан с манастири.

Борис Василев
Легенда
В стаята на вдовицата Симон беше светло и тихо. От леглото се виждаше Голгота, почерняла от хора. майката току-що беше приседнала до главата на болната си дъщеря и тихо говореше…
Нощес Юда от Кариот беше предал своя Божествен учител.

Борис Василев
Легенда
По онова време цезар Август заповяда всеки да се запише в града, от който е родът му, та да се преброи населението. И настана небивало оживление по цялата Римска империя.

Спаска Попова
ИМПРЕСИЯ
И чувам мислите си как
потъват в жабешко безвремие…
По дяволите трезвостта,
дошла мечтата ми да вземе!

Димитър Златев

Често читателите пропускат увода на започнатата книга, за да потънат по-бързо в сюжетните перипетии. Съветвам ви: не прескачайте увода в новата книга на Светозар Казанджиев „Незабравимите забравени”. В него той изповяда кое го е накарало да се заеме с „този труд огромен, подвиг мимолетен” (Ив. В.)

Марина Кабанова
превод: Иван Антонов
***
Разлива се среброто на нощта,
с теб се гледаме. Мълчим,
а в тишината лунна плуват твоите очи,
по устните застиват звуци. Тишина.

Мишел Луйо
превод: Евгения Динкова
«Французинът от Изток» - такова е заглавието на един мой разказ, включен в сборника «Маймуната Гьоте».
През 70-те години бях преподавател по френски в Губкинския институт в Москва и веднъж зимата, на излизане от Института, задържах тежката входна врата, за да влезе след мене една студентка. Приятно изненадана, тя ме попита, от каква [...]

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
ОТ ДЕТСТВОТО
Ти си моята далечна долина,
омагьосана, потънала в изгнание.
Но често свидни сенки от тази страна
ми помахват отгоре в беда и страдание.

Дюла Ийеш
превод: Димо Боляров
ЛЮБОВ
Навън, в онази чиста есен, вятър бесен вече
разбишква мрачината, ето, вайка се и страда,
кипи и ври земята! Сякаш клетвопретъпници,
избутвайки се, облаците бягат по небето -

Георгий Граубин
превод: Марко Марков
Сестра ми, моята сестра,
в подреждането е добра.
Настъпва утро и настава
в дома ни страшна врява.

Алън Александър Милн
превод: Марко Марков
НА ЛЮЛКАТА
На люлката леко
излитам нагоре.
От мен са далеко
врата и прозорец.

Боян Ангелов
РОДИНА
Тя е стръмна пътека кристална,
по която се спуска сънят ни
и достига дълбоката тайна
за легенди
и образи смътни.

Николай Дялков
ВИНО ОТ ДИВА КЪПИНА
“Като дива къпина съм - ни хубост у мен, ни сладост…”
Маргарита Петкова
Не разбирам от диви къпини. Не разбирам от питомни даже.
Ако с тебе сега се разминем? Време е, значи, да ти го кажа:

Христина Мачикян
НИЩО НЕ Е НАУЖКИМ
Знам, творецо на думи
със сърце като огън,
непребродени друми
да те спънат не могат.

Йоан Нечев
ЕДИНСТВЕНИЯТ ВЪПРОС
Обърнах се към Слънцето веднъж
и го попитах що е дъжд.
Дъждът попитах никне ли тревата,
а пък морето - сън ли е земята.

Иван Енчев
Незавършена поема
1.
Защо кипим по този дълъг път? -
Застоят ни вони подобно блато
и само на една усмивка разстояние
попътни инциденти дебнат в упор:

Стефан Коларов
Витоша и нейният първенец Черни връх са неотделими от софийския пейзаж. Всяка сутрин, когато ставам, едно от първите неща, които съглеждам от моя прозорец е изваяният профил на планината и белочелия заснежен Черни връх.

Марко Марков
Най-важният свидетел на това, което вършим, е съвестта ни.
Някой живее. Някой живее в тревата, в цветето, в дървото. Помнете: някой живее в тях.
Страхът и жестокостта са родни братя, които се допълват взаимно.

Лозан Такев
През 1975 година в тайгата на Коми АССР върху белия лист останаха следните мои авторски редове:
„Едно момиче, цялото от сняг,
почука на прозореца ми днес…
То иде тука с приказния сняг
на северния руски лес…

Лалка Павлова
Иван Гранитски (поет, журналист, литературен критик, публицист и издател, член-кореспондент на БАН), е и доктор по философия, което подсказва, че в интерпретацията на произведения му трябва да бъдат потърсени и философските измерения на образите и идеите, положени в основата на неговите творби.

Юлия Дивизиева

1.
Фериботът разсичаше мастилените води. След него оставаше широка пенлива диря, над която кръжаха гларуси. Свечеряваше се.

Михаил Лермонтов
превод: Красимир Георгиев
16 октомври 2019 г. - 250 г. от рождението на великия руски поет
ПРЕКРАСНА СИ ТИ, РОДНА РАВНИНА
Прекрасна си ти, родна равнина,
и бурното ти време е чудесно;
пак сняг е, сякаш в древни времена
над хора и народи прежни блеснал…

Чарлз Дикенс
превод: Марко Марков
БЛАГОДАРСТВЕНА ПЕСЕН ПРЕДИ ОБЕДА,
изпълнена от диваците от людоедското племе
чум-чум по време на ритуалния танц край учителя
по латинска граматика, седнал в плетена кошница
и посипан с маисово брашно, преди да бъде изпечен
на огъня.

Георги Майоров
Сюрреализмът не е от днес, но сега времето го налага като мода. Той е отражение на затвореността ни в отвореното общество и е рожба преди всичко на виртуалния животовъртеж. Отвореният свят капсулира индивида.

Йордан Калайков
ЕДНА РАЗХОДКА
Попадам в градче, за което биха казали, че е от селски тип. Малки улички, разбити тротоари, от двете страни се редуват бакалници, баничарници, кинкалерия, железария и какво ли още не. Навсякъде щъкат хора, бързат за някъде, говорят си нещо, но отстрани прилича на надвикване. Никой никого не изслушва, приказват си едновременно, но се [...]

Драгни Драгнев
КУЛТУРА
За един, за друг казват, че е толерантен човек. Човек, който проявява търпимост към чуждото мнение. Либерал. Голяма душа. Покровител… Има сърце да помага на изпадналия в беда. Дружелюбен. Благ. Ласкав…

Валентин Найденов
Футболистът Осман ме срещна на моста. Отдавна не бяхме се виждали. И този забравен вече футболист беше пообиколил планетата. Той ми разказа за бедните иракчани. В Киркук му бяха ръкопляскали на името.

Георги Майоров
Всеки ден не се срещат стихове като тези от дебютната стихосбирка ,,Грехопадение” (2019) на младата поетеса София Милева от Хасково.

Нино Николов
Въвеждащи думи на преводача Нино Николов
на вечерта в Унгарския културен институт,
посветена на преводаческата дейност на Иванка Павлова
(19 февруари 2002 г.)

Скиталец
превод: Красимир Георгиев
ОТ МОЩНИТЕ ВЪЛНИ ИЗХВЪРЛЕН
От мощните вълни изхвърлен, невредим
на бряг скалист самотно аз пристигам.
Морето като орган пей победен химн,
гърдите му високо се издигат.

Скиталец
превод: Михаил Летов

МОРЕТО СПИ ПРЕД МЕН
Морето спи пред мен… На влажний бряг
Седя и чакам, с сълзи на очите.

Михаил Летов
1.
Доволни има много… Рой са по света
зидари на тъмата!
Но има армия велика на труда -
тя люби светлината…

Ваня Душева
Игрите предстоят.
Раздадени са ролите.

Красимир Власев
АНАЛИЗ НА СНЕГА
Снегът, валящ над българско не беше
различен от снега, валящ над турско,
но бе различен от снега,
валял над българско през турско.

Диана Димих
Из „Дива коза” (2019)
ПЕЩЕРА
Тъмна пещера съм.
Дълго си бродил -
в коренищата вход да издириш.

Петко Кицов
СЛОВОДЕЛЕЦ
„Не убивайте старият кон - той е знак,
и щастливец е, който намери подкова.”
Воймир Асенов
Има неща по-достойни и от победа,
когато те блъсне оня вятър прощален.

Христо Черняев
Неведнъж съм изкачвал връх Мусала. Неведнъж съм минавал през него от различни страни: от Боровец по река Бистрица; откъм Ястребец; откъм хижа „Заврачица” (по връх Манчо и Маришки чал); откъм хижа „Грънчар” (по тънкото било на Рила).

Иван Даренски
превод: Марко Марков
В ГРАДИНАТА
С нас ела в градината и ти.
Ще полеем всяко цвете,
ще му кажеме: расти!

Николай Огарьов
превод: Иванка Павлова
СТАРИЦАТА
Аз помня като в сън как в тази шумна зала
явяваше се тя, загърнала се с шала,
на белите коси с боне и всеки глас
заглъхваше, дори и внучките тогаз

Николай Огарьов
превод: Василка Хинкова
ПЪТ
Смътно през мъглата
месецът поглежда
и лежат полята
в ледена одежда.

Панчо Панчев
На 10 октомври 2019 г. си отиде писателят Панчо Панчев (дядо Пънч).
Поклон пред светлата му памет!
ЕСЕНЕН ПЕЙЗАЖ
Едно листо с въздишка се отрони
и трепна есенната тишина.

По повод Деньо Денев. „Листа и вятър”. Стихотворения”, С. , 2019 и Паруш Парушев. Открито море”, С., 2019
Панко Анчев
Деньо Денев и Паруш Парушев са стари мои приятели. Бил съм редактор на първите им книги, чел съм и съм препрочитал стиховете и прозите им, общувал съм тях много пъти.

Надя Попова
Минаха две и половина години, откакто тя тръгна без да сбогува с никого, а  все още не мога да повярвам, че оттук нататък ще говорим за нея в минало време. Калина Ковачева не само беше голям поет, но човек от рядък вид, такива почти не се срещат.

Любен Панов
„…Ще бъде направено ново покритие над гробницата под могила 31 А, а това над гробницата под Голямата Свещарска могила ще бъде ремонтирано. „За съжаление, все още не се знае кой следва да поддържа в добро състояние разкритите в резервата паметници.” - допълни археоложката.

Марио Мелендес
превод: Виолета Бончева
ЛОДКАТА НА СБОГУВАНЕТО
Аз съм детето,
което си играе с морската пяна
на безнадеждните морета.

Сирак Скитник
Из статията „Изложбата на „Родно изкуство”

… Иван Лазаров излага няколко групи глеждосана теракота.
Неговите търсения не изненадват.

Сирак Скитник

СВЕТЛИНА
Разкъсал вихрено одеждите на мрака
ще дойде той - сияние и младост!
Сред нощите отдавна чакания ден, -
ще дойде той, когато никой не го чака.

Тевкрос Антиас
превод: Димитър Дублев
ИЗ „ПОДСВИРКВАНИЯТА НА СКИТНИКА”
Тъй хубава е вечерта, тъй хубава и нежна.
Да легнеш можеш, скитнико, на пейката смирено.

Пол Валери
превод: Петър Велчев
Лазур!… Дойдох от ада, от мрачни пещери,
да чуя как прибоят в скалите звънко стене -
от здрача пак възкръсват триреми позлатени
и утринното слънце по мачтите искри.

Мария Пожарова
превод: Марко Марков
Работници си имам
и всеки е със име.

Георги Ангелов
ЛЪЧ
И се точи животът така
като бавно отиващ си спомен:
плясък тих на дълбока река,

Васко Попов
СЛЕД КОЛЕДА
на брат ми
Мрачно място е аерогарата -
тази тежка небесна врата,
през която с тъга за България,
емигранти се връщат в света!

Николай Дорошенко
превод: Дафинка Станева
Името на Шукшин изгрява в света така случайно, както имената на много други негови връстници, съставили ядрото на „селската”, а по-точно на руската литература от втората половина на XX век.
След като родният баща на Шукшин е репресиран, а вторият му баща загива във войната, не само учението в Москва, но дори авиотехникума [...]

превод: Румен Воденичаров
„На бъдещите историци няма да е лесно да се ориентират в масовото предателство на националните интереси от страна на управляващата класа, добрала се до властта  посредством разпадането на СССР. В историята няма нито един подобен случай на самоунищожаване на страна и култура.

Дулинко Дулев
УРОК ЗА ЖИВОТА
Учех веднъж дъщеря си на ум.
Казах й: - Кротка и тиха бъди!
Няма облаги в излишния шум,
сбирай трохи, но не сваляй звезди!

Пламен Георгиев
Най-трудно се прикриват с ядене човешките слабости.
Тези с тъмно минало нямат никога загар.
Понякога при заобикалянето на законите стават страхотни задръствания.

Мария Грубешлиева
Тръгнали Лиса и Меца,
срещнали Вълчо - кумеца.
Меца се кротко поспряла,
Лиса се хитро засмяла,

Георги Хрусанов
Първото условие в поезията е да бъдеш прост и искрен. Тъкмо такава е Мария Грубешлиева, която неотдавна се яви в нашия литературен живот.

Николаос Хагер-Буфидис
превод: Мария Грубешлиева
ВЕЧНАТА ИСТОРИЯ
„Отдавна трябваше да сложа края
на тая връзка… Дълго вече трая.

Цанко Церковски

***
Полско цвете аз набрах,
китка свих,
и на нея, не без страх,
дар пратих.

Христо Борина

ЛЕТЕН ПЕЙЗАЖ
От краища незнайни долетяло
сълзи набрани облаче изля -
и литна мълчаливо зад пригорье…

Андрей Андреев
КЪМ КОРЕНА
На Никола Радев
Към корена, брате - към Бога,
към къщата в зной и тревога,
към двора с прогнила ограда,
към притчите на листопада -

Карол Николов
КРЪВЕН ДАНЪК
Историята има дълга памет
за грабнати от майките деца,
заклети след това без жал в исляма
с невинните им български сърца.

Иван Д. Христов
Благовеста Касабова - „Споделено”, Изд. „Българска книжница”, София, 2019 и „В кадър”, Изд. „Захари Стоянов”, София, 2019.
Благовеста Касабова е виден литературен критик, литературовед, литературен историк и изтъкнат публицист.

Любен Панов
Ден като днешния, само че преди трийсетина години. Открили са лова за диви свине.
Комшията се връща от планината, разфасова своята част от улова и още същата вечер пъстролистата бреза пред входа събира на скара мало и голямо от петте етажа на панелката. Без един - Бончев.

Христо Черняев
През петдесетте години на миналия век така наречените модернисти и привърженици на свободния стих атакуваха римата, избягваха я, като я смятаха за закостенялост и за пречка при изразяването на мисли и чувства, но колцина от тези „новатори” виждаме днес на литературното поле.

Мария В. Николова
Едри капки дъжд се отцеждат с цвят на охра. Закъсняла роза разцъфна. Слънцето се скри под чадъра на облаците, изгубило сламената си шапка. Бягат по небето едри парцали раздърпан памук, сякаш плуват лодки наобратно.

Цветелина Александрова
Облегната на студената стена на малката църква, бабата отдалеч притегля погледите на минувачите. Като раково образувание се е сраснала за камъка. През зимата, обвита в шалове и одеяла, е огромен пашкул, от който стърчат два кървавочервени израстъка, протегнати напред. Главата й е опакована във вълнен шал чак до очите - сълзящи, избледнели почти до [...]

Анатолий Петров
Важно събитие се случи на стария ерген Васил Гологанов в навечерието на седемдесетгодишния му юбилей. В тотото улучи петица и получи над хиляда лева. В селската кръчма на съселяните си той даде разкошен банкет, на който чу пожелания, хвалебствия, приветствия, както да си намери и булка.

Динко Динков
Стоя и Никола изведоха децата на полето, разпрегнаха воловете, започнаха да жънат пшеницата и да връзват класове в ръкойки. Денят преди Яневден местните хора излизаха по нивите и изправяха по традиция направените снопове. За панаира към Обзор се стичаше народ от близките села да празнува с роднините си.

Мара Г. Райчева
откъс от спомен
Към хората на науката и изкуството Георги Райчев изпитваше голяма обич и почит. Когато станах негова жена, той бързаше да ме запознае с всички тези хора, които обичаше, към които изпитваше чувство на признателност и дружба: Антон Страшимиров, Николай Лилиев, Асен Златаров, Йордан Йовков и още много други, които станаха наши [...]

Кирил Маджаров
Снощи Снежко е затрупал
къщи, улици, дървета,
под стрехата той прогони
пак немирните врабчета.

Йордан Стубел
Горо, майко наша, пазви разтвори,
в твойте млади клони утрото гори.

Никифор Попфилипов
Овците отдавна се бяха прибрали и лежаха на открито търло в нивата. В единия й край, до височък слог, пращаше голям овчрски огън. Пламъците му осветляваха близките овци и припламваха в очите им, както и на сивия пръч. Той се бе излегнал на слога срещу огъня и спокойно преживяше.

Антонин Сова
превод: Атанас Звездинов
ЗАЛЕЗ
Излязох сред полето сам.
Тополите шумяха там,
денят отиваше към заник,
в тих стон се чуваха камбани

Енерика Бияч
превод: Елка Няголова
Докато житното зрънце
прораства във хляба
и в благия залък,
от топлата пещ на печката

Диана Буразер
превод: Елка Няголова
На клепача на спящата ладия
със навито крило,
до коричка от хляб,
изостанал от флота,

Георги Гривнев
***
Това бе сън.
И нищо повече.

Панко Анчев
1.
Литературата на 50-те години на ХХ век е най-слабо изследвана и най-неточно и едностранчиво оценявана. Тя остават някак „притисната” между размирните 40-те и все повече оспорваните днес 60-те години. Сенките на двете десетилетия я затъмняват и й придават второстепенната роля на междинно звено в литературния процес.

Вера Найденова
СЕЛО
Пътят за село минава през плантация от рози и ухае зашеметяващо, опияняващо.
Трабантчето се подрусва унесено.
Бели облаци плуват ожаднели от изгарящо слънце в синевата.
Първите къщи заприиждат бавно.

интервю и бележка: Георги Гривнев
С поета Юрий Воронов /1929-1993/ се запознах в Пампорово, където той прекара седмица по покана на Съюза на българските писатели. Поводът за поканата бе излизането на книгата „Забрава няма” на български език, в която са включени творби от известната му стихосбирка „Блокада”. „Книгата на Воронов след „блокадните” стихове на Олга Бергхолц [...]

Сергей Глебов
превод: Люлин Занов
СТАРЕЦ И ГЪЛЪБИ
Със смешна шапка, весели очички,
с усмивка своя детска на лице,
до порта старец ронеше трошички
и пълни с радост всякое сърце.

Веселин Ханчев
Един от най-значителните писатели на нашето време, една от съвестите на света, безсъмнено, е американецът Ъптон Синклер. Неговото огромно литературно творчество е изградено изцяло върху здравия поглед на едно голямо човешко сърце, върху копнежа му по едно истинско човешко, социално добруване.

Ъптон Синклер
превод: Гео Милев

Лежащ извън вълните на съня,
през цяла нощ аз слушах водний плясък
и биенето на едно стоманено сърце.

Едуин Маркам
превод: Гео Милев

ЧОВЕКЪТ С МОТИКАТА
Превит под тежестта на вековете,
на своята мотика се подпира
и взира се в земята той - с лице,
което отразява пустотата

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
* * *
Търново.
Този град трябва да се разглежда с жена. Той е чуден и невероятен като любовта.
… Още от рано папските пратеници са готови за коронацията. По дървения мост на Царевец към двореца се стичат хиляди хора. Самият дворец е изпълнен до краен предел като кошер.

Ангел Тонов
Из книгата „Константин Величков” (2015)
Константин Величков е не само активен общественик и политик. Той е инициатор и участник в създаването на множество просветни и културни начинания и закони, организира училища и културни институти и работи активно за културното развитие на своя народ.

Вера Найденова
***
Разплитат се дълги спомени,
старият дъжд рисува дъга,
замъглява стъклото на съзнанието.

Александър Блок
превод: Николай Хрелков
За доблести, за подвизи и слава
забравих аз през своя скръбен ден,
когато твоя светъл лик, поставен
на масата, сияеше пред мен.

Данте Алигиери
превод: Боян Дановски
Уви, въздишките на мойта гръд
се носят непрестанно към небето:
и моите очи, от свян, в лицето
на никого не смеят да се спрат.

Константин Балмонт
превод: Иван Хаджихристов
Сред гробище старо, пустинно, де всички погребах надежди,
там де ги погребваха нявга и брат ми и моят баща,
аз стоях под луната, далече разсребриха се бели одежди, -
ах, излезли из гроба надежди за последно прости със света.

Берта Йофе
превод: Марко Марков
ПРОИЗШЕСТВИЕ
Мисли Боря що да прави:
жабчето ще се удави.
Във водата хладна падна,
цопна, квакна и пропадна.

Людмил Симеонов
***
Колко мъничко ми трябва вече,
за да съм със себе си смирен:
топлина в студена зимна вечер,
хляб, със близки хора споделен,

Люлин Занов
БЪЛГАРСКА ХУБОСТ
Стройна като трепетлика
и със поглед на сърна,
самодива бледолика -
скромна българска жена.

Кольо Колев
МОИ БОСОНОГИ, ТОПЛИ ЛЕТА
Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.

Олег Назаров
превод: Румен Воденичаров
На 1 септември 1939 год. германските войски нахлуват в Полша. Два дни по-късно Великобритания и Франция, като съюзници на Варшава, обявяват  война на Германия. На 10 септември техния пример последват Австралия, Индия, Канада, Нова Зеландия и Южноафриканският съюз.

Борис Василев
Сиромах Данчо пак върна Сивушка и теленцето й. Хората не искаха да ги хранят без полза през зимата и даваха цена вече за смях. Реши да опита и другия пазар.

Борис Василев
Тая година безплатната ученическа трапезария се откри късно. Нямаше достаъчно средства, пък и бедните деца бяха много.

Борис Василев
Той се роди в края на зимата и израсна един на майка.
Дядо казваше, че другите кученца завлякъл някой пор. Не знам дали беше вярно, но малкият смучеше млякото и на братчетата си, въртеше къса опашка, която едвам се отделяше от тялото му, пълнееше и се лъскаше къдрав и кафяв, като същинско мече…

Борис Василев
Това лято, през една лунна нощ, по забулената планинска пътека за връх Ком се чу дрезгава кашлица. Изпод клоните изскочиха двама космати мъже с лули в устата, кожени чанти и дълги ками на поясите.

Александър Божинов

Недей плака, когато звън,
черковен, тъжен звън забие;
когато видиш нанавън,
на смърт че орляк чер се вие.

Иван Ст. Андрейчин

Аз зная мир, вълшебен мир, незнаен,
където любовта царува и сияй;
човекът там живей доволен и омаен,
за земния живот не иска и да знай.

Александър Фьодоров
превод: Иван Ст. Андрейчин
***
Ний днес ще теглим глад и мор
и утре - много дни наред.
Ще гледа майка ни с укор,
децата с нея ще реват.

Анри Барбюс
превод: Иван Ст. Андрейчин
Аз пиша ти - подслушва ме свещта,
обажда се часовника в нощта;
очи ще склопя несъмнено аз
и ще заспя със мисълта за нас.

Александър Гочев
Както и всяка друга професия, и тази на русофоба трябва да отговаря на най-основното изискване за всяка професия - тя трябва да дава възможност да се припечелва, за да може даден индивид да просъществува поне на физиологично ниво.

За кръглата годишнина на БНТ
Лозан Такев
Темата ми е кръглата 60-годишнина на Българската национална телевизия. Какви 60 години, какви пет лева, господин Кошлуков! Какъв демократ сте вие, аджеба? Или сте зле с аритметиката!

Димитър Никленов
От три дена пролетта надничаше с цялата си прелест и подканяше църневци да излязат на припек край дуварите на белосаните си къщи и да поизтупат студа от дългата зима.

Петя Цолова
НОЩ
В голямата къща на хората
като майчица стара
тъмнината тръгва на пръсти пак

Боян Йорданов
Видях го още щом започна да пресича по пешеходната пътека. Познавах го от казармата. Спи-спи, така му викаха. Фамилията му беше Спиридонов. Беше нисичък на ръст, но вървеше някак бавно и замислено.

Боян Йорданов
Докторът точно се загащваше, когато сърната изскочи. Пушката се намираше в краката му и нямаше време за реакция. Освен това позицията му не беше много чиста.

Димитър Хаджитодоров
Бунгалото се намираше под черничево дърво, на трийсетина метра от морето. Няколко крачки бяха достатъчни, за да излезем на черния поморийски пясък, недалеч от Калното езеро. Насреща, в лека мъгла, се виждаше старият Несебър.

Иван Захариев
ПРОБУЖДАНЕ
На Стефан Станчев
Вятърът целуна всеки клон
с дъх на буен, огнедишащ бранник
и понесе многогласен стон,
трепнаха напъпилите грани.

Калина Малина
Аз виждам моята майка -
пчелица работлива,
царица в свойта къща,
домовница щастлива.

Атанас Бакърджиев
Ако посеем ябълкова семка, какво ще поникне? - Ябълково дърво.
Ако посеем житно зърно, какво ще поникне? - Житен клас.
Ако посеем семе от тръни, какво ще поникнат? - Тръни.

Минко Неволин

ИЗ „СЛАВЕЕВА ГОРА”
В сърцето си аз пазя спомен скъп:
облакътил ръце над карабина -
страж бодър на заспалата дружина,
стоях на Странджа под столетен дъб…

Сергей Чалов
превод: Марко Марков
***
Сочна ягода - росица
рони сред тревите плам.
Рижа, сякаш е лисица,
е ела изгряла там.

Сергей Галбо
превод: Марко Марков
***
В гората - камък, ручей и лъчи,
не са ми нужни хорските очи,
на просеките ведрите ръце
в небето водят моето сърце.

Христо Черняев
В живота тя има много имена. Наричат я младост. Наричат я романтика. Наричат я подвиг. Нейният пламък е вечен. Древен - откакто се помни чрез нея човекът.

Христо Черняев
На Иван Кръстев
И аз в напреднали години влязох.
Сърце, нима затуй весден клониш ти
към свойто (както нявга дядо Вазов)
бащино огнище.

Мария В. Николова
ВЕЛИКДЕНСКО ХОРО
Не гледай ме, че кротка съм река -
аз влача брегове високи, тъмни.
Недей да хващаш моята ръка,
преди Великден да осъмне.

Драгомир Шопов
ПРЕДЕСЕННО
Есента още я няма,
а един жълт лист,
паднал на рамото ми,
ме подсети за нея.

Васко Попов
***
Преживяното отлита -
неизвестното остава.
Сняг вали. Изгрява жито.
Спомените остаряват.

Василка Петрова- Хаджипапа
ЖЕНИТЕ В НАШЕТО СЕМЕЙСТВО
Жените в нашето семейство
си отиваха винаги първи,
бавно нагазваха тревата
на своето мълчание.

Драгни Драгнев
ЖИВОТЪТ
Животът няма спиране… Хвърчи от радост… Стене…
Товарът му е тежък… С последни сили тича…
Огъва се… Скимти… Пълзи с душа ранена…
Ръце протяга - милост… Гневен е… Обича…

Филип Филипов
НОВА ГОДИНА
Под стъпките хрупти снегът.
Разкършвам рамене - че стина.
Нима?… Салютите ехтят!
Честита Нова ви година!

Радой Киров
Щом са сити
огласяват
пътищата,

Димитър Гундов

Зелени чудни ниви,
безкрайни равнини.
В средата път се вие,
изчезва в далнини.

Иван Арнаудов

МЪКА
Дотежа ми път неравен,
уморен склоних глава.

Стоян Дринов

***
Път далечен, вечно стръмен път
път на бури и тревога; -
аз обходих всеки негов кът
неведнъж се спирал в изнемога -

Илия Булев

НЕДЕЙ МЕ ЧАКА
Недей ме чака веч!
… Аз няма да се върна,
тъй както се не връща миналия ден;

Петър Велев Генов

***
Отдавна изчезнал е нощният мрак
и утрото с глас вдъхновен
е девствени химни запяло, но пак
е тъмно и глухо пред мен…

Иван Карановски
***
Тиха вечер надалече от очите ми те скри,
оттогава ти си моята най-хубава мечта;
за сърце ми беззаветна мъка се откри:
гасне то под сянката на горка самота.

Илия Еврев

Заваляха дъждовете,
дъждовете през май месец.
Та валяха два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.

Че придойде голям Осъм,

Творчеството на Георги Караславов и литературата от 30-те и 40-те години на ХХ век
Панко Анчев
1.
Преходът от 20-те към 30-те години на ХХ век в обществената история и в литературния процес е най-сложен и трудно обозначим, поради което не и изследван.

Иван Антонов
Усещаш ли как острието на длетото,
с което времето дълбае твойте дни,
се вбива в тялото, а в душата ти кълни
поредната надежда на живота?

Димитър Никленов
На моя внук Даниел
Разстоянието между Човека фигура и Изображението, което преследваше в мрачината на съня си, не беше далече, но и да искаше, не можеше да го докосне. Това видимо разделение го плашеше, той негодуваше и страданието продължаваше, докато се съмнеше.

Лозан Такев
Малкият екран станал голям… Кога се извъртяха 60 години пред очите ни? И сега една кръгла годишнина бележи празнично своя рожден ден.

Интервю на Татяна Любенова с Любомир Левчев
- Господин Левчев, Вашите “американски” стихотворения претърпяха отвъд океана две издания. Какво разбират американците от българската душевност, че толкова много ги харесаха?

Йосиф Леви
ЕСЕННИ ЛИСТА
Есенни листа, есенни листа,
цветове от жълто до ръждиво.
Слънчеви лъчи с бледа светлина,
хладен вятър в утринта мъглива.

интервю на Георги Н. Николов с поетесата от Австралия Станка Николова
- Таня, ти отдавна живееш в Австралия. Как изглежда от това далечно разстояние днешна България и с какво е известна тя там?

Иван Мирчев
МАМА
Дъхът на мама всеки ден витае
зад прага на затворената стая,
в долапите с печалните врати,
навред край нас из въздуха кънти:

Ранни стихове
Александър Геров
Последните цветя слана попари -
таз сутрин рано всичките срази.
Над тях във наща, тихата градина,
днес ронят сълзи белите брези.

Борис Василев
Легенда
Живял някога Пали Иван. Хорската омраза сушела дори жената и децата му, зарад подпалените от него къщи и плевни.

Никола Ракитин

БУРЯ
Кат домакин дома си рано стигнал,
разпрегна слънце огнена кола;
ей, вятър-скитник прах из друм задигнал
задава се из стъмнени поля.

Любомир Дойчев
В джунглите - далечни, чужди
без лишения и нужди,
си живееше щастливо,

Лев Николаевич Толстой
басня
Задавил се вълкът с една кост и не можал да я изкашли. Повикал той щъркела и му казал:
- Я виж, щърко, твоята шия е дълга, пъхни главата в гърлото ми и извади костта, пък аз ще те наградя.

Иван Нeнов
В могила край самоковското село Доспей е затрупана църковна утвар, а може би и част от ръкописите на патриарх Евтимий отпреди падането под турско…

Иван Кръстев
Ти пишеш, че си мислила за мен
и тихо над портрета ми си плакала,
когато нея вечер уморен
със тежък грохот ме отнесе влакът.

Христо Черняев
През 1946 година в гимназиалното училище в град Бяла, Русенско ни дойде нов учител по литература.

Иванка Павлова
- Каква ли е тази птица? - пита Васко и сочи с глава към площада. Проследявам погледа му. Пред павилиона за закуски нервно пристъпва от крак на крак висок мъж с куфарче, по сако в юлската жега. В малкия град всеки новодошъл привлича вниманието.

Йовчо Савов
СЮЖЕТ ЗА МАЛЪК БАЛКОН
Не ми е съседка, но ми се мярка високо отсреща.
В град, който е с проба пет алкохолни промила,
тя живурка все някак и едва ли се сеща,
че някой я гледа от термитника, който ни смила.

Атанас Капралов
Издебва ме взривоопасна възраст,
когато детонатор е скръбта…
Минирани сърца край мен се пръсват,
а моето сърце им е целта:

Лалка Павлова
Личността на Елин Пелин винаги е предизвиквала интерес у интелигентния българин поради необичайното съчетаване на несъвместими по същността си лични приятелства, обществено-политически възгледи и специфика на творческия му подход при отразяване на действителността.

Георги Н. Николов

Две енергични жени, Лора и Мари, си дават трайна среща в новия роман на Детелина Барутчиева „Купонът е тук, скъпи Питър” - изд. „Изток - Запад”, С., 2019 г. Те са журналистки и това е единствената допирна точка в съдбите им.

Жеко Христов
РИСК
Аз пътувам сред звездите
и ги назовавам
според светлината им.

Жеко Христов
***
Беше някога:
с тракийските деца
тичах из зелените дворове
и събирах в шепички дъжда.

Жеко Христов
ЛЯТНА БУРЯ
Два облака се гонят
по хълмовете на небето.

Георги Райчев
1.
Пиша, за да задоволя една вътрешна нужда или за да кажа една истина. Всяко мое произведение е преди всичко проблем за самия мене, който чувствувам нужда да си разреша.

Иван Кирилов
Отидох да диря учителя си Милан Радивоев, да му кажа, че няма да бъда в училище една седмица, защото ме викат да плевя по нивята.

Христо Цанков-Дерижан
БУРЯ
Дъжд и вятър. Вой.
Удря във стъклата.
Колко, Боже мой,
святкат небесата!

Иван Хаджихристов
Косите червени низпадали
по нейната мраморна плът,
очите й странно блещят -
и сякаш те тайно са страдали.

Васил Ив. Стоянов
Извинете, няма време,
аз отивам надалек,
трябва житце да сбереме,
че ще дойде зима, сняг.

Златимир Коларов
- На двадесет и една се върнах от казармата - млад, буен, ненаживял се - заразказва той. - С жените не ми вървеше - слаб съм, нисък, леко кривоглед. Първата, която ме погледна ми взе акъла. За месец се ожених, след година се роди синът.

Златимир Коларов
На жените, които са ме обичали и които съм обичал
Вратата се отвори с трясък и в кръчмата влезе продавачът на стъклените статуетки. Познах го по черните очила и широката лента на челото. Държеше сгънати брезентовата маса и брезентовия стол. На гърба си носеше раница с цвета на масата и стола.

Ангел Христов
Беше ги видял в очите й, лъчите, които никога не чезнат. Въпреки болестта и притъпените от лекарствата болки, те сияеха дълбоко в нея, съхранявайки някакъв неясен за него спомен.

Любен Панов
Темата на родната журналистика за Силвия, която се върти от две седмици насам, още е гореща.
Онази Силвия, на която ако преместят работния стол от едното кюше на другото в същата стая, една чужда нам радиостанция започва да плаче досущ като чудотворната икона в манастира „Свети Спас”.

Марко Марков
НАШАТА НОВА ДРАМА
Криви круши вече няма.

Марко Марков
есенни стихове за деца
СЕПТЕМВРИ
В небесата, чистите,
ще се ронят листите
трепетно, без звук.
Кой ще дойде тук?

Валентин Рошка
превод: Марко Марков
Що за чудо чудесия -
що за бръмбар гиздосия:

Цанко Н. Цанков
СВИРКА ПИСНА
У горица
край речица
тъпан думка.

Хайнц Kалау
превод: Георги Ангелов
МЕТОДЪТ НА СЛАВА
Когато моят приятел Слава от Новосибирск,
строител, студент и поет,
трябва да вземе решение, да кажем,
да бъде ли строител

Гюнтер Айх
превод: Георги Ангелов
ОТ ЩАСТИЕТО
От щастието
остават само два папагала
в телефонните будки.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Преди повече от три века на зеленото гробище на приюта “Свети Дух” в Берлин имало три великолепни стари липи. Те били толкова големи, че покрили гробището с преплетените клони на огромните си корони като гигантска арка.

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Емил Пиер

Нима щеше да е справедливо Господ да осъди човека на щастие?
(Отговор на римските богослови на възражението за Първородния грях)
Източна зора къпеше в червено гранитните скулптури на фронтона на Официала (1) в Толедо и открояваше сред тях  Кучето-стиснало-със-зъби-горящ-факел, герба на Светата Инквизиция.

Йоханес Бехер
превод: Петър Велчев
СОНЕТЕН ТРИПТИХ
СМЪРТТА НА ГЬОТЕ
Очите му засенчва козирка.
Вън свети слънцето на март. Мирише
на пролет… И трепереща ръка
повдига Гьоте. Почва той да пише.

Стефан Георге
превод: Емануил Попдимитров
***
В буйния вятър
моя въпрос бе
сънна мечта -
твойта усмивка