Елка Няголова
КЪСНО
…В мига, когато се учех да дишам,
а високото ме задъхваше;
Когато в бездната не виждах нищо,
а зад мене спореха влъхвите;

Мюмюн Тахир
Обявил си война на жанровете, ми каза  един писател, след като прочел някои от произведенията ми, и допълни, че има някакъв първичен синкретизъм в моите работи - публицистиката се разкъсва от белетристични елементи, а в чистия разказ има опит за фрагментирано инжектиране на чисто философски послания.

Румен Стоянов
Отдавна, вече години много, възнамерявах да напиша долните редовце. И все не го сторвах. Обаче, ради възраст, няма за кога да го прехвърлям и най-подир ще изложа онова,

Румен Стоянов
Подир славния и героичен 10-и започнаха безчет какви ли не преобразования в какво ли не, включая езика наш насущний: върху него рукна потоп излишни чуждици, главно английски.

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Не си го представяте вероятно,
но тук,
пред моите очи

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Забелязах това преди много години и не му придавам голямо значение, дори никога не ми е хрумвало да пиша за това, защото идиотизмът е много непривлекателна тема сама по себе си, а още повече когато този, който разсъждава по темата, сам е идиот.

Любомир Духлински
НЕПОСТИЖИМОСТ
Не хвърляй ключа
за живота си
под изтривалката.

Румен Стоянов
Всеспасителят е рекъл: „Обичай ближния си”. Защо именно туй слово, а не примерно тебеподобните, човеците, всичките? Ближен изхожда от близо, сиреч някой близо до теб. Разбира се, в духовен смисъл ближен не значи непременно той да стои току до твоето коляно.

Достоевски - „Бесове”
(фрагмент)
Илиан Генов
Има разбиране за „Бесове”, като социалния роман на Достоевски, в плана на знаменитото петокнижие. Вероятно заради това, че екзистенциалната природа на неговото творчество третира човека в плана на обществената му същност в тази книга, по-целенасочено.

Пеньо Йовчев
Спомените са естествен повик да доразберем случките и събитията, станали около нас назад във времето - кога като близки наблюдатели или неволни съучастници - някои от тях съдбовни за едни, забавни за други, неравнозначно значими за историята, но все пак история.

Иван Волосюк
превод: Елка Няголова

МАЙКИТЕ
Аз живея за Словото. Ни на живота, ни на смъртта се радвам.
Не съм казал и нищо все още, не успях, ала чакайте моля ви!…
А към вечния студ все ме водят - защо ли?! - и кикот, и смрад.
И какво от това, че аз не живях - поне вие живейте на воля!

Ина Крейн
Валентин Евстатиев. „Ръцете помнят”, издателство „Фараго”, 2022 г.

Новата стихосбирка на съвременния български поет Валентин Евстатиев, продукция на издателство „Фараго”, съдържа осемдесет стихотворения в три части. Като етапите в един човешки живот.

Иван Есенски
Не само е оправдано - задължително е едно такова изследване да започне с исторически преглед - с краткото въведение на своята монография  „Епическият монумент на свободата в романа „Войната свърши в четвъртък” от Неда Антонова” Лалка Павлова поставя началото на една класическа формула,

Петър Андасаров
Из „Прелиствам времето” (2021)
С ТЕБ ЗАВИНАГИ
Калинка гледам как превзема
изправения цъфнал слънчоглед.
Ту пада с болка, ту с мъка се въззема
и тръгва пак мъчително напред.

Янчо Михайлов
- Да, дядо владика! Както кажеш, владико! - така отец Евдоким подкрепяше винаги архиерея си. В редките случаи, когато се налагаше да изкаже свое мнение, усетеше ли, че то се разминава с виждането на владиката, той тутакси нагаждаше мнението си към това на митрополита:

Николай Гюлев
Повестта на Марко Марков е истинска находка и сполука не само за автора, но и за литературата, отразяваща борбите на българския народ срещу поробителите - наши и чужди.

Людмила Снитенко
превод: Елка Няголова
На В. А.
След брезата посади ти вишна
и синовно често я поливаше,
там, до входа, че цвета да вдишваме
в чест на тези, дето в бой загинаха.

Янош Аран
превод: Александър Муратов
Хей напред, а не назад вървете!
Все напред през кървави полета,
че победа тука разцъфтява
като цвете из пръстта корава.

Любомир Духлински
Преди години, по време на втория си мандат, президентът Георги Първанов обяви, че се свикват първите държавни мъже, за да обсъдят въпросите на демографския срив. Като деликатен човек, президентът избегна точната дума - демографската катастрофа. Това е точната дума!

За сборниците с разкази „Лъх от тих вятър” (2020) и „Хлъзгаво време” (2022) на Янчо Михайлов

Елена Алекова
Национален литературен салон

Иван Антонов
РЕКВИЕМ
Отвъд далечни разстояния,
отвъд отминалите времена,
със незараснала все още рана,

Иванка Павлова
От надвисналото ноемврийско небе се изцеждаше дребен противен дъжд. Влагата проникваше до костите.

Владимир Фирсов
превод: Красимир Георгиев
В ЗАЩИТА НА СВОЯ САМОВАР
(Шеговито)
Колко са възкъси
нощите през юли!
Сутрин над морето
дим разстила вар.

Георги Гривнев
СПОМЕН ЗА УСИН КЕРИМ
„- Приятелю, сред толкова много класици,
сред толкова поети вдъхновени,
едва ли някой ще запомни
едно наше стихотворение.

Владимир Бояринов
превод: Елка Няголова
ТВОЕТО ИМЕ
Ако било е,
става трева,
става рябина.

Виолета Станиславова
Когато пътуваме с влак из непознати предели, от прозореца виждаме къщи, накацали като ято птици върху някой топъл хълм, с позлатени от есенните отблясъци прозорци. Учудваме се на тяхното учудване, с което оглеждат пътниците, допрели чела на стъклата.

Бележки по повод няколко нови книги на български автори
Панко Анчев
През последните две десетилетия по-малко се занимавам със съвременната българска литература. Стана трудно да следя изявите на писателите, както и статиите и рецензиите на критиците за тях; по-рядко анализирам проблемите на литературния процес, неговите главни акценти, новите явления.

Иван Карановски
„Огнената птица”, „Игра на сенките”, „Къщата на последния фенер” създадоха име на добър разказвач на младия автор.
Новата му книга „Автомати” затвърдява това име.

У ДОМА
електронна книга
Татяна Любенова

90 години от рождението на Георги Струмски
Продрум Димов
Септември 1999 година. Велин Георгиев ме покани на премиера на поредната си книга в Столичната библиотека. С тази благородна задача се беше заела Елена Алекова, журналистка по това време във в. “Български писател”.

Любомир Духлински
„Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…”

Иван Нечипорук
превод: Елка Няголова

АКО ОЦЕЛЕЕМ
Ако този огън преживеем
дето с плътен дим така тежи,
спомена за пролетта беззвездна,
и гнева, изригнал в тъмна бездна…

Елена Алекова
ЕСЕНЕН ДЕН
Вълшебен ден, през който
не знам какво се случва,
но е вълшебно всичко
наоколо, дори

Любомир Духлински
Не знам защо, но в съзнанието ми бившият премиер Петков и вицето му Василев винаги са ми приличали на незабравимите герои на Илф и Петров Остап Бендер и Шура Балаганов. И винаги съм се удивлявал как могат толкова нагло да лъжат.

Красимир Власев
***
Светът
отдавна не прилича на себе си.
Улици забравили имената си,
фасади вземащи се на сериозно,
разкъсани от противоречия хора,

По повод материала на г-н Панко Анчев, публикуван в „Литературен свят”, бр. 152/2022
Ангел Христов
С любопитство се запознах с мнението на г-н Панко Анчев за литературните конкурси и тяхната роля в съвременния литературен живот. Интересът му към този род литературна дейност в полза на обществото е похвален, но не това ме предизвика към задочната дискусия,

Ангел Христов
Денят и нощта не са отрязъци от времето, те са две птици, които в своя полет ни правят съпричастни към същността на живота, към неговия блясък и неговите сенки.

Иванка Павлова
Детето беше облечено в евтин, малко поокъсял и широк в кръста панталон. Може би затова изглеждаше така слабичко. Светлите коси, завързани с ластик, се виеха на златисти пръстенчета край челото и по дългото и тънко вратле.

София Милева
СОЛЕНО
Татко си отиде със лалетата.
Неговите. Кървавочервени.
Аз се давя и осъмвам в пепел.
Мъртво е и живото във мене.

Стефан Страшимиров
Радостина бе красиво, будно момиче, произхождащо от бедно селско семейство, която бе имала редкия шанс да специализира екология в Тулуза. Нейният професор си въобрази, че приличала на починалата му наскоро от коварна болест дъщеря и настояваше тя да остане във Франция като негова асистентка.

Николай Николов
Отминаха 105 години от избухването на Великата Октомврийска социалистическа революция - събитието, ознаменувало началото на най-светлия период в познатата ни човешка история, дарило справедливост на угнетените и гордост и самочувствие на трудовия народ.

Николай Николов
Прегледах по диагонала вътрешнополитическата хроника. Не че на умъртвената територия BG може да се случи нещо ново - просто не искам да изпадам в информационен вакуум, тъй де - проявих гражданско любопитство, колкото да се уверя, че няма повод за оптимизъм.

Трендафил Василев
МОМИЧЕ В ЦЪРКВА
Сред богомолци смирени - бледоръко момиче…
Свещта си припалва, молитва шепти.
Духът му болното тяло съблича
и през купола нейде далече лети.

Георги Майоров
Широколъшкият говор отдавна привлича вниманието на филолози, лексиколози, учени и ценители на благозвучната българска реч. Интересът се подхранва и от многото старобългарски думи в него като „жорда” -  върлина; „строга” - лека преграда с жорди като пропуск към двор;

Иван Енчев
Тук съм! След дългото изкачване с колата по тясното шосе завой подир завой, все нагоре и нагоре към самите дълбини на планинските небеса, аз пак съм тук! Прекосявам пеша на шир и на длъж неповторимата местност Кръстова гора.

Мария Маринова
КАКВО Е ЩАСТИЕ
Често ме питат дали съм щастлива.
Щастие как и къде се открива.
Ами, че то си е толкова близо -
в моята стая всеки ден влиза.

Димо Троянов
Търпеливо изчаквах автобус на спирка на обикновено нередовният столичен градски транспорт. Най-после тромаво се зададе. Бяхме се насъбрали доста чакащи.
Качихме се след продължителното чакане. Не беше препълнен, но имаше и правостоящи. Добре, че беше лятото, та поне нямаше как да е студено вътре.

Гюлшен Алиева
В памет на братята ми Диндар, Али и Сербедар
Сега и тримата лежат в една мера
като далечен, като пресен спомен
о, мои братя, кръв от мойта кръв
сега ви правя по свищовски помен

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
1.
Не си ми майка, дете си, помни.
Красив е споменът като дъга.
Ти милваше ме от пелените.
Оттук нататък аз ще те галя.

Любомир Духлински
Село, село, мило село, за съжаление ти още си живо…
Цветанка Христова
Първа част: Брадва в корена
Колчем се зададат избори, а това шоу напоследък дотегливо редовно взе да ни се случва, толкова пъти знайни и незнайни юнаци, решили, че могат да внесат ред в бъркотията на родната икономика,

Георги Майоров
Краеведческите изследвания през последните десетилетия придобиват все по-широк размах и умилно уважение. Ето защо похвала заслужава и появилата се книга „Из миналото на Върбово” (П-в, УИ „Паисий Хилендарски”, 2018) на проф. д-р Стоил Миховски.

Панко Анчев
Конкурсите и наградите са комай единствените белези, че все още мъждука някакъв литературен живот.

Ботьо Буков
Из „Вятърна поща” (2022)

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Денят, узрял в една безсмъртна пъпка,
взриви леда на сивия ефир.
Око, буди се! Разтреси ме, тръпко!
Надеждо, дай на грешника си мир!

Мима Христова
Валеше. Тихичко. Като шепот. Като заупокойна молитва за любовта. Не, не онази любов между мъж и жена, не. Любов свещена, чиста и единствена, такава каквато можеше да съществува само между майка и син.

Силва Василева
„Ако имам куража да се представя сега, правя го със съзнанието, че се отдава почит не на една отделна личност, а на един голям колективитет, от който и аз съм част. Аз съм звено от една дълга верига.

Писмо от Енрико Дамиани до Георги Домусчиев
Рим, 20 ноември 1927 г.
Любезни г. Домусчиев,
Чрез нашия общ приятел Ракитин изпращам Ви, не знаейки точно Вашия адрес, моите благодарности за приятелските Ви поздрави и за добрия Ви спомен за мене.

за книгите на Янчо Михайлов „Лъх от тих вятър”, 2020 и „Хлъзгаво време”, 2022, изд.„АртГраф”
Владо Любенов
„Човече, нека прегори
и в тебе жаждата за слава -
невероятно е дори
какво спокойствие настава!”
Валери Петров,( „Спокойствие”)

Людмила Данаилова-Присадашка
Трудно се пише за близък човек. Спомените за брат ми са толкова много, толкова скъпи, че ми се струва, че мога да изпусна нещо важно, съществено, което би се отразило на същността му.

100 години от първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!”
Елена Алекова
През 2022-а се навършиха 124 години от рождението на Христо Смирненски и 100 години от първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!”. Поетът е роден на 29/17 септември1 1898 година, а книгата излиза в началото на март 1922, като до края на годината, предвид големия [...]

Петър Анастасов на 80 години
Лалка Павлова
Понятието „Балкани” не е само географско, назоваващо Балканския полуостров и държавите на неговата територия.

Станислав Куняев
превод: Марко Марков
***
Пред чашата гореща водка
с печал, която не разбрах,
изрече тази поговорка
другарят, тесноок казах.

Стефан Продев
Вестта ни зашемети. Веселин Андреев, нашият Веселин, вече не е сред живите. Страшна вест! Смелият, достойният, чистият човек повика сам смъртта, за да докаже, че няма нищо по-велико на този свят от съвестта.

Иван Есенски
Изписах се. Излюбих се.
Изпесних се.
Което ме боля, се изболя.

Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
* * *
Усещам пак -
сърцето ми си е останало дете,
което иска да си поиграе със небето.

Красимир Власев
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЖИВОТНИТЕ
Хората по света вече разбраха,
че правителствата ги лъжат.
Скоро това ще разберат и животните,
чиято еволюция вече надрасна

Ивайло Диманов
ОБЩЕСТВОТО НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ПОЕТИ
Денят се шмугна в претъпканото метро,
белязан от хищната челюст на мрака.
Проблясваше долар от чисто сребро
над Сентръл парк, в звездната арка…

Силва Василева
ДАРБАТА, НАРЕЧЕНА ЛЮБОВ
Не се оплаквай в себе си дори!
А благодари -
……………………
че дарбата ти се наричаше любов

Иван Джебаров
Преди години познавах един мастит политик, който много обичаше да дарява. Посети, да речем, някое училище във връзка с празник, забележи дете с по-стари обувки, вади двадесет лева и вика на всеослушание: „Вземи и ги дай вкъщи да ти купят нови маратонки!”

Или защо направих тази книга за поета Васил Аврамов
Светла Девкова

Не познавах до тази пролет поета, който винаги след името си пише „от гр. Левски”. Името на града, в който съм отраснала, привличаше погледа ми, а стиховете просто ми харесваха. Хармонираха със спомените ми, когато бяха по-конкретни, или със светоусещането, когато темата беше с такъв характер.

Любомир Духлински
В девети клас на гимназията класен ми беше преподавателят ни по история - Константин Нинов. Когато си попълвахме бележниците в началото на година, винаги го питахме едно и също, макар да знаехме предварително отговора от по-големите класове.

Вероника Иванова
Колата се изкачваше трудно в летния ден по пътя към манастира. Марина гледаше през предния прозорец, но не виждаше пътя. Главата й се въртеше, ушите й шумяха, сякаш се намираше не на прашния родопски път, а на дъното на океана.

Юлиан Тувим
превод: Кирил Делчев
ОДИСЕЙ
Нощта е дъжд зачернил и щорм мастилен вилнее,
небесата изливат тъмни, мътни порои.
Вържете ме за стената с връв, приятели мои -
там, на двора сирена жестоко, протяжно пее.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
1.
Кой е този ангел?
Възможно ли е Хомутов, който никога не е посещавал майка си, носещ в джоба си огромни за онова време пари, да е решил да ги даде на този, който има най-голяма нужда от тях?
Катастрофално е, че парите са нужни на страдащите от махмурлук: казват, низината на живота печели.

Вероника Иванова
ТРЕВОГА
Защо са тъй разтревожени чайките
в това ослепяло от синьо небе.
Дали, защото усещат, че някъде
тихо плаче дете.

Вероника Иванова
Методи обичаше да си слага памук в ушите, едно за да не чува крясъците от съседната стая, когато родителите му се караха, друго, защото когато го направеше, те започваха да бучат и той си представяше, че е под вода.

Вероника Иванова
В малкото градче не се случваше нищо особено през повечето време, животът си течеше бавен, монотонен като водите на голямата река, която минаваше край него, и която лятото правеше невъзможно съществуването на хората, за сметка на това на комарите.

Ангел Христов
Подхвърлената в общественото пространство идея за десетгодишна забрана на празниците в най-добрия случай трябва да се възприема като първоаприлска шега.

Петя Цолова
„Преди залеза” е озаглавила своята най-нова книга поетесата, преводачка от трудния за нас унгарски език и университетска преподавателка Иванка Павлова.

Виолета Станиславова
Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”
„И принуждаваше всички, малки и  големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата им или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото [...]

Любомир Духлински
Беше време, когато мнозина в България се правеха на руснаци. Половината от управляващата върхушка тогава говореше на шопски диалект, а другата половина с подчертан руски акцент.

Йото Пацов
Никой не става такъв, какъвто иска.
Знам ли какво са мислили мама и тате, ама ето - нито ръцете ми са ръце, нито краката ми са крака, нито главата ми е глава. Недъгъв отвсякъде. Децата ги е гнус от мен, големите ми се подмазват, не виждат, демек, че съм сакат и нефелен, правят се, че [...]

Лозан Такев
СРОК ЗА ГОДНОСТ
Господа, ето, време е вече
да поставим и вас на кантара.
Срок за годност отдавна изтече,
господа и до вчера другари.

Надежда Станилова
ЕСЕН
Вятърът снага разкърши -
идва есента.
В дълга върволица бързат
птичите ята.

Тихомир Йорданов
Още Иречек подхвърля мисълта, че наименованието Варна е резултат от мета-теза в думата вран (черен). Тази идея се подкрепя и от проф. Веселин Бешевлиев.
По  време на студентстването ми моят професор Стойко Стойков твърдеше същото, а след него и цяла върволица изследвачи.

Калин Михайлов
ОТНОВО ЗА БРАДАТА МИ
На път съм към шейсет - невероятно!
Още преди десет някой предполагаше това,
но тогава бе в брадата ми вината -
днес и без брада натам вървя.

Лъчезар Лазаров
Напредвам бавно по каменистия и здрав път към старото селище, наречено Завидовци… Отдавна този живописен южен склон се обитава от малцина наследници на старите местни родове.

Ахмет Емин Атасой
Из „Живот на кръстопът” (2022)
***
връстници мои, приятели и другари от детство
настръхвам от камбанен звън и от гласа на имама,
защото смъртта не гледа нито сан, нито богатство…
а повежда жертвите си към своята бездънна яма.

Назъм Хикмет
превод: Кирил Делчев
Оловен въздух ни гнети!
Крещи,
крещи,
крещи!

Банко П. Банков
Денка Илиева, „Пролетна трева”, Изд. „Захари Стоянов”, 2019

Денка Илиева е от поколението талантливи съвременни белетристи, които пресъздават с дълбоко познаване и емоционална привързаност състоянието и проблемите на българското село, бита и стремежите на жителите му в годините на прехода.

Кирил Делчев

КОГАТО
Когато ти е много тежко,
когато в мъката си сам,
а сетната фатална грешка
е разрушила твоя храм;

Сара Тийздейл
превод: Кирил Делчев
Ще ръми нежен дъжд, ще ухае на пръст,
ще кръжат чучулигите в полет чевръст;

Любомир Духлински
Страшна е за поробения народ 1771 година. Чумна епидемия обхваща почти цялата разлагаща се османска империя и унищожава много цветущи селища. Тя не отминава и село Знамет, разположено на стратегическия римски път от Одесос за Рациария. Това е днешното село Крушовене.

Мария Маринова
ВЛАСТ
Живея без признание и слава,
без връзки и протекции за мен,
ни власт, ни постове познава
безличният ми, неизвестен ден.

Лалка Павлова
Понятието „живот” трудно се поддава на определяне поради спецификата на неговата енигматичност и трансцедентност. Най-общо казано, той е онова свойство, което отличава активните организми от неорганичната материя.

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева

1.
Всичко отминава.
На последното събрание на колхоз „Гривени” пийналият пазач Прошка каза, сочейки с пръст президиума:

Максимилиан Волошин
превод: Красимир Георгиев
ТУ БЕ МОМИЧЕНЦЕ, ТУ БАБИЧКА НЕВЗРАЧНА
Ту бе момиченце, ту бабичка невзрачна,
ту тъжна, ту засмяна - ти към мен летя:
ту искаш стихове, ту ласки, ту играчки,
в замяна даваше ми нежност и цветя.

Панко Анчев
1.
Според Иван Хаджийски българският капитализъм се ражда в разпада на задругата.
А задругата се разпада под напора на външни и вътрешни сили, произведени от появата на новите икономически отношения.

Людмил Симеонов
МОЛИТВА
Благодаря за хляба и солта,
за виното благодаря ти, Господи,
за твоята безкрайна доброта,
с която милостиво ме докосна

Румен Стоянов
Неделя последна от септември. Чудното село Драганово. Богослужба в православната черква „Свети пророк Илия”. Двама свещеника, единият инок, певица. Богомолец един: моя смиреност.

Лияна Фероли
Каквото и да търси под „земята” археологът на самия себе си, го намира в своите небеса
Иван Митев е писател, пътешественик, минералог. Член е на Съюза на българските писатели и на сдружение „Клуб на лапидарите в България”.Специализирал е източна медицина и философия в Китай и Тайланд.

Юлия Момчилова
Брезата жълти листа зарони.
Вятър задуха и ги подгони.
Хукнаха те по пътеката сива -
цяла компания щура, бъбрива,

Красимир Симеонов
ЛОШИТЕ ПОЕТИ УМИРАТ ДЕБЕЛИ
Вече сто години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.

Димитър Хаджитодоров
Няколко разказа на американската писателка Юдора Уелти, достигнали до нашите широти, съдържат повтарящ се елемент.

Елена Петрова
Вятърът заговаряше всички. Убеждаваше ги, че лятото е тръгнало с птиците на юг. Шепнеше на Есента как да подмами хората така, че всеки да се скрие като охлюв в черупката си. Но имаше и други, които така и не искаха да си тръгнат от морето.

Силва Василева
Мара Белчева - вдъхновена от любов

„Крада” заглавието на стихосбирка с любовна лирика, в която преди повече от 20 години прочетох стихове, които ми помогнаха да срещна и разпозная една по-различна и някак много по-близка ми Мара Белчева.

Виолета Станиславова
Из „Души, самотни скитници в безкрая” (2022)
ИЗГРЕВ В СОЗОПОЛ
Сутрин е.
Навън отново слънцето блести.
И този ден ще бъде зноен и греховен.
Във пристанището като разтопен метал водата тежи.

Виолета Станиславова
Из подготвената за печат публицистична книга „В центрофугата на битието”
Всички вече знаем и разбираме, че на планетата Земя се води битка за духовното оцеляване на хората. Битка за техните души. Но смъртоносното острие на глобалистите-сатанисти  най-яростно е насочено към душите на вярващите в Бога християни, които са около два милиарда по света.

Светлана Йонкова
Из „Слънце преди изгрева” (2022)
МОНОЛОГ НА ЛЕВСКИ
Нямам гроб, ала чий е проблемът? - погребват ги мъртвите,
а пък аз имам толкова работа още за вършене…
Оставете поп Кръстю на мира! Предателя бъркате -
пък дори да не бъркате, само ръцете си бършете…

Виолета Станиславова
Прозрачните води на тревненската река отдавна са измили кървавите следи на въстаническите дружини. Ехото от пушечните изстрели и виковете на въстаниците са се удряли в причудливите форми на планината. Манастирът „Свети Арахангел Михаил” е легнал върху възлестите й длани.

интервю на Лияна Фероли
Колкото повече причини има за будене, толкова и повече нови будители ще се раждат

Толкова много години вече празнуваме Деня на будителя, но без да се замисляме особено за неговата същност. Гледаме на него като на част от някаква празнична програма, а не като състояние на духа, което носим всички, но рядко го [...]

Ангел Д. Дюлгеров
ИЗКУСТВО
Усмивка на чаровник с неотразима ловкост.
И поглед - присмехулство и искреност събрал.
Пораснали деца - как дебнем всеки фокус!
Но в гълъб се превръща измачканият шал.

07.11. 2022 г. - 2 години от кончината му
Иванко Маринов

ПАМЕТНИК
Без първи сняг и първи скреж…
И с цвят на камък воденичен
е паметникът в Букурещ,

Пламен Георгиев
Политиците, за да се обединят и подадат ръце, трябва да ги извадят от джобовете ни.
Дори да е глас в пустиня, пак ще го купят за изборите.

Виолета Станиславова
Славна и мрачна била епохата на турското робство. Епоха, в която нуждата да се запази жив българският дух била от съдбоносно значение.

Виолета Станиславова
Вратата на килията се отвори. Пламъкът на свещта се огъна. За миг сякаш се отдели от тялото си. Озари бледото лице на мъж, наведен над книжата. Влезлият сведе глава. Тихо забърза към масата. Остави подноса. На вратата спря.

Иван Ненов
В първия препис на „История славянобългарска” - Софроний Врачански ни оставя приписка, че това е станало „във времето на епископа Гедеон” и, че „тази история я донесе иеромонаха Паисий от светата обител Атонска и преписахми я в село Котел…

Румен Стоянов
Една от многото зловредности, сполетяли ни подир славния и героичен 10-и, е онова, което с горест, срам, печал наричам джендърясване на езика нам насущний: бързо и едва ли не поголовно ширналият се раболепен отказ да употребяваме думи с граматически женски род, указващи занятие, упражнявано от жена.

Румен Стоянов
Знайно и презнайно: всяка сила ражда противосила. Потвърждение виждаме и в гробализма, той неизбежимо предизвиква многобройни действия, които сборно трябва да обозначим национализъм.

Валентин Димитров
***
Колкото и да кукуригат политическите петли, няма да съмне, ако сами не се пробудим!
***
При страшни сънища хората се събуждат, при страшна действителност ги приспиват още по-дълбоко.

Теодоси Антонов
Много е просто: щом и коридорът се оказва тъпкан от правостоящи, значи всички места са заети.
Късмет: в купето, до което се бях добрал след половин час блъскане, се усещаше раздвижване.

Една истинска история
Стойчо Пенев
Напоследък метеоролозите редовно познаваха, какво ще е времето. Познаха и този път: беше влажен и хладен декемврийски късен следобед от последните часове на отиващата си стара година.

Продрум Димов

Така почувствах любопитните, но твърде драматични преживявания в страни от огромния латиноезичен полуконтинент, споделени с удивително откровение и чистосърдечност от Таня Глухчева в интересния й своеобразен роман “Да пътуваш в петък 13-и”. Изданието беше предложено съвсем наскоро на читателите от столичното издателство “Книги за всички” ЕООД.

Продрум Димов

Стихове с актуални емоционални стойности. Такова е общото впечатление, което ме завладя, след като пообщувах внимателно с новата поетична книга на Иван Енчев „Слънчев екот” (Изд. „Българска книжница”, С. 2021).

Иван Д. Христов

Родопският писател Васил Венински поднесе на читателите новата си книга с разкази „През иглени уши” / Изд. „Екобелан” - 2022 /. Той е автор на публицистичната книга „Павелското училище - светилището на Средните Родопи” и на сборниците с разкази:

Мюмюн Тахир
Няма да анализирам творчеството на Саффет Ерен - това е задача на други времена. Ще говоря за това какви размисли и чувства предизвиквала и предизвиква в мен неговата поезия, чиято природа е светла и човечна, скромна и прекрасна - поезия, създадена от един светъл талант в този светъл край на нашата родина Ардино.

Георги Майоров
НИЕ, КОЛИБАРИТЕ
Селищни истории се пишат трудно, но от висотата на възрастта ми, като се обърнах назад, ме порази фактът, колко свестни хора са излезли от родното колибарско селище Кукувица. С около трийсетина къщи и още толкова стопански сгради наоколо по землището на селото, които в Родопите наричаме саи.

Виктория Иванова
Из „Кодирана памет за обичане” (2022)

МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ
И така се живее.
И така се диша.
Конят - вятър го вее.

Ангел Христов
Алманах „Мизия” отново събра на своите страници част от продукцията на писателите и поетите от Плевен и околността. По традиция със свои творби в изданието участват и почетните членове на Дружеството на писателите, свързани с неговата история и съвременност.

Лъчезар Лазаров
- Накъде така? - питат ме.
Как да отговоря на този сложен въпрос? Колко от нас знаят откъде идваме и накъде отиваме? Само си мисля, че съм тръгнал нанякъде…

интервю на Лияна Фероли

Отиде си акад. Антон Дончев. Властелинът на времето, който смело се потапяше в него и търсеше образа на предците ни, за да ни помогне чрез тях да се открием, да се сродим със самите себе си, който водеше  с хилядите си изписани страници една своеобразна битка за вечност.

Мая Цекова
*
Усмивката е цвете от градината на човешкото лице.
*
На кръглата маса кръчмарските сметки няма да стигнат, за да се яде от народната софра.

По повод „Светлината на живота” от ставрофорен иконом Дончо Александров
Панко Анчев
В руското литературознание, но не и в българското, битува понятието „православен духовен писател”. Отец Дончо Александров е един от малцината в българската литература, който може да бъде определен като „православен духовен писател”.

Румен Стоянов
Посред обширния мегдан на чудното село Драганово има висок бял паметник на загиналите воини през 1912 - 1913 и 1915 - 1918. Ръстата бронзова фигура изобразява боец в нападателна стойка, стиснал пушка с нож и с раница на гръб, творба на Васка Емануилова.

Лъчезар Лазаров
В най-високата част на Божица, в източния край на селото, се намира махала Клепало. Днес искречани наричат тази местност „кула”, заради изградения, в близкото минало, телевизионен ретранслатор.

Гюлшен Алиева
***
Не, не ме събуждай по разсъмване
тогава съм притихнала във скута ти
памидено-пияна и кошутена
и съм в ронливата жарава на ръцете ти

Ивайло Диманов
КОРЕН
Мълчи умореният орех във двора,
протегнал над селските покриви врат.
Избягаха младите тукашни хора
да гонят Михаля в големия град…

Димитър Милов
***
Боли от думите, боли,
когато те замерват с тях.
А те за тебе са били
насъщни като къшей смях.

Иванка Павлова
Диптих
І
Защо съм поискала, Боже,
човек да се родя на земята,
стенеща от вечно насилие,
отвратена от несправедливост,

Любомир Духлински
По следите на една пощенска картичка
В ръцете ми е  пожълтяла, с пооръфани краища, пощенка картичка. Всъщност тя не е като тези, които сме свикнали да виждаме днес. Просто снимка с текст. На нея две девойки с национални носии и надпис на лицевата страна: Поздравъ от Д. Дъбникъ. Народна носия.

Светлана Йонкова
Навън виелицата не се шегуваше. На две педи нищо не се виждаше, пътят се беше изравнил с преспите.

Ангел Христов
Една странна картина, с която вече не само сме свикнали, но и не прави впечатление на никого. В малките села и градчета, седнали на пейките пред къщите си, мълчаливо се взират в пустите улици възрастни жени и мъже, преминали златната възраст отдавна, вперили самотни погледи във вечността.

Ангел Христов
(Размисли на един съвременник)
Антон Дончев напусна този зъл и безпросветен свят. Духът на националната ни литература за втори път замря, за да отдаде почит на епоха, която започна със смъртта на Иван Вазов.

Илия Михайлов
Голямото куче тромаво се подаде през входната врата на блока. Спря се за миг и огледа с любопитство кварталния парк, окъпан от лъчите на плахото септемврийско слънце.

Дмитрий Мережковски
превод: Татяна Любенова
***
Да обичам хората нямам сили, а искам:
аз съм чужд сред тях, но с приятели близък -
и звезди, и небе, далнина хладно синя,
лесове, онемяла печал пустинна…

Дафинка Станева
НЕБЕ И ЗЕМЯ
Просторът целува дърветата.
Птиците облаци гонят.
Дъждът по библейски вали.
Снегът с белота те смирява.

Тодор Каракашев
В периодите на своето творчество Богдан Овесянин подписва произведенията си с различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Трябва да кажем, че това все пак се отнася към творчеството му за възрастни.

Благовеста Касабова
Тодор Каракашев е един от най-известните и обичани автори, посветили значителна част от творчеството си на децата. Успехът му се дължи и на това, че съумява успешно да съчетава традициите, завещани от най-добрите майстори на детското четиво, със света на днешното дете, рожба на високите технологии.

По повод Найден Вълчев. „Лебед”, лирика, 2022
Панко Анчев
Поезията на Найден Вълчев доказва, че истинският поет изразява винаги по свой начин състоянието на обществото и неговите проблеми, духа на времето и съдбата на човека.

Саффет Ерен
***
Ако долееш отляво -
отдясно ще се отлее.

Стефан Страшимиров
Запознавайки се със сутрешната поща, професор Иванов обърна специално внимание на един плик, в който откри покана за предстояща изложба в известна галерия. Името на подателя му бе до болка познато - негова няколкогодишна пациентка, възпитаничка на Художествената академия.

Венелин Терзиев
Очарованието на всеки край е новото начало
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека…
Пеньо Пенев
Пътищата разни ту се събират, ту се разделят. Така се случва често и в живота ни. Преминава той по различна непредвидена случайност или тръгва в различна, неочаквана посока.

Любен Панов
Този град е раждал великани, но е раждал и пигмеи, на които първата им работа след показването на бял свят винаги е била да се главят за пазванти на градските крепостни стени.

Богдана Калъчева
- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред - казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се - отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.

По повод Ники Комедвенска. „Три молитви”, С., 2022
Панко Анчев
Тази книга улавя момента, в който младият живот преминава в живота на зрялата възраст. Тогава изненадите стават по-малко и не толкова учудващи и загадъчни; хората придобиват реален вид, собственото битие и ежедневният бит започват да се изравняват и мисълта да става по-стройна и по-спокойна.

Тодор Харманджиев

Прогледна сивото мече. То беше съвсем малко, но вече можеше да ходи, макар че крачката му още слабо го държаха. Но какво от това? То още не искаше да се надбягва с никого.

Зоя Минева
***
Аз съм светлината,
дарена от Слънцето,
която свети в зениците,

Лалка Павлова
Когато Създателят на човешкия род е разпределял талантите между хората, по известни само на него причини, е дал на Зоя Минева заложби в три области - живопис, музика и слово.

Петя Цолова
Из „Градината на Ева” (2019)
ВСЕ ТАКА
…И нося все така безценното мое съкровище
от мечти, надежди и песни в душата си.
Да ми го отнеме, никой и нищо до днес не успя.

Драган Данилов
превод: Наталия Недялкова
САЛ
Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.

Антъни Бърджес
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Музата” (1968)
- Напълно ли си сигурен, че искаш да изживееш това до края? - попита Свенсън за стотен път.
Ръцете му докоснаха арматурното табло с пет клавиша, а краката му последователно натискаха педалите.

Иван Д. Христов
В землището на моето родопско село Добралък - местността „Бяла черква” на 1600 метра надморска височина се намира манастирът „Свети апостоли Петър и Павел”. Това свято място ми е особено свидно, заради не избледнелите още спомени от детството ми и големия събор, който ставаше там всяка година на Петровден.

Денчо Владимиров
От журналистическия бележник
Тази година празничната манифестация на 24 май в Пловдив поведе културният елит.
Че и държавния глава поканиха да я води.

Любен Панов

То беше без пари. Можеш да й свалиш всичките звезди от астрономията без стотинка. Ти й приказваш за бързината и вятъра от немската моторетка, която те е докарала на среща, тя слуша и унесено си мисли колко прекрасно нещо била любовта.

Габор Гараи
превод: Михаил Берберов
Защото, ако любовта те изостави,
върху лицето ти избива в тънка
и бяла ивица самата беззащитност,
тъй както влага по стена избива;

Любомир Духлински
Хубава ни е държавицата, братко, ама на народ не случихме…
Валери Какачев
Историята, казват, се повтаряла - първия път като трагедия, втория път като фарс. Нашата история, която на нищо не ни научи. Може при другите да е така или онака, но при нас тя винаги е трагедия. Да не се връщаме в миналото - не [...]

Йордан Петров
Вероятно величието на човека се състои именно в качеството му да устоява при всички случаи и с цената на всичко истината. Хипотетична и дори невъзможна с множество трудности и препятствия!

Румен Стоянов
Oт историята знаем обозначението целокупна България. Дори тъй озаглавен излизал вестник (1879 - 1880) в Търново и София, оглавяван от Петко Славейков, а и друг, между 1941 и 1944, во Скопие.

Фьодор Тютчев
превод: Ваня Ангелова
УЖАСЕН СЪН НАД НАС НАДВИСНА
Ужасен сън над нас надвисна,
ужасен, безобразен сън:
ний, цели в кръв, се бием честно
с възкръсналите мъртви вън

Ото Рене Кастийо
превод: Никола Инджов
Казваш, братко, че ти се е родила дъщеря.
Как се радвам на тази новина в писмото ти,
но сигурно е тежко да не видиш нашата кръв,

Йордан Фурнаджиев
ОАЗИС
Аз през живота си пътувах
из не една пустиня сива
и случваше се да откривам
като оазис кът жадуван.

Виолета Станиславова
Понеже съм против Новия световен ред на глобалистите, против лъжите за въглеродния диоксид, който човечеството натрупвал в атмосферата и затоплял планетата; против красивата ми, любима Родина да се превърне в ядрена държава или боклукчийска кофа на държавите от всички континенти;

Пенчо Пенчев
Из „Така те помня” (2022)
ТАКА ТЕ ПОМНЯ
Така те помня - малко, бяло цвете,
с големи и усмихнати очи,
смутена как вселената мълчи,
щом твоето лице край мен засвети.

Здравко Пеев
В предговора на Димитър Христов „Стихове за голямата и незаменима любов” към стихосбирката „Така те помня” е казано, че творбите на Пенчо Пенчев са „отклик на човек, белязан от възхитата и ранимостта на поета, щастлив от съдбовната връзка с любимата и покрусен от неочакваните протуберанси на многоликото интимно битие”.

Димитър Христов
„Така те помня” е книга, събрала творби, вдъхновени от дълбините и висините на най-светлите копнежи за нежност, красота и взаимност.

Елена Алекова
ЦЕНТОНИНИ*
„Пеперуди, пеперуди…”
Николай Лилиев
1.
Ако можеш да разбереш, ще разбереш.
Ако искаш да разбереш, ще разбереш.
Ако трябва да разбереш, ще разбереш,
дори и да не можеш, дори и да не искаш…

Иванка Павлова
Импресия
Животът в големия град е като зараза. Влезе ли веднъж в кръвта ти, лек няма. Ще си мечтаеш да зарежеш някой ден всичко, ще си представяш къщичка с дворче в планински градец със старинна българска подредба, но опре ли работата до това - да го направиш, все ще се намери някоя причина да отложиш [...]

Пенка Чернева
Първото обаждане ме свари неподготвена. Още бях зашеметена от случилото се. Силно се надявах да е вярно, че времето лекува. Още не знаех, че загубата е огромна и толкова опустошителна. И изведнъж:

Любомир Духлински
Не един и два са примерите в световната история на несправедливо осъдени от властите религиозни или обществени водачи. В такива случаи обикновено се използват обтекаеми обвинителни формулировки, които нямат нищо общо с действителното положение на нещата.

Татяна Снежина
превод: Татяна Любенова
Из „Душа като цигулка” (2010)

ДЕТСТВО
А там, где вятър свири,
шуми морски прибой,
от Детството ми кораб иде.
За мен ли иде той?

Петър Стъпов
Земя. Първа книга стихове от Симеон Маринов, 1933 г.
Забележително е, че следвоенните поети не бягат от действителността, а изтъкват тая действителност в художественото си творчество. Затова днес поезията не е само форма, а и съдържание.

Кръстьо Станишев
„Покрай Понт съм роден…”
Овидий
ПЪРВА ЕЛЕГИЯ
О, северният вятър, глас на ада, вятърът
на отмъщението, равно на възмездие!
На кораб мачтата пречупена - захвърлен съм
върху скалите на изгнанието, пустошно

Продрум Димов

Едва ли е възможна друга квалификация за Пенчо Чернаев, който навлезе в света на родната ни литературно-критическа мисъл по-забележимо през първите години на новото 21 столетие.

Павлина Петкова
Из „Река многоцветна” (2021)
Хайбуни. Импресии. Фрагменти
АЛЕЯ В ПАРКА
Отново е октомври. Поемам по алеята в парка. Не с едно, а вече с две внучета. Как всичко е приказно! Чувствам се толкова щастлива! Какво повече да желая от живота?

Дебасиш Парашар
превод: Наталия Недялкова
ТОВА Е КИНО
Персонажът бяга
от своя създател
в смъртоносното желание да спаси разума си.
Това е кино.

Красимир Власев
Бих се махнал от тук,
бих заминал отдавна,
но отсъствието не ми отива,
както не ми отиват

Георги Стойков
Драги приятели и колеги,
В природата има един неумолим закон: който се е родил - умира.
В хилядолетното си битуване на нашата красива планета Земя, на човека са стигнали силите отчасти да накърни радикализма на този страшен закон.

Иван Д. Христов

С поетичният си възглас „Баща ми в мен”, някога Пенчо П. Славейков възторжено изрази почитта и признателността си към Петко Р. Славейков.

Тотьо Нерезов
Седя на площада, до шадравана. Около десет сутринта. Петък е, пазарен ден. Свежи, добре облечени младежи са блокирали площада като жътварки на чакъм и просят помощи от опосканите граждани.

Тотьо Нерезов
Полицай на полицай да не вярва, не върви. Още повече - полицай да излъже или измисли. Милиционер ли, полицай ли…

Стефка Тотева
За мен поетът Марко Марков, е и приятелят Марко Марков. Не съм носила мои стихове и не съм чакала неговата оценка, той е вървял по своя път, аз - по моя.

Румен Стоянов
Турското робство/владичество/съжителство/присъствие, тоест кротинка наличност, ущедрила ни едва половин хилядолетие, лишава българите от пълноценно съществуване: невъзможно е да упражняват ред професии, длъжности, запазени единствено за правоверни, сънародниците ни са провъзгласени за рая, човешки добитък.

Румен Стоянов
Душа. Дума. Един писмен знак различава двете. Случайност? Може би. Но защо някой твърди, че случайността е изява на необходимостта и мнозина го споделят?

Виолета Станиславова
Водата под душа бе хладна и приятна. Отмиваше лошите мисли, умората от напрегнатите разговори през деня. Спря поглед върху „спасителните пояси” около кръста. Бяха изчезнали благодарение на „коктейлите” за отслабване.

Виолета Станиславова
Нещо силно изпука и падна. В тъмнината на нощта някакво зарево внезапно просветна и в същия миг избухна в огнено кълбо. Някъде, в дълбините на съзнанието й, избуяха пламъци. Затанцуваха, понесени от невидима сила.

Тотьо Нерезов
С учителя Ангел Йовчев от ивайловградското село Камилски дол живяхме в една квартира като колеги в родопското село Железено. По специалност беше начален учител, а после завърши История в Софийския университет, прави дипломна работа за създаване и развитие на Ивайловград.

Тотьо Нерезов
Пием кафе сутрин рано в заведението на центъра. Компанията най-различна: един продава обувки, друг - цветя за радост, повече взимали за последно сбогом… Гълчим си приказки - какви хапчета пием, подхващаме и какво месо и салам ядяхме едно време.

Тотьо Нерезов
Първи май. Седнал съм до шадравана зад паметника. Две гугутки като гвардейци на парад крачат по плочките направо към мен. Кълват падналите слънчогледови черупки, подскачат от време на време, пляскат с криле - едната гърлено проручава и изпреварва другата.

Мария Харалампиева
Може би заради малката разлика в годините - десетина години, между вуйчо ми - поета Веселин Андреев, и мен - дъщеря на сестра му, аз го чувствах като мой по-голям брат.

Ангел Колев

Книгата „Бораците” на Тотю Нерезов е естествено продължение на досегашните му книги: „Полицаят от Чирпан” (три издания), „Мъжки разкази” и „Съчки върху жарава”.

интервю на Михо Грозев с поета Димитър Данаилов
- Другарю Данаилов, Вие сте от поколението поети, които дадоха заявка за сериозна поезия още на университетската скамейка. Дори в определен смисъл сте имал водещо място в литературния кръжок „Васил Воденичарски”. Как възникна този кръжок?