Марко Марков
Малък читателю,
предлагам ти не съвсем обикновени гатанки. Но щом си решил „Кръстословичните”, тези тук ще ти се сторят по-лесни. Ето ти пример, за да се убедиш в това:

Марко Марков
Кой няма кости, а кости троши?
/езикът/

Юлия Момчилова
Обичахме да стоим с моя приятел Чик скрити в клоните на дърветата и да наблюдаваме какво правят огромните великани, на които викат „човеци”.

Юлия Момчилова
* * *
Сред снега се показват мъничета -
белоснежни красиви момичета.
Те лицата си милички, бели

Юлия Момчилова
ФЕЯТА ФЛОРА
Под снежна пряспа на двора
спи сладко феята Флора.
Сънува сънища цветни
и чува думи приветни:

Мария Маринова
КАК Е БАБА МИ ИГРАЛА
Аз тренирам фитнес във модерни зали.
Баба ми разказва как са те играли.
Правели от клечки и парцали кукли -
от памук лицата, от конците - букли.

Творби на ученици от Литературен клуб „Никола Вапцаров” при читалище „Отец Паисий 1919″, град Сандански с ръководител Мария Маринова

Веселин Чернялски
Из “Чакат знак” (2019)
ТРУДНА ЗАДАЧА
Пита дядо отзарана:
- Остарявам и не знам
дали Шаро по-голям
вече и от мен е станал?

Йордан Петров
Персоналът на Детската градина в квартала е предимно от жени и в нея само бай Панчо е мъж. Затова или защото той много обича децата около него винаги има рояк от палавници. Наобикалят го и общуват с него кой както може. Където и да отиде, те го намират и понякога му пречат.

Продрум Димов
За жалост днешното бездуховно съвремие не престава да захвърля безотговорно и недопустимо в безмълвния мрак на пренебрежителната забрава светли имена от родната ни литературна история и духовност.

ВЕЧНИЯТ КЛАДЕНЕЦ
електронна книга
роман
Георги Михалков

Георги Андонов
посвещавам на внучката си Марина
Катеричето Кати и тази сутрин се събуди в бодро настроение. А и защо настроението й да бъде лошо?! Поогледа малката си уютна хралупа - в нея имаше всичко. Легълце като хамак, където се спеше добре, ама много добре.

Лияна Фероли
На 21 май 2020 г. от нашия свят си отиде талантливият журналист и автор на къси разкази Георги Андонов. Роден е на 11 април 1953 г. в гр. Чирпан.

Владимир Георгиев
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал - помислиха хората и си наляха по кана червено вино.

Валентин Попов
Имало някога, всъщност не много отдавна, едно момиченце на име Мая. На Мая й предстояло да отиде в първи клас, което малко я притеснявало, но когато заминала на море същата година, почти забравила какво ново я чака на есен. Защото повече от всичко Мая обичала да ходи на море.

Петър Костов
ВЪПРОС
Не в шумных беседах друзья познаются,
они познаются бедой.
Когда грозы нагрянет и слёзы польются
тот друг, кто заплачет с тобой.
А. С. Пушкин

Панко Анчев
1.
Иван Вазов не може да бъде четен, изучаван, тълкуван и оценяван, както се четат, изучават, тълкуват и оценяват другите български писатели от модерната епоха. Защото не е като тях.

210 години от рождението на Хаджи Димитър Паничков
Тодор Бакърджиев
Част от безсмъртието на българската епопея на забравените се състои в това, че тя и до ден днешен все повече трябва да се допълва, и то не само поетически.

Продрум Димов
Името на проф. Дойно Дойнов безспорно се нарежда сред най-приносните ни творци на родната ни историческа мисъл през последното полустолетие.

Милена Обретенова
На синовете ми Николай и Недялко:
Простете ми. В този живот каквото можах -направих.
Простете ми, че приличате на мен!
„Комунистическата” 1985-та.

Манол Манолов
*
Чета на Георги Йочев произведенията на млада /29 г./ “поетеса”. Меко е да се каже, че стиховцете са слаби, те са направо безпомощни. На някои изрази Георги се смее най-чистосърдечно, но като чу и “сине, сине, / как искам двамата да полетим”, лицето му придоби сериозен израз.

Пенка Иванова
За какво всъщност е той?
Зависи за какъв ключ става въпрос - нали?
Има най-различни видове ключове.

Георги Стойков
Премного съдбовни неща ме свързваха с писателя Тодор Монов. Години наред той ме зареждаше с кураж и надежда, а си отида от този свят загубил и кураж и надежда.

Надя Попова
Трудно минавам на „ти” и обръщение на малко име с хора, от които изпитвам респект извън обстоятелството възраст. При това Леда Милева винаги е била за мен легендарно име. А се случи така, че още докато бях 24-25-годишна, тя простря над мен закриляща ръка.

Симеон Маринов
Пеят днес децата,
пеят стари, млади,
днес цъфти земята,
май ни праща радост.

Неделчо Тинчев
Запейте радостно, камбани,
сред слънчевите небеса
и нека ваший звън се носи
над кичестите дървеса!

Виктор Боков
превод: Тихомир Йорданов
Българийо! На лято в здрача
по твоите пожънати нивя
аз срещнах приказни орачи,
с овчари мъдри повървях.

Владимир Луговской
превод: Николай Антонов
БАЛАДА ЗА ПУСТИНЯТА
На Н. С. Тихонов
То беше отдавна…
Далече в Ширам, граничарите - трима
в бой със двайсет басмачи, в гонитба голяма
потъват в пустинята необозрима -

Рудолф Леонхард
превод: Василка Хинкова
МАДРИД - БЕРЛИН
Песента, пята с наште немски момчета
в битки и белезници
ту на немски, ту на други езици -
с вяра и без вяра в сърцето, -

Ейжен Веверис
превод: Елисавета Багряна
ЯБЪЛКА
Труден е пътят в планината.
Тройно по-тежък е пътят към Маутхазуен.
Колоната е като шибан кон.

Сергей Есенин
превод: Александър Костов
БАЛАДА ЗА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТТЕ
С любов -
на прекрасния художник Г. Якулов
Пей песен, поет,
пей.

Александър Блок
превод: Младен Исаев
НА МАЙКА МИ
Виж, в равнината небесна неспирно
облаче плува под ясна луна;
виждаш ли как прекосява ефира
нейната мъртва от хлад светлина?

Валерий Латинин
превод: Мина Карагьозова
Денят се смаляваше. На една от стените на болничната стая още танцуваха слънчеви зайчета, но на леглото и на нощното шкафче вече легнаха дълги, предвечерни сенки. И слънцето и сенките дразнеха еднакво.

Мина Карагьозова
Казвам се Ристена. Трънският вариант на името Христина. Кръстена съм на Христос, но нищо християнско няма в мене… Освен стриктното спазване на разни обичаи и ритуали, уж свързани с Христа. Ако четете това, значи вече съм мъртва. Но, преди ракът да ме убие, исках да оставя това свидетелство за живота си….

Петя Цонева
БОЯНСКАТА СВЕТИЦА
Сред иконите кротки, изпити, безмълвни и бледи,
тя притиска в черешови устни златистия ден.
И в очите й зреят зърна на безброй слънчогледи
като химн на живота, събран от човешката тлен.

Наталия Недялкова
За някои животът, земното му измерение, е нещо като храм. Особено за онези, свикнали с художествените интерпретации на абсолютната идея, която човешкият разум всячески се опитва да напъха във визуален образ, цвят и форма.

Мина Карагьозова
Ресторантите чакат, кафенетата чакат…
Празните маси, тъжните сервитьорки…
Така беше само в 1997-ма…
Вървяхме по празните улици на Варна.

Бела Бенова
- Мами, качулката, миличък! Сложи я, че виж как силно задуха!
Малчуганът вдигна към майка си ярки сини очи. Разбиращи? Да, със сигурност! Но защо тогава не каже нещо?! Поне Мамо!… Вятърът се зарови в пясъчника и пръсна щедро, през пръсти, бляскавите кристалчета в огненото лице на залеза.

Бела Бенова
Билото на планината. Неясен контур отвъд прозореца на колата. Онова, което те чака, докато ти чакаш, в края на една касета време път. Четирите годишни времена - разбира се, това звучи по твоя път нагоре.

Кънчо Великов
***
Под пластове от пясък
спят твоите тайни,
които не искам да узная.
Аз нямам право на това.

Кирил Камбарев
Тони ме плашеше. След раждането му започнах често да сънувам, и то неща от личното ми минало, които ужасно исках да забравя. Отначало не успях да направя връзка между двете събития - раждането и сънищата - но постепенно у мен се оформи убеждението, че е вярно.

Методи Джонев
ПЪЛНОЛУНИЕ
Лице на грейнало във сън дете.
Осеяно с лунички.

Дарина Шнайдер
***
копнежът криволичи
из гъсталака

Ясен Калайджиев
откъс от романа
28.
Скоро след като броят със снимките й излезе, поканиха Мая за интервю в най-гледаното токшоу по телевизията. Мечтата й се сбъдваше. Популярността й щеше да се увеличи многократно, а с това и обожателите й. Сред тях нямаше начин да не е и нейният бъдещ любим.

Детелина Стефанова
ПОДКОВАТА НА ЩАСТИЕТО
Дълга мантия залезът повлече,
покри със нея раменете на града…
…самотно- тъжна ти е тази вечер,
в душата ти разхожда се студа.

Веле Смилевски
превод: Ваня Ангелова
Патриотизмът ми е безграничен.
Купувам домашни продукти, купувам ги от векове.

Елизабета Йончич
превод: Ваня Ангелова
ПЪТЕКИ
Улиците са празни,
крушките са скрити в тъмното,
над града се спуска здрачът
и нощта гордо пристъпва към своя пиедестал.

Сунчица Радулович - Торбица
превод: Милко Христов
КАТО ЛЮБОВ В ТОСКАНА
Завий ме с онзи божествен кръгозор
в Тоскана, над водите на Арно,
докато се изгубва бледият месец
като болна жена

Нели Коларова
ПРОГНОЗА ЗА ЛЯТО
Ще дойде лято! Пак ще бъде синьо…
Липите от пчели ще забучат…
Ще кипнат пак сърцата - младо вино -
на млади птици литне ли смехът…

Петя Цонева

Поезията на Нели Коларова ме „повика” при себе си преди години със стих, който прочетох в старозагорското списание „Птици в нощта”.

Ирина Велева
КАТО СЕНКИ БЕЗПЛЪТНИ
Изведнъж светът ни се срути
и се озовахме в призрачен свят.
Като призраци
като сенки безплътни

Виолета Бончева
Приятелството ми с Йоланта Аливие беше изключително. То се „случваше” на фона на звънливия шепот на сълзите от умиление или възторг, на драматични препирни и дребни спорове, на фона на бълбукащо, позитивно настроение, което винаги стоеше в ъглите на устните, разтегнато в широка усмивка.

Йордан Петров
Сред нощ е. Градът спи. Едни от малкото държавни служители, които тази вечер професионално не спят и по задължение бодърстват до сутринта са дежурните автопатрули на полицията. Те винаги са на своя пост.

Атанас Теодоров
Влакът за София щеше да спре на малката гара Гълъбник само заради мене. На мястото на машиниста аз бих отминал този прегърбен пътник с голям сак на гърба.

Красимир Власев
Още една литературна дискусия отиде в историята. Спомням си първата дискусия през осемдесетте години в тогавашния Парк - хотел” Москва”, където бях заведен почти насила от Северняк, който беше един от докладчиците.

Панко Анчев
1.
Романът е повествование за целия живот. Той наистина побира в себе си всичко. Това всичко е в различни проявления на този живот: обществото, личността, природата, душевните вълнения, социалните процеси, превратностите на съдбата, сложността и пълнотата на историята.

Красимира Кацарска
След излизането на големите повествователни платна „Този корав залък - животът” и „Кръстопъти и ветрове”, Иванка Денева предлага на читателите и творби в нов литературен род: драми.

Продрум Димов

Това почувствах, когато се гмурнах в жежката атмосфера на най-новата поетична книга на Стоянка Митева-Балева - „Контрасти”, която столичното издателство „Изток-Запад” съвсем наскоро предложи на читателската ни общественост.

Петър Селяшки
От Заговезни останаха две топчета халва. Мама ги е прикътала в долапа. Най-сладка ми е бялата. С нея „лацкахме”.

Степан Шчипачов
превод: Тихомир Йорданов
***
Влажен блясък в тъмен мрак,
в пръстен вплели ме ръце
не забравям аз откак
зърнах милото лице.

Иван Крилов
превод: Георги Райчев
ПЕТЕЛ И БИСЕР
Петелът риеше на нечий двор
в една купчина тор.
Там бисерно зрънце намери,
изпъчи, криле разпеи

Барбара Юрковска
превод: Елка Няголова
Ще разкажа историята си на морето -
на простор мислите се отварят…
Ще разкажа за радостта,

Ксуан Зиеу
превод: Елисавета Багряна

ВЕТРИЛОТО
Склонен над тебе, вея ти с ветрило,
за да разведрям въздуха задушен.
Ти спиш. Не знам какво в съня си скрила,
но дишането ти дълбоко слушам.

Манол Манолов
ВЯРНОСТ
На Емил и на Борислав
Приятелите ми, които
напуснаха греховната земя,
бяха до един несретници.

Манол Манолов
Ти си, ти си - веднага те познах. Писано било да се срещнем пак, брей… Ама много си побелял бе, момче, главата ти като на дерменджия. Тогава беше на трийсе, сега си на трийсет и пет значи. Пък аз прехвърлих седемдесетака.

Димитър Горсов
* * *
Изворче сълзливо,
с теб земята
плаче в студ и в зной.

Ружа Велчева
ПРАБАБА МИ СЕ МОЛИ ЗА ГЕРОИТЕ
От детството си пазя
свиден спомен
как на 9-ти май
прабаба ми се моли за героите.

Мюмюн Тахир
Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада, кошари, егреци, се сещах за нея, и тя продължаваше да ме дълбае. И тогава за сетен път разбирах, че не можеш да избягаш от водата на паметта или паметта на водата да избяга от тебе.

Тодор Коруев
От подготвената за печат книга “Сос ми грачиш, гарванчо…” Истории с хайти, разбойници и комити
Приближаваше се Ахмедаа, възседнал на черен ат, облечен в юзбашийска униформа, със сабля, револвер и с няколко рубета на гърдите.

Иван Енчев
В Балканската война през 1912-13 година отец Калин бил мобилизиран на фронта като свещеник. На свечеряване след всяка престрелка санитарите и свещеникът минавали с конски коли на оглед през превзетата територия.

Радослав Игнатов
Зимата бе дълга. От началото на ноември до март кажи го, валя. Селото потъна в снега като в перушина - погледнеш ли отдалече - бял облак само пред себе си виждаш, надупчен тук-там от комините, от които се носеше плътната струя на пушека.

Радослав Игнатов
… Слънцето се показа с цялото сияние на кървавия си огън.
Портата издаде късо пневматично изщракване и се затвори след него. Посрещнаха го двама души в бели ризи и черни костюми, и двамата имаха вид на бивши ченгета.

Стоянка Митева-Балева
Те тръгват немили, те тръгват недраги,
те тръгват почти без багаж.
Разплакани майки им плисват пред прага
вода, за да имат кураж…

Станка Пенчева
ЧУВСТВА
Има чувства, леки и неуловими.
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име.
Но ти помниш смътно аромата им.

Хинко Георгиев
***
За всичко чувствам се виновен,
но знам, невинен ще умра.
Нощта ми ще изгаря в спомен
или в предутринна зора.

Продрум Димов
Това се е постарал да ни покаже с инструментариума на поетичното слово Йордан Атанасов в новата си поетична книга „Необясим захлас”, която ИК „Алфатрадо” предложи неотдавна на читателите ни.

Георги Майоров
Младостта най-често по време на сън безтегловно плува в ефира, като в бездна на неизвестното, но пък само една целувка може да я събуди.

Боряна Богданова
ЗЕМНО ЗАТЪМНЕНИЕ
Земята е високо, някъде в краката ми,
и се оглежда, и попива още хора, още избори.
Очите й са сини - тишина преди пореден изгрев,
студ по пръстите на липсата.

Десанка Максимович
превод: Иван Коларов
Градинарят стар пристъпя
из градинските алеи
и за кой ли път, не знае,
среща здрача теменужен;

Атанас Радойнов
Горещият юлски ден притискаше като ютия скучния пейзаж на Петолъчката - безразборно спрени автомобили, омърлушени хора, миризлив пушек от скарите за кебапчета на открито… На юг се синееше хребетът на Бакаджика, а на север - разгънатата верига на Източния Балкан.

Атанас Радойнов
1.
Всички цветове във времето се сгърчват като обелена кора на ябълка. Единствено белият цвят буди всякога усещане за неотстъпчива жизнерадост и простор. Нещо повече - създава възприятие, че е самото пространство, в което живеят всички останали цветове и се подрежда цялата пъстрота на света.

Иван Д. Христов
Да знаеш, че и кучето е като човека - нагажда се според тоягата. Много кучета съм сменил през овчарлъка, ама още помня едно - Жълтьо му викахме, понеже косъмът му беше жълтеникав.

Йото Пацов
“Бог не е Бог на мъртвите, а на живите,
защото у Него всички са живи.” (Лука 20:38)
Гръм падна в къщата на Станчеви. Умря Васко.
Вяра не й се хващаше на Невена - нито когато го докараха с линейката на общинската болница, нито когато, отрупан с цветя и завит с одеялата, които тя беше скътала [...]

Виктория Иванова
ДНЕС
Топи се денят като сладолед
и слънцето свети игриво
и се люлее.

Ив-Ана Драгомирова
- Докато се провирах през храсталаците да търся мундрумуняк си спомних мъдрите слова на дядо. Когато заговореше с ОНЗИ тон, започваше да гледа с едното око в тавана, другото вперваше в мен или в брат ми…

Ив-Ана Драгомирова
Денят се втурваше към късния следобед. Слънцето се накланяше към залеза и удължаваше сенките. Дърветата размахваха свежата зеленина на пролетните си корони под милувката на вятъра. Беше чудесно време да излезеш с приятели. Време да се смееш, да целунеш момиче, да се влюбиш.

Ив-Ана Драгомирова
Из „Кодекс на честта”:
„Ние, Посредниците, обещаваме, независимо от обстоятелствата и с цената на всичко да доставим пратката навреме.”

Иван Николов
ОБЩЕСТВО
Агнето на поляната, волът в ярема
и магарето на бунището…
Е, та какво?

Милена Обретенова
БЪЛГАРСКО
Дрънка само отчаяние
в празния ми джоб.
Все така ли ще я караме,
все така - до гроб?!

Борис Цветанов
Тук и небето някак си жълтее.
А всичко хубаво на този свят е синьо.
Не може даже вятър да те вее
и няма го живот като на кино.

Димитър Калев
Замислен като нарцистична антиутопия със заглавие “1968″ (рождена година на автора), романът на Георги Господинов Времеубежище (ИК Жанет 45, Пловдив, 2020) се възприема по-скоро като трактат за употребата на паметта - индивидуална, историческа, дори космическа.

интервю на Георги Гривнев с писателката от Туркменистан Тоушан Есенова
- Другарко Есенова, от какво не трябва да се отказва творецът през целия си живот?
- От знанието. От творческото търсене. Нелеко се удава творческата сполука, но когато все пак тя дойде, тази радост е сравнима само с радостта на пътника, който с труд намира кладенчова вода [...]

Александър Блок
превод: Николай Хрелков
НА КУЛИКОВСКОТО ПОЛЕ
1.
Разлива се реката. С бавна скръб протича
и плиска се в брега.
В степта купни зад урвата надничат
с неведома тъга.

Продрум Димов
На 16 декември 2019 г. се навършиха 125 години от рождението на този ревностен певец на борбата за социална справедливост в българската поезия и публицистика, но за жалост тази годишнина

Михаил Лермонтов
превод: Василка Хинкова
НА…
Ти себе си в огледала
с мил поглед често съзерцавай,
и във гръмливата хвала,
и в стиховете ми тогава

Здравка Владова-Момчева
Рашо Шемета избута настрани мазната хартия от недоядения хамбургер, избърса се в лъсналите от мръсотия дънки и с любовна нежност нагласи бинокъла пред очите си.

Здравка Владова-Момчева
На Иван Димитров
Пресипналото звънурче на Дешка хрипоти в рядката, проскубана горица наблизо. Гичо се заслушва подире му и присяда на разядения от мъхове камък, незатоплен още от свидливото декемврийско слънце.

Цветан Лалов
Зимата пристигна с дебел и бял като каймак на биволско мляко сняг. Къщичките в Средни рът потънаха, отгоре ги натисна снежният похлупак и те сякаш замряха. Само черният дим от комините им напомняше, че животът продължава.

Йордан Атанасов
ДУША
Дали кръгът на тялото
затваря със душата кръг?
Животът ни отрича
с раждането.

Христина Комаревска
КОВАЧА И ЖЕЛЕЗНИТЕ ОБУЩА
Цял живот време имаше пред себе си ковачът Желязко да си изкове железни обуща. И го направи. Беше добър ковач. Той сам си избра този занаят - хем потребен, хем мъжки.
Желязко беше усърден ковач.

Димитър Костадинов
На Никола ИНДЖОВ -
светла му памет!
Пшеницата - още зелена -
отлита със усет антенен…

Петър Ангелов
Големият български белетрист Никола Радев, лека му пръст, често повтаряше думите, казани в разговор между него и Хайтов: „Изчезне ли селото, изчезва държавата”.
Кольо казваше още нещо много важно, че основата на българската белетристика е селската тема - посочваше Елин Пелин, Йовков и много други.

Славимир Генчев
Днешните млади хора, които проявяват интерес към дивата природа и нейните все по-застрашени от човешката дейност диви обитатели и които с едно натискане на дистанционното включват и превключват телевизионни канали като „Анимъл планет”, „Нешънъл джиографик”,

интервю на Георги Бончев с писателя Тодор Харманджиев

- Кога за първи път усетихте в себе си твореца?
- Когато написах първите си стихотворения, като ученик в гимназията.
- Какво научихте като човек за осем десетилетия?

Рена Попова
120 години от рождението на писателката
Онази нощ, в театъра на един голям провинциален град, се беше разиграла една покъртителна трагедия.

Петя Апостолова
Няма по-възвишено изживяване от пътуването с влак и по-тъжно място от гарата. Пълна с хора, чакащи да пристигне поредния локомотив, който да ги отведе незнайно къде.

София Милева
ВЕРИГАТА
Тоя пръстен те върза за нея със страшна верига
и дори да заплачеш за мен, няма полза, прости ми…
И морето дори да изплачеш, едва ли ще стига
да простя за това колко пръстенът златен тежи ми.

Георги Майоров
Някаква си смахната Грета в Давос се изправила пред умовете на планетата и те със зяпнали уста слушат какви глупости ще изговори. Тя не може да управлява себе си, та тръгнала да управлява света.

Беата Курацинова
превод: Елка Няголова

Има такава страна, която расте заедно с нас
и от нашата болка соли своя каменен хляб.
От нашата радост се възпламенява
и в тъмните ъгли на паметта

Борис Орлов
превод: Георги Ангелов
***
Пред иконата
пърха пеперуда.
Пасха!

Господин Господинов
Вървя в посока запад по пешеходната зона на на гр. Смолян. Вдигна ли глава, пред мен се изправя в цялата си красота Червената скала, огряна от сутрешното ярко слънце.

Господин Господинов
„Лудият” - прозвище или истина? Във времето, за което иде дума, и на възрастта, на която бях тогава, едва ли съм могъл да отговоря.
Разказвам ви тази история така, както е останала в паметта ми на моите 10-14 години далеч, далеч в годините назад…

Димитър Хаджитодоров
Човечеството неведнъж преживява скръбните дни на смъртоносни епидемии. Хрониките, написани от очевидци, напомнят за потресаващи събития.

Веселин Ракчевич
превод: Мина Карагьозова
С тъга и неверие получих новината за смъртта на Никола Инджов, бард на българската поезия и мой личен, и семеен приятел.

Лъчезар Воденичаров
Тя беше неговата вселена - всичко, което имаше…
Повече от светлината, водата, храната или спокойствието. Повече от въздуха и вятъра, от възраждащата сянка на смърчовете или уюта на кроткия завет във виелицата.

Антон Ашкерц
превод: Иван Коларов
20 май 1876
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи!
Хр. Ботев

Павлина Петкова
Един сънародник, роден в Деня на хумора, може би неслучайно оставя отпечатък в сатиричните жанрове.

Фернандо Песоа
бележка и превод: Златка Тименова-Вълчева
Дали Фернандо Песоа е писал хайку? Имайки предвид формалните правила, отговорът е отрицателен. Но една от неговите книги с поезия, подписана с хетеронима Алберто Каейру, е силно проникната от духа на дзен-будизма, който определя в известна степен хайку поетиката.

Витка Витанова
Витка Витанова на 80 години
Из „Вълшеният чадър” (2020)

МЕЧО-ПАЗИТЕЛ
Броди Мечо из гората,
къса радостен цветята.
Цяло снопче незабравки
носи в пухкавите лапки.

Захарина Тонева
Пролетта предшества лятото,
задава се безгрижие…
Миг по-късно…
Лятото принадлежи на циганите!

Рада Асенова
РЕПОРТАЖ ОТ СЕДМОТО НЕБЕ
Как ли празнуват звездите?
Не всичките, само онези,
невидими за очите,
от сърцето откъснати.

Йордан Пеев
Из „Филантропията на един варварин” (2019)
ПРОВИНЦИЯ
Небръснати мъже. Жени по чехли,
отскочили за миг до магазина.
Живот без изненади и вълшебство.

Йото Пацов
Като внуче е прегърнал гайдата си дедо Тачо Рашовски, провесил ручилото отстрани, шава с възлести пръсти по гайданицата, примижал и свил уста, като че ли не от козия мях, а от гърдите му извира тази провлечена мелодия.

Васко Попов
ШЕНГЕНИЗАЦИЯ
Шенгенизиран тръгвам към Европа,
поради липса на пари - пешком.
Очаквайте след месец да похлопам
на сития ви европейски дом.

Красимир Машев
Когато времето се разваля
и пушекът пада ниско,
както

Светла Гунчева
КАТО ЗА ПОСЛЕДНО…
Където свършва залезът, започва пътят ми.
Душата - неуспяла балерина,
чифт палци за последен опит скътала,
ги търси в нафталиненото минало.

Иван Антонов
МОМЧЕТО ОТ ГАБРОВО
Децата от Дома за сираци са деца като всички останали. Имат своите мечти, своите лудории, безгрижие и стремежа да се докоснат до непознатото, да опитат от забраненото. Но имат и нещо повече.

Ангел Тонов
Пръв, който допуска, че З. Стоянов пише във в. „Народний глас” е А. Емануилов. В „З. Стоянов. Неиздадени съчинения” (1)той помества рецензията за книгата „За своеволното робство” от Ла Боеси, публикувана във в. „Народний глас” бр. 362, 22. І.1883 г.”. Рецензията според него е на З. Стоянов според Писмо 32 от 9.ІІІ. 83 г.: [...]

Продрум Димов

Житейският и творчески свят на Константин Величков вече десетилетия наред вълнува немалко наши представители на литературно-критическата и културно-изследователската ни мисъл.

Георги Свежин
ОБАЧЕ…
Четеш рецензия
в печата,
където хвалят
разказвача,

Съставител: Марко Марков
*
Железен му езика,
железни му устата,
започне ли да вика,
събират се децата.

Назъм Хикмет
превод: Елисавета Багряна
ЗА ВАШИТЕ РЪЦЕ И ЗА ЛЪЖАТА
Ръцете ви - корави, тежки като камъни,
печални като песните, които се в затвора пеят,
като товарните животни тромави, масивни -
страдалческия лик на гладните деца напомнят.

Евгений Долматовски
превод: Андрей Андреев
НА МОЯТА УКРАЙНА
Ех, Украйна, Украйна, Украйна,
обич в моята гръд.
Ти си грабена, ти си крадена,
славеите мълчат.

Инна Ковалчук
превод: Ваня Ангелова
***
Светът е тесен - ох, тесен е светът!
Не пропускайте миналото.
То мирише на ябълки от Едемската градина -
защо ми е този аромат?

Даниела Иванова-Найберг
Из „Ако е стих” (2020)
САХАРА ОТГОРЕ
Специално за мен
се показа Сахара отгоре
за да ми каже

Иван Карадачки
РАЗРУХА
На одите парада не обичам…
А. Ахматова
Връхлита буря зла и с гняв
един от друг ни отродява

Елена Алекова
Срещат се писатели, които, лакоми за известност, а и защо не - за повечко грошове в кесията, разчитат в творчеството си на пикантната тема, двусмисленото внушение, понякога и на откровените лъжи и директното манипулиране на исторически факти и събития, нежели на таланта си.

Валентин Катасонов
бележка и превод: Румен Воденичаров
Ако трябва да посочим анализатори в днешна Русия, които не са изкушени от политически сили, то това безспорно са икономистът проф. Валентин Катасонов и историкът проф. Андрей Фурсов.

Представяне на Никола Инджов в Хасково - 2010
Мина Карагьозова
Никола Инджов е един от най-известните и авторитетни български писатели. Нашата гимназия може само да се гордее, че той е завършил тук средното си образование като ученик от първия випуск.

Георги Н. Николов, литературен критик: „ТОЗИ ВЛАК ЗА БУРГАС Е ТЪЙ БАВЕН “,
писа преди години приятелят ми Христо Фотев. А МОЯТ ГО НЯМА И НЯМА
Интервю на Детелина Барутчиева

Павел Матев
ТРЕВА
Живея просто. Като дъх.
Помни това!
Не съм скала, не съм и връх,
а съм трева.

Иван Апостолов
БАЛАДА ЗА ПОМОРИЕ
Стоят скалите, същите, макар че
морето неусетно ги поглъща.
Разбива се вълна, вълна се връща
и въздухът от сол и йод нагарча.

Златимир Коларов
Започвам по възможно най-неподходящия начин за начало не само на разказ, но и на белетристика, от който и да е жанр - с обяснение, а не с описание, или „с двата крака в действието”, но темата го налага: Малко са нещата, с които се гордея, че съм българин.

Георги Константинов
Разбира се - това е твърде абсурдна метафора. Насрещният вятър няма как да се преследва, защото той самият се втурва към теб - внезапен, силен и без никакво намерение да духа попътно в платната.

Ангел Атанасов
НА ЕДИН МЪРТЪВ ПРИЯТЕЛ
Днес го срещнах - срещу мен вървеше.
Бе такъв, какъвто бил е винаги -
недодялан и с походка смешна.
Ти такъв човек не си ли виждал?

Ивелина Цветкова
ТЕОРЕМА ЗА СВЕТЛИНАТА
Ако днешният ден заприлича на локва,
може би ще сме в звук на пространство и дъжд.
Имам захарна пръчица. И една ореховка,
и цветята на масата… Светлината задръж!

Янислава Вълкова
Марина се опитваше да се надигне, но тялото й не я слушаше. Проснато на твърдата земя, сред бодливите храсталаци в парка, то не помръдваше. Тя гледаше неестествено разперените си крайници, странно изкривената си и абсолютно неподвижна глава, като недоумяваше защо не се подчиняват на волята й.

Ерол Туфан
превод: Наталия Недялкова
ИЗВОРИ
В изворите, където се ражда водата,
търсете прозрачността на душата ми.
В изворите, където светлината се ражда
търсете пробивността на моя дух.

Роса Часел
превод: Николай Тодоров
Глоса на мита за спящите в Ефес (1). Дълго психологическо оплитане, изпълнено с занаятчийско търпение - както онзи, който плете кош… Това, което се плете и разплита, е по-скоро връв - две въженца, усукани от края до край, двама братя близнаци.

Георги Н. Николов

Нерядко в социалните мрежи у нас, а и не само там, като от вкиснато бунище се леят жални вопли: за издевателствата в „кървавите” комунистически години; за избития „духовен цвят” на нацията след 1944 г.; за потребността от възмездие и нови паметници до небесата за уж невинните жертви.

Благовеста Касабова
„Дъждовете на страха” - новата книга на Иван Желязков е силно въздействаща творба, в която писателят отразява живота от две гледни точки - на Аза и на околния свят.

Васил Венински
Слънцето едва-едва преполовяваше пътя си до Персенк, когато Радю подбра петдесетината си брава обратно към схлупения си агъл на Кълки, дето и поминуваше сам-самичък в окадена одая на втория кат.

Горан Атанасов
Тежка мъгла надвисна над градчето, сякаш тайнствен воал, спуснат от нечии невидими ръце. Може би за утеха, може би за тъга!

Росица Станева
ЖЕНСКА НАЗДРАВИЦА
„Да пием за богатите мъже,
за тъжните мъже да пием също…”
Добромир Банев

Росен Желязков
Из „Благодарен на живота” (2020)
САМО МИГ
от липса на любов се умира лесно
по-бързо отколкото от алкохола
по-бързо от улицата на бедността
по-бързо от ограбването ти

Богомил Тодоров
ПРОЛЕТЕН ПОВЕЙ
Леден капчук прокъртечи земята и свърши
царството ледено, падна с последния залп.
Пролетен бяс ме разтърсва от корен до върше,
боже, размръзвам се, боже, разлиствам се цял.

Сергей Городецки
превод: Дафинка Станева
***
Занемяла, цяла в злато,
тишина се затаи.
Слушам песен непонятна,
сякаш сън във мен струи.

Дмитрий Мережковски
превод: Иванка Павлова
МЪЛЧАНИЕ
Как често искам аз да изразя в слова
любовната си страст, но сякаш не умея:
щастлив съм, но мълча и страдам при това,
като че ли от срам да промълвя, не смея.

Борис Василев
След привечерната закуска децата и ръководителите на летовището се запътиха към сечището, гдето отдавна не бяха ходили.

Григор Угаров

Вятърът лудува
в сънената шума.
Млад овчар надува
свирката по друма.

Лозан Такев
ОДА ЗА 9 МАЙ
Светът на този ден пак гледа Москва, Червения площад.
Ден повече и за Победа, а и за нейния парад…
И високосната година сред разни делнични дебати
с един ден повече ще мине и с тая величава дата.

Георги Стойков
През 1945 години, рано сутринта на 11 април, в концентрационния лагер Бухенвалд край град Ваймар, Германия, избухва въстание. Тази дързост на няколко хиляди концлагеристи от 18 националности няма равна в антифашистката съпротива.

Георги Стойков
„Нищо не е забравено, никой не е забравен”
Величав е подвигът на съветския народ и непобедимата Червена армия в тази най-страшна война, непозната в цялата световна история.

Александър Твардовски
превод: Андрей Андреев
AЗ ЗАГИНАХ КРАЙ РЖЕВ
Аз загинах край Ржев,
сред блатата и мрака,
в пета рота, сред рев
на жестока атака.

Алексей Сурков
превод: Марко Марков
***
На София Кревс
Моя скъпа, добра, ненагледна жена!
В този ден ти напред погледни.
Колко много земя! И каква светлина!
Колко радостни слънчеви дни!

Алексей Сурков
превод: Елисавета Багряна
НА КОНСТАНТИН СИМОНОВ
Луната висне в клони обгорени.
В мъглата чезне синкавият дим.
Далеч е утрото. Седни до мене.
Да си побъбрим. Виж какви звезди.

Михаил Исаковски
превод: Христо Черняев
КЪЩУРКАТА МУ ВРАГ ЗАПАЛИ…
Къщурката му враг запали,
жена, деца без жал уби.
Войникът где сега ще жали
за горестните им съдби.

Олга Бергхолц
превод: Елисавета Багряна
НА РОДИНАТА
Каквото пратиш ти: нечакана беда,
жестоко изпитание, жарко щастие -
ще го приема, понеса и победя.

Маргарита Алигер
превод: Елисавета Багряна
ПИСМО ОТ БОЙНАТА ЛИНИЯ
В бита суров, в землянки задимени,
до огъня на линията бойна,
отнасяха се хората към мене
доверчиво, открито и спокойно.

Феликс Чуев
превод: Христо Черняев
И влизат в София бойците…
С цветя славянската страна
ги среща и с любов в очите,
тъй както в стари времена.

Константин Симонов
превод: Атанас Далчев
РОДИНА
Допряла три велики океана,
лежи със градовете свои тя
във обръчите на безчет мередиани,
непобедима, горда пред света.

Борис Пастернак
превод: Александър Миланов
ПОБЕДИТЕЛЯТ
Оная сухост в гърлото все още
я помнят всички: диво срещу нас
напираха, бучаха дни и нощи -
смъртта бе придобила страшна власт.

Борис Пастернак
превод: Елисавета Багряна
ПРОЛЕТ
Тази пролет всичко е особено.
Шумят по-живо и врабците.
В душите светло и спокойно е.
Но как това да изразите?

Едуардас Межелайтис
превод: Димитър Василев
Разкъсаха фронтовата линия.
И веднага ревящите танкове
се втурнаха в прореза.

Анна Ахматова
превод: Надя Кехлибарева
***
Рият в парка бомбите,
няма светлинки.
Питерски бездомници,
мои живинки!

Бертолд Брехт
превод: Елисавета Багряна
ГЕНЕРАЛЕ, ТВОЯТ ТАНК Е ТАКА СИЛЕН
Генерале, твоя танк е така силен.
Той поваля цял лес,
сто човека премазва.

Петко Каневски
Всяка година на 7 май идваме на паметника в парк „Пеньо Пенев”, за да се поклоним пред светлата памет на духовната емблема на Димитровград - поета Пеньо Пенев.

Георги Гривнев
Излезеш ли в планината, върховете привличат, хълмите примамват, възвишенията събуждат любопитство. Всеки подминава деретините, защото стръмнините се качват на раменете и тежат.

Лалка Павлова
МОЛИТВА
Заваля ме първият, божественият дъжд.
Зрънцето ми в живата вода поникна
и в ръцете на една жена и силен мъж
слънцето целуна, топло се усмихна.

Пенка Чернева
Симеон Миланов почна леко да обира скоростта. От този момент нататък можеше да преброи метър по метър оставащото разстояние, да разпознае всяко дърво вдясно от пътя и всеки храст от другата страна. Знаеше и колко удара в минута отброява сърцето му. Винаги беше така.

Веселин Чернялски
Из „А времето през чучура тече…” (2015)
75 години от раждането на писателя
***
Има песни -
песни на сърцето -
те не могат да се не напишат.

Благовеста Касабова

Новият роман на Весела Василия „Наследството” е история за сенките от миналото на едно момиче и пътя, който извървява, за да ги върне отново към живота и така да познае себе си и корена си, към които принадлежи.

Румен Воденичаров
Паметниците от миналото, красиви и величествени или грозни и безсмислени, са история, която се е състояла. Държави са изчезвали, империи са залязвали.

Никола Фурнаджиев
В полетата на родната страна,
живяла векове под турско иго,
и в преспите на Стара планина
днес паметници стари се издигат.

Панко Анчев
1.
Проблемът, поставен тук, е не само изключително важен за историята и характера на българската литература, но и още не му е намерено вярното решение. А решението му непременно ще постави на нови основи българското литературознание и ще отчете и очертае цялата пълнота и смисъла на литературния процес от средата на ХVІІІ век до наши [...]

Алексей Недогонов
превод: Александър Костов
БАЛАДА ЗА ЖЕЛЯЗОТО
Както казват, всеки от нас
от вода и метал е съставен:
девет десети вода -
а другото - огън, метал.

Семьон Гудзенко
превод: Тихомир Йорданов
***
От старост няма да умрем.
От стари рани ще умрем.
Наливай в чашите ни ром,
трофеен, рижав ром.

Аркадий Кулешов
превод: Станчо Лазаров
Звук на кълвач
и зов „ку-ку”
в дъбравата сурова.

Арон Копштейн
превод: Христо Черняев
***
Ние се простихме на перона,
аз отидох фронтът где бучи.
И сега у мен на медалиона
нашата фамилия личи.

Димитър Кенанов
Московчанката Юлия Владимировна Друнина е от достойния ред на фронтовото поколение руски поети и писатели. В моята ел. книга Янко Димов и очерка „Триптих.

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Коренът на звука” от Ваня Душева

Сто процента въздействаща лирика! Така може да се окачестви поредният поетичен сборник на Ваня Душева „Коренът на звука” /Издателство „Богианна”, 2020/. Книгата е логическо продължение на предходните нейни стихосбирки: „Безброй разсипани пътища” /1997/ и „Ключ” /2010/.

Ваня Душева
***
Порасна денят -
две синапови зрънца.
Тревата наежи връхчета,
а лозата се разплака.

Татяна Любенова
Аз съм тук.
Избягала от Времето.
От мрака
и от дивата тъга…

Весела Люцканова
Каза му го още в началото, докато не е хлътнал по нея съвсем, но той просто я погледна учудено.
- Не разбирам - и добави. - И вече е късно. Влюбих се в теб от пръв поглед.

Мария Маринова
НА КОГО СЪМ СЪРДИТ
Цял ден съм намусен и не ми минава.
Вкъщи ми се смеят и ме подиграват.
Дума не отронвам с мама и със татко.
И защо? За тая пуста торта сладка.

Боян Ангелов
предговор към книгата „А кога да си играя”
Писателката Мария Маринова отдавна е известна на детската аудитория. Като автор на стихосбирки и белетристични книги за подрастващите, тя е потопена в техния свят и, без да забравя силата на литературната традиция, разширява и надгражда своите фантазни образи, за да стигне до крехката им чувствена душевност.

Йосиф Леви
Край стария апартамент се спирам.
Живеят чужди там, не знам кои.
Навярно млади са, и (сякаш се разбира)
навярно пак богати на мечти.

Александър Твардовски
превод: Николай Антонов
СМЪРТТА И ВОЙНИКЪТ
Из „Василий Тьоркин”
С гръм и трясък на стомана
боят тежко отгърмя.
Тьоркин неприбран остана
върху снежната земя.

Владимир Висоцки
превод: Лозан Такев
БРАТСКИ МОГИЛИ
Тук кръстове няма с гробове в пръстта.
Вдовици не плачат отдавна…
Тук винаги някой оставя цветя.
И вечният огън в тях пламва…

Георге Чокой
превод: Марко Марков
Ти, в град като крепост.
Дойдохме при теб
от руския епос,
от руската степ.