Боян Ангелов
РЕСТАВРАЦИЯ НА ОБЕЛИСКА
Оставете подлеците
в техните предателски ямки!
Нека подълстват, колкото си искат!

Красимир Власев
ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА
Има такава теория.
Светът е съставен от лупи,
които увеличават нещата
и малки причини водят
до големи последици.

Маргарита Петкова
ОТГОВОР В ОЧИТЕ
С вас разделях по равно стаята,
хляба и на децата си млякото.
Пазех тайните ви разкаяни,
утешавах грешки разплакани.

Димитър Хаджитодоров
ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА
Кой изпъстри с ярки багри листата?! Кога невидим художник изля щедро палитрата си върху дърветата?! И как успя да подреди неповторими пана по пътеките и под стволовете?!
Гората мълчи като изложбена зала, разтворила широко порти.

Цветан Розов
Георги Парушев и жена му Паунка поканиха най-близките си роднини, приятели и съседи на рожден ден.

Алексей Апухтин
превод: Иванка Павлова
В ОЧАКВАНЕ НА БУРЯ
На Н. Д. Карпов
Привечер е… По небето
сиви облаци се сбират.
Глъхне в тишина полето
и дърветата замират.

Марина Цветаева
превод: Красимир Георгиев
НА СТИХОВЕТЕ МИ, ДОШЛИ ТЪЙ РАНО
На стиховете ми, дошли тъй рано,
че и не знаех, че съм аз поет -
откъснали се пръски от фонтани,

Константин Балмонт
превод: Красимир Георгиев
АЛБАТРОС
Албатрос над пустинята нощна летеше самотен
и разсичаше волно солената морска мъгла,
беше негово царство любимата бездна широка,
мързеливо трептеше морето под мощни крила.

Константин Балмонт
превод: Стоян Дринов
***
Я в этот мир пришёл, чтоб видеть Солнце
Анаксагор
Аз в тоя свят дойдох да видя Слънце
и сини ширини.

Владимир Соловьов
превод: Никола Венетов
Милий мой, нима не виждаш -
всичко видимо, що има,
е отблясък, само сянка
от великото незримо?

Банко П. Банков
Иван Есенски, „Доземи”, лирика, 2019, фондация „Земята и хората”

Високата поезия е изповедно лична; открива ни мисли и чувства, прозрения и въпроси, чрез които авторът търси себе си, протяга ръце да се докосне до истини, оправдаващи живота му, опрощаващи греховете му.

Виолета Бончева
ТОВА, КОЕТО ИМА СМИСЪЛ
Това, което има смисъл, то остава,
то оцелява и незнайно как
през болки и метежи преминава -
за него няма бездни, нито праг,

Преди години случайно открих в архива на баща ми Петър Селяшки две малки, извехтели от времето тефтерчета. Зарадвах се - това бе неговият фронтови дневник.

Милена Обретенова
„Като ще имаме гости, да купя ли месо? В магазина съм.”
Въпросът на съпруга ми ме стъписва. Гости не очакваме. Единствено малкият ми син - студент ще си идва от Варна.

Петър Ванчев
***
Аз видях старостта
в инвалидна количка
с изкривено лице,

Драгни Драгнев
С рибя кост се явява светецът Никола
и прекръства костта във рибарско гребло -
да закриля брега от беди и неволи,
да ни брани от тъмни стихии и зло…

Жеко Христов
***
Не, Ти не си Тя…
Аз цялата земя засях
с тревожните си стъпки…

Георги Майоров
Стефан Икога от София е от най-младото поколение поети, който не е тръпнал от комунистически идеи и социалистически строителен патос. Рожба е на демокрацията и е неин съдник.

Игор Павлюк
превод: Ваня Ангелова
СЛЕД ОВИДИЙ
Боров цъфтеж на зората.
Снежинка първа в небето.
Тя няма да стигне до сивата земя.

Олга Ляснюк
превод: Ваня Ангелова
Из цикъла «Възрастни момчета и момичета»
***
имаше война
на Изток и в главите ни
едни се защитаваха от нея

Олга Кис
превод: Ваня Ангелова
***
Такава е модата.
Периодично всичко се повтаря:

Георги Стойков
Килната стара къщица.
На ниско столче - мама.
Тук премина животът й.

Георги Стойков
Изкача ли се на Рудината - отмалял и задъхан - земята под краката ми заповядва: седни! Рухвам на колене, с премрежени очи поемам дъх да успокоя сърцето, защото то - клетото - вече се е сгърчило болезнено. Но това е моментна слабост.

Георги Стойков
Книгата, която предлагам на вниманието ви е пряко свързана с 65-та годишнина от победата на социалистическата революция в България. За мнозина от вас не е неизвестно, че ето, вече в продължение на 65 години, аз съм един от неотклонните последователи на тези, които сътвориха Девети септември и той влезе във вечния календар на българската [...]

Петър Селяшки
НАСЛЕДСТВО
… и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят…
Христо Ботев

Петър Селяшки
В АЛТЪН КАЛОФЕР
Тържественият звън на тежката камбана
над китния Калофер проехтял.
И пред училището родно, на мегдана,
във утрото народът се събрал.

Николай Гюлев
***
Любовта се пие до дъно. До връх…
Без условности. Без условия.
И така - до последния дъх.
Инак, приятели, за какво ви е?

Иван Ненов
***
Не зная как е на Небето,
но дяволите на Земята са във рая.

Валентин Чернев
Не бързайте!
Не си отивам още.
И нямам бърза работа отвъд.

Тодорка Николова
Из „Измислих те, любов…” (2019)
СВАТБА
На Диана Г.!
Беше сватба, голяма сватба
в първия пролетен ден.
Дворът пълен, родата се радва -
красива булка, светът удивен!

Марко Марков
зимни стихове за деца
ДОЙДЕ
Виж, облекли са кожуси
къщи, хора, автобуси,
разлюлените дървета

Гергина Давидова
Вятър дяволито
златен лист надува,
песен гласовита
през балкан се чува.

Яков Аким
превод: Марко Марков
***
Дъжд на площада. Дъжд.
Пелена в полукръгли прозорци.

Георги Михалков
Шестгодишният Петърчо имаше една голяма мечта. Искаше Дядо Коледа да му донесе колело, но незнайно по какви причини Дядо Коледа не му донасяше желаното колело, а други подаръци, на които Петърчо не се радваше много. Най-напред му донесе шейна.

Йордан Атанасов
И всеки път ще е така, когато пада първи сняг:
деца ще тичат към снега и детски смях ще литва пак.

Денчо Владимиров
Що жени се извървяха през прехода в управлението на държавата България! Бивши внучки на големи комунистически началници от висшия партиен ешалон в миналото, бивши отличнички на висши партийни школи на КПСС в Москва, една от които даже е обитавала апартамента,

Марин Кадиев

Писателите биват два вида: известни и стойностни. Без съмнение поставям Никола Филипов във втория вид, защото като име може да не е достатъчно популярен, но творчеството му е ценно и ще остане за поколенията.

Пламен Георгиев
У нас само тъмното минало не е в резултат на спирането на тока.
Облечените с власт обикновено мразят нудистките плажове.

Мирко Маркович
превод: Наталия Недялкова
***
И на глупавия му растат мъдреци.
***
Днес Хичкок би снимал документални филми.

Федерико Гарсия Лорка
превод: Ботьо Буков
И я отведох към реката
като мислех, че мома е,
но омъжена била.

Антонио Мачадо
превод: Петър Велчев
1.
Как бързо твоят образ сред полето
се мярна!… Виждам пак зелени ниви,
изгаряни от зной плата - и ето
цъфтят къпини край скалите сиви.

Антонио Мачадо
превод: Милко Ралчев
І.
О, образи в предверието, тъй смирени
на всеки ден, - и тъй далечни:
о, просеци във дрипи
на мраморните стъпала,

Роса Часел
превод: Александър Муратов

По стрехите и комините,
по стрелките и антените,
по шосета, тротоари,
в уличките затъмнени

Александър Гочев
Ще започнем с пример за идеологически кретенизъм от последната книга на Александър Зиновиев, Русская трагедия , за когото едва ли можем да имаме съмнения, че не е наясно какво е това идеология:

Лозан Такев
Една новина тези дни прибави нови факти към безсмъртието на поета - антифашист Никола Вапцаров, който днешни интелектуалци, пардон, псевдоинтелектуалци продължават да разстрелват и убиват.

Атанас Славчев
Няколко весели младежи в кръг… Подават си топка с форма, големина и цвят на портокал. Много са щастливи, ама много, ах, колко много… Високи, стройни, хармонично развити. Културисти или почти културисти. Не. Не. Не. И не. Точно обратното са. Наистина, високи са някои - прегърбени обаче. Скелети, почти скелети.

Атанас Славчев
С дървете - борове-хора. С фотоклетки - с образите на тия, де са ги засадили. Гледат - стотици очи. Хиляди. Като духове. Като живи. Говорят - на боров език. Боровете-хора на боровата гора.

Татяна Любенова
През 2018 година плевенските автори са издали десет книги в различни жанрове на литературата. Реализираните книги за 2018 г. от началото на годината бяха: “Духовни вселени” на Лалка Павлова;

Георги Майоров
Издателска къща ,,Знаци” в Бургас е извадила от морето на сюрреализма дебютната книга на Полина-Десислава Батешкова от Варна ,,Шепоти” (2018), която е възприета като ,,най-добра поезия в Националния литературен конкурс ,,Море” 2018 г.”.

Иван Николов
***
Дълга песен, бавна песен -
слушана и непозната!
Сякаш жерави наесен
плачат някъде в мъглата.

Белла Ахмадулина
превод: Марко Марков
Предпочитам битката открита.
Двама да сме, само ти и аз.
Да ридае ярост, да помита
дребното у нас безумна страст.

Антонин Сова
превод: Атанас Звездинов
СВЯТ НА МЪСТТА
Било веднъж - ранен ездач от коня си
се свлякъл мъртъв в портата на залеза,
стърчало копие, пробило бронята.
А за какво умирал знаел… кралят му.

Йожеф Торнаи
превод: Нино Николов

И ковачът Илмаринен
изковал жена от злато
вместо мъртвата съпруга.

Пьотр Мицнер
превод: Лъчезар Селяшки
ОЧИ
зеленината скача
от дърво на
дърво

Ангел Иванов
My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man;

Ангел Иванов
Легнах да поспя. Някакви 2-3 часа. Рядко ми се случва. Обърнах се на една страна. И ето, заспал съм. После, като се разбуждам и разтягам, посягам към телефона на 2-3 метра от мен на земята. Поглеждам го и виждам.

Бисер Бойчев
***
Простете тихите окови
на покорените ни висоти,
несподелените любови
и споделените некрасоти.

Драгни Драгнев
КОПНЕЖ
Не е далече пролетта… Не е далече…
Зад три могили с облачета тича…
Оттам - след вятъра по пътищата млечни.
До стъпките на първото кокиче.

Петя Цолова
ВЕЧНОПИС
По тънката, разкаляна пътечка
между преспи, вкоравени и подгизнали
от старост,

Бианка Габровска
Върви си, Обич, вече си ненужна…
И няма драма. Никой не заплака…
Ръцете ти са дървени и чужди.
Очите ти безцелно гледат в мрака.

Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
ЛЮБЕНИЦА
От бостана край воденицата
откъснах кърска любеница.

Лабуд Лончар
превод: Наталия Недялкова
ТАМ, КЪДЕТО БОЛКАТА ПАЗИ ТИШИНА
Още от люлката
с челото си разграничих
себе си и Космоса,
търсейки линията, която разделя яве и съня.

Ерол Туфан
превод: Наталия Недялкова
Няма как да се измъкна
от ежедневието
което ме бичува,
което ме дърпа,

Валерио Орлич
превод: Наталия Недялкова

ОТБЕЛЯЗВАМ ЗВЕЗДИ
Уморен от света,
смачкан в собствената си бездна,
търсейки милостиня

Лозан Такев
Росен Петров го каза най-точно. Тези дни България се нарича Стефан Данаилов. И така трябва да бъде. Бях близък с Данаилов и в двата века. Усещах добротата и обаянието му, което владееше всички.

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Анри дьо Борние (1)

В какво ли стрелкат все
очите си безстрастни? (2)
Шарл Бодлер

Светозар Казанджиев
Той е достоен син на Родопа. Личност с изключително място в историята на родния край. Човек, превърнал единството между българите - християни и мохамедани, в свое верую, в смисъл на своя живот.

Светозар Казанджиев
Да правя това, което харесвам, е моята свобода, а да харесвам онова, което съм направил - е моето щастие! Това е „символът на вярата” на големия архитект от Родопите Стойчо Велковски, проектирал новия център на Смолян и подпечатал таланта си с Димитровска награда.

Светозар Казанджиев
На 12 януари 1981 г. в къщата музей на Кирил Маджаров в Устово обсъждахме прерастването на Литературната група в Дружество на Съюза на българските писатели

Светозар Казанджиев
Архитект Петър Петров е връстник на своето време. Неговият живот е неотделим от живота на Смолянски окръг, от създаването му през 1959-а до закриването през 1988 г. Като архитект градоустроител Петър Петров остави редица паметници след себе си.

Светозар Казанджиев
На този свят има толкова малко радост и толкова много страдание, че човек се чувства обречен, ако няма с кого да го сподели. Съдбата ни е научила да общуваме и така ни е направила най-специалния си подарък.

Светозар Казанджиев
15 септември е денят на неговото рождение. Денят, в който отеква звънецът на националния дух и младите българи прекрачват прага на знанието.

Светозар Казанджиев
Всяко лято той се връщаше в Смолян. Заедно със съпругата си Елена обядваше в стола на Окръжния комитет на БКП и мнозина можеха да се докоснат до него, всъщност да се докоснат до един от авторите на музикалната слава на България.

Светозар Казанджиев
Чувствата ми към него са странни. Цветни. Признавам това, макар че няма никакво значение в случая. Мислите ми са подчинени на една забележителна личност - сложна и многопластова, противоречива, но истинска, с която аз, като родопчанин, подхранвам своето самочувствие.

Светозар Казанджиев
Работех в Съвета за култура в Смолян. Хайтов идваше веднъж-дваж годишно в града и винаги се отбиваше. Имаше навика, когато дойде при мен, да иска да заключа вратата на кабинета отвътре.

Светозар Казанджиев
Запознанството ми с този смел мъж, с този герой от Съпротивата започна, когато бях ученик в Райковската гимназия „Васил Левски”.

Йордан Петров
Денят бе тих и спокоен, когато изведнъж кучетата залаяха силно и злобно като на вълк.
“Какъв вълк посред бял ден?”- запита се Никола и се изправи.

Йордан Петров
Необходимостта от дидактичните разкази не е в това
да се покаже колко е лош героят, а как той разбира, че е лош.
Авторът

Йордан Петров
В  затвора бе абсолютно забранено внасянето и употребата на алкохол. За нарушение се предвиждаше карцер. А той бе влажен, студен и тъмен като истинска преизподня. Никой нямаше желание да се “усамоти” там, заради няколко чашки алкохол, ако ще да е отлежало шотладнско уиски.

Янко Стефов
ЕСЕННО
Дърветата отлитнаха на юг,
а птиците потънаха в небето.
Пък зайците нарамиха чифтета
и тръгнаха на лов за вълци.

Иван Джебаров
От стажа ми преди години в столичен вестник съм запомнил един интересен епизод. Вика ме завеждащият отдел „Партиен”, подава ми изписан на английски език вестник сгънат така, че да се откроява голяма снимка.

Ружа Велчева
Къртичето лакомо поглъщаше аромата на пресните закуски, подредени на тезгяха. Всички бяха толкова примамливи, но очите му все се спираха на питката в края на редичката. Напомняше му за питките, които някога баба му печеше на старата печка в кухнята.

Цветелина Александрова
На Донна
Трамваят проскърцва равномерно по релсите. Малко след десет е. Пътниците са се отпуснали на седалките, втренчени в телефоните си. Едно момиче слуша толкова силна музика, че възрастната жена пред нея вече няколко пъти се обръща и й хвърля продължителни строги погледи.

Петя Пейчева
ОБЛИЧАНЕ НА ГОЛАТА ИСТИНА
Откраднаха й дрехите, а после
така уплашено се възмутиха,
че истината ходи гола, боса,
носа си в мръсните им ризи тика.

Лозан Такев

Колкото и нескроно да е, в последните години се опитвам да представя предварително готвената на печат книга, било лирика, било сатира и проза…

Павлина Павлова
първа глава от новия исторически роман на авторката

Аз съм Вениамин, най-малкият син на цар Симеон. Аз съм онзи, комуто той искаше да повери трона.

Гергина Давидова
- Хей, детенце златокосо,
стига тича вънка босо!
Влизай, палаво човече!
Лятото отмина вече.

Георги Хрусанов

СЪРНА
Сърната всяка вечер слиза
по пътя стръмен и дълбок
и пие с бързи жадни глътки
вода от бистрия поток.

Христо Пунев
Гърмете, ревете, челичени вий колела,
безспирно скрипците въртете, -
не искам да зная, че тежки са мойте тегла;
под вас, че слабеят ръцете!

Оле Сарвиг
превод: Георги Ангелов
Чувам странна песен
от прозореца -

Арпад Тот
превод: Нино Николов
Пристигнахме по пътя побрашнял,
през сенките, пробягали през мрака,
венец от вечерни лъчи аз бях видял
в косите ти като в прекрасна арка:

Петко Каневски,
носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев”
Винаги съм твърдял, че четирите поетични вулкана на България са Ботев, Яворов, Вапцаров и Пеньо Пенев!

Петър Андасаров
Тъкмо бе постихнал неистовият ми гняв от престъпното посегателство към извисената с българско сияние поезия и към пресветлия образ на поета Никола Йонков Вапцаров от страна на духовния Юда Марин Георгиев и ето, доживях да се убедя, че той си е останал червеят, който гризе ненаситно духовното му присъствие.

Мюмюн Тахир
Иван Есенски на 70 години
Хубавото на поезията е, че там красивите неща си остават красиви; с времето те не се променят, а придобиват вкуса на старо вино и очарованието им ни препраща към представата за съвършенство. Поезията е благословена от божията милост.

Кремена Ячева
ДЪРВОТО
То чака по-безмълвно, търпеливо,
ревниво пази тайни и гнезда.
И денем сянка кити услужливо,
а нощем люшва в клоните звезда.

Никола Герджиков
ПЪТНИК
Уж пътник съм, но за къде пътувам
до днес аз сам така и не разбрах.
Уж пътник съм, но по какво тъгувам
и от какво изпитвам смътен страх?

Георги Гривнев
Всяко надникване в родовата памет е поглед към малкото отечество.
Петър Богданов и Злата Мицова не смятаха, че  са коренът на едно голямо родово дърво, чиито клони ще се разпрострат над Българско.

Денчо Владимиров
РЕДАКТИРАН ПРОЛЕТАРСКИ ХИМН
„На крак, о, парии презрени,
на крак, о, роби на труда,
потиснати и обезверени
от своите партии на труда!”

Мария Маринова
Из „А кога да си играя?” (2019)
КОЙТО ЛЪЖЕ
От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен -
следя, опипвам, наблюдавам.

Веселин Ханчев
Боли ме като пиша за него, въпреки, че не се познавахме лично. Така ми е непоносимо тежко за неговата ранна смърт, за неговия горчив и трагичен край, че ми иде да зарева и заругая всичко - действителността и равнодушието, жертва на които падна Александър Дзивгов.

Давид Мария Туролдо
превод: Георги Ангелов
И СМЪРТТА НЕ БИ МЕ ПРИНУДИЛА
Може огънят да угасне
в лоното на земята
и да се успокои морето,

Руси Маринополски
Тая нощ нямаше луна, но звездите бяха толкова нагъсто и големи, че старите бухлати черници хвърляха сянка под себе си и по старите каменни зидове. Не бяха пели първи петли.

Руси Маринополски
Отровна змия ухапа кравата на Вельо или лоша трева беше яла, не се разбра. Поду се и умря. Вельо натъкми пари за нова и от един месец обикаляше пазарите, но все не намираше това, което иска.

Руси Маринополски
Много години аргатува Злати по чужди имоти. Хорски добитък гледа, на свой не се порадва. Само десетина кокошки и магарето пълнеха сиромашкия му двор - сиво, рошаво, с едно отрязано ухо, но търпеливо на глад и неволи като него.

Тотьо Нерезов
През 1854 г. на 28 юни е роден Иван Андонов поп Андонов в село Мурсалково, днешно Спасово, Чирпанско. Майка му го ражда след обяд по време на жътва на нива в местността „Малките Брестчета”.

Тотьо Нерезов
Талигов Христо, помня, казваше, че в нашия край курбан се прави само при починал човек. С курбан се гощават дошлите да се простят с покойника…
Дирлиецът Таню твърди, че от сбората на Спасовден по-голяма няма. Откакто са въвели да пекат кюфтета и наденици, развалили празника.

Тотьо Нерезов
Боналов Марин преди десетина дни навърши осемдесет години…
На бонал чолаковци казват дълбок кладенец. Баба му е от Яворово и е от Боналовия род. Дядо му е убит на фронта и родът се води на името на бабата. Бонал - дълбок кладенец, чиста вода…

Борис Василев
Два дни всички се питаха къде щукна кучката. На третия ден тя замаха опашка на пруста. Очите й светеха радостно, но беше много отслабнала. Дядо Костадин засмяно заклати глава:

Борис Василев
Всички знаеха чудната дружба между Марка и Дорча. Яхнеше ли бай Тодор магарето, Дорчо непремнно вървеше след него. Но яхнеше ли коня, Марко в никой случай не се унижаваше да върви отзад.

Дулинко Дулев
Баба ми пееше песен такава -
думите помня добре:
„Болен лежи Стоил, не става,
болен лежи, ще умре…”

Христо Кацаров
ВИЕЛИЦА
С огъня сме само двама
в къща, от снега по-ниска.

ПОЩАДЕНОТО
електронна книга
Петър Василев

Драгомир Шопов
СЕЗОНИ
Уж лято е, пък ръсна бавен сняг,
а сетне - вятър с мирис на сено.
И аз се чудя вече просто как
сезоните се смесват във едно.

Салават Кадиров
превод: Георги Ангелов
***
Натуралните стихове
се отличават от изкуствените
не по набора от думи,
а по подбора на чувства,

Александър Блок
превод: Крум Йорданов
***
За доблести, за подвизи, за слава
забравих аз на горестния свят.
И сам стоех в почуда и забрава
пред твоя възхитителен портрет.

Зигмунт Декерт
превод: Ваня Ангелова

Тази чернота
е само за гарваните,
които хранят в разораното поле
спомените.

Платон Воронко
превод: Иван Карадачки
Волен кон,
но волност все не стига.
Болка го гризе, дрънчи верига.

Историята на котарака
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
Черната лакирана лимузина леко се плъзгаше по широкото шосе, залято с жълтите ивици на майския залез. Забавила малко ход, тя свърна по тесните павета покрай тъмна борова гора. Забави ход покрай бордюра.

Хубен Стефанов
Из „Наблизо има светлина” (2019)
РИСУВАНЕ С АКВАРЕЛ
Звярът
в мен
живее
в резерват…

Стефан Коларов
Рядко една слава с такъв световен размах е обгръщала един творец и неговото дело, както това става след смъртта на Винсент ван Гог. Неговото богато наследство от 2100 разнообразни творби, от които 860 са картини с маслени бои, постепенно намира своите ценители и става притежание на многобройни частни колекции и галерии.

Надя Попова
Познавах и обичах стиховете му отдавна, но се запознахме, когато бях двайсетина и петгодишна, бях занесла цикъл стихове в сп. „Пламък”, където той работеше в края на 70-те.

Иван Мирчев
ПРИРОДА
Откъм баира вятърът пристига -
аз ясно виждам образа му бледен,
край мен преминал като тежка книга
разтворена, а в нея поглед сведен

Симеон Маринов
ПАКОСТНИЦИ
Пада тиха вечер
есенна, студена,
а звездите вече
трепкат - изморени.

Шандор Вьорьош
превод: Александър Миланов

ПТИЧКИ
Дръпвайте пердето:
влизайте, лъчи!
Шеметно в клонаци
птичи хор цвърчи:

Георги Гривнев
Вие идвате от спомена - млади, озарени и поривни, забързани и бавни, белязани от печал, радост и възкресение. Къде сте, мои учители, от легендарната Райковска гимназия? В колко посоки ви разпръсна времето?

Ангел Кроснев
Из „В кълбото на живота” (2018)
НА ЧЕРВЕНАТА ПРЪСТ
На зимата след дългата прегръдка
лозите, срамежливите девици,
забиха напращелите си пъпки
в окото на задъхания рицар.

Петко Каневски

ЧУДО
На художника Анастас Константинов
Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!

Борис Бакалов
***
На покойната ми дъщеря Агнеса
Цикламени, цикламени,
от есента подмамени,
подадохте главици вий.

Алексей Решетов
превод: Марко Марков
***
В резерват е сърната
и лъвът в този час…
Да опазим словата
как, кажи ми, от нас?

Михаил Килдяшов
превод: Дафинка Станева
За поезията на Алексей Решетов
Поетът знае всичко за читателя. За неговите съкровени тайни, неутешими болки, щастливи изгреви. От какви небесни висоти вижда това поетът? С какви очи го прозира? С какъв нюх го разпознава?

Михаил Килдяшов
превод: Елка Няголова
ДУМИ
Похвали, хули, пророкуване -
ту мелодични, ту лъстиви…
От самота боят се думите
и свързват се сами във стихове.

Иванка Павлова
***
Трамваят е полупразен. По средата между двете редици с насядали пътници стои мъж - нисък, набит, с късо подстригана бяла коса, леко разкрачен. Излъчва самочувствие и твърдост. Някой го търси по телефона.

Йордан Калайков
НЕПУКИСТ
Човекът е одрипавял. Тика допотопно колело - „Балканче”, останало по чудо от соцвремето. Собственикът му крачи до двуколесната си собственост срещу тълпата заляла тротоара.

Димитър Никленов
От най-високото място на моста плажната ивица изглеждаше като нагърчена жълта тюлена покривка. Преди да стъпи на нея, Мия мина покрай яхтеното пристанище, хвърли бегъл поглед към неголямата яхта, сякаш добре познаваше собственика й, и се устреми към вилата, която беше буквално до скалистия бряг.

интервю на Лияна Фероли

По случай 15-то по ред връчване на Националната награда за  детска литература „Петя Караколева”,  е хубаво да си спомним за писателката и поетесата от Кърджали, която посвети всичките си сили на книгите и на своята детска публика.

интервю на  Лияна Фероли

Заместник-кметът на община Кърджали Веселина Тихомирова връчи наградата /грамота, статуетка и парична награда/ на Мария Маринова от свое и от името на кмета инж. Хасан Азис, като й пожела здраве, творческо вдъхновение и нови творби, които да радват нейната публика.

Иван Антонов
ПРИКАЗКА
“Разкажи ми приказка,
много те моля!”
Виктория Катранова
Разкажи я тази приказка с мечти,
нали ний цял живот я търсим плахи,
в надеждите ни неразказана блести,
надеждите в очакването й изтляха!

Мариана Ангелова
ПОНЯКОГА
Понякога е топло и омайно,
понякога за „нищо” се гълчим,
но звуците остават трайно,
щом можем заедно да помълчим.

Офелия Касабова
***
Тъмнее старата гора
и уморено се съблича
от пъстрите петна.

Семьон Надсон
превод: Иванка Павлова
***
Кадифени поля. Сякаш днес само те
от лъчи по обяд са огрени. Ленив
облак мрачно пълзи, като паяк плете
своя мрежа от мрак, застрашителен, сив.

Сергей Городецки
превод: Христо Цанков-Дерижан
Ах, мой синий, кат синчеца, пояс драг!
А на тоя пояс стегнат здраво - възел як.

Борис Цветанов
НОВО ВРЕМЕ
За новото време
и аз съм се стегнал:
вече си лягам
залегнал.

Борис Цветанов
АФОРИЗМИ
Винаги срещу течението търсих извора, намирал го, все пих една студена вода.
Не бях сляпо оръдие, не си изгърмях барута.

Георги Ангелов
Изглежда вече, че ще е до гроб
този принцип в нашата държава:

Марко Марков
Вероятно ще работя до последния си дъх. И затова работата ми ще остане недовършена.
Само богатите знаят колко скъпо струва честността.

Милена Обретенова
РОДНО
Кадърен ли си,
анатемосват те.
Некадърен ли си,
миросват те.

Панчо Недев
БЕЗ СЪЧУВСТВИЕ
Не си за завиждане, драги,
щом нямаш завистници с шпаги!

Лозан Такев
БУДИТЕЛ
Това е
моята родина:
съсед - будител
с бормашина…

Мая Цекова
Гърди със силикон си накичи, та бързо път си проправи.
Отвод: не ставам, хора, за крал: малко съм крал.

Туко Рамирез
Най-употребяваната дума у нас е думата „няма”.
В здравеопазването няма заплати, няма направления и лекарства, няма лекари, а някъде няма изобщо болници.

Козма Прутков
(Владимир Жемчужников)
превод: Красимир Георгиев
КЪМ ТЪЛПАТА
Клейми, тълпа, клейми в дима на суетите
със завист долна моя остър стих крилат.
Не ще те стреснат музите ми гласовити.

Нели Коларова
ДЪРЗОСТ
Не знам дали светът ще разбере,
че всеки ден в живота си рискувам:
да бъда пълна колкото море
и колкото море да се вълнувам;

Светлана Йонкова
Непобедимите пространства света засипват с пустота.
А можеха да пращат химни, звезди и детски въртележки!
Безсилни ли са да го сторят? Защо не бранят любовта?

Димитър Хаджитодоров
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Призори, в здрача косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.

Кристина Димитрова
- Какво те подтикна да пропишеш?
Въпросът долетя от последните редици. Беше го задало нахакано на вид момче, което още с влизането й в стаята бе започнало ехидно да шушука на съседа си.

Драгни Драгнев
САМОТА И УСАМОТЕНОСТ
Едно и също е, казват. Различно е, смятам аз. Самотата е съдба, участ. Нежелана… Принуда… Оставаш сам, когато близките и приятелите си отидат. Когато хората, които си обичал, те изоставят.

Мирослава Привер
превод: Ваня Ангелова
натрупване на мисли
как да ги разместим
да ги запишем в паметта

Симон Грегорчич
превод: Стилиян Чилингиров

Permesso e d’aspettare
ed e dolce sperare!
О, Боже, в Твоята велика работилня
един съм аз от всички същества,
създадени от Теб!

Красимир Власев
МУТАЦИИ
Небето е синьо, тревата - зелена.
Цъфтят отново лилави акации,
но ние се държим като хора,
претърпели мутация.

стихове 1983 - 2005
Марко Марков
ЕСЕН В ПЛОВДИВ
Като в картина на Лавренов -
живее, пее и звънти
градът с изящни, вдъхновени
и неумиращи черти.

Николай Гюлев
ДЪЛБИНА
Зелено е. Додето поглед стига -
дълбока, безпределна синева.
И в мен се скъсва делничната дига
и пак потичат пролетни слова.

Петко Кицов
АРЕНА
„…Че твойта съвест ще остава чиста,
когато търсиш истинското слово.”
Драгомир Шопов

Иван Воденичарски
Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето.

Диляна Веселинова
Из подготвената за печат книга „Растежни болки”
ПЯНА ОТ ВЪЛНАТА
Не мога да се побера
в доспехите на мрачната тържественост;
разливам се като вода,
забравила първичната си нежност.

Хосе Анхел Валенте
превод: Георги Ангелов

***
След събуждането,
докато ти стоеше
на прага на деня,

Уолтър Скот
превод: Невена Стефанова
Мейзи надменна върви през леса
в ранното утро, прекрасна.
Чува на своя драг Робин гласа -
рядко той пее тъй ясно.

Джон Кийтс
превод: Невена Стефанова
Какво те гони, та се скиташ
тъй блед, самотен, скръбен Рицар?
Повяхват езерни ракити,
не пеят птици.

Борис Василев
Чичо Джанковата Марушка беше дребна кравичка, но в хомота напрягаше наравно с Белча и блажеше цялата къща. Вимето й висеше като на породиста коза. На нея се учеха да доят дори децата.

Борис Василев
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.

Славчо Ангелов
ВРАБЧОВАТА МЪКА
Дреме Врабчо под стрехата,
вкочанясял от студа.
И поглежда към децата,
как се гонят по леда.

Чичо Стоян
ВРАТА-ИЗМЕННИЦА
На сам деня - Великдена
кръчмата бе затворена,
на прага й пияница
стои с глава оборена.

Таня Попова
КОРЕНИ
Привързана съм с корена
към мястото, където
за първи път съм плакала,
за първи път съм сукала,

Лалка Павлова
(стихосбирката „Цвят на кактус” от Таня Попова)
Новата стихосбирка на Таня Попова - „Цвят на кактус”, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата - е един съвременен лирически прочит на човешкото битие с всичките негови колизии, радости и драми, обвързани както с личния, така и с обществения живот.

Елена Алекова
Да пътуваш към Шри Ланка от България, а и от която и да е друга точка на земята е винаги приключение. Но тази година, след кървавия католически Великден (на 21 април вследствие на няколко атентата загинаха над 300 души, а над 500 бяха ранени), си бе и проява на смелост:

София Милева
ВАЛИ
Протести. Деца под дъжда. Инвалидни колички.
Парите не стигат дори да платим за дъжда.
Сълзи ли валят? Съжаление, болка във всички…
И сякаш смъртта ще погълне след малко града.

Георги Майоров

Само в планински град като Берковица, в едно почти пълнолетно момиче - Ана-Мария Герасимова, сред чистотата на природата, могат да се породят ефирни мисли, да открие света на поезията и да влезе в него.

Ирина Путяева
превод: Марко Марков
Далечни сме, макар един до друг.
Зоват ни пътища различно бели.
И трудно е да се открием тук,
под дрехи карнавално смели.

Вера Чижевска
превод: Георги Ангелов
ЗАЕДНО С ГЬОТЕ…
Господин Гьоте,
какво ви караше да казвате
на хулителите на Наполеон Бонапарт:

Вида Тауфер
превод: Санда Йовчева

Цял час е край прозореца ми вечер
и тъжна сянка облака опасва
и чуден, празен мир цял час в сърцето ми е вече.

Денчо Владимиров
Навременна книга, роман-трибунал за Прехода
Филип Романов е завършил Софийския университет „Климент Охридски” по специалностите българска филология и философия и с това обстоятелство вече може да се обясни защо е написал именно философски роман за времето от злополучния български ПРЕХОД, а не криминален, както много от досега издадени под родния небосклон.

Лозан Такев
Начетох се, наслушах се и се нагледах на исторически фрагменти от деня 10 ноември 1989 година… И потърсих веднага и нещата от деня след тридесет години. Почти кръгли. Почти юбилейни. И знакови …

Румен Воденичаров
Има дати, за които не е необходимо да си спомняме всяка година. Или, ако си спомняме, то да бъде за поука на младите. Датата 10 ноември 1989 г. вече е на достатъчна историческа дистанция, за да се кажат някои неща без заобикаляне.

Милена Обретенова
Стар познат. Преоткрит след години благодарение на Фейсбук. Макар и виртуален, вече не познат, а приятел. Благодарение на сходните възгледи в публикациите. Благодарение на благоговението пред родната история…

90 години от рождението на Йордан Радичков

Последните три негови книги
Панко Анчев
1.
За литературознанието, особен за историята на литературата, е важно как един значим писател навлиза в литературата с първите си публикации и с първата си самостоятелна книга.

Мюмюн Тахир
Малък разказ за любовта
Не съм мигнала.
От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да остана повече, щях да се разплача. Толкова се зарадвах, че дойдох да се видим - нали си бяхме обещали, че ще бъдем заедно, докато усетим, че чувствата си отиват.

Стефан Коларов
М. Ю. Лермонтов (1814-1841) е сред моите незаменими, любими поети, които чета постоянно през целия си живот още от ученическите години, когато учителката по руски Стефка Христова ми даде томчето с негови стихове.

Михаил Лермонтов
превод: Стоян Дринов
БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ
1.
Без огън, без палатки спахме,
нощта преминахме всред дим,
острихме щикове, молихме
и Бог за родний край любим.

превод и коментар: Ангел Тонов
Писма на проф. Иван Шишманов до Иван Франко
1.
Драги господин Франко!
Не бихте ли могли да ми дадете нещо за ХVІІІ т. на “Сборника” до една печатна страница, имаща отношение  към българския фолклор или към  старобългарската литература?

Писмо от Иван Шишманов до Георги Домусчиев
Драги г. Домусчиев,
Едва тия дни узнах где сте.
Благодаря Ви за хубавата сбирка.

Слободан Р. Мартинович
превод: Иван Д. Топалски
Сърбия ще влезе в Европейския съюз през задната вратичка. Затова ще трябва още да се посмали.
Беше засвидетелстван патриот: ограбваше предимно своето отечество.

Лех Конопински
превод: Ваня Ангелова

Как да ти кажа
че те обичам обожавам почитам
като с тези думи
по-скоро бършат устата си

Дариуш Берески
превод: Ваня Ангелова

НА МАГДАЛЕНА
няма да приспя
поредния стих
безсънието ще израни душата

Нина Горланова
превод: Георги Ангелов
***
Щурците пеят,
както в онова лято,
когато мъжът ми изневери…

Аркадий Малашенко
превод: Марко Марков
***
Кой ни оставя хороскопи?
Тревожен вятърът снове,
и виждам наяве окопи:
около мене - светове.

Дюла Ийеш
превод: Александър Миланов
Пръстите ти можеха наистина
на гърдите ти - да се усмихват,
в дланите ти - да се доверяват,
по гърба ти - благодарни да полазват.

Янош Вайда
превод: Александър Миланов
Всичко е невъзвратимо. Горест
земното ни битие изпълни.
Сетна среща ни очаква скоро -
хладен гроб преди да ни погълне.

Иван Нечев
Неумолимостта на живота отнесе големия веселяк дядо Вельо в земята - тази земя, по която той скромно, но уверено крачеше, сигурен, че не може за изчезне от нея.

Иван Нечев
Отшумяха многобройните януарски празници и се забравиха като изсъхналата трева на Садината. Изниза се и шумният Трифон Зарезан като вино от буре, което не е без дъно.

Иван Нечев
Буйната пролет разсея по земята пъстри цветя и коварни бодли, засмя се по тъжните клони на сливите, ябълките, вишните и другите дърволаци, които най-първо занемяха в почуда, сетне се поддадоха на ласките и цъфнаха.

Иван Нечев
Леля Мендевица дотича запъхтяна и възбудена при Стефана Комурката. Почти крещеше на пресекулки, като се кръстеше за достоверност.