Карел ван де Вустейне

превод: Атанас Далчев

Аз съм лешник. Стаята ми обитава
бледен червей: той гризе ме час по час.
Хвърлям ядката си в мрака и тогава,
кух, не плача, нито искам нещо аз.

Жертвам се; понасям жребия несретен
да съм непрекъсната храна
на нищожен червей, зъл и неприветен.
Но докосне ли ме, чува в миг детето
мойта празнота: аз пея; аз звъня.