Карел ван де Вустейне (Karel van de Woestijne) (10.3.1878, Гент, - 24.08.1929, Звейнарде) е белгийски поет; писал на фламандски език. Брат на художника Густав ван де Вустейне. Завършва немска филология в университета в Гент. Професор по история на холандската литература в Гентския университет (1920-1929). Привърженик на символизма, черпи сюжети от старинни легенди («Стихове», 1905). «Фламандски примитиви» (1902-1903) отразява настроенията му на самота и очакване на смъртта. Автор на сборниците със стихове «Бащин дом» (1903), «Златната сянка» (1910), поетичната трилогия «Човек е създаден от глина» (1920), «Бог на море» (1926), «Планинско езеро» (1928) - символистична автобиография на писателя. Редактира списания.

Публикации:

Поезия:

АЗ СЪМ ЛЕШНИК/ превод: Атанас Далчев/ брой 131 октомври 2020