Александър Грин

превод: Ваня Ангелова

***

Зад реката в блясък румен
буен огън се разгаря.
В туника от бархет лунен
рицаря денят заваря.
Пурпурният кон се смее,
в пламък ален цял обгърнат,
рицарят красив немее,
с щит към времето обърнат.
Утрото, с лице блестящо,
спори с гланца на лъчите,
мълчаливо и искрящо,
с меча остър на очите.
С наметалото си черно
виделото го обгръща,
перейки крила безмерно,
в сенките се то завръща.

——————————

***
За рекой в румяном свете
Разгорается костер.
В красном бархатном колете
Рыцарь едет из-за гор.
Ржет пугливо конь багряный,
Алым заревом облит,
Тихо едет рыцарь рдяный,
Подымая красный щит.
И заря лицом блестящим
Спорит - алостью луча -
С молчаливым и изящным
Острием его меча.
Но плаща изгибом черным
Заметая белый день,
Стелет он крылом узорным
Набегающую тень.