Александър Грин

Александър Грин (Александър Степанович Грин (Гриневски); Александр Степанович Гриневский) е руски писател, представител на романтичния и критическия реализъм. Роден е на 11 (23 н. с.) август 1880 година в град Слободской, бивша Вятска губерния (сега Кировска област), Русия. Баща му Степан (Стефан) Гриневски е поляк, заточен в руския север за участие в Полското въстание през 1863 г. и препитаващ се като дребен чиновник. Майка му Анна Степановна Лепкова, рускиня, умира от туберкулоза през 1895 г. на 37 г., когато Грин е на 13 г. Скоро след раждането на сина семейство Гриневски се премества във Вятка. Бъдещият писател се научава да чете на 6 г. През 1896 г. Александър Грин завършва четиригодишното градско училище във Вятка и едва 16-годишен заминава за Одеса. Води скитнически живот, работи като хамалин, моряк, рибар, копач, пътуващ цирков артист, железопътен работник и други. Пожарникар на нефтена платформа в Баку. Отново е рибар и моряк. Промива злато в Урал, където е и дървосекач. През 1902 г. поради крайна материална нужда доброволно постъпва на военна служба в пехотен батальон в Пенза, но тежкият войнишки живот и жестоките казармени нрави го принуждава да дезертира през лятото на същата година. Заловен в Камишин и наказан с триседмичен карцер „на хляб и вода”. В Севастопол, където бяга с помощта на пензенски социалисти-революционери (есери) през зимата на 1902 г., общува с есери и се занимава с нелегална дейност в различни градове на страната - Киев, Одеса, Севастопол. Заловен през 1903 г. за пропагандна работа сред матросите в Севастопол, лежи две години в затвора в Севастопол (прави два опита за бягство), през февруари 1905 г. е осъден на 10 години заточение в Сибир, но освободен през октомври 1905 г. след всеобща амнистия. През януари 1906 г. в Петербург отново е арестуван и заточен за 4 г. в гр. Туринск, Тоболска губерния, Сибир, откъдето успява да избяга след три дни и през Вятка с чужд паспорт заминава за Москва, а после - за Петербург. Второто си двугодишно изгнание (1910-1912) прекарва в Пинега, Архангелска губерния. В Петербург се връща през май 1912 г. Включва се в петербургските литературни кръгове, сътрудничи на много списания. Годините на живот под фалшиво име стават време на скъсване с партията на есерите и формирането му като писател. След публикуването на първия му разказ „В Италия” (1906), следващите - „Заслугата на редник Пантелеев” (1906) и „Слонът и Моска” (1906) - са спрени от печат от цензурата. Псевдонимът А. С. Грин за първи път се появява под разказа „Случай” (1907). Заради псевдонима много от първите читатели на неговите разкази смятат, че четат чуждестранен автор в превод. Първите сборници с разкази на Грин - „Шапка невидимка” (1908) и „Разкази” (1910) привличат вниманието на литературните критици. През 1910 г. започва да пише и печата поезия („Изкривяване”, „Реквием”). Приживе стихотворенията му не излизат в отделно издание. В 1912-1917 г. Грин работи активно, публикувайки в над 60 издания около 350 разказа, стихотворения, повести. Поради постоянните конфликти с властите до Февруарската революция Грин живее във Финландия от края на 1916 г. След завръщането си е привлечен в Червената армия, където служи като свързочник (1919), печата в сп. „Пламя” (редактор А. Луначарски). Там се разболява се сериозно от тиф (1920) и се връща в Петроград. Там със застъпничеството на Максим Горки получава академическа дажба и стая в „Дома на изкуствата”. През 1919 г. се жени за медицинската сестра Нина Николаевна Миронова, с която остава до края на живота си. В периода 1920-1932 г. са написани най-добрите му творби. Грин започва да пише „Корабът с алените платна” през 1916 г. Завършва я след Октомврийската революция в Петроградския дом на изкуствата през 1923 г. Тази история е кулминацията на романтизма на Грин. След това пише и издава още няколко творби: „Блестящият свят” (1923, 1924), „Златната верига” (1925, 1926), „Бягаща по вълните” (1928), „Джеси и Моргиана” (1929), „Път за никъде” (1930), както и разказите: „Ловецът на плъхове” (1924), „Сивият автомобил” (1925), „Фанданго” (1927). През 1923 г. пътешества в Крим, през 1924 г. се заселва във във Феодосия, Крим, където живее в крайна нужда, а през 1930 г. се премества в град Стари Крим. Тук той работи върху романите „Път за никъде” и „Недокоснатата”. Втория така и не завършва. През 1931 г. се появява „Автобиографична повест”. Писателят умира на 52 г. от рак на стомаха, в нищета, на 8 юли 1932 г. в Стари Крим, където е погребан. Две години по-късно, през 1934 г., са издадени неговите „Фантастични новели”. В края на 1930-те г. се появяват няколко критически статии (К. Зелински, М. Шагинян, К. Паустовски), в които е признат талантът на писателя. Книгите на Грин продължават да се издават в СССР включително до 1944 г., но по време на „борбата с космополитизма” е отричан (1950). Завръщането на Грин към читателя става отново от 1956 г. нататък с усилията на К. Паустовски, Ю. Олеша, Ив. Новиков и други - произведенията му се издават в милионни тиражи, напр. „Избрано” (1956). Съпругата му създава на обществени начала негов музей в Стари Крим (1960), който получава статут на музей през 1971 г.; през 1970 е открит музей на писателя и във Феодосия, следват музеи на Грин в Киров (1980) и Слободской (2010). На вълната на новия романтичен подем в страната Александър Грин се превръща в един от най-публикуваните и почитани руски автори. Творчеството му включва стихотворения, поеми, сатирични миниатюри, басни, очерци, новели, разкази, повести, романи. Приживе издава Събрани съчинения в 3 тома (1913), незавършено остава изданието на събраните му съчинения в 15 тома (1928 - 1929), което е продължено през последните десетилетия, през 1965 г. посмъртно излизат събраните му съчинения в 6 тома, а през 1991 г. - в 3 т. и др. Днес творбите му са преведени на много езици, името му носят много улици в различни градове на страната, планински върхове. На негово име е кръстена и една от звездите в Космоса. По повестта „Корабът с алените платна” са създадени едноименен балет и филм. Едноименен филм е създаден и по романа му „Бягаща по вълните”, както и по редица други произведения на писателя. През социализма - в 1960-те, 1970-те и 1980-те г. у нас се появяват почти всичките му значими творби. В по-ново време в България са преиздавани любими творби на Грин, както и други негови произведения.


Публикации:


Поезия:

ЗАД РЕКАТА С БЛЯСЪК РУМЕН…/ превод: Ваня Ангелова/ брой 130 септември 2020