Марчела Беня

превод: Марко Марков

***
Спускат се звездите в мойте длани,
стават стрехи моите ресници,
вият в тях, от песен разлюляни,
пролетни гнезда щастливи птици,

ако в мен въпрос такъв напъпи:
„Как в сърцето ми ти влезе, скъпи?”

Облаците бягат от простора
и по корен и по златгно зрънце
капе вдъхновено без умора
аленото топло мое слънце,

ако в мен въпрос такъв напъпи:
„Как в сърцето ми ти влезе, скъпи?”