Галина Гампер

превод: Марко Марков

***
Това е плевнята и крушата клоната.
Коза пасе край нея и мълчи.
Ала очите, вгледани в душата,
са всъщност виждащи очи.

На нещо странно те са огледало,
стаило малки капчици вина.
Разбират те как в тъмното ни тяло
небето смесено е със земя.

И не в огромните космически размери,
на битието в целия размах!
От пътища душата ми трепери
под моя тънък покрив. И от страх.

***
Не е за вярване - животът ми нехае.
Минава през събития и дни
така безгрижно, сякаш чернова е,
с поправки и бележки отстрани.

Аз слагам кръст на всичко без тревога,
не бързам да променям нищо аз.
Все вярвам, че животът си ще мога
без грешка да препиша в някой час.

***
Държи там езеро унило
гората цяла в синя шепа.
Погледай без тъга и трепет
тъй с паметта ни всичко било -
навеки в силна длан държи
макар, възможно е за ден
да се покрие всичко с тлен
или под лед да пролежи…

***
Великите води!… Край нас са те
навсякъде, морето ни обгръща.
И само да рече, ще ни смете
подобно съдове от маса с длан могъща.
Но има граница, не ще я минеш ти,
и виждаме с тъга и изумление:
морето се препъва, шеметно лети
и пада бляскаво на своите колене.