Хусто Хорхе Падрон

превод: Наталия Недялкова

На Клео

Не са цифри, нито истории, часовете, които прегърнахме.
Нито дори една шепа думи,
или ята картини в красноречивия въздух.

Блика от моето чело красотата на твоето име.
И в тази вода неподвижна,
която те отвежда от миналото,
живееш постоянно - същата ти,
без да могат годините да те вкаменят.

Описвам твоя снежен профил,
знаците, които зимата върху мен намята
със своята истина строга.
Белия смях, брезите, бавното омагьосване,
безвременното време, дните в нощта,
слънцето, което се връща към своя извор от аромати
край укротения огън на убежището.

В твоя поглед се разлива светът.
Лист, който иска да те опази
от една вечност, която боли и остава.

Умира само ръката, която ти пише.