Хусто Хорхе Падрон

Хусто Хорхе Падрон (Justo Jorge Padrоn), испански поет, есеист и преводач е роден на 1 октомври 1943 г. в Лас Палмас де Гран Канария, Канарските острови. Един от най-превежданите съвременни испански поети в света. Завършва право, философия и литература в Барселонския университет, специализира в Париж, Стокхолм и Осло. След няколкогодишна юридическа практика в родния си град, се посвещава изцяло на поезията през 1974 г. През 1979 г. участва в Четвъртия световен конгрес на поетите, проведен в Южна Корея, и в Първия европейски фестивал на поезията в Льовен. Бил е генерален секретар на испанския ПЕН-клуб, основател и главен редактор на международното многоезично издание „Екиваленсиас”, директор на Международния фестивал за поезия в Лас Палмас де Гран Канария, оглавявал е и други престижни прояви и начинания. Автор на сборниците със стихове „Тъмни огньове” (1970), „Нощно море” (1972), „Кръговете на ада” (1976), „Бреза в огън” (1978), „Даровете на земята” (1984), „Умира само ръката, която ти пише” (1989) и мн. др. Поезията му е преведена на над 44 езика, сред които шведски, английски, сърбохърватски, руски, български, албански. Книги с есеистика: „Новата шведска поезия” (1972), „Норвежка съвременна поезия” (1973), „Модернизмът в шведската поезия” (1973), „Панорама на съвременния исландски разказ” (1974), „Следвоенната скандинавска поезия” (1974), „Испанска поезия в следвоенния период” (1980). Преводач, главно на скандинавски автори. Носител е на множество престижни световни награди за литература - сред тях: Международната награда на Шведската академия, 1972 г.; наградата „Международен бард” на Международното сдружение на съвременните поети, Мелбърн, Австралия, 1981 г.; Голямата международна награда за литература на София, България, 1988 г.; Златния венец на Стружките вечери на поезията, Македония 1990 г. и много други отличия. Носител на Европейската награда за поезия „Ацо Караманов”, чието 46-о издание се проведе през ноември 2019 в гр. Радовиш, Македония.


Публикации:


Поезия:

РЪКАТА, КОЯТО ТИ ПИШЕ/ превод: Наталия Недялкова/ брой 123 декември 2019