СТИХОТВОРЕНИЯ
превод: Стилиян Чилингиров
МОЕТО ЩАСТИЕ
За райски кът кога бленувам в бдене
и мисля все за нея всеки миг,
кат дивна рамка за красив й лик
сонетни звуци слагат се у мене.
Но морен на легло, кога ме сън осени,
аз моля бога на съня велик:
„О, нека тя до слънчеви светлик
да иде пак видене след видене.
Тогаз ме взема на крила си леки
сънят - при нея кичи ме с венец
и там сърце ми пред нозе й слага.
Но трае туй, доде лучите меки
на слънцето изгреят балго…
Че мойто щасте сън е без конец.
БОРБА
Де сте, кратки дни на мая красен
сладки блянове, къде остахте?
Както в есен славей сладкогласен
вий един след друг си заминахте.
Затъмни се, слънце! не създаде
ден за мене трепетно очакван.
Скри се младост в вечните огради -
пръстен в вода… мина ден оплакван.
Дирих в прашни книги аз забрава,
както в роза мед пчелата дири.
Но награда за труда остава
мене болен спомен най-подире.
Мойто знане блянове разгони -
сладки дари в млади дни честити.
Кат моряк под тъмни небосклони
стискам се о моя чун разбити.
Времето кат нощ пред слънце бяга,
чуна ми разбит вълна помете.
Де е, де на златни кули стяга,
де звездата в онзи час що свети?
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 6, 1910 г.
