Станко Враз (Stanko Vraz; Stanco Vraz; псевдоним на Якоб Фрас), хърватски и словенски поет, просветител, общественик, е роден на 30 юни 1810 г. в село Церовец, Североизточна Словения (сега Долна Щирия) в състоятелно селско семейство. Един от изтъкнатите дейци на словенското и хърватското национални възраждания. Учи във философския факултет на университета в Грац. От 1838 г. се заселва в Загреб. По време на „Пролетта на народите” се присъединява към лявото крило на либералите. От 1842 г. редактира литературното списание „Коло”, където се публикуват статии за славянските литератури, информация за нови южославянски книги. Именно в „Коло” през 1847 г. Враз публикува сбирка български народни песни. Първите си стихове пише на майчиния си словенски, но от средата на 1830-те г. се увлича от идеите на илиризма, сближава се с Людевит Гай, сътрудничи на неговото сп. „Даница” и единствен от словенците, започва да пише на хърватски. На словенците през първата половина на XIX век още не било присъщо националното самосъзнание, единна Словения не съществувала. Станко Враз, работещ както в Хърватия, така и в Словения, става един от първите словенски просветители, който се обръща към проблема за самосъзнанието на словенците. Подкрепя илирийското течение в славянската мисъл. Активно сътрудничи на илирските общества и издания. Приживе издава три книги с любовна и гражданска лирика - „Джулабии” (1840), „Гласове от Жеравинската дъбрава” (1841), „Гусли и тамбура” (1845). Съставя сборника „Илирийски народни песни” (1839). Автор на проекти за общославянска граматика. Смята се и за основател на хърватската литературна критика. Пише на словенски и хърватски език. Ревностен етнограф, Враз през 1841 г. осъществява редица пътувания из словенските земи, за да събира народни песни. Превежда на хърватски Байрон, Мицкевич, Данте. Умира на 24 май 1851 г. в Загреб, погребан на Мирогойското гробище в Загреб.

Публикации:

Поезия:

СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 123 декември 2019