Михай Вьорошмарти

превод: Нино Николов

Бялата вихрушка вее,
сняг по пътя ми пилее.
Хей, вихрушке, отнеси ме
при момичето любимо!

Тънко, стройно, синеоко,
връхче от дърво високо,
то танцува, с плитка свети
в чардаша на ветровете.

В пътища и по чужбини
мами то с очите сини,
трепка-свети, отдалече
в ранно утро, в късна вечер.

Сякаш иде то на среща,
сякаш ми шепти горещо:
в пътища недей се врича,
спри, където си обичан!

Хей, да знаех, че ме люби,
дните си не бих аз губил
по чужбини да се скитам,
где си, миличко, да питам.