Михай Вьорошмарти
Михай Вьорошмарти (Mihаly Vоrоsmarty, 1.12.1800, Каполнашнек - 19.11.1855 Будапеща) е унгарски поет, драматург, преводач и критик. Роден в дворянско католическо семейство, възпитаван при монасите - цистерцианци в Секешфехервар и пиаристи в Пеща. Завършва философския и юридически факултети на Будапещенския университет, но се отдава на литературата. Създава любовна лирика, посветена на Етелка Персел, героичния епос „Бягството на Залан” (1826), четири драми, сред които „Изгнаници” (1830), осем историко-фантастични романа, участва в списания като „Атенаум” и др. Член на Унгарската академия на науките (1830). През 1830-1843 г. се занимава с драматургия (пиесата-приказка „Чонгор и Тюнде” (1831), пише най-силната си пиеса „Кървава сватба” (1833), издава няколко поетични сборници с патриотична лирика. Най-известното му стихотворение е „Призив”. Създава историческата драма „Цилеи и Хунияди” (1844). Превежда „Юлий Цезар” и „Крал Лир” на Шекспир. Депутат в революционния парламент, после съдия във Върховния съд (1849). След поражението на революцията 1848-1849 г. прекарва известно време в изгнание, връща се в Унгария през 1850 г. Останалите години от живота си прекарва в дълбока меланхолия. Погребан в гробището Керепеши.
Публикации:
Поезия:
НА ЛАУРА/ превод: Нино Николов/ брой 40 май 2012
ЧЕРНИТЕ ОЧИ/ превод: Тодор Харманджиев/ брой 42 юли 2012
ЗОВ/ превод: Йордан Стратиев/ брой 46 декември 2012
БЛЯН/ превод: Иванка Павлова/ брой 92 февруари 2017
ТЪЖНИЯТ МОМЪК/ превод: Нино Николов/ брой 123 декември 2019
СТАРИЯТ ЦИГАНИН/ превод: Иванка Павлова/ брой 141 октомври 2021
