ЛЮБЕНИЦА

Стоян Тарапуза

превод: Наталия Недялкова

ЛЮБЕНИЦА

От бостана край воденицата
откъснах кърска любеница.

Отвън е лист-зелена,
отвътре - жар-червена.

Дете със пръст да я чукне
кората й на две ще я пукне.

Ще разцъфти като зора,
изгряла над тъмна гора.


ОБУВКИТЕ НА ДЯДО МИ

Обувките на дядо ми
които с четки галехме,
пред други, дето хвалехме,
сега са зейнали, корави,
скъсани и изподрани.

Вече не ги бива
нито за обуване,
нито за събуване,
нито за газене,
нито за лазене,
нито за ходене,
нито за водене…

Във всяка от тях
спи по един облак сух,
по един вятър глух
и по едно изминало време -
което в жалбите дреме.

Обувките на дядо ми,
които с четки галехме,
пред други, дето хвалехме,
сега са зейнали, корави,
износени и изподрани.

А някога най-хубави бяха,
най-хубави бяха.
По-силно от усмивката му
те блестяха.


НЕЩО ЧУДНО ДНЕС СЕ СЛУЧИ

Нещо чудно днес се случи:
змията с таралежа траен мир сключи,
мравката пред мишката сведе глава,
тигърът стори път на добрата сърна.
Пантерата пред зебрата покорно клекна,
мечката пред пчелите като памук омекна.
Хрътката заека за поздрав прегърна,
свраката на квачката яйцата й върна.

Нещо чудно днес се случи…
От това и ний да се поучим.