Ерол Туфан

превод: Наталия Недялкова

Няма как да се измъкна
от ежедневието
което ме бичува,
което ме дърпа,
което ме разпъва.
Колкото повече се напрягам,
толкова повече потъвам.
В далечините има няколко слънца.
И белота, безкрайна белота…
Трябва да намеря сили,
за да я изтръгна с корен вътрешността.
И несъмнено
веднъж завинаги
да премина в светлата
страна на моето аз.