Валерио Орлич

превод: Наталия Недялкова

ОТБЕЛЯЗВАМ ЗВЕЗДИ

Уморен от света,
смачкан в собствената си бездна,
търсейки милостиня
отбелязвам звезди,
припознавайки се
в една.

НА ПОЕТА - ПЪТНИК

Къде си,
Поете-пътнико!
Отново закъсняваш?

Това е твоят влак.
Разписанието си остана същото,
а ти заседна в подлеза.

Машинистът само дето не заплака,
когато караше локомотива,
на кондуктора му остана един билет в повече
и празно място.

Поете-пътнико!
На твоето място във влака
спят книга и рози.

***
Денят осъмна -
В далечината гъста мъгла -
пътува пътят.

***
Оглеждаме се,
аз и винарката -
в чаша вино.