Арпад Тот

превод: Нино Николов

Пристигнахме по пътя побрашнял,
през сенките, пробягали през мрака,
венец от вечерни лъчи аз бях видял
в косите ти като в прекрасна арка:
солиден и насъщен бледен лъч
сред светлини преливащи се, слети,
в ухания от тишина и глъч
през нощните пространства на душата.

Ухание и тишина бе ти,
ухание от тайни, мир от шепот,
аз дишах, както никога преди,
разплискал светлината с пълни шепи:
не знаех вече ти дали си ти,
или си храст, благословен от Бога,
опазил още ангелски черти
и разшумял от своята тревога.

Бях омагьосан, тихо покрай мен
минутите столетни прелетяха,
ти за ръка ме хвана, вдъхновен,
усетих как минутите се сбраха
и как мигът им в мене откънтя
с дълбока музика, която ни увлича,
тъй с тръпни вени блика в нас кръвта
с най-земно чувство: много те обичам!