Арпад Тот

Арпад Тот (Toth Arpad), унгарски поет и преводач, изтъкнат представител на литературното движение „Нюгат”, е роден на 14.04.1886 г. в град Арад, Трансилвания, Румъния, в семейство на скулптор. Момчето е със слаба физика и е предразположено към туберкулоза. През 1889 г. семейството се премества в Дебрецен, където прекарва детството си. Посещава Париж с баща си през август 1900 г. Завършва гимназия (1904). Учи право в университета в Будапеща (1905-1909), но прекъсва. Театрален критик в Дебрецен. През 1913 г. става домашен учител в Будапеща. През 1915-1916 г. многократно посещава Татрите, за да лекува белия си дроб. После е редактор на вестник. До края на живота си работи като журналист. Издава книгите с поезия „Утринна серенада” (1913), „Върху галерата на ленивостта” (1917), „Радостта отлита” (1922), „От душа до душа” (1928). Превежда Едгар Алън По, Шели, Кийтс, Байрон, Милтън, Уайлд, Ленау, Рилке, Верлен, Бодлер, Флобер, Готие, Мопасан, Чехов и др. Изявява се и като критик. Умира от туберкулоза на 42 г. на 07.11.1928 г. в Будапеща.


Публикации:


Поезия:

УТРИННА СЕРЕНАДА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 110 октомври 2018