ПТИЧКИ
превод: Александър Миланов
ПТИЧКИ
Дръпвайте пердето:
влизайте, лъчи!
Шеметно в клонаци
птичи хор цвърчи:
косове, авлиги,
славеи, скорци,
сипки, червенушки,
чинки, щиглеци,
гълъби, гугутки -
милион почти.
Който има време,
нека ги брои.
Знам, че бяха в тебе
влюбени и те,
чакаха да дръпнеш
синьото перде.
Върху клон разлистен
цял орляк бе сбран -
кацаха там птички
и на твойта длан.
С флейти твойто име
леят птички там.
Как да те наричам,
само аз не знам.
АРЛЕКИН
Рапирата докосва в тънък връх
шафран чорапи, алени обуща.
Прозорецът пердето си ти спуща,
пред него тананикам аз без глас
тъй тихо, че не чуваш. Кипарис
е скътал хладина в листата-крипта,
рояк цикади като прашки литва
и се полюшва закуцукал бриз
- бе вихър някога - от изгрев чак
аз пея, кая се, изплаквам болка
и не съм сянка, плъзгаща се в мрак.
Кой знае: тялото, душата - колко
дантели на надменния безкрай са нужни
като перде пред тебе да се спусне…
НАЙ-ХУБАВ Е ГЛАСЪТ ТИ…
Най-хубав е гласът ти в оня миг,
когато рамка е на тишината,
най-хубава косата ти е в оня миг,
когато е на слънчев лъч слугиня,
най-хубав е ликът ти в оня миг,
когато си го спомням просълзен,
най-хубава е участта ти в оня миг,
когато като песен отлети.
