Михаил Килдяшов

превод: Елка Няголова

ДУМИ

Похвали, хули, пророкуване -
ту мелодични, ту лъстиви…
От самота боят се думите
и свързват се сами във стихове.

Ний прошка търсим все от тях,
от своите вини нещастни сме.
Боят се думите от грях
и в стихове се освещават.

***
За черни дни ще пазим тази ябълка,
че дълго ще се скитаме печални.
Не сме сами - ти наметни си якето
и дай ми знак със пръсти - за мълчание.

По пътя дъжд ще ни измие есенен.
Съгласна си от векове с товара ми.
В предели чуждоземни ще навлезем -
ний немци сме и гърци сме, и варвари.

Плод под забрана късно си донесохме.
И топлехме змията, сплели пръсти.
Изгубил се, народът днес беснее.
И търси доказателства за Кръста.