ВСИЧКО – ОСВЕН ЧОВЕК!
превод: Стилиян Чилингиров
Permesso e d’aspettare
ed e dolce sperare!
О, Боже, в Твоята велика работилня
един съм аз от всички същества,
създадени от Теб!
Незрима Твойте работа е в мира:
в него няма неизменна вещ
и нищо в него не пропада,
На всичко зорко гледам аз, -
движене вред,
навред живот тече,
и прерождене,
и превръщене;
но няма смърт - смъртта не виждам аз!
А тъй безумния човек тъгува,
кога увехне розовия цвят
или, кога положи в гроба
от своите близки (мил
кат роден брат)…
Но смърт, но - смърт не е това!…
Аз гледам работилнята на Бога;
в нещата виждам променене,
но не и смърт!…
О, Творче, който ме създаде, въплоти,
в гърди ми дух запали
и от земя ме сътвори,
защо живот во мене вложи?…
Кога отново стана прах,
не ще умра, -
окрили щеш Ти моя дух;
от тази юдол на сълзите
ще литне той към поселения лъчисти,
където Ти си, о, Могъщий,
ще види Твоето лице
во слава възсияло -
лицето на любов и правда.
Духът ще отлети, а тялото - в земята.
И гроба, моя прах покрил,
в забрава вечна ще потъне,
но няма жаля аз!
Че Ти не ще ме никога забравиш, -
за нова вещ духа ми ще послужи
на Теб - каква - не зная сам :
Ти знаеш по-добре!
Ала едно, Всевишний, аз желая:
създай уханен цвят
от него, - птичка, билка ти създай;
безгрижни нека не усещат
кат мен, кат мен да страдат всеки час
и сред съмнения безцелно да изтляват…
Ти всичко, всичко Ти създай -
освен човек!
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 11, кн. 1-4, 1914 г.