Симон Грегорчич (Simon Gregorcic), словенски поет и католически свещеник, е роден на 5 октомври 1844 г. в село Врсно до град Кобарид в графство Горица и Градишка, Австро-Унгария. Има седем братя и сестри. От 1851 г. учи в началното училище в Либушна, а от 1855 г. - в Гориция. После завършването на училище постъпва в Духовната семинария в Гориция, където създава първите си стихове. След като е ръкоположен за свещеник (1867), от 1868 г. служи като викарий в Кобарид, където започва да се занимава с литературно творчество. От 1873 г. нататък е преместван няколко пъти в различни енории. Пенсионира се през 1903 г., продава дома си и се заселва в Гориция, Италия, където умира на 24 ноември 1906 г. Публикува в словенските литературни списания «Slovenski glasnik», «Zgodnja Danica», «Zvon», «Ljubljanski zvon». Пише лирически и патриотични стихотворения. Написва и няколко поеми. През 1882 г. издава първия си поетичен сборник «Prvi zvezek Poezij», а след шест години през 1888 г. - втория си сборник «Drugi zvezek Poezij». През 1902 г. издава третия си сборник «Tretji zvezek Poezij». След смъртта му е издаден през 1908 г. сборникът «Сetrti zvezek Poezij». Поезията на Грегорчич се характеризира с изисканост, мелодичност, простота и дълбока християнска вяра. В родното село на поета Врсно има литературен музей, посветен на поета. Името му носи бригада от Народно-освободителната армия на Югославия в годините на Втората световна война.

Публикации:

Поезия:

ВСИЧКО - ОСВЕН ЧОВЕК!/ превод: Стилиян Чилингиров/ брой 122 ноември 2019