Уолтър Скот

превод: Невена Стефанова

Мейзи надменна върви през леса
в ранното утро, прекрасна.
Чува на своя драг Робин гласа -
рядко той пее тъй ясно.

„Хубава птицо, сред този простор
где ще намеря венчило?”
„Шест юначаги в църковния двор
ще те замъкнат в носило.”

„Кой ще скове моя сватбен креват,
птицо, кажи ми, ти знаеш!”
„Оня клисар сивоглав, белобрад,
дето гробове копае!

Малка светулчица там ще блести
в мрака над теб неизменно;
сова от кулата ще изкрещи:
сбогом, о леди надменна!”