Уолтър Скот (Walter Scott), шотландски писател, основоположник на историческия роман, e роден на 15 август 1771 г. в Единбург като девето дете в семейството на богат юрист. Заболява от детски паралич, в резултат на което остава куц. Завършва колежа на родния си град, после право в единбургския университет и става адвокат, много пътува из страната. Събира шотландски фолклор. Жени се през 1797 г., има четири деца. Благородник (1820). Фалира през 1825 г. като издател. Публикува няколко тома древни балади, книги с поезия, исторически романи, историко-литературни произведения. Поезия: „Песни за шотландската граница” (1802) „Песента на последния менестрел” (1805), „Мармион” (1808), „Дамата от езерото” (1810), „Видението на дон Родерик” (1811), „Рокъби” (1813), „Полето на Ватерло” (1815), „Владетелят на островите” (1815). Романи: „Уейвърли” (1814), „Гай Манеринг, или Астрологът” (1815), „Черното джудже” (1816), „Антикварят” (1816), „Пуритани” (1816), „Единбургската тъмница” (1818), „Роб Рой” (1818), „Легенда за Монтроуз” (1819), „Ламермурската невеста” (1819), „Айвънхоу” (1820), „Манастирът” (1820), „Абатът” (1820), „Кенилуърт” (1821), „Приключенията на Найджъл” (1822), „Пиратът” (1822), „Куентин Дъруърд” (1823), „Сент-Ронанските води” (1824), „Талисманът” (1825), „Граф Роберт Парижки” (1831), „Обсадата на Малта” (1832) и др. През 1820-те г. издава редица произведения на историческа и историко-литературна тема: „Животът на Наполеон Бонапарт” (1827), „История на Шотландия” (1829-1830), „Смъртта на лорд Байрон” (1824), „Жизнеописание на романистите” (1821-1824). Умира на 21 септември 1832 г. от инфаркт в замъка на имението си Абътсфорд, погребан в абатството Драйбуро.

Публикации:

Поезия:

НАДМЕННАТА МЕЙЗИ/ превод: Невена Стефанова/ брой 122 ноември 2019

За Уолтър Скот:

СТОГОДИШНИНАТА НА ВАЛТЕР СКОТ/ автор: Д. Б. Митов/ брой 108 юли 2018