Вида Тауфер

превод: Санда Йовчева

Цял час е край прозореца ми вечер
и тъжна сянка облака опасва
и чуден, празен мир цял час в сърцето ми е вече.
Там някъде на светлината белите блясъци загасват.

На цветния пазар едни цветя са само хризантеми
във глинени саксии, като камъните неми
и толкоз тежко слънцето сияе,
и в кървави сълзи се зад гората крие.

Настана вечер, есен, смърт една,
тъче сланата мъртъв бял саван;
и вятър мразовит в полята духа
и в сухите листа пак охка глухо.

——————————

сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн.8-10, 1933-1934 г.