Дюла Ийеш

превод: Александър Миланов

Пръстите ти можеха наистина
на гърдите ти - да се усмихват,
в дланите ти - да се доверяват,
по гърба ти - благодарни да полазват.

Можеха те да премахнат мене,
пленник на надменност и съмнения,
за да се опитаме отново
да се преродим като близнаци.

Съществуваха слова, въздишки,
погледи, които ти отдаваха
миналото ми и бъдещето ми изцяло.

Ала настоящето, сърцето ми
ти даряваха в замяна чисто
пръстите ми, моите съюзници най-верни,

облагородени върху твоето лице.