Дюла Ийеш
Дюла Ийеш (Illyes Gyula), унгарски поет, прозаик, драматург, преводач и общественик, един от лидерите на „народните писатели” - реалистично направление в унгарската литература през втората четвърт на ХХ век, e роден на 02.11.1902 г. в село Рацегреш, област Дунантул, в семейство на ковач. В революционните 1918-1919 г. участва в различни леви движения, поставя театрални постановки за работници. Първото му стихотворение е публикувано в социалистическия вестник „Nеpszava” на 22.12.1920 г. Известно време учи унгарска и френска филология в Будапещенския университет, но през 1921 г. е принуден да напусне поради политически преследвания. Научавайки, че в Унгария е издадена заповед за арестуването му, остава в емиграция, почти пет години живее в Виена, Лихтенщайн, Берлин и Париж. В Париж посещава Сорбоната, сътрудничи с профсъюзните обединения на унгарски емигранти, запознава се с леви писатели и поети от средата на сюрреалистите и дадаистите - Пол Елюар, Жан Кокто, Тристан Цара, Андре Бретон, Луи Арагон и Рене Кревел. През 1926 г. след амнистия се връща в Унгария. Познава се с Атила Йожеф, Льоринц Сабо, Йожеф Ердейи и др. писатели, близко приятелство го свързва с Михай Бабич. През 1934 г. посещава СССР, участва в антифашисткия международен конгрес на писателите в защита на културата в Москва, където се среща с Андре Малро и др., написва книгата „Русия. 1934″ (1935; преведена на руски). През 30-те г. е един от водачите на движението на „народните писатели”, които се борят за демократична Унгария, чиято основа да бъде селячеството. В 1930-те г. сътрудничи на известното литературно списание „Nyugat” („Запад”). Съучредител на Мартенския фронт (1937-1939) - ляво антифашистко движение. През 1937-1948 г., паралелно с писателската си дейност, работи като прес-секретар на Националната банка на Унгария. През 1941-1944 г. редактира авторитетното списание „Мадяр Чилаг” („Унгарска звезда”). По време на Втората световна война се намира в Унгария. След немската окупация на страната и установяването на открито фашисткия режим на Ференц Салаши в 1944 г., Ийеш заедно с Ласло Немет, опасявайки се от репресии за антифашистката си дейност, се укрива от арест и минава в нелегалност. През 1945 г. е избран за член на парламента от лявата, но не комунистическа Национална селска партия, на която е лидер през 1945-1946 г. От октомври 1946 г. до юни 1949 г. е главен редактор на сп. „Валяс” („Отговор”). По време на събитията от 1956 г. е избран в ЦК на Националната селска партия, възстановена под името „Партия Петьофи”. През 1962 г. посещава Флоренция, а през 1963 г. пътува из Европа (Франция, Чехословакия, Швеция, Ирландия) и САЩ на тримесечно турне. Заместник-председател на международния ПЕН клуб (1969). Автор на повече от 30 поетични сборника, документални книги, романи, изследвания, есета, драми. През 1930-те г. творчеството му придобива реалистична насоченост. Занимава се и с преводи - Арагон, Елюар и др. френски поети. Публикува книгата „Петьофи” (1936) за живота и творчеството на Шандор Петьофи. Книги със стихове: „Тежка земя” (1928), „Кълнове” (1931), „Трима старци” (поема, 1931), „Младост” (1932), „Говоря за героите” (поема, 1935), „Под литнали небеса” (1935), „Ред сред руините” (1937), „Невярно бъдеще” (1938), „В отделен свят” (1939), „Гледайки от упор” (1947), „Ръкостискания” (1956), „Нови стихове” (1961), „Черно-бяло” (1968). В автобиографично-социографската книга, шедьовър на унгарската проза, „Народът на пустата” (1936) със съчувствие е показан живота на бедните селяни. Написва сценарий за Петьофи и Ю. Бем „Двама мъже” (1950), драмата „Примерът на Озора” (1952) - за борбата на народното опълчение с австрийските армии през 1848 г., есеистичния роман „В лодката на Харон” (1969) и др. Лауреат на престижни унгарски литературни награди: „Лайош Кошут” (1948, 1953, 1970), „Ференц Баумгартен” (1931, 1933, 1934, 1936) и „Атила Йожеф”. Поезията му е преведена на 24 езика. Умира от рак на 15.04.1983 г. в Будапеща. На български е представен със стихосбирката „Тежка земя” (1976), драми и романи.
Публикации:
Поезия:
ЗАЩОТО СРЕЩУ МЕН СЕДИШ…/ превод: Иванка Павлова/ брой 106 май 2018
ЛЮБОВ/ превод: Димо Боляров/ брой 121 октомври 2019
МОИТЕ РАЗУЗНАВАЧИ/ превод: Александър Миланов/ брой 122 ноември 2019
