ЛЮБОВНИЦИТЕ ОТ ТОЛЕДО
превод: Евгения Динкова
На г-н Емил Пиер
Нима щеше да е справедливо Господ да осъди човека на щастие?
(Отговор на римските богослови на възражението за Първородния грях)
Източна зора къпеше в червено гранитните скулптури на фронтона на Официала (1) в Толедо и открояваше сред тях Кучето-стиснало-със-зъби-горящ-факел, герба на Светата Инквизиция.
Две дебели смокинови дървета премрежваха със сенките си голямата врата от бронз: отвъд прага четвъртити, каменни стъпала сякаш изригваха от вътрешността на палата - плетеница от дълбочини нагодени на качване и слизане към леките отклонения на посоката. - Тези криволици се губеха, било към залите на съвета, килиите на инквизиторите, тайния параклис, шейсет и двете тъмнични дупки, градината и общата спалня на монасите ; - било във вид на дълги коридори, студени и безконечни, към разни отдалечени кътчета… - към трапезарията, библиотеката.
В една от тези зали - която с пищната си уредба, тежките завесите от Кордоба, декоративните сандъци с дръвчета, облятите със слънце витражи и картините с позлатени рамки ярко изпъкваше на фона на голотата на всички останали - стоеше нея заран по сандали сложени на бос крак, в средата на розетката на един византийски килим, със сключени ръце и широко отворени очи, сух старец, с ръст на великан, облечен с бяло расо с червен кръст на гърдите и дълга черна мантия закопчана на раменете, препасан в кръста с желязна броеница и с черна островърха шапка на католически духовник на главата. Беше сигурно прехвърлил осемдесетте. Бледен, измъчен от самоизтезания, с кожа навярно разранена под власеницата, която никога не сваляше, той се взираше в един алков, където беше нагласено, изкусно драпирано и украсено с гирлянди меко ложе. Този мъж беше Томас Торквемада (2).
Под сводовете на огромния палат се стелеше страшна тишина, тишина съставена от хиляди звучни трептения на въздуха, неуморно вледенявани от камъните.
Изведнъж Великият испански инквизитор дръпна халката на един звънец, но звук не се чу. Чудовищен блок от гранит се отмести в дебелата стена и се завъртя около оста си заедно със завесата, която го покриваше. Начаса се появиха трима закачулени монаси - изскачайки от тясна стълба изсечена в тъмнината - и блокът се върна на мястото си. Това зае две секунди, не повече! Но тези две секунди бяха достатъчни за да може струя червена светлина, пречупена през някакво подземие да озари залата и разбъркан вихър от стенания, толкова покъртителни, толкова пронизителни и ужасни, че не можеше да се определи дори в приближение възрастта или пола на тези, които ги издаваха - долетя през отвора в стената като далечен полъх от ада.
После настъпи гробна тишина, нахлу студен въздух, а по плочника в коридорите пробягнаха слънчеви петна, докосвани от време на време от подметката на инквизиторския сандал.
Торквемада даде тихо нареждане.
Един от монасите излезе и няколко минути по-късно въведе пред инквизитора двама красиви юноши, още почти деца, младеж и девойка - на осемнайсет и шестнайсет години може би. Изразът на лицата им, целият им вид свидетелстваше за благородническо потекло, а дрехите - възможно най-скъпи и изтънчени, семпли и елегантни - издаваха издигнатия ранг на родовете им. Сякаш бяха двойката от Верона пренесена в Толедо: Ромео и Жулиета!… Усмихвайки се смутено - леко изчервени от това, че се намират тук - двамата гледаха светия старец.
«Скъпи, нежни деца», каза Томас Торквемада, слагайки ръце върху раменете им - «вие се обичате вече почти година (което на вашата възраст не е малко), обичате се така целомъдрено, така искрено, че в църквата със спуснат поглед не смеехте да признаете това един пред друг. Ето защо, досещайки се, заповядах да ви доведат и тая заран ви бракосъчетах. Вашите мъдри и знатни родове са уведомени, че сте съпрузи и дворецът, в който ви чакат, се готви за сватбеното празненство. Всеки момент ще отидете там за да заживеете съгласно ранга ви, заобиколени един ден може би от хубави деца, цвета на християнството.
Ах, умно постъпвате, че се обичате, избрани млади сърца! Аз също познавам любовта, нейните трепети, сълзи, безпокойства, неземни пориви! От любов гори сърцето ми, защото любовта е законът на живота, клеймото на светостта. И ако съм поел задължението да ви бракосъчетая, това е защото самата същност на любовта, която е самият Бог, не бива да бъде във вас смущавана от прекалено плътски желания, от сластолюбие, каквото за жалост може да предизвика в сетивата на двама годеници прекалено дългото отлагане на законното право за съвокупление. Иначе по време на молитва ще станете разсеяни! Някои натрапчиви мисли ще затъмнят вродената ви чистота! Вие сте два ангела, които за да си спомнят, кое е РЕАЛНО в тяхната любов, имат нужда да я утолят, да я притъпят, да изчерпят сладостта й!
Така да бъде! - Намирате се в Стаята на Щастието: ще прекарате тук само първите часове от брачния ви живот, след което благославяйки ме надявам се за това, че ви върнах на вас самите, което значи на Бога, ще се върнете в света, както казах, за да заживеете живота на всички хора, с ранг отреден от Бога.
На знак с очи от Великия инквизитор монасите бързо разсъблякоха младоженците, които бяха така чаровно смаяни, че не оказаха никаква съпротива. След като ги поставиха един срещу друг, като две юношески статуи, те светкавично ги увиха с широки пояси от благовонна кожа, пристегнаха ги внимателно, после ги пренесоха изтегнати, сърце до сърце и устни върху устни - добре насърчени по този начин - на брачното ложе; поясите правеха прегръдката им още по-неустоима. В следващия миг те бяха оставени насаме, за тяхна радост - която не закъсня да надделее смущението им - и блаженството, което вкусиха беше толкова върховно, че между две безумни целувки, те си казваха: «Ох! Да можеше това да трае вечно!…»
Но на земята нищо не е вечно - нежната им прегръдка, уви, продължи само четиридесет и осем часа.
Тогава монасите отново влязоха, отвориха широко прозорците, за да влезе пресен въздух от градината: поясите бяха развити, в две съседни килии всеки от тях се изкъпа с гореща вода, защото се нуждаеше от това. - После сложиха дрехите си и залитащи, пребледнели, умълчани, сериозни и с безумен поглед отново се озоваха срещу Торквемада; като ги притисна тържествено до гърдите си, суровият старец промълви:
«Вие деца, минахте трудното изпитание на Щастието, затова ви връщам на живота и на вашата любов, защото съм убеден, че отсега нататък молитвите ви до Бога ще бъдат по-вдълбочени, отколкото в миналото.»
Придружители ги отведоха в дома им, готов за празненството: там благородните гости вече ги очакваха; чуваха се радостни възгласи!…
Само че по време на сватбата, не без изненада, всички присъстващи забелязаха, че между двамата съпрузи цареше странна неловкост, те рядко си разменяха по някоя дума, погледите им се разминаваха, усмивките им бяха студени.
Те живяха до края на живота си почти разделени, всеки в своите покои на двореца, и умряха без потомство - защото, длъжен съм да доведа разказа си докрай, те никога повече не се целунаха - от страх… ДА НЕ БИ ТОВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТНОВО!
——————————
1. Официалът в Толедо - Съдът на испанската инквизиция (бел. прев.)
2. Томас Торквемада (1420 - 1498) - испански духовник, от 1483 г. пръв Велик инквизитор на Испания (бел. прев.)
