Вилие дьо Лил Адам
Огюст Виле дьо Лил-Адан (Auguste Villiers de l’Isle-Adam); Филип-Огюст-Матиас, граф Вилие дьо Лил Адам, френски писател и драматург, е роден на 7 ноември 1838 г. в Сен Брийо, Бретан. Потомък на древен аристократичен френски род, от който са излезли прочути личности, сред които един от водачите на Малтийския орден - Жан Вилие дьо Лил Адам. Един от основателите на френския символизъм заедно с Верлен и Стефан Маларме, най-близкия му приятел. Разорен от Революцията, баща му отива в затвора за дългове. Майката прави всичко възможно, за да спаси остатъка от личното си състояние. Първите години от живота му минават в Бретан, там взима уроци по пиано и пише първите си стихотворения. После семейството се пренася в Париж, където той бързо влиза в литературните кръгове и се сприятелява с Бодлер, Льоконт дьо Лил и братя Гонкур. В творчеството си най-често взима на прицел тоталната власт на парите, буржоазно-търгашеското мислене и наивната вяра в прогреса. Тъгува за далечното аристократично минало, когато са били на почит християнски ценности и идеали. Приживе не се радва на литературна слава и прекарва живота си в терзания и нищета. Съчинения: „Първи стихове” (1858), „Елен” (драма, 1865), „Бунтът” (драма, 1866), „Моргана” (драма, 1870), „Новият свят” (драма, 1880) „Жестоки разкази” (1883), „Бъдещата Ева” (роман, 1886), „Свръхлюбов” (1886), „Трибюла Бономе” (1887), „Тайната на ешафода” (1888), „Странни истории” (1888), „Нови жестоки разкази” (1888), „Бягство” (пиеса, 1887), „Аксел” (пиеса, 1889). Умира в бедност на 50 г. на 19 август 1889 г. в Париж, погребан в гробището Батиньол, после останките му са пренесени в Пер Лашез. Творчеството му оказва въздействие на редица писатели.
Публикации:
Проза:
АПАРАТ ЗА ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДНАТА ВЪЗДИШКА/ превод: Евгения Динкова/ брой 118 юни 2019
ЛЮБОВНИЦИТЕ ОТ ТОЛЕДО/ превод: Евгения Динкова/ брой 120 септември 2019
