ШЕПОТ. СЛАВЕЙ НЕЖНИ ТРЕЛИ…
превод: Иванка Павлова
***
Шепот. Славей нежни трели
рони пак навън.
Ручей в сребърна постеля
тъне в сладък сън.
Светлини и сенки. Нощ е.
Трепетно сърце.
Вид вълшебен има още
милото лице.
В облаците - цвят на рози,
янтарни искри.
И целувки, и възторзи
рано призори!…
1850
——————————
ВЕЧЕР
Ясен звън прозвуча над реката,
над леса гъст, заспал в тишина,
над ливадите, даже оттатък,
а брега озари светлина.
И далеч в полумрака реката
сякаш все ускоряваше ход.
Подир облака облак в позлата
бавно гаснеше в синия свод.
Хълмът вече сивее. След малко
ще угасне горещият ден.
Виж, зорницата още по-ярко
свети с огън ту син, ту зелен.
1855
***
Шепот, робкое дыханье.
Трели соловья,
Серебро и колыханье
Сонного ручья.
Свет ночной, ночные тени,
Тени без конца,
Ряд волшебных изменений
Милого лица,
В дымных тучках пурпур розы,
Отблеск янтаря,
И лобзания, и слезы,
И заря, заря!..
1850
——————————
ВЕЧЕР
Прозвучало над ясной рекою,
Прозвенело в померкшем лугу,
Прокатилось над рощей немою,
Засветилось на том берегу.
Далеко, в полумраке, луками
Убегает на запад река.
Погорев золотыми каймами,
Разлетелись, как дым, облака.
На пригорке то сыро, то жарко,
Вздохи дня есть в дыханье ночном, -
Но зарница уж теплится ярко
Голубым и зеленым огнем.
1855
