Бранко Радичевич

превод: Владимир Зеленгоров

Небето синее безкрайно.
Водата едвам се вълнува.
В самотната лодка спокойно
заспало рибарче сънува,

че въдица стиска в ръката,
от ниския бряг се навежда,
изплашена рибка улавя,
на огън я слага с надежда:

„Жарчице, изпичай я, моля,
че искам да хапна веднага,
да литна по пътя на воля,
след вятъра, който избяга.

Нещастната рибка посърна.
Набързо жарта я изпече.
Момчето за миг я обърна,
засмя се доволно и рече:

„Ще спра на тревицата млада,
и както съм гладен от снощи,
ще хапна аз, рибке, с наслада
месцето ти с тънките кости.”

Към топлата рибка посегна,
но лодката леко се друсна.
Сънят в минута изчезна,
а с него и рибката вкусна.

——————————

сп. „Картинна галерия”, г. 5, кн. 6, март 1939 г.