Бранко Радичевич
Бранко Радичевич (Бранко Радичевић), сръбски поет, е роден на 18 април 1824 г. в Славонски Брод, Австрийската империя През 1830 г. семейството му се премества в Земун. Посещава гимназия в Сремски Карловци, завършва средно образование в Тимишоара. Учи право и медицина във Виена. Представител на сръбското национално Възраждане, привърженик на идеите на Вук Караджич и негов сподвижник. Пише на народен език. Издава първата си книга „Стихове” през 1847 г. В поемата „Сбогуване с училищните приятели” (1847) рисува борбата на младежта за национално освобождение. В сатирично-алегоричната поема „Път” (1847) осмива противниците на Караджич. Автор на лирични стихове, в които довежда до съвършенство поетиката на народните песни. През 1848-1849 г. създава седем романтични поеми („Гойко”, „Стоян”, „Гробът на хайдутина” и др.), излезли в сборници през 1851 и 1853 г.. Незавършената му поема „Глупавият Бранко” свидетелства за преодоляването на творческата криза, предизвикана от краха на надеждите, свързани с революционните събития от 1848 г. Умира на 29 г. на 18 юни 1853 г. във Виена. Поезията му получава признание едва след неговата смърт.
Публикации:
Поезия:
СЪНЯТ НА РИБАРЧЕТО/ превод: Владимир Зеленгоров/ брой 120 септември 2019
