Владимир Зеленгоров

Владимир Зеленгоров (псевдоним на Владимир Иванов Симеонов), български писател, е роден на 03.10.1910 г. в село Белица, Ихтиманско. Завършва Педагогическото училище в Самоков (1930) и Висшето търговско училище във Варна (днешния ИУ, преди - ВИНС) през 1939 г. Работил е като учител (до 1941) и банков чиновник в Българска земеделска и кооперативна банка в Горна Оряховица, а после - в София. Дебютира в печата през 1932 г. във в. „Средногорски глас” (с. Белица). Сътрудничи на в. „Светлоструй”, „Заря”, „Литературен час”, „Вестник на жената”, „Литературен глас”, „Хоровод”, „Въздържателче”, на сп. „Българска мисъл”, „Детска радост”, „Светулка” и др. Автор на разкази, приказки и повести. Съчинения: „Злободневки” (разкази, 1938), „Славе Боримечката” (в съавторство с Димитър Симидов, повест, 1941), „Мартенска радост” (разкази, 1943), „Чудните машини” (разкази и репортажи, 1946), „Бялата сграда” (разкази, 1948), „Чудотворци. Разкази за нови открития” (1948), „Героинка” (разкази, 1957), „Снежният човек” (повест, 1966). Книги за деца и юноши: „Към трезвост” (1939), „Страшната борба” (1942), „Ученици” (1947), „Пъструшко” (разкази, 1958), „Звездочелото конче” (приказки, 1959), „Под земята” (повест, 1961), „Баба и внуци” (разкази, 1962), „Разкази за Смирненски” (1964), „Момчето и рекичката” (приказка, 1964), „Момчето и животните” (приказка, 1965), „Безстрашният Златко-Злоядко” (приказка, 1969), „Малко момче - голям юнак” (разкази, 1970), „Голям юнак” (приказка за деца, 1977), „Снежният човек” (Избрани произведения за деца и юноши, 1980), „Зъбчето” (разказ за деца, 1983), „Чудните работи” (повести и разкази за деца и юноши, 1990). Член на СБП. Умира през 1991 г.


Публикации:


Проза:

ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАНИ/ брой 84 май 2016


Литература за деца:

ДОБРЕ ДОШЛА/ брой 102 януари 2018

СТРАШНОТО/ брой 102 януари 2018