брой 113 януари 2019

PANTA REI

Никола Николов
Всичко се мени. И безпощадно
часовете мрат.
След тъгата идва радост -
всичко е на път.

{Още»}

 
ЖАЖДА ЗА ГЛЪБИНА И НЕБЕСА

Пенчо Чернаев
Срещал съм нерядко името на Георги Майоров под отзиви, рецензии и статии в различни литературни и други издания. Те са будили любопитството ми, чел съм ги с интерес.

{Още»}

 
БОХЕМСКИ СТРАСТИ И НЕВОЛИ

Стефан Коларов
Един от най-добрите познавачи на френските символисти у нас Иван Радославов казва за Дебелянов: „Той наистина е от страната на трагичните, на прокълнатите поети, които идват при нас, за да ни уверят, че под суетата и гмежа на деня гори вечната жажда към неизвестното и желаното…”

{Още»}

 
ОТНОВО ЗА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Тихомир Йорданов
Целият му живот е осъществяване на един потомствен артистизъм. Баща му имаше дарбата на разказвач, майка му можеше да изпее повече от четиристотин песни.

{Още»}

 
СЪМНЕНИЕ

Иван Стефанов
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Приличал си!
Разотидоха се…

{Още»}

 
НОВО ДАРОВАНИЕ В РАЗКАЗА

Димитър Златев
Васил Венински е сравнително ново име сред родопската творческа интелигенция. Преди години той представи в обемист труд историята на просветното дело в с. Павелско.
Там някои моменти са обрисувани с белетристично умение, но доминира краеведческото изследване.

{Още»}

 
ИВИЧКА ЦВЯТ

Диана Павлова
ИВИЧКА ЦВЯТ
Двете ивички цвят - небе и трева -
чак изглежда картината скучна,
а в човешкия ритъм и дъх между тях
неподправен, животът се случва.

{Още»}

 
НЕБЕСЕН АКВАРИУМ

Ангел Рачев
НЕБЕСЕН АКВАРИУМ
Дълбоко
във синята вода - Небето,
(където вятърът напролет
разплакан хвърля си хайвера).

{Още»}

 
СПОМЕН

Венцеслав Кисьов
СПОМЕН
„Благодаря за радостта и болката.” -
ми писа някога едно момиче,
а аз - безумно горд - не я помолих
да ме изчака, за да я обичам.

{Още»}

 
НОЩ

Димитър Велинов
НОЩ
на жена ми
Морето…
Ах, морето ни предпазваше
от всичко дребно,
смешно и излишно.

{Още»}

 
СТЪЛБАТА

Петър Лозанов
СТЪЛБАТА
Краят на стълбата - забита в небето игличка.
Изкачването - мъчително и горещо.
Ако с всички сили нагоре се затичам,
възможно е сам себе си да посрещна.

{Още»}

 
ЩЕ ТРЪГНА…

Сергей Есенин
превод: Георги Талев
***
Ще тръгна, смирен като послушник,
а може - белобрад бедняк,
в полето край брезите чудни,
белеещи като варак.

{Още»}

 
КАЛЕНДАР БЕЗ ДАТИ

Елка Няголова
ЛЕБЕДОВ ДОМ
Плетох-разплитах, плетох-разплитах… Животът
твърде капризна плетка май се оказа.
Свършва кълбото. Вместо ръкав - крилото
лебедът крие. Както и аз във пазвата

{Още»}

 
ЗА БАСНОМОНОЛОЗИТЕ НА АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ

Иван Есенски
послеслов в книгата „Басномонолози”

За тези, които следят и познават творчеството на Атанас Звездинов новата му книга „Басномонолози” е продължение на оригиналното присъствие на този поет, който е и един от най-изявените наши баснописци.

{Още»}

 
КРЪГ

Камен Васевски
КРЪГ
Дървото вече е покрито
в кафяво, жълто и ръждиво…
Листа трептят, листа отлитат
и търсят ласка милостива.

{Още»}

 
ЛУННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Иван Антонов
ЛУННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Мълчание на птица. Нощ и сенки в тъмнината.
Съдбовен кръг в небето е огромната луна,
а нейде между мен и нея някой с лунната соната
събуди нощната бездънна тишина.

{Още»}

 
ПЪРВИ СНЯГ

Васил Аврамов
Първият сняг заваля на разсъмване
и цял ден красиво валя.
Добре, че будилникът рано ми звънна -
иначе чудото щях да проспя.

{Още»}

 
БЛАГОСЛОВ

Атанас Иванов
БЛАГОСЛОВ
Тоя дъжд - тоя пролетен дъжд…
Тия капки от страст полудели…
И жените в цъфтящата ръж,
срещу мен от години поели.

{Още»}

 
ГЪДУЛАР

Петя Цонева
ГЪДУЛАР
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен

{Още»}

 
МОЛИЕР СЪЗДАВА ГЕНИАЛНИ КОМЕДИИ, ВЪПРЕКИ ДРАМАТИЧНАТА СИ СЪДБА

Стефан Коларов
Сент-Бьов, който посвещава великолепен портрет на гениалния артист и драматург, изтъква:
„С изобразяването на някои по-специални недостатъци и с използваните костюми Молиер принадлежи на века, в който е живял, но много повече на всички епохи, той е художник на човешката природа.”

{Още»}

 
АНТОЛОГИЯ НА ХУМОРА 1900

(Увод)
Жан-Клод Кариер
превод: Евгения Динкова
От 1880 до 1910 г. Франция изживява най-голямата епидемия от смях в своята история. Излизат десетки смешни вестници, като само вестникът Рир (Смях) излиза в 150 000 екземпляра. Много ползващи се с успех издателски поредици са съставени изцяло от хумористични книги.

{Още»}

 
МОЛЯ ТЕ, БОЖЕ, ДА ПОНЕСА…

Ваня Душева
***
Моля те, Боже,
да понеса
малко
от чуждото страдание.

{Още»}

 
ОТ „ОЛЯ” ДО „А МАЙНИ СЕ ДЕ“

Иван Джебаров
Беше ден преди Новата година, а Мадрид ни посрещна окъпан в слънце. Докато самолетът тичаше все още по пистата ни съобщиха, че вън е само 14 градуса и да си облечем палтата. Все пак зима е, макар че от прозорците на колата, която малко след това ни понесе към столицата, не си [...]

{Още»}

 
ПАК ЗА ШЕМЕТНАТА ПРОСТОТИЯ…

Лозан Такев
Заглавието дойде от един предишен скеч на Тодор Колев за войнстващата простотия, която ни завладява тотално…

{Още»}

 
КАК ДА СЕ ПОДБИРАТ ДЪРЖАВНИ ХОРА

Тихомир Йорданов
Из „Приказки от кафенето”
Западала султанската държава, много золуми се вършели, закони нямало.
Угрижен пътувал падишахът със свитата си през равното поле. С него били и везирите, и пазвантите, че и целият харем с жените му. Знам ли за къде е тръгнал, султанска му работа, но голяма била пушилката.

{Още»}

 
ТЪРПЕНИЕ

Петър Ванчев
ТЪРПЕНИЕ
Аз кон ли съм, Боже, или магаре,
което не става вече за впряг?
Тъй пропилях си живота в България,
а пък за друго имах мерак.

{Още»}

 
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА

Васил Радевски
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
На края на света съм аз - при циганите
и вече не помня в мен какво е останало
от конския впряг, от снега и от слънцето,
пренесено през тази житейска забрава.

{Още»}

 
ТИ, КОЙТО

Христо Филчев
ТИ, КОЙТО
Прекрасните усилия, да смяташ,
че само ти си гениален,
необходим като Земята
е просто подло и нахално…

{Още»}

 
СЕЛО

Стоян Мурин
Из „Господи, влюбен съм” (1994)
СЕЛО
Село без хора - празно останало -
руши се лека-полека.
Живее още духът ни само,
ала го няма човекът.

{Още»}

 
ГОРСКА ПРИКАЗКА

Георги Талев

16 януари 2019 г. - 13 години от смъртта
на поета и преводача Георги Талев
ГОРСКА ПРИКАЗКА
Снегът, невероятно топъл шепот,
докосва слънцето с безброй игли.

{Още»}

 
ОБЛАЧНО ПРЕЗ АВГУСТ

Елица Кръстева
ОБЛАЧНО ПРЕЗ АВГУСТ
А морето съвсем по августовски
се блъскаше в коленете ни.
И всички мъже бяха мои, приятелю,
и всички жени - в ръцете ти.

{Още»}

 
ПО ПЪТЯ НА ЖИТЕЙСКИТЕ ПРОЗРЕНИЯ…

Георги Н. Николов

Живеещият в Австралия Георги Гълъбов е автор на поетичния сборник „Прекършено крило” и на издадената на четири езика книга „Сентенции”. А наскоро отпечатаното томче „Дива страст”, най-новата засега творба на този автор, е дело на ИК „Плеяда”, С., 2018 г. То предлага седем разказа, всеки от които е малка сюжетна планета.

{Още»}

 
О, КРАТЪК ВЕК!…

Владимир Скобцов
превод: Елка Няголова
***
О, кратък век! И ден единствен.
На басни селянинът сит ли е?
Той мъдър е и плодовит е -
преди война се ражда син.

{Още»}

 
СНЕГОВЕ

Валентин Чернев
СНЕГОВЕ
“На свете нет тоски такой,
которой снег бы не вылечивал…”
Борис Пастернак

{Още»}

 
ЗЕМЯ И ТАТУЛ

Стефан Коларов
115 години от рождението на акад. Георги Караславов
Неговата мащабна фигура ярко се откроява в литературното ни развитие със земната сила на силния му талант и верен психологически усет при тълкуването на националния ни характер.

{Още»}

 
ПРИЗНАНИЕ

Илко Капелев
Очите ти прекрасно ми отиват…
Как само в мен преливат… В понеделник
загубих се в душата ти красива
и вече там съм доживотен пленник…

{Още»}

 
КЪДЕ СА „АПОСТОЛИТЕ”?

22 години от ВЯНВ /Великото Януарско Народно Въстание/
Денчо Владимиров
Как да забравиш такива хора! Как да забравиш тяхната „революция”, подпирана и от отвън,и отвътре /че и от самата вътрешна опозиция на управляващата тогава партия БСП !/, на която народът бе дал през 1994-та пълен мандат за управление!

{Още»}

 
БЕЗ МОЛИТВЕН ОБЯД…

След 75 години…
Лозан Такев
10 януари 2019 година… Каква бяла красива градска тишина… А преди 75 години на този ден столицата ни е почти разрушена.

{Още»}

 
НЕЖНИ ПЕПЕРУДИ

Весела Люцканова
Всяка събота или неделя след тежката седмица в училището Валя и дъщеря й се качваха в планината или пътуваха по Искърското дефиле на гости при приятели.
Никога не оставаха в града през празниците, Валя казваше на всички смеейки се, че отиват да си проветрят главите, а всъщност искаше да създаде здрави навици на дъщеря си, [...]

{Още»}

 
ПЕТЪР К. СТОЙКОВ – „УМОРЕНИ СЪНИЩА”

УМОРЕНИ СЪНИЩА
(39 стихотворения)
електронна книга
Петър К. Стойков

{Още»}

 
ЗАТИШИЕ

Станка Николова
ЗАТИШИЕ
Ветровете у мене бавно притихват
и лодката в реката по-плавно се движи,
зад зелени завеси бреговете са скрити
и са странно спокойни, даже безгрижни.

{Още»}

 
ИКОНАТА

Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден от Великден.
Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в манастира.

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Георги Христов
ИЗПОВЕД-ОТКРОВЕНИЕ
На моя син
Боже, в твоята власт се оставям,
господар на живота си ти,
ще ме стигне ли тленна забрава,
сине, спомен за мен приюти.

{Още»}

 
ПЛАЧ СРЕД ПОЛЕТО

Милан Михайлович
превод: Елка Няголова
ПЛАЧ СРЕД ПОЛЕТО
Бледней кукурузът, майко,
сивей уморен кехлибарът му.
Върхът му е сведен и жалък.
А мишките - живи хванати.

{Още»}

 
НА КОЛЕНЕ ПРЕД ОБЕЗРОДЕНАТА РОДИНА

Анжела Димчева
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, изд. „Летера”, 2018

Почти карикатурната преходност на политическия и икономически пейзаж у нас сякаш наложи щампата на задължителната „новост” и върху изкуството. Като че ли публиката непрекъснато очаква да бъде скандализирана.

{Още»}

 
НЕПРАЗНИЧНО

Филип Марински
НЕПРАЗНИЧНО
Аз искам да бъда поет-оптимист -
стихът ми кураж да дарява,
да прави живота по-ведър и чист,
но някак не се получава.

{Още»}

 
АВТОПОРТРЕТ

Павел Боржуков-Боржи
АВТОПОРТРЕТ
Ван Гог ме е обсебил тази нощ.
Топя перо във лунната палитра
и къс по къс рисувам себе си.

{Още»}

 
ВИК

Петранка Божкова
ВИК
„Милост за живите!…
…За нашите грешки,
за нашите слабости - милост!”
Гийом Аполинер

{Още»}

 
МОЛИТВА

Ники Комедвенска
МОЛИТВА
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре…
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд - многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.

{Още»}

 
МНОГО, МНОГО ВНИМАВАЙ, КОГАТО РАЗПЛАКВАШ ЖЕНА СИ…

Светла Дамяновска
***
“Внимавай много, когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите й!”
Талмуд
/из разговора на Бога с човека/

{Още»}

 
НОКТЮРНО

Петко Братинов
НОКТЮРНО
Ти беше първото кокиче
във мойта млада планина.
Прегръщах те като момиче,
но никога - като жена.

{Още»}

 
ПОД ДОЙРЕНСКА ЛОЗНИЦА

Мариана Хитова, кмет на Дойренци
(творческо и културно сдружение вдъхва вяра в жизнеността на българското село)
Преди четири години в село Дойренци, в дома на писателя Атанас Маринов-Атман под раззелена лозница се състоя среща на проф. Банко П. Банков с писатели и културни дейци от осъмското поречие.

{Още»}

 
А УЧЕХМЕ БОТЕВ

Панде Манойлов
превод: Милена Обретенова
Малки още бяхме,
втори-трети
клас,
когато учехме

{Още»}

 
ПОЩЕНСКА КУТИЯ

Звонко Танески
превод: Ели Видева
ПОЩЕНСКА КУТИЯ
Пощенската кутия на сградата дни наред се пълни само с прах.
Досега не забелязвах
как твоите чести писма раждат любов към пощальона.

{Още»}

 
НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО

Титос Патрикиос
превод: Николай Бояджиев

НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО
Пиша ти от опашката, където дълго чакам
с хиляди други. Молбата току-що съставих,
но мотивите ми изглеждат неубедителни,
а сроковете, както винаги, са минали.

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Евгений Баратински
превод: Николай Бояджиев
ПОРТРЕТ НА В…
О, как да те опиша? Сам не проумявам!
Замислена, аз помня, беше вчера ти,
забавна днес си, лекомислена почти,

{Още»}

 
ВСЕЛЕНА В РАМКА

Димитър Желев
Тягостна тишина изпълваше дома му. Леден полъх откъм хола загатна за забравен отворен прозорец. Застояла миризма от мивката се пренасяше на талази, раздробена и подхвърляна от течението из апартамента. Тъмните стаи спяха.

{Още»}

 
ДНЕС

Димитър Желев
Вратата се затвори и шумът остана зад него. Малката стая го посрещна с познатите вехти мебели и избеляла боя. Завесите бяха спуснати и слънцето немощно се отразяваше в далечната стена посредством тесен лъч, изпълнен с волни прашинки.

{Още»}

 
АЧЕЛЕРАНДО

Йордан Петров
Навън снегът е почти метър. От стрехите на къщите, като големи сребърни обици, висят ледунки. Автомобилите затъват в снега, често буксуват и едва-едва се измъкват от голямата поледица.

{Още»}

 
ЗА ДАРБАТА И КЪСМЕТА НА ПИСАТЕЛЯ

Павел Боржуков-Боржи
Не знам дали всички пишещи днес млади автори си дават сметка за риска, който поемат с желанието да публикуват час по-скоро творбите си.

{Още»}

 
РАЗКАЗИТЕ НА ВАСИЛ ВЕНИНСКИ СА МНОГО ПОДХОДЯЩИ ЗА ЕКРАНИЗАЦИЯ

Станислав Семерджиев
Аз знам, че на такива представяния, колкото повече стават изказванията, толкова повече те се повтарят, и е много трудно човек да каже нещо съществено, което в същото време да не е вече казано.

{Още»}

 
ЛЕГЕНДА

Лиана Даскалова
ЛЕГЕНДА
Има в рода ми една легенда,
песен за една кама:
прабаба моя, крехка и дребна,
защитила честта си сама;

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Едуард Асадов
превод: Галена Воротинцева
***
Ех, много са, с които да преспиш.
Но с кой от тях до утрото ще стигнеш?
И на раздяла да му се усмихнеш,
да му помахаш, пак да се усмихнеш.

{Още»}

 
МУЛЕН РУЖ

Петя Пейчева
МУЛЕН РУЖ
Париж е винаги така неистов,
с картините направо на паважа
и стари фокуси на някой мистър,
решил как гълъбите да накаже.

{Още»}

 
БЕЗМИЛОСТНА ЛОГИКА

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Мъчно може да си представи човек по-положителна душа от тази на г-н Целестин Льороад, ерген на средна възраст, с който това лято имах честта да се запозная.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ЕСТЕТ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.
Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”

{Още»}

 
КЪСНИ ЕЛЕГИИ

Кръстьо Станишев
ВСЕ ОЩЕ
На залеза последните лъчи
наподобяват стълба към небето.
Но кой би искал да се изкачи
към вечното спокойствие, където

{Още»}

 
СМИСЪЛ В БЕЗСМИСЛИЕТО

Красимир Власев
СМИСЪЛ В БЕЗСМИСЛИЕТО
на Иван Есенски
По площади и улици триумфира безсмислие.
А ние винаги търсим здрав смисъл,
като в здравен статус на спортист,
преминал успешно медицинските прегледи.

{Още»}

 
„МАЛКИЯТ СЮЖЕТ“ И ГОЛЕМИЯТ ЖИВОТ

По повод Цветан Пешев „Коза ли е, риба ли е”, С., 2017
Панко Анчев
В края на 60-те и през 70-те години на ХХ век Цветан Пешев не само бе много активен писател хуморист и за деца, но и литературата, която той и неколцина като него (Кольо Николов, Станислав Стратиев, Росен Босев, Божидар Томов и др) пишеха, [...]

{Още»}

 
ДОБРОТАТА – ТОЗИ ТОЛКОВА ДЕФИЦИТЕН „АРТИКУЛ”

Филип Марински
Трябваше да пътувам с влак до София и показах на билетната каса решение на ТЕЛК. Касиерката ми върна решението с пренебрежителното: „На мен това не ми върши работа!”

{Още»}

 
СТИХОВЕ

Свежа Дачева
***
Салът на душата ми - перо
от небрежна птица, отронено
някога, в началото на времената,
върху плажа отвъден,

{Още»}

 
КАПЧИЦИ ОТ ЕСКОБЕДО

Виолета Бончева
Как се рисува пулсираща кръв?! Просто стоварваш червения цвят върху платното на едри вълни, тъй както вълните на човешките потоци от чувства обгръщат живота или пък разпръскваш копринени полски макове на лазурен фон, около които непременно се открояват фигури от бъдещето и сенки на [...]

{Още»}

 
ПО ШИРОКИЯ СВЯТ НА ЧОВЕШКАТА НАДЕЖДА

Бележки за книгата „Капчици от Ескобедо” от Виолета Бончева
Иван Енчев

За първи път се срещнах с творчеството на Виолета Бончева преди доста години, когато публикувах във в. „Шипка” литературния отзив „Лунна и жадна като земята” за нейната първа стихосбирка „Мокър етюд” /1990/. Тогава все още не се познавахме лично.

{Още»}

 
ВИСОЧИНИ

Тенко Тенев
ВИСОЧИНИ
Да погалиш България с очи,
да й се порадваш с душата си…
Събрала толкова височини,
красива като мечтите ни.

{Още»}

 
САМЮЕЛ

Иван Митев
Беше най-различният от всички в гимназията. Името му сякаш увеличаваше преградата, която го делеше от нас: Самюел. Височък, слабоват, но жилав, с изпъкнали скули на продълговатото лице. Носеше очила. Свиреше на пиано.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
“БАБИНИ ЗЪБИ”. ИЛИ ЗАЩО ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМ ТРИБЕСТАН
Нашата нива се намира в самия край на селото ни и е 10 дка. Била е купена през 30-те години на миналия век от дядо ми по бащина линия. Цялото семейство на дядо - жена, деца, родители, че и сестрите му - се изхранвало от тази нива.

{Още»}

 
ПРИ РЕКАТА НА ДЕТСТВОТО СВЯТО

с Павел Матев разговаря Георги Гривнев
Павел Матев /1924-2006/ е роден в село Оризово, Старозагорско. Завършил е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Първите му стихове са от 1946 г. в старозагорския вестник „Литературен подем”.

{Още»}

 
ИЗ „ЗВЕЗДОПАДЕНИЕ” (2018)

Георги Славов

ТИ НЕ СИ ЗВЕЗДА, А ЦВЕТЕ
Quand je te vois, je me sens mieux,
Quand tu t’en vas, je me sens vieux…

{Още»}

 
СПОМЕН

Димитър Миланов
СПОМЕН
Как ни разделя спомена за зимата далечна -
със сняг затрупал всичко.
Отвориш ли вратата, нагазваш във небето…

{Още»}

 
ПРОШКА

Генадий Йомкин
превод: Тихомир Йорданов
Стопанинът болнавото си куче
предаде да приспи ветеринарят.
Добре е, каза, че така се случи,
а иначе и ден не ще изкара.

{Още»}

 
СПОР С ДАМА

Таньо Клисуров
СПОР С ДАМА
„Ний спориме двама със дама…”
Н. Вапцаров
Насреща ми някаква дама, подема
съвсем безпардонно след миг:
„За Вас любовта е обикната тема,
но Вие сте вече старик!

{Още»}

 
КОЛИЗИИТЕ НА ЛЮБОВТА

Георги Майоров
Кой не се е удивлявал от демоничната любов на Яворов, която пада в нозете на красотата и нежността на Мина, за да сътвори вечния платоничен шедьовър - ,,Две хубави очи”.

{Още»}

 
О, НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ, ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМУВАШ ДА ПРАЗНУВАШ ПО БОЛГАРСКИ?

Мисли, навеяни от празниците
Денчо Владимиров
Може би така би се провикнал монахът Пайсий, ако беше радиослушател на български радиа през дългите празници на българите и в края на 2018-та.

{Още»}

 
ДВЕТЕ КУЛТУРИ

Панко Анчев
Във всяко общество съществуват поне две култури и две литератури. Съсловното му разделение дълбоко и засяга основните характеристики на обществения организъм, поради което практически е невъзможно в рамките на нацията и народа да се изгради достатъчно органично единство.

{Още»}

 
ЖЕНАТА ОТ КАНТОНА

Димитър Златев
ЖЕНАТА ОТ КАНТОНА
Железопътният кантон ни чакаше във петък вечер,
когато бързахме със влака да се завърнем у дома.
Край нас, на малкия перон, една жена със жест сърдечен
ни даваше “Зелен семафор” и пак оставаше сама.

{Още»}

 
БЕЗДОМНИКЪТ

Мина Карагьозова
БЕЗДОМНИКЪТ
На стъпалата на магазина отсреща
често са седнали тихо, тъжни и морни мъже.
Навярно не им се прибира все още по къщите
и сядат да пийнат сред шумата тъй, неглиже.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Из „Настолна книга за широките маси и високите столове” (2017)
Валентин Димитров
СВИРЧОВЦИ
Много диригенти се навъдиха. Още повече - първи цигулки. Навсякъде - тъпани. Под път и над път - последни дупки на кавала. Безброй - издухани флигорни. Хрантутим ги ние - с гайдите! И дори си свиркаме… старата песен на нов глас!

{Още»}

 
SOS!

Анибал Радичев
SOS!
На Драгомир Шопов
Влуден от житейската врява,
притихнал в панелен кафез,
с ключа на сърцата предавам
сигналния код: SOS!

{Още»}

 
КАКВОТО СИ ОБИЧАЛ, ЩЕ СИ ТИ

Цвета Иванова
КАКВОТО СИ ОБИЧАЛ, ЩЕ СИ ТИ
Величие навярно е това,
че можеш да обичаш.
Не някого, а всички същества,
макар да сте различни.

{Още»}

 
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Георги Гривнев

Малко са селищата, които крият в духовните си недра залежи от сюжети за разкази и предания, памет за личности, оставили следа подир следа, случки, които свидетелстват за достолепие и чест в размирни времена, блясък на поведение, в което прошката надмогва възмездието, магията на любовта, която едва ли някой някога ще разгадае…

{Още»}

 
ДЕМОКРАТИЧНИ ПОДМЕНИ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Асен Димитров-Феликс
ЛАКОНИЧЕН ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ
Въпреки реформите в страната
и европейските финансови програми,
все още почвата е пребогата
за карикатури и за епиграми.

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Дилян Бенев
Из ,,Противоборство”, изд. ,,Изток-Запад” (2018)

***
Всевъзможните бежанци заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя.

{Още»}

 
ДАЛЕЧ ОТ РУСИЯ

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
ДАЛЕЧ ОТ РУСИЯ
Далеч от Русия
да бъдеш руски поет,
да пазиш Русия
далече от нея е сложно.

{Още»}

 
РУСКАТА ПРИРОДА

Алексей Махортов
превод: Петко Недялков
Стройни брезички и свещички-елхи -
дивен край!
Навярно именно в Русия
е бил самият рай!

{Още»}

 
РЕКАТА НА ГОДИНИТЕ

Николай Дялков

РЕКАТА НА ГОДИНИТЕ
На съпругата ми!
Реката на годините изтича.
Да стана Бог и да я върна аз -
по-силно даже, знай ще те обичам

{Още»}

 
ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ

Ивайло Балабанов
ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?

{Още»}

 
ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРИ ОБИТАВАТ НЕ САМО БЪЛГАРИЯ

Никола Инджов
Горното заглавие може би озадачава някого, но аз от известно време насам непрекъснато твърдя, че и днес тракийски българи и техни преки и непреки потомци обитават класическите пространства на Тракия.

{Още»}

 
ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТ

Галена Воротинцева
ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТ
Препъва се по стръмнината
представата ми за нещата
и цял живот вървя разбрала -
недоразбрала.

{Още»}

 
СЮИТА ЗА ДВЕ ДУШИ И ДЪГА

Мартен Калеев
Боже, колко дълго тичах към това утро! Въздухът избухна, нажежен до бяло от нежност. От чакане. От несбъдване. От самота, която се стопи, изчезна при първия поглед и несръчната ласка.
От думата, която всички разбират. По очите…

{Още»}

 
КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК

Катя Кремзер
Из „Пясъчна роза” (2017)
КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК
На Любомир Левчев
Попарени са розите навън.
Снегът ги е целунал за последно.

{Още»}

 
МОЯТА КОЛЕДА

Габриела Панова
МОЯТА КОЛЕДА
Моята Коледа не е окичена елха,
не е и подаръкът под нея,
нито силно светещият връх.

{Още»}

 
ПРОЗОРЕЧНАТА ДАМА

Диляна Христова
ПРОЗОРЕЧНАТА ДАМА
(Завръщане)
На Гроздан
Отново съм онази тъжна луда,
живяла във извечна самота.
Душата ми - душа на пеперуда.
Но тя е скрита. Скрита от света.

{Още»}

 
С БУЦА В ГЪРЛОТО

Галя Карааргирова
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад, в спомените…
Случи се, преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато откъсваш от душата си нещо мило и свидно…

{Още»}

 
ТОПЛИНАТА НА ДЕТСТВОТО

Любомир Николов
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно.
Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.

{Още»}

 
ОБИКАЛЯШЕ С МЕН ПАЗАРИ…

Юна Мориц
превод: Надя Попова
***
Обикаляше с мен пазари,
с мен простираше пелените,
мъкна куфарите съдрани -
и си тръгна. Така се случи.

{Още»}

 
ЕХ, ДА МОЖЕХ

Алики Телеску
ЕХ, ДА МОЖЕХ
Спомените пречат на времето
да се движи напред.

{Още»}

 
ЗИМНА РАЗХОДКА

Иван Кьосев
Из „Падаща звезда” (2014)
ЗИМНА РАЗХОДКА
Едно небе, което
намръщено сивее.
Едно море, което
сърдито се люлее.

{Още»}

 
ГЛОБУСЪТ С БЪЛГАРСКОТО ЛИТЕРАТУРНО СЛОВО СЕ ЗАВЪРТЯ…

Снежана Галчева,
председател на Салона за българска култура и духовност - Чикаго
Може би по статистически данни в официалните доклади се знае какъв е броят на българите, живеещи извън страната ни. Там, някъде… По света.

{Още»}

 
ОБИЧ

Панчо Панчев
ОБИЧ
На М. К.
Днес не те видях,
нито чух.
Все едно, че бях
сляп и глух.

{Още»}

 
СУРВАКАРИ

Димитър Христов
СУРВАКАРИ
Дали ще дойдат? Бързите им стъпки
до прага ще направят ли пъртина?
Очакваме ги, вслушваме се, тръпнем,
страхуваме се да не ни подминат.

{Още»}

 
СЪН

Мариана Еклесия
СЪН
Сънувах себе си, че съм дете във Теб -
такова малко, синеоко, чисто. Бе облачно,
валеше дъжд, а аз се сгуших кротко
и молех се - да ме спасиш от идващата буря!

{Още»}

 
УТРИННИ ПРЕДЕЛИ

Минко Танев
УТРИННИ ПРЕДЕЛИ
Светлинен плисък ме зове
над бликнала смола и билка
и с блесналите върхове
за миг над бездната политам.

{Още»}

 
КОЛЕДНА МАГИЯ

Христина Борисова
КОЛЕДНА МАГИЯ
На Коледа и думите са други -
по-меки са и правят реверанси.
Снежинки са. По устните рисуват
на щастието светлите нюанси.

{Още»}

 
НИЕ СМЕ БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ…

Лозан Такев
А помните ли как истински и свободно Лили пееше: „Този свят е тъй прекрасен. Той е влюбено сърце…”
За същия свят ми е думата сега. Шепа доморасли политици от позицията на временната и случайна сила обявиха същото това време за престъпно…

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - VI

Георги Зарчев
ФИГУРИ ОТ БРОНЗ
Винаги съм твърдял, че не живея на квадратни метри, а живея в километри. Пътуванията ми започнаха още в детството ми. Истинските ми воаяжи тогава се извършваха с помощта на дядо ми, който ме качваше в неделен ден от кварталната спирка на градския автобус и започвахме едно безконечно пътуване из Хасково, сменяйки линиите [...]

{Още»}

 
ВЯТЪРЪТ В ДУШАТА

Йордан Калайков
Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа, казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.

{Още»}

 
РОЖДЕСТВО

Янко Димов
на Георги Ралчев
Ще догори денят.
Ще догори
и тази полубезсънна нощ.

{Още»}

 
ЛЕГЛО

Александър Геров
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс

{Още»}

 
СТАРИНИТЕ НА ВАРНА

Добрин Василев
От най-ранното детство са се запазили у мен чудно хубави спомени за една Варна, която днес много малцина могат да си въобразят.
До сегашните хали на ул. „Нишка” и пресечката й с улица „Бенковска” имаше остатъци, доста запазени и внушителни от старата градска крепостна стена.

{Още»}

 
ПРЕДИШНОТО Е СЯКАШ САМО СЪН

Михаил Зенкевич
превод: Красимир Георгиев
ПРЕДИШНОТО Е СЯКАШ САМО СЪН
Предишното е сякаш само сън,
а бъдното единствено мечта е
и само в настоящето ни съм -
живот за миг и пълен, и реален.

{Още»}