АВТОПОРТРЕТ
превод: Сати Кумар
АВТОПОРТРЕТ
Имаше мъка
и аз я преглътнах
мълчаливо
като цигарения дим.
Имаше няколко песни -
от себе си ги отърсих
като пепел
от цигарата.
КЪСЧЕ СЛЪНЧЕВ БЛЯСЪК
Помня времето, когато
малко късче слънчев блясък,
водено от светъл лъч,
прекосявайки мъглата,
в улиците се изгуби.
Мисля, че страхът и самотата
като братя си приличат.
Но детето - късче слънчев блясък -
ме намери,
за ръката ми се хвана.
Повече не те и виждам,
ала детският затоплен дъх
ме докосва
и не ме оставя.
Самотата е безкрайна.
В шумната навалица
съм по-самотна.
Ала споменът за тебе
пазя - късче слънчев блясък.
ЗАГОВОР НА МЪЛЧАНИЕТО
Дреме нощта,
а някой
се е вмъкнал в мен
сънищата ми да грабне.
Следите на крадеца
са се отпечатали
по всяка улица,
из всеки град,
из целия свят,
но очите не ги виждат,
не се вълнува никой.
И само стихът на самотата
понякога вие
като куче, вързано пред входа.
