Амрита Притам, изтъкната индийска писателка от пенджабски произход, родена на 31.08.1919 г. в семейството на учител в Гуджранвала - на територията на съвременен Пакистан. Първата й книга излиза през 1936 г. Пише на пенджабски език. Издала е повече от 100 книги: стихове, романи, разкази, биографии, есеистика и др. През 1956 г. е удостоена с наградата за поезия на академия Сахитя за поемата си „Писма”, а през 1982 г. - с главната индийска награда за литература „Джнянпитх”. Пътува много, посещава и България, на която посвещава отделен очерк в книга с пътеписи. Превежда класически и съвременни български поети на езика пенджаби. От 1966 г. е главен редактор на литературно списание „Нагмани” в Ню Делхи. Превеждана на много чужди езици, включително български. Умира на 31.10.2005 г. в Делхи.

Публикации:

Поезия:

СТИХОВЕ/ превод: Вътьо Раковски/ брой 93 март 2017

КАПКИ СВЕТЛИНА/ превод: Станка Пенчева/ брой 102 януари 2018

АВТОПОРТРЕТ/ превод: Сати Кумар/ брой 113 януари 2019

МОЯТ АДРЕС/ превод: Елисавета Багряна/ брой 131 октомври 2020