Воислав Илич

Воислав Илич (Vojislav Ilic, Војислав Илиh), сръбски поет-реалист, прозаик, драматург, е роден на 14.04.1862 г. в Белград в семейството на поета Йован Илич. Като автор на политическа сатира и гражданска лирика продължава най-добрите традиции на сръбската национална поезия. За рязката си критика на полицейско-бюрократичния режим е подлаган на гонения от страна на властта. Лириката му от началото на 90-те г. се отличава с философска насоченост. Като цяло поезията му се стреми към класическа яснота, хармонична стройност, музикалност. Стиховете му за природата се отнасят към най-добрите образци на сръбската лирика. Жени се за една от дъщерите на поета Джура Якшич. Участва в сръбско-българската война (1885). През 1887 г. започва работа като коректор в Държавната типография, а от 1892 г. - в министерството на вътрешните работи, през 1893 г. става вицеконсул в Прищина, по своя воля заминава за Косово. Наскоро след това крехкото му здраве го заставя да се върне в Белград, където поетът скоро си отива от живота. Критикът Йован Скерлич го определя като „сръбския Пушкин”. Съчинения: „Стихотворения” (1887), „Стихотворения” (1889), „Милева” (1882), „Рибар” (епическа поема, 1889), „Амор на село” (хумористична поема, 1893), драми: „Радослав” (1882), „Пития” (1887), „Смъртта на Перикъл” (1887), „Аргонавтите на Лемнос” (1889), „Поет” (1893). Умира на 21.01.1894 г. в Белград.


Публикации:


Поезия:

НА ТИЧАР/ превод: Крум Димитров/ брой 105 април 2018

ЗАТВОРНИК/ превод: Христо Цанков-Дерижан/ брой 109 септември 2018