Пол Верлен

превод: Николай Лилиев

Душата ми изискан е пейзаж,
сред който никнат маски, бергамаски;
на лютня свирят те, но тъмний паж
на печалта ридай под тия краски. -
И както славят, във миньорен тон
победната любов, световний плясък,
на щастието пред неверний звон,
се слива песента им с лунний блясък,
с покойний лунний блясък, който бди
и в блян унася птици тиховейни -
и стон изтръгва от кристал - води -
води, пленени в мраморни басейни.