Пол Верлен
Пол Верлен, френски поет, е роден в гр. Метц, Северна Франция, на 30.03.1844 г. в семейството на капитан от инженерните войски. Семейството му се установява в парижкото предградие Батиньол през 1851 г. Верлен завършва средно образование; през 1862 г. става бакалавър по словесност, учи право, но не го завършва (1864). През 1866 година издава първата си книга „Сатурнически поеми“ (издател Алфонс Лемер), а през 1869 при същия издател публикува „Галантните празници”. Жени се за Матилд Моте на 11.08.1870 година, с която живее до 1872-3 г. Същата 1870 (в продажба от 1872) отпечатва пак при Лемер сборника си “Добрата песен”, посветен на Матилда. През 1871 г. в Париж идва по негова покана Артюр Рембо, с когото две години живеят авантюристично – до 10 юли 1873 година: тогава Верлен прострелва Рембо, за което прекарва 18 месеца в затвора по присъда на Брюкселския съд. Книгата му „Романси без думи” излиза през 1874, същата година жена му получава развод, официално оформен през 1885. След това Верлен преподава френски в основно училище в английското градче Стикни, връща се във Франция и преподава в колеж в градчето Ретел през 1877-1879 год. Следва ново пътуване до Англия, неудачен проект за ферма и публикуване на книгата с християнски стихове “Мъдрост” (1880). Връща се във Франция (1882). Широка известност му носи книгата с есета “Прокълнатите поети” (1884; второ издание – 1888), в които пише за творчеството на Рембо, Маларме и Корбиер; Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие де Лил-Адан и на самия Верлен. През ноември същата година поетът издава сборника си “Някога и неотдавна”. В издателството на Леон Вание излиза прозата на Верлен “Спомени на вдовеца” и “Луиза Льоклерк” (1886). Лирическите книги “Любов”, “Паралелно”, “Посвещения”, “Щастие”, “Песни за нея” се появяват съответно през 1888, 1889, 1890, 1891, 1892. През 1891 е отпечатана пиесата му “Едни и други”, а автобиографичната му проза “Моите болници” – през 1892 и “Моите затвори” – 1893. Изнася беседи върху съвременната френска поезия в Холандия (1892), в Белгия и Англия (1893). През 1893 се появява сборниците му “Елегии”, “Оди в нейна чест” и книгата “Две седмици в Холандия”, отказано му е място във Френската академия. През 1894 е избран за „Принц на поезията“ на мястото на починалия Шарл Льоконт дьо Лил, поставена е пиесата му “Мадам Обен” в кафе “Прокоп” и е издадена книгата му “Епиграми”. 1895 – изд. “Краят на века” публикува книгата му “Изповед”. Велен умира след християнска изповед (7 януари) в Париж на 8 януари 1896 година. Погребан на Батиньолското гробище в Париж. С.г. излизат сборниците му “Плът” и “Инвективи”. След смъртта му са публикувани “Пътешествие на французин из Франция” (1907), “Библио-сонети” (1913) и др. На български е превеждан от Гео Милев, Георги Михайлов, Пенчо Симов, Кирил Кадийски, Борис Илиев.
Публикации:
Поезия:
ЗАЛЯЗВАЩИ СЛЪНЦА/ превод: Диана Тенева/ брой 10 юни 2009
ЗДРАЧ НА ТАЙНСТВЕНА ВЕЧЕР/ превод: Георги Михайлов/ брой 40 май 2012
ЧЕТИРИСТИШИЕ/ превод: Иван Кьосев/ брой 97 юли 2017
ЛУНЕН БЛЯСЪК/ превод: Николай Лилиев/ брой 98 септември 2017
ВАЛИ, ВАЛИ ВЪВ МОЕТО СЪРЦЕ…/ превод: Иванка Павлова/ брой 137 април 2021
За Пол Верлен:
