Робърт Фрост

превод: Кръстьо Станишев

Самотно бе за нея тук,
откакто те
дойдоха двама в пустошта
и без дете.

Какво да върши в празен дом?
Едва-едва
на оран следваше го тя
и за дърва.

Похапне си, на дънер стар
седи цял ден
и тихо пее си сама
със глас сломен.

Да скърши клон от черен бор
пое веднъж
далеч, едва дочу гласа
на своя мъж.

Не отговори и назад
не тръгна тя,
побягна бързо и се скри
във папратта.

Не я намери той, навред
я търси сам,
в дома й бащин пита пак
не е ли там.

Бе слаба връзката им, в миг
се скъса - как
това мъжът пред гроба й
научи чак.