Робърт Фрост

превод: Христина Керанова

Пътят раздвои ce в златистата гора
и натъжен, че не мога да тръгна и по двата
и пак да съм пътник един, стоях дълго така
загледан по единия в далечината,
доpдето той изгуби се в шубрака.

И по другия поех, съвсем подобен,
a може би и по-добрия избор,
защото бе тревясал и усамотен.
Но всъщност и двата от пътник не един
отъпкани почти еднакво бяха,

и в утрото лежаха, покрити
c листа, не почернени от ничий крак.
Ex, първия за друг ден запазих!
Но знаейки как един път до друг ни води,
съмнявах се, че тук ще се върна пак.

C въздишка ще разказвам за това
след години, някъде далече:
Пътят как се раздвои в гората, a аз -
аз тръгнах по този отъпкан едва
и иначе животът ми протече.