Ян Пиларж

превод: Вътьо Раковски

ВЕСЛАТА РЕЖАТ ГЛАДКАТА ВОДА

Веслата режат гладката вода
и диша лятната земя зелена.
Ако си идеш, поглед ще сведа,
ще опустее цялата вселена.

Далеч за лодката би бил брега,
веслата биха легнали във нея -
бих чувствал как голямата река
в сърцето ми тече и студенее.

ЧОВЕК Е ТОВА, КОЕТО ОБИЧА

Човек е това, което обича,
загуби ли го, умира приживе.

Не може да се върне към себе си.
Вратите - отвътре затворени.

Зад тях - живот изчезнал.
Пред тях - живот на косъм.

Вечно ще блъска по тях,
ще ги дига със голи ръце.

Всичко изпозаключено.
Къде да иде? Къде да почука?

Черни стени до небето.
Не мога да си ги обясня.

Болката, която ги опустошава,
напразно търси своето име.

ВЪЗХВАЛА

Трябва да възхвалим всички радости на света:
че синя е сутринта,
че е студена водата,
че не скърца вратата,
че е зелена земята,
че младостта е безгрижна,
че са цъфнали толкоз липи,
че слънцето остъклява стъклата,
че кръвта е червена и че кипи,
че нивата тича изплашена към далечината,
че слушаме песента на реката,
че обли са твоите колена -
и цялата тази радост да задържим като купола
на небесата
поне за минута една.