СТИХОВЕ
превод: Красин Химирски
***
Колко глупаво е уста да затвориш.
Като риба на сухо сме беззащитни.
Бащите ни какво ли не преживяха,
но не захвърлиха щитовете си.
Каквото имахме - изгубихме.
Плячкосаха, което не продадоха.
Във тогата на мъдростта облечени
манкуртите* коварни ни предадоха.
Забравиха храма на правата вяра,
ала това съвсем не ги тревожи.
Подобно на маймуни в хитрост изкушени
към трона се промъкват като безбожници.
И девет реки са малко да изринат
на Авгиевите конюшни вековната тиня.
Как милосърдие да проявя -
сама несретна мъченица и робиня.
С горещи сълзи и молби
ще трогна ли Твореца на съдбата?
Защо ме изостави, Господи, защо? -
напразно призовавам небесата.
……
*манкурти - лицемерни същества от повестта на
Чингиз Айтматов „Денят по дълъг е от век”
***
Проливам сълзи над листа -
за болката си търся рима.
Единствената дума търся,
която, вярвам, в сърцето има.
На как с думи да преборя
развихрения панаир на суетата?
Как с битието да се справя,
с безумието и пустотата?
Кому поезията е нужна,
когато е презряна мъдростта.
Че грош е днес цената
на разума и светостта.
Макар да нямам миг свободен,
с какво съм по-различна от безделника?
На търг продава се душата и Светецът
дали ще слезе да споходи делника ни?
КНИЖНА РОЗА
Понякога се заблуждаваме в мечтите си.
по често случва ни се туй на младини.
Изпитвали сме мигове на радост,
но откъде се взеха горестните дни?
Покриваме лицето с маска вечер -
с крем ягодов или от маргаритки.
Годините си крием, ала с възрастта
разбираме, че сме разкрити.
Пред животворните лъчи на слънцето
сърцата отворете и прозорците!
Желаете дете, но се боите,
че може за израсне безпризорно.
Връхлита вихър в клонесто ткемали*
прехвърчат неочаквано снежинки.
На масата в нащърбена гарафа
жълтее, вехне роза книжна.
……..
*ткемали - /гр./ субтропическо плодно дърво
***
Мисълта долита като развигор,
по лицето като лист трепти.
На очите ти пленителният взор
не един враг ми спечелиха.
От усмивката ти зазорява мигом,
смееш ли се - ясно е и ведро.
Мразя дребните интриги
и презирам завистта човешка.
Като разпилян гердан мъниста
чувствам се понякога объркана.
Вярвам, мили, вярвам искрено,
че родена съм от твоето ребро.
Като чайки бели лекокрили
влюбените ти мечти над мен кръжат.
Твоите очи вълшебни, мили,
не един враг ми спечелиха.
ИЗКУШЕНИЕ
Кой тъй странно те извая?
Сам Бог или бе дяволът рогат.
И чий си ти - небесен или земен -
с кипяща младост пребогат?
Небесен или земен - ти си мой,
но твоя никога не ще да стана.
Изящна кула от слонова кост съм аз,
от светлина божествена огряна.
Докосва нежно моята снага
от свода син милувка слънчева.
Спасителят към мен е благосклонен
и с благодат ме следва неотстъпно.
Навярно съм студена кула, може би.
Към пода плахо поглед свеждам
нагиздена във блузка везана.
Но този стих защо разнежва ме?
А може би след дъждове проливни
пукнатина в мен търси дяволът.
Откакто тебе, мили, срещнах
не блазни ме безсмъртие, ни земна слава.
На този свят съм уязвима.
Заветната пътека край дали ще има?
НИ ЖАЛ, НИ ОТЧАЯНИЕ
Не ме обичаш, просто ме опитоми.
ала по тебе от любов не съм пияна.
Послушница, изкачвам своята Голгота
като библейския Назаретянин.
От хиляди воини си уморен,
не сещаш колко съм ти нужна.
Ти си студен и недостъпен,
аз блянове лелея теменужни.
За тебе слагам лунни обички
и не една брилянтена звезда.
Не знаеш, колко ти отива радостта
да се топя като снежинка в дланта ти.
От този свят, когато си отида,
за моята усмивка ще мечтаеш.
Не ще помогне опрощение на греховете,
ни нафората с виното ще те омае.
На сън ще видиш сред полето бяло
сърна ранена в скръбен зов.
Спести ми жал и отчаяние -
жадувам само твоята любов.
ПТИЧИ ПАЗАР
Не си представях, че подобно вероломство
възможно е да съществува.
Продават на цената на бутилка водка
най-скъпото - и ласката, и верността.
Не с ароматни ябълки или малини сладки -
плодовете щедри, що земята ни дари -
пазарът е богат; мяучене и лай
града огласят в най-ранни зори.
Приличат на стопанина си папагалът,
мечокът, кучето и, мишката и заека.
В очите им чета блаженство и печал.
Ала в душата им какво е - Господ сам гадае.
Какво ли ще ни кажат златните рибки -
устата им е пълна винаги с вода.
Вълшебният им дар не оценихме -
разочаровани, те замълчаха от това.
По сой се славят и по титли кучетата.
Животните копират табиетите на хората.
Това откритие ме вледенява.
И за какво ли птиците в гората спорят?
Навярно ти и мен ще продадеш,
когато спреш да ме обичаш или тачиш.
Долавям музика… Висоцки…и тъга.
А по брезите - гарваните грозно грачат.
***
Сълзите капят по листа.
Изливам болката си в стихове.
Най-верни думи търси
нечути досега, не писани.
О, Боже всемогъщи,
дочуй молбата ми едничка:
любов и ласка дай на майките
и им върни дечицата!
