Амрита Притам

превод: Вътьо Раковски

МЕРЛИН МОНРО

Живот: една голяма замърсена кърпа.
Навред я носих аз във своя джоб.
Избърсвах много пъти
потното си чело с нея.
Сега отивам на чешмата на смъртта
да я изпера.

ГЛАВОБОЛИЕ

Парчетата на вчерашните вестници
сега лежат като бутилки празни.
Пресъхнало е мойто гърло.
Боли и вие ми се свят.
Какво ужасно главоболие!
Навярно от ония страшни сънища,
които съм изпила тази нощ.

ПЕПЕЛНИК

От дим на будна съвест до пепел от цигара
пътува мойто слънце.
В челото пари мисъл,
гърдите леденеят:
изгаря Виетнам.
Бълнува светлината - на мрака живо тяло.
И мятат се във треска
събудените раси.
Накуцват философите,
заекват стиховете,
а трябва да се вика:
не вярвам във барута
не вярвам във парите,
не вярвам в хороскопите -
свидетели лъжливи на раждане и смърт.
Нозете - във окови,
в ушите - камък палещ,
монета - вместо мисъл …
Един човек от огън - аз вече се превръщам
в жив пепелник от плът.
И от дима на съвест до пепел от цигара,
каквото съм изпушила,
го хвърлям между вас,
а вие постъпете, тъй както вие щете -
бюрата си красете
с тоз пепелник от плът,
наричайте го Ганди,
наричайте го Лутър
и Кенеди дори,
а после, ако щете, на прах го
превърнете.
Прахът и той гори.