СБОГОМ
превод: Виолета Бончева
СБОГОМ
От полунощ
си в моята душа за малко,
татко мой.
Там,
в твоите пасища цъфтящи,
ще си починеш,
а декември ми позволява
да видя сърцето ти
сред моите сълзи.
И макар, че се случи
това, което очаквахме,
гласът ти с мен продължава
да лети над дивата джунгла
на щастливите години.
НАЙ-ТЪМНОТО
Най-тъмното е бялото око
на слепия
и мизерията,
която е на стъпка
между хората,
ежедневно крачещи
по улиците,
с къркорене в корема.
Сърцето потъмняло,
ако се покаже,
е от гранит
и празник ли е,
ако от много месеци
не стига хлябът.
И става мрачен
танцът на живота,
щом клона на любовта
изпуснем.
ЕЖЕДНЕВНА ЛЮБОВ
Неща
от този наш живот,
където любовта не спи,
така напредват календарите.
Аз ти се посвещавам,
ти ме приемаш,
правейки от тялото си възел,
падайки в брачното легло,
опознавайки сама себе си,
до духа,
който ни въодушевява.
Аз и ти,
издигайки се пред самия Бог,
люлката ни, достойна за доверие.
Докато всеки ден
любовта е ентусиазъм
и служение,
внимание във вниманието.
***
Приближих очарованието.
Видях фенери в здрача,
пламнали фитили,
като огньове размахани.
Летящи дарове, искри
пред очите ми.
Беше в моето детство,
беше,
когато се тъкат чудесата
между светлината
и светулките.
***
Скрива мъглата
твоите думи
ранени.
И събаря от пиедестала
думите,
които раняват.
Приближи се сега
към земята,
бляскава повече
от всякога,
към пътя,
който ти никога,
нито за миг
не изгуби.
