Велимир Хлебников

превод: Божидар Божилов

***

С ромолене-свирукане
птиците не излитат.
Като лист трептящ писукат
на клона свити.
И като високото крило
на нощния лебед на бурята
птица-облак сумрак хвърля
по низините и урвите.
Тайнствено перата се перят
зад тъмното крило широко.
Беглец от науката на лицемерието,
аз в мрака скочих от високо.

——————————

***

Когато на елен рогата плуват над земята,
приличат на изсъхнало дърво.
Когато пък сърцето е съблечено в словата,
брътвят: безумен е.

——————————

***

Когато конете умират - дишат,
когато тревите умират - съхнат,
когато слънцата умират - гаснат,
когато умират хората - пеят песни.