Гада Самман

превод: Мая Ценова

***

Щом ме споходи лицето ти,
ставам остра
като крайбрежен пясък, чиито зрънца туптят
под снагата на бляскава лятна нощ…
в ритъм с тъпаните на вълните
и приглушената звездна музика…
Аз пулсирам за всичко добро и възвишено
в твойта вълшебна вселена.

***

На зората се опирам:
все пак трябва да се сипне -
и те чакам.
А когато в мен отплаваш,
моите морета заминават с твоя кораб,
и без съжаление,
и без съжаление.

***

Притежавам
спомена за ласките ни крадени,
като че Галактика съм наследила…

Съзерцавам нейните планети
и разпъвам шатра от копнеж
помежду орбитите им… в очакване на теб.