Валентин Чернев е роден на 16 януари 1947 г. в Силистра, където живее и в момента. Следвал е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като журналист в редакцията на в-к “Силистренска трибуна” и “Нова силистренска трибуна” - от литературен сътрудник до отговорен секретар, и като главен редактор на общинското кабелно радио. От детските си години пише и печата поезия в почти всички централни издания, радиото и телевизията. Издал е 25 книги, 22 от които - стихосбирки. Носител е на орден “Кирил и Методий”, на редица престижни отличия за поетично творчество. Негови стихове са преведени на руски, немски, украински и румънски език. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Умира на 25 септември 2020 г.

Публикации:

Поезия:

ПЕРОН/ брой 92 февруари 2017

ПТИЦИ/ брой 97 юли 2017

СНЕГОВЕ/ брой 113 януари 2019

АКО ЩЕ ИДВАШ…/ брой 115 март 2019

СБОГУВАНЕ/ брой 123 декември 2019

Критика за Валентин Чернев:

ХРАБЪР МОРЕПЛАВАТЕЛ, ТЪРСЕЩ МИРАЖЕН БРЯГ/ автор: Банко П. Банков/ брой 95 май 2017

ПЪТУВАНЕТО КЪМ СВЕТА И СЕБЕ СИ В „СЛЕД ЕСЕННИЯ ДЪЖД” НА ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ/ автор: Лалка Павлова/ брой 102 януари 2018